Решение по дело №570/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „М.Б.“ ЕООД ***, представлявано от П.П. – *, депозирана чрез * Н.В. от ***, против РЕШЕНИЕ №104/16.04.2024г., постановено по АНД №1297 по описа на Районен съд  Враца  за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003683/07.11.2023 г., с наложена имуществена санкция в размер на  7 500 лева.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3   НПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което НП за наложена имуществена санкция на дружеството бъде изцяло отменена. Претендират се разноски. Представена е и писмена молба от * В. по хода на делото и съществото на спора, ведно със списък на разноските.

Ответникът – Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “КП” при КЗП чрез депозирано становище от процесуалния му представител ** С.Д. оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, а оспореното решение намира за  правилно и законосъобразно, с искане да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Безспорно е установено нарушение по чл.68в ЗЗП, като  отправя искане към касационната инстанция да  остави решението  в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение №104/16.04.2024г. на Районен съд  Враца  за 2023 г., с което  е потвърдено НП № 003683/07.11.2023г. на Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д,  ал. 1, пр.1 ЗЗП и на основание чл. 210а  ЗЗП, на „М.Б.“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500 лева. За да потвърди обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция, съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. Същите съдържат предвидените в закона реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, съставени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като в тях достатъчно подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение, нарушените правни норми, с подробно описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По отношение на материалната законосъобразност на санкционния акт, възоснова на доказателствата, съдът е приел за безспорно установено, че търговецът е осъществил визираното в НП  нарушение  по чл. 68в  ЗЗП забраняващ нелоялните търговски практики, като използвал именно заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1  ЗЗП. Съдът е формирал  извод, че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма, а наложеното наказание е в справедлив размер, предвид тежестта на нарушението, като не е налице маловажност на случая по чл.28   ЗАНН. Изложени са подробни мотиви в тази насока, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост. С решението е осъден касатора и на разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.  

Решението  на районния съд е  валидно и допустимо, постановено  при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление в неговата цялост са правилни  и  се  споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Относимите  за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен  извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на касатора нарушение по чл. 68в  ЗЗП забраняващ нелоялните търговски практики, като използвал именно заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че търговецът на 05.04.2023г. в своя обект в гр.Враца е  обявил намаление на нехранителни стоки, подробно описани в НП, чрез поставени пред самата стока етикети съдържащи информация за вида на стоката, а така също и за предишната ненамалена цена и за нова намалена цена, която се прилага към датата на извършваната проверка. Установено е, че при шест от маркираните нехранителни стоки търговецът не е посочил най-ниската продажна цена на предлагане в рамките на един месец преди датата на намалението. При четири от намалените стоки не само, че не е посочил най-ниската продажна цена, а дори новата намалена  на 05.04.2023г.  цена е  по-висока от нея, а при две от останалите стоки няма намаление спрямо предишната цена. При така  установеното правилно е прието от РС, че нарушението е доказано и правилно с НП е ангажирана АНО на дружеството-касатор. 

Обоснован и в съответствие с доказателствата е изводът на РС, за правилно приложена от наказващия орган норма на чл. 210а  ЗЗП, съгласно която „за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. т. 1-11, 13, 15, 18-27 и чл. 68к, т.3-6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.“ След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства, предвид и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената с НП санкция в размер на  7 500 лв., която е над минималния, но значително под средния и далеч от максималния размер на предвидената в чл. 210а  ЗЗП санкция.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани със защита правата на потребителите, които са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за  приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението е от категорията на формалните, такова на просто извършване и разкрива една типична за този род деяния обществена опасност. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона, да защити основно право на потребителя, каквото е правото на коректна и вярна информация за вида и цените на стоките, преди да встъпи в потребителски отношение с търговците.

Възраженията на касатора са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Същите са сочени и пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и е извела извод за тяхната неоснователност. Правните изводи на въззивния съд са пълни, изцяло обхващащи фактическата обстановка, като деянието е описано и квалифицирано правилно и доказано по безспорен начин от събраните доказателства по делото на въззивния съд.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на  РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Решението е правилно и в частта на присъдените с него  разноски на ответника.

С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ответника, следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно възнаграждение в размер от 120.00 лева.

Воден от горното, на основание чл.221, ал. 2, пр.1 АПК, Административен съд Враца, в настоящият касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №104/16.04.2024г., постановено по АНД № 1297 по описа на Районен съд  Враца  за 2023 г.

ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати  на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 120.00/сто и двадесет/ лева  за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.