Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 21.01.2020 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти
състав, на девети
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 476 по описа за 2019 г.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
228 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 1 742.15 лв.,
представляващ неплатен наем на земеделска земя и 444.93 лв. – лихви за забава, ведно
със законните лихви за забава.
В исковата молба ищеца сочи, че на 23.06.2014 г., между ищеца, в качеството му на като наемодател и ответника като –
наемател, е сключен Договор за наем на земеделска земя на 34.843 дка, находяща се в землището на с. Дражинци, общ. Ружинци, обл. Видин, със
срок – стопанската 2014/ 2015 г. Твърди се, че на 18.07.2016 г., е сключен Анекс към Договора
за наем на земеделска земя, по силата на който срока на договора е продължен и
за стопанската 2015/ 2016 г. Ищецът твърди, че ответника не му е заплатил наемната
цена за двете стопански години в размер на общо
1 742.14 лв., по 871.07 лв.
– за всяка стопанска година. Поради това, ищецът сочи, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 389/ 2019 г. на РС – Белоградчик и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 415 ГПК, ответника
е подал възражение
против заповедта, че не дължи
сумата, поради което
и ищеца е предявил настоящия положителен установителен иск.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че има
съществуващо вземане в размер
на 1 742.14 лв., представляващо неплатена наемна цена по Договор
за наем на земеделска земя от 23.06.2014
г. и Анекс от 18.07.2016 г.,
мораторни лихви в размер на общо 444.93 лв. и законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д № 389/ 2019 г., до окончателното изплащане на главницата. Претендира заплащане и на направените
в хода на делото разноски, включително и тези по заповедното производство.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
В
съдебно заседание, ответника се явява и оспорва иска.
Във
връзка с разпределената на страните доказателствената тежест, ответника представи
писмено доказателство,
наименовано „Рента – 2014/ 2015 приключена”, като твърди, че е изплатил на ищеца дължимото наемно плащане
за 2014/ 2015 г. стопанска година. Твърди, че през следващата стопанска година
– 2015/ 2016 г. не е обработвал земеделската земя, предмет на договора, поради
което не дължи наемно плащане на ищеца.
Процесуалният представител на ищеца оспори така представеното писмено
доказателство досежно неговата автентичност – че подписа положен в пункт 12 срещу имената на И. В. – наследодател на ищеца,
в реквизита „Подпис”, не е изпълнен от ищеца Т.И.П..
Предвид
направеното оспорване, съдът откри производство по реда на чл. 193 ГПК – за
проверка на истинността на оспореното писмено доказателство. Във връзка с
разпределената доказателствена тежест по инцидентния установителен иск и по
искане на ищцовата страна, съдът допусна и изслуша съдебно – графическа
експертиза. Заключението на вещото лице – графолог не е оспорено от страните по
делото и е приобщено към останалия материал по делото.
По
искане на ищеца, е допусната и изслушана, и съдебно – счетоводна експертиза за
определяне размера на мораторната лихва за забава върху главницата.
Заключението на вещото лице – икономист също не е оспорено от страните и прието
по делото.
В хода на устните
състезания, процесуалния представител на ищеца, пледира, съда да уважи така
предявения положителен установителен иск, предвид изложените доводи.
Ответникът
моли съда да отхвърли иска, като твърди, че е платил на ищеца наемната цена за
2014/ 2015 г., а през следващата година 2015/ 2016 г. не е ползвал и не е
обработвал земеделската земя, поради което не дължи плащане.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна и правна страна :
Предвид
правната квалификация на така предявения иск, съдът с доклада по делото
разпредели в тежест на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно сключен между ищеца и
ответника Договор от 23.06.2014 г. за наем на земеделска земя от 34.843 дка в землището на с. Дражинци, за стопанската
2014/ 2015 г., и наличето на Анекс от 18.07.2016 г. към Договора за наем на земеделска земя, по
силата на който срока на договора е продължен и за стопанската 2015/ 2016 г.; неизпълнение от страна на ответника – че
ответника не е заплатил на ищеца дължимата наемна цена за стопанските 2014/
2015 г. и 2015/ 2016 г.; размера на
неизплатената наемна цена; че ответника е изпаднал в забава; размера на
мораторната лихва.
Видно от представения по делото
Договор за наем от 23.06.2014 г., сключен между страните по делото, ищеца, като
наемодател е предоставил на ответника, като наемател за временно и ползвано земеделска
земя с обща площ 34.843 дка, със срок – за стопанската 2014/ 2015 г. при договорена
наемна цена 25.00 лв. – на декар, или за стопанската година – наемна цена в
размер на 871.08 лв. Впоследствие, с Анекс от 18.07.2016 г. към Договор за наем
на земеделска земя от 23.06.2014 г., срокът на договора за наем е продължен с
още една година – за стопанската 2015/ 2016 г. Наемната цена е останала същата
по размер.
Със
същият анекс е уговорено, че крайния срок на изплащане на наемното плащане за
стопанската 2014/ 2015 г., е 31.08.2016 г., а за стопанската 2015/ 2016 г. – на
31.05.2017 г.
Съдът
намира, че от така събраните по делото писмени доказателства, се доказа
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
материализирано в Договор за наем и Анекс към него. Съдът приема, че ищеца, в
качеството си наемодател е изпълнил задълженията си по Договора и е предоставил
за ползване на ответника – наемател, процесната земеделска земя от 34.843 дка,
находяща се в землището на с. Дражинци,
общ. Ружинци, обл. Видин, за срок от две стопански години – 2014/ 2015 г. и
2015/ 2016 г., при наемна цена 25.00 лв./ дка, или за всяка стопанска година –
по 871.08 лв.
Установи
се обаче неизпълнение на насрещна престация от страна на ответника – наемател
по договора, а именно – че същия не е платил на ищеца дължимата наемна цена за
ползваната земеделска земя.
По отношение на твърдението на ответника, че е платил наемната цена на
ищеца за стопанската 2014/ 2015 г., съгласно представеното по делото писмено доказателство: „Рента – 2014/ 2015 приключена”, същото не се доказа. В
цитираният списък, в пункт 12 е записано името И. В., като видно от представеното по
делото удостоверение за
наследници № 189/ 28.06.2014 г. на Община – Ружинци, ищеца Т.И.П. е наследник на И. П.
В. – негов син.
Тъй като процесуалния
представител на ищеца оспори подписа в реквизита „Подпис”, да е положен от
ищеца, съдът откри производство по оспорване истинността на писменото
доказателство по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка е допусната и изслушана
съдебно – графическа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено и
приобщено по делото, се установи, че подписа, положен в пункт 12 срещу имената И. В. – наследодател на ищеца, в реквизита „Подпис”, не е изпълнен от ищеца Т.И.П.. Заключението на изслушаната
съдебно – графическа е пълно и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло
при постановяване на настоящия съдебен акт. При изготвяне на заключението,
вещото лице – графолог е използвало като сравнителен материал експериментални
автентични подписи, положени лично от ищеца, както и подписи положени от ищеца при
подаване на заявление за издаване на документи за самоличност пред служители на
ОДМВР. Заключението на така приетата експертиза не буди съмнение досежно
неговата правилност, поради което
съдът изцяло възприема констатациите направени от експерта. При това положение,
по никакъв начин не се доказа ответника да е заплатил на ищеца дължимото от
него наемно плащане за ползваната земеделска земя за стопанската 2014/ 2015 г. В
подкрепа на това твърдение не се събраха нито устни, нито писмени
доказателства. Поради това, съдът приема, че се доказа неизпълнение от страна
на ответника – наемател по така сключения договор, поради което и същия дължи
заплащането на наемната цена. Същата е в размер на 871.08 лв. /34.843 дка по
25.00 лв./дка/ за стопанската 2014/ 2015 г.
Доказателства за
извършено плащане от страна на ответника и за следващата стопанска година 2015/ 2016 г.,
също не са представени от ответника.
Не се доказа по
никакъв начин и твърдението на ответника, че не е ползвал и обработвал
процесната земеделска земя, предмет на договора за следващата стопанската
година. Но дори и да бе доказано, че ответника не е ползвал земеделската земя,
то само съществуването на валиден и действащ договор за наем между страните, доказва
наличието на задължение за заплащане на наемната цена, независимо от това дали
ответника е ползвал и обработвал земите. Съществуването на валиден договор
между страните поражда права и задължения за всяка една от тях и неизпълнението
на договора, води до съответните последици за неизправната страна. Поради това,
съдът приема за доказано, че и за стопанската 2015/ 2016 г., се доказа
неизпълнение по договора от страна на ответника – наемател, изразяващо се в
неплащане на дължимия наем в размер на 871.07 лв.
Поради това, съдът
приема, че ответника не доказа по никакъв начин твърденията си, поради което и
същия дължи плащане на наемната цена по съществувалото между него и ответника облигационно
правоотношение – договор за наем, съгл. чл. 228 ЗЗД.
Предвид горните
мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи
основателността на така предявения положителен установителен иск. Доказа се
съществуването на вземане в размер на общо 1 742.15 лв., представляващо
неплатена наемна цена за ползване на 34.843 дка земеделска земя, за стопанските
2014/ 2015 г. и 2015/ 2016 години.
По претенцията за
мораторни лихви.
Тъй
като съдът уважава главния иск, то основателен се явява и акцесорния такъв – за
мораторни лихви за забава. Доказа се, че ответника не е изплатил на ищеца в
уговорените срокове дължимата наемна цена, поради което и същия дължи
обезщетение за забава. Видно от заключението на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, размера на мораторната лихва за забава върху главницата
от 871.07 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2014/ 2015 г., е
255.49 лв. – за периода 31.08.2016 г. – крайния срок за плащане на наемната
цена /съгласно т. 2 от Анекс от 18.07.2016 г./, до 22.07.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Мораторната
лихва за забава върху главницата от 871.07 лв., представляваща наемна цена за
стопанската 2015/ 2016 г., е 188.44 лв. – за периода 31.05.2017 г. – крайния срок
на плащане на наемната цена /съгласно т. 3 от Анекс от 18.07.2016 г./, до
22.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В същия
размер е и предявената искова претенция. Поради това, съдът намира, че
основателен и доказан и предявения иск за съществуването на вземането и за мораторни
лихви за забава. Предвид на това, че ответника е изпаднал в забава в плащанията
по договора за наем и не е платил на ищеца дължимата наемна цена в уговорения
срок, същия дължи лихви за забава.
Съдът
приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо ответника, и за законни лихви
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението
подадено по реда на чл. 410 ГПК – на 23.07.2019 г. С депозирането му, от страна
на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата, поради
което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до
окончателното изплащане на главницата.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски, както по
заповедното производство, така и в настоящия исков процес, както следва: 44.00
лв. – държавна такса и 150.00 лв. – адвокатско възнаграждение – по заповедното
производство /ч.гр.д. № 389/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 44.00
лв. – държавна такса, 350.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 230.00 лв. –
възнаграждения за вещи лица в настоящото дело.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
Т.И.П. ***, с ЕГН **********, чрез
адв. И.И. ***, против Л.К.Л. ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422, във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на ищеца
СЪЩЕСТВУВА, за сумите: 1 742.15 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и петнадесет ст.)– неплатена наемна цена за стопанските
2014/ 2015 г. и 2015/ 2016 г. по Договор за наем на земеделска земя от
23.06.2014 г. и Анекс от 18.07.2016 г. към Договора за наем на земеделска земя
от 23.06.2014 г., както и 444.93 (четиристотин четиридесет и четири
лева и деветдесет и три ст.) лв. – мораторни лихви за забава, (от които 255.49 лв. – за периода 31.08.2016 г. – 22.07.2019 г. върху главница
871.07 лв. – за стопанската 2014/ 2015 г. и 189.44 лв. – за периода 31.05.2017
г. – 22.07.2019 г. върху главница 871.07 лв. – за стопанската 2015/ 2016 г.), ведно със законните лихви върху главницата считано
от 23.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до
окончателното й изплащане.
На осн. чл. 194, ал. 3 ГПК, ПРИЗНАВА, че писмено
доказателство, „Рента –
2014/ 2015 приключена”, Е НЕИСТИНСКИ документ.
ОСЪЖДА Л.К.Л. ***,
с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.П. ***, с ЕГН **********, чрез
адв. И.И. ***, направените по делото разноски: 44.00 лв. – държавна
такса и 150.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство
/ч.гр.д. № 389/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 44.00 лв. –
държавна такса, 350.00 лв. – адвокатско възнаграждение 230.00 лв. –
възнаграждение за вещи лица в настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :