Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.09.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №11149 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.06.2019 год., постановено
по гр.дело №14001/2018 год. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, са отхвърлени
предявените от ЗД „Е.“ АД срещу З. „У.“ АД искове с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 947.61
лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.02.2018 год. до окончателното й изплащане и за
сумата от 1 816.06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 30.05.2013 год. до 27.02.2018 год. включително и ищецът е осъден
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 200 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че във връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ бил съставен двустранен констативен протокол №79 от
16.11.2012 год. от двамата участници. В него било посочено, че произшествието
било настъпило на кръстовището на ул.“Найден Геров“ и ул.“Барбара Рютинг“ в
гр.Банско, в 12.10 ч. Относно движението на моторното превозно средство „Нисан
Джук“ било посочено „идвайки отдясно на кръстовище“. Видно било от изготвената
скица, че на кръстовището посоченият автомобил се движел от дясната страна на
лек автомобил „Шкода Фабия“, като в нея нямало означение за наличието на знак „Стоп“
на кръстовището, както и че лек автомобил „Шкода Фабия“ се движи по път,
сигнализиран с пътен знак за предимство. Същевременно данните за водача на лек
автомобил „Шкода Фабия“ били попълнени от лявата страна за „Превозно средство
А“ в констативния протокол. Установявало се от заключението по съдебната
автотехническа експертиза, че лек автомобил „Шкода Фабия“ се е движел по
ул.“Найден Геров“, а лек автомобил „Нисан Джук“ – бил с посока на движение
отдясно наляво спрямо другото превозно средство. От показанията на свидетелката
Й.Д. се установявало, че произшествието било настъпило при ясно и сухо време, с
добра видимост и на прав пътен участък. Лек автомобил „Нисан Джук“ навлизал в
кръстовището и спрял, за да се огледа водачът и да продължи безопасно
движението си, когато бил ударен от лявата предна и средна част от лек
автомобил „Шкода Фабия“. Лек автомобил „Нисан Джук“ вече бил навлязъл в
кръстовището, като другият автомобил се движел със скорост над 60 км./ч. и
страна на водача му не били предприети действия по аварийно спиране или
заобикаляне. Процесното кръстовище било широко и в момента на произшествието
нямало други превозни средства. Следователно налице било виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“,
довело на настъпване на ПТП – чл. 48 ЗДвП – на кръстовището на равнозначните
пътища, не бил пропуснал лек автомобил „Нисан Джук“, който се намирал
/приближавал/ от дясната му страна. Не било доказано възражението на ответника,
че лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел по път с предимство. Липсвали и
доказателства, че на процесното кръстовище има поставен знак „Стоп“, който би
сигнализирал пресичането на улица, която е път с предимство. С оглед липсата
нта вертикална пътна маркировка за водача на лек автомобил „Нисан Джук“ не
съществувало задължение да пропусне движещите се превозни средства по
ул.“Найден Геров“, защото идвал отдясно и бил с предимство на кръстовището на
равнозначни пътища. Освен това водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел
и с несъобразена скорост, както и с превишена скорост – над 60 кв./ч. в
населено място. Неправилно първоинстанционният съд не бил кредитирал
показанията на свидетелската Й.Д. и не бил взел предвид заключението на вещото
лице, като основал изводите си единствено на данните, посочени от А.Р..
Последната обаче не била присъствала при настъпването на ПТП, нито била
разпитвана като свидетел по делото. В този смисъл недоказано било възражението
на ответника за съпричиняване. Във връзка с процесното ПТП ищецът бил изплатил
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил
„Нисан Джук“. Уврежданията на детайли и части по превозното средство били
подробно описани по представената по делото калкулация-ремонт по щета от
11.01.2013 год. на обща стойност 5 947.61 лв., като ремонтът бил извършен
от „А.Ю.С.“ ЕООД и автомобилът бил предаден и приет от застрахования без
забележки. Посочената сума била заплатена в полза на сервиза на 15.04.2013 год.
– обстоятелство, което ответното дружество не оспорвало. Вещото лице било
посочило, че всички изброени детайли били включени в калкулацията-ремонт, но не
били взети предвид от него при изготвяне на експертизата. Свидетелката Й.Д.
била посочила, че след ПТП автомобилът бил с цялостни деформации в предната
лява и средна част на купето. Ответникът покривал отговорността на водача Г.С.Ш.
по силата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посоченото превозно средство. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата З. „У.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че двустранният протокол за ПТП бил съставен от двамата водачи, а не
след посещение на място от органите на реда, като на водача на лек автомобил
„Шкода Фабия“ не бил съставен акт за нарушение. Протоколът по 8своето естество
представлявал частен свидетелстващ документ и не се ползвал с материална
доказателствена сила, а само с формална такава. Поради това трябвало да се
изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на отразените
в протокола обстоятелства. В случая по делото било установено, че процесното
ПТП било настъпило по вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца,
който се движел по път без предимство и бил навлязъл неправомерно в
кръстовището. Без да спази изискванията на закона за безопасност на движението.
Този факт се установявал от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
показанията на свидетелката Й.Д., която била заявила, че била излязла от
страничната улица, а улицата, по която се движел водачът на лек автомобил
„Шкода Фабия“ била главна. Също така била посочила, че била навлязла вътре в
кръстовището и била спряла, с което си поведение била предизвикала настъпването
на ПТП. Това се установявало и от самите увреждания на превозните средства,
доколкото тези по лек автомобил „Нисан Джук“ били предимно в предната му лява
част. Освен това част от детайлите, за които се претендирало обезщетение от
ищеца, не били отразени в описа, респ. не били калкулирани от вещото лице.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 КЗ – отм./ се обуславя от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е.,
че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Установяването на горепосочените
правопораждащи факти при условията на пълно и главно доказване е било в тежест
на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай е безспорно във
въззивното производство, че между ищеца ЗД „Е.“ АД, като застраховател и А.В.Р., като
застрахован, е бил сключен валиден договор
за имуществено застраховане Каско“ – чл. 184, ал. 3 КЗ /отм./,
с обект
лек автомобил „Нисан Джук“ с рег.№*****и със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 12.01.2012 год. до 23.59 ч. на 11.01.2013 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива
риска от повреди по МПС.
Не е спорно и съществуването на
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното
дружество З. „У.“ АД и Г.С.Ш., с обект лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№*****.
Доказано е също така, че в срока на действие
на горепосочените застрахователни договори – на 16.11.2012 год., в 12.10 ч., е
настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на кръстовището
между ул.“Найден Геров“ и ул.“Барбара Рютинг“ в гр.Банско, с участието на лук
автомобил „Шкода Фабия“, управляван от Г.С.Ш. *** и лек автомобил „Нисан Джук“,
управляван от Й.А.Д., за което на 15.04.2013 год. застрахователят /ищецът/ е
изплатил на сервиз „*****“ ЕООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно
обезщетение в размер на 5 947.61 лв. /фактът на осъщественото от ищеца
заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с механизма на процесното ПТП и чия е вината
за неговото настъпване.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Й.А.Д. и Г.С.Ш.. В показанията на
свидетелите не са налице съществени противоречия по отношение на значимите за
спора обстоятелства, поради което и същите следва да бъдат кредитирани като
ясни, последователни и убедителни. Въз основа съвкупната преценка на тези
гласни доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана във
въззивното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като по-пълно и
компетентно дадено /изготвено след преразпита на горепосочените свидетели по
реда на чл. 267 ГПК/, въззивният съд приема за установено, че ул.“Найден
Геров“, в гр.Банско е имала статут на главен път – обозначен с пътен знак „Път
с предимство“, а на ул.“Барбара Рютинг“ непосредствено преди процесното
кръстовище е имало поставен пътен знак „Стоп“, който обаче към момента на
произшествието е бил премахнат. Лекият автомобил „Нисан Джук“ се е движел по
ул.“Барбара Рютинг“, в посока отдясно наляво спрямо ориентацията на движещия се
по ул.“Найден Геров“ лек автомобил „Шкода Фабия“. Водачът на лек актомобил
„Нисан Джук“ е предприел навлизане по ул.“Найден Геров“, при ограничена
видимост от намиращата се на ъгъла на кръстовището сграда, при което пресякъл
траекторията на лек автомобил „Шкода Фабия“ и настъпил удар между двете
превозни средства – първоначалното съприкосновение настъпило между предна дясна
част на лек автомобил „Шкода Фабия“ и предна лява част на лек автомобил „Нисан
Джук“. При сравнението на опасната зона на лек автомобил „Шкода Фабия“ и
отстоянието му от мястото на удара, в момента в който лек автомобил „Нисан
Джук“ бил станал видим, вещото лице е направило констатацията, че водачът на
лек автомобил „Шкода Фабия“ не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. При разпита си в проведеното във въззивното производство открито
съдебно заседание вещото лице е посочило, че ударът е нямало как да бъде
избегнат и ако водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ се опита да заобиколи лек
автомобил „Нисан Джук“.
При това положение следва да се
приеме, че действията на водача на лек автомобил „Нисан Джук“ – Й.А.Д., съставляват
граждански деликт. Тя е извършила нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно на правилото, установено в чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според което
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Деянието
на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са
настъпили уврежданията на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага –
чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
По делото не е установено, че с поведението си водачът на
лек автомобил „Шкода Фабия – Г.С.Ш. е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /както вече бе
отбелязано доказателствената тежест в тази насока е била ищеца/, поради което
няма основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
респ. изключено се явява и съществуването на претендираното от ищеца регресно
вземане срещу сочения от него длъжник. А щом няма главно задължение, не може да
възникне задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с оплакванията във
въззивната жалба следва да бъде посочено, че фактическото заемане на кръстовище
от участник в движението без право на предимство не поражда никакви права, а
само задължения за отговорност при настъпване на вредоносни последици. Но и
водачът, носител на правото на предимство, може да се окаже в положение на
нарушител на правилата за движение, ако не е спазил изискванията на чл. 47 ЗДвП, когато навлезе в кръстовището по начин и със скорост, която не му гарантира
възможност за преустановяване на движението. Отговорността за настъпилите
вредни последици за водача с предимство произтича от основното изискване за
безопасност в движението, съдържащо се в нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според
което водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта
или да спрат, когато възникне опасност за движението. Следва да се приеме, че
ако водачът с предимство възприеме, че пътят му се пресича неправомерно от друг
водач, който навлиза в кръстовището, то в този момент се появява едно
препятствие, опасност, на която тай трябва да реагира с намаляване на скоростта
или спиране, ако това е обективно възможно. Ако неправомерното навлизане в
територията на кръстовището не може да се предотврати чрез намаляване на
скоростта на движението или спиране, то в такъв случай /какъвто е именно
настоящият/ пътнотранспортното произшествие изцяло е резултат на поведението на
участника в движението, който няма предимство – виж например Решение
№ 1467 от 27.ХII.1974 год. на ВС. по н.дело № 1373/74 г., III н. о.
В този смисъл релевираните претенции
се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както законосъобразно е приел
и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят /ищецът/ няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр.
с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
С протоколно определение по делото
от 08.12.2020 год. въззивният съд е допуснал по искане на жалбоподателя изслушването
на допълнителна съдебна автотехническа експертиза, като е определил депозит за
вещото лице инж. Й.Й. в размер на 200 лв. /който депозит впоследствие е бил
внесен от жалбоподателя/.
Заключението по допълнителната съдебна
автотехническа експертиза е било изготвено на 15.03.2021 год., като към същото
е била приложена справка-декларация съгласно Приложение №2 към Наредба №2 за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, с която са
декларирани обстоятелствата по т. 3, 4, 5 и 6 на чл. 23 от посочената наредба, а
в проведеното на 08.06.2021 год. съдебно заседание във въззивното производство вещото
лице е направило искане за увеличаване на размера на определеното му
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като
съобрази степента на сложност на поставените задачи, както и тяхното естество,
които предполагат използването на специализирани софтуери за извършването на симулация
и оценка на щети и времето, необходимо за това, намира, че на основание чл. 26,
ал. 3 от горепосочената наредба следва да бъде увеличен размерът на
първоначалното възнаграждение на вещото лице, като се определи окончателно
възнаграждение от 400 лв. Предвид етапа на който се намира въззивното
производството възнаграждението на вещото лице от 200 лв. /разликата между
окончателното възнаграждение и първоначално определеното такова/, следва да
бъде изплатено от бюджета на съда, а на основание чл. 77 ГПК с оглед изхода от
спора жалбоподателят следва да бъде осъден да възстанови тази сума в полза на
съда.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.06.2019 год., постановено по гр.дело
№14001/2018 год. по описа на СРС, ГО, 119 с-в.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** *********, на основание чл. 78, ал. 8
вр. с ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение
на вещото лице инж. Й.Д.Й., опредено да изготви допусната във въззивното
производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза, в размер на 400
лв.
На вещото лице инж. Й.Д. Й. ДА СЕ
ИЗПЛАТИ от бюджета на СГС възнаграждение в размер на 200 лв. /разликата
между окончателното възнаграждение и първоначално определеното възнаграждение/.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 77 ГПК сумата от 200 лв.,
поета от бюджета на съда за изплащане на възнаграждение на вещото лице, определено
да изготви допусната във въззивното производство допълнителна съдебна
автотехническа експертиза.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/