№ 19300
гр. С.., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври пр.. две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110129523 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника при разделна отговорност (по 1/3 всеки от
тях) сума в общ размер на 2909,98 лева, включваща сумата от 1319,92 лева цена на главница
за електрическа енергия и сумата от 1590,06 лева лихви за забава и представляваща
доставена до обект с клиентски № .. находящ се в с. Ж.., ул. „ЦВ“ № за периода от 09.12.2009
г. до 04.11.2011 г. Претендират разноските по делото.
Ищците твърдят, че са наследници на С.. Г.ев М., който е бил собственик на
електроснабдения имот. Сочат, че ответникът претендира от тях заплащане на процесната
сума като им заявява, че в противен случай нямали право да сменят титуляра на партидата.
Поради тази причина ищците били принудени да отправят писмено искане до ответното
дружество с вх. № ..14.02.2023 г., с което поискали да бъдат премахнати от системата
задълженията им възлизащи в размер на 2922, 55 лева за периода до м.декември 2019 г.
поради погасяването им по давност. От ответното дружество отговорили с писмо с вх. №
..6/14.02.2023 г., че давността не се прилага служебно и че имат задължения в размер на
2909,98 лева, от която сума 1319,92 лева – главници по фактури и 1590,06 лева за начислени
лихви. От приложената към исковата молба справка било видно, че се претеендират
задължения в общ размер от 2909,98 лева за периода 09.12.2009 г. – 04.11.2011 г. Считат, че
всичко това обуславя правния им интерес от предявените искове. Считат, че процесното
вземане е погасено с изтичането на 3-годишна давност. Молят за уважаване на предявените
искове. Претендират сторените разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че титуляр на партидата на имота пр.. процесния имот е С.. Г.ев
М., като изтъква наличието на наследствена връзка с наследодателя на ищците, респ. счита,
че е налице облигационна връзка между страните по делото като моли да се отдели за
б..спорен този факт. Твърди, че към настоящия момент неплатените задължения са както
следва: сума в размер на 1319,92 лева – главница по 16 бр фактури и сума в размер на
1818,21 лева лихва върху нея за периода 03.03.2010 г. – 13.08.2024 г. Твърди, че дължимите
суми са за реално потребено количество ел. енергия. Смята, че изтеклата погасителна
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
1
събрано и доводите в исковата молба, че вземането е погасено по давност, б.. да се навеждат
други такива, водят до неоснователност на предявения иск. Счита, че с поведението си не е
станал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да се възложат на
ищците. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът е с..иран със субективно активно съединени отрицателни установителни
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, по предявената отрицателна установителна искова претенция, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чр.. отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната
форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса –
качеството си на длъжник на вземането, както и периода – начален и краен момент на
давността.
В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 02.09.2024 г. и
обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, с
оглед становищата им и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като б..спорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответникът претендира от
ищците суми за доставена електрическа енергия в имот с клиентски № .. находящ се в с. Ж..,
ул. „ЦВ“ № за периода от 09.12.2009 г. до 04.11.2011 г.; собственик на имота пр.. този период
е бил С.. Г.ев М.– наследодател на ищците; не са настъпили обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Това обстоятелства се подкрепя и от данните, следващи от приобщените като
писмени доказателства по делото заверени преписи от счетоводни документи –
фактури, издадени от „Ч.. ЕЕ.Б“ АД със задължено лице С.. Г.ев М.. По делото е
приложен и писмено искане до ответното дружество с вх. № ..14.02.2023 г., с което ищците
са поискали да бъдат премахнати от системата задълженията им възлизащи в размер на
2922, 55 лева за периода до м.декември 2019 г. поради погасяването им по давност.
Приложено е писмо отговор от ответното дружество с вх. № ..6/14.02.2023 г., в което е
посочено, че давността не се прилага служебно и че имат задължения в размер на 2909,98
лева, от която сума 1319,92 лева – главници по фактури и 1590,06 лева за начислени лихви.
Изясни се, че ищецът основава процесната искова претенция на твърдения за
недължимост на процесната сума поради погасяването й по давност.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, пр.. който
носителят на едно вземане б..действа и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чр.. средствата на държавната принуда.
2
Между страните не спори, а и по делото се установи, че главницата в размер от
1319,92 лева се отнася за период на консумация от 09.12.2009 г. до 04.11.2011 г. Спрямо
посоченото вземане съдът намира за приложим тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера на отделните месечни вземания в рамките на
процесния период на периодично плащане по см. на посочената разпоредба, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма
на съдебно претендиране на вземането. В настоящия случай се установи, че за
вземанията са издадени фактури пр.. периода 17.02.2010 г. – 20.1-.2011 г. с посочен
краен срок за заплащане на сумите по последната от тях – 04.11.2011 г. или срок за
плащане от 10 дни. В този смисъл е и клаузата на чл. 19, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.. ЕЕ.Б“ АД съгласно която
продължителността на периода за плащане на стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа е
10 дни, като изпълнението на това задължение на потребителя не е обусловено от
получаване на съобщението за дължимите суми и момента, в който е осъществено това
– арг. чл. 19, ал. 8 от ОУ. В случая, съдът, съобразявайки момента на издаване на
фактурите достига до извод, че крайният срок за плащане на задълженията е
04.11.2011 г. (по отношение на задължението за последния отчетен период на
консумация), а давността е започнала да тече от деня, следващ изтичане на срока за
плащане за последния месец от периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, от
страна на ответника „ЕП.“ ЕАД, въпреки изричните указания, че не сочи доказателства
относно обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса, не са
наведени твърдения, не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания, насочени към установяване на последващо извършени
конкретно действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давностния
срок. Такъв характер има изявлението, обективирано в писмото на ответното
дружество до ищеца от 14.02.2023 г. относно продължаващо претендиране на сумите,
но същото е направено след като давността вече е изтекла.
Предвид изложеното, съдът намира, че вземането за главница в размер от
1 319,92 лева по процесните фактури за доставена електрическа енергия в периода
09.12.2009 г. – 04.11.2011 г. следва да се счита за погасено по давност. На основание чл.
119 ЗЗД и с оглед акцесорния му характер погасено по давност и е вземането за лихва
за забава, начислена върху главницата в размер от 1590,06 лева към, въведена като
предмет на иска.
Ето защо, предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване недължимостта от ищците на сумата от 2909,98 лева, включваща сумата
от 1319,92 лева, представляваща цена на доставена електроенергия до обект с клиентски
№ .. находящ се в с. Ж.., ул. „ЦВ“ № за периода от 09.12.2009 г. до 04.11.2011 г. и сумата от
1590,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземането по давност, се явява основателен и следва да
бъде уважен.
3
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на
разноски имат само ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същите следва
да бъде присъдена сумата от 119,37 лева – сторени разноски за държавна такса. В
полза на ищците в рамките на настоящото производство е оказана б..платна правна
помощ от адв. Ю. О. Г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Претендира се адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния представител на ищците за
оказана б..платна правна защита, на която същият има право, което съдът определя в
размер на 600 лева за тримата ищци, които имат общи интереси в рамките на
настоящото производство.
При разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна
помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на делото, и
в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които
според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на адвокатско
възнаграждение в по-висок размер.
Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС,
съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС,
националният съд дължи да откаже да приложи тази национална правна уредба, която
противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не
могат да договорят възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като от друга страна съдът
няма право да присъди размер по-нисък от определения в наредбата такъв.
Съдът намира, че в случая не е налице основание за прилагане на
изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща
присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато същият
признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Прилагането
на хипот..ата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква да са изпълнени и двете предпоставки,
визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът счита,
че макар с отговора на исковата молба ответното дружество да е признало за
основателно възражението на ищеца за погасяване на вземанията по давност, довело
до невъзможността за принудителното им събиране от кредитора, то но не е налице
първата предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което отговорността между
страните за направените разноски следва да се разпредели съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото се установи, че процесните задължения са фактурирани и
фигурират като такива при ищцовото дружество, като върху главницата се начислява
лихва за забава. Не се спори, че вземанията не са счетоводно отписани от ищеца като
задължения по процесната партида. Всичко това свидетелства за обстоятелството, че
„ЕП.“ АД претендира извънсъдебно вземанията от ответника, поради което не може да
се направи извод, че с това поведение не е станало причина за образуване на
настоящото дело по процесната искова молба с искане за признаване недължимостта
им на посоченото основание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Б. М., ЕГН **********,
Ц. С. М., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: гр.
С.., ул. „Ис... ..ещу „ЕП.“ ЕАД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: град
С.., район „Мл..“, бул. „Цш.“ №л. Б.М.Б Център установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Б. М., ЕГН **********, Ц. С. М., ЕГН ********** и Г. С. М.,
ЕГН ********** не дължат при разделна отговорност (по 1/3 всеки от тях) на „ЕП.“
АД т сума в общ размер на 2909,98 лева, включваща сумата от 1319,92 лева цена на
главница за електрическа енергия и предствляваща доставена до обект с клиентски № ..
находящ се в с. Ж.., ул. „ЦВ“ № за периода от 09.12.2009 г. до 04.11.2011 г. и сумата от
1590,06 лева лихви за забава върху главницата.
ОСЪЖДА „ЕП.“ ЕАД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: град С..,
район „Мл..“, бул. „Цш.“ №л. Б.М.Б Център на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на Д. Б. М., ЕГН **********, Ц. С. М., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН ********** и
тримата със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ис... 69 сумата от 119,37 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕП.“ ЕАД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: град С..,
район „Мл..“, бул. „Цш.“ №л. Б.М.Б Център на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38
Задв. Да заплати на адв. Ю. О. Г., САК сумата от 600 лева – възнаграждение за оказана
б..платна правна помощ на ищците Д. Б. М., Ц. С. М. и Г. С. М. в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5