Решение по гр. дело №6249/2019 на Районен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 01.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6249 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „В. и к. - В.” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М.Д.М., ЕГН**********, дължи на дружеството сумите:

- 935.85лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 29.09.2011г. – 22.01.2018г. и период на фактуриране от 29.06.2012г. – 25.01.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.11.2018г. до изплащане;

- 191.31лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по горната главница, за периода 29.07.2012г. – 06.11.2018г.,

за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №17064/2018г., ВРС.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След връчването на заповедта по правилата на ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове.

Ищецът твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договор за снабдяване с вода и ВиК услуги е доставил до обекта на ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена в процесните фактури, срещу което последният следвало да му заплати цената за доставката. Досега потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и лихва за забава, за исковите периоди.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца; оспорва да е абонат на ВиК услуги за процесния обект; оспорва също до обекта да е било доставено фактурираното количество услуги за исковия период; възразява и за наличие на изтекла погасителна давност за част от исковите задължения. Отделно оспорва и законосъобразността на част от издадените фактури, по правилата на ОУ.

Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.

Представени са ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са публикувани.

Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди, през процесния период.

Между страните няма спор за това, че през процесния период процесният обект е бил присъединен към водоснабдителната и канализационната мрежи на ответното дужество за ползване на такива по вид услуги.

Представена е изходяща от ищеца „справка за недобора“ за задълженията за процесния присъединен жилищен обект. В нея за потребител е вписано едно лице и то е ответникът по делото.

От приетите на л.91-99 от делото справки от АВп е може да бъде изведено наличието на право на собственост на ответника М.Д.М. върху исковия жилищен имот, с оглед че този имот е бил обект на публична продан на 29.01.2018г. за задължения именно на същия дължник.Отделно след представяне на документите в о.с.з. не беше направено и възражение от ответника, че същите са неотносими към спора или към исковия водоснабден обект.

            Прието по делото е и заявление от 07.09.2018г. за промяна на партидата на имота от по-нататъшен във времето собственик на имота, чрез заличаването на вписаният все още за титуляр М.Д.М. и вписване на актуалния към 07.09.2018г. нов собственик.

Приобщени по делото са карнетни листи, които включват данни за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и данни за количеството измерена вода от водомера. За „потребител“ в карнетите е записан ответникът по делото. Видно от тях, в графата срещу съответно отчетеното за момента количество вода, има поставен подпис от ползвателя в колона „подпис на абоната“ – но само на пет места от множеството редове за месечен отчет за процесния период от близо шест години. До 2016г. изобщо не фигурира подпис на абоната. Няма подпис и за показанието от 211 куб. м. преди 20.11.2016г., а също няма и за измерените на тази дата 389 куб. м. Има подписи за абоната на 19.01.2017г., 17.10.2017г. и 22.01.2018г.  

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и мотивирано, се изяснява, че отразените в счетоводството на ищеца задължения по партида с абонатен №*** за ползваните ВиК услуги за исковия период възлизат на 935.85лв. (главница), а лихвата за забава върху тях е в размер на 191.31лв. за заявения период на иска. За периода 30.11.2016г. - 06.112018г., като вариант на ССчЕ, изчисленията са 819.04лв. главница и 126.34лв. Конкретно за периода 28.11.2013г. – 20.11.2016г. е издадена само една фактура за консумация от общо 178куб.м. за целия този период, на стойност 428.59лв. Всички стойности са изчислени по месеци в таблици, неразделна част от заключението, като са отчетени всички извършени плащания в рамките на процесния период (в случая доброволни такива няма направени).Експертизата се базира на счетоводни данни при ищеца и на карнетните листи. Във всички ползвани от вещото лице справки и данни от дружеството,като титуляр по партидата на обекта е вписан ответника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките на предявените искове по чл.422 ГПК предполагат да се докаже пълно и главно от ищеца наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което да има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и забавата на ответника.

В частност и с оглед на изричните възражения ищецът следва да докаже още качеството на ответника на потребител, по смисъла на ОУ на ВиК, на вода и съпътстващи услуги за процесния обект и че исковите фактури са издадени при спазване правилата на ОУ на ВиК за това.

В тежест на ответника в настоящия процес е да докаже сочените от него положителни факти, на които базира доводите си – изтекла погасителна давност.

Относно давността: Макар възражението да би следвало да се обсъди едва при доказване на всички други предпоставки на исковете, конкретните данни по делото оправдават разглеждането му още сега.

По него – съобразно чл.111 ЗЗД и ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Ето защо и с оглед момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (09.11.2018г.), възражението за давност е основателно за всички задължения преди 09.11.2015г. – което в случая, по справката за недобора и по заключението на ССчЕ, означава задълженията преди фактура №********** от 30.11.2016г. А това е достатъчно за отхвърляне на исковете за всички посочени погасени по давност главни и акцесорни задължения за обсъдения период.

По задължението по фактура №**********/30.11.2016г. от една страна се касае за период на отчет 28.11.2013г. – 20.11.2016г., което би следвало отново да води до погасяване по давност на задълженията преди 09.11.2015г. Вярно е, че падежът е след датата на самата фактура, но тук е от съществено значение дали начинът на фактуриране съответства на Общите условия. И тъй като това не е така, както ще се мотивира по-долу съда, нарушението от ответника на приетите точно от него ОУ не би следвало да се тълкува в негова полза и давноста би следвало да касае отчетния период, а не фактурирания. В противен случай биха могли да се издават актуални фактури за задължения за години назад и те да не биха били погасени по давност с оглед падежа на новите фактури, което не би следвало да се толерира за законосъобразно, в хипотези на редовен отчет.

Както обаче се посочи водещото за задълженията за периода 28.11.2013г. – 20.11.2016г. е друго – че конкретно за този период е издадена една единствена фактура за консумация от общо 178куб.м. на стойност 428.59лв. Това очевидно показва, че за този период от цели три години редовен отчет не е бил извършван от ответното дружество изобщо. Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. А на осн. чл.23 от ОУ ВиК показанията на водомерите се отчитат на всеки един месец за битови потребители в сгради етажна собственост. Очевидно в случая изобщо не са спазени от ответника тези правила от неговите ОУ, като е допуснато да се начисли едно общо задължение за цели три години без всякакво право основание в хипотеза на редовен отчет. Което освен нарушения на ОУ накърнява и правото на потребителя за редовна отчетност с предвидима редовна финансова тежест и в този смисъл го третира неравно спрямо другите потребители. По делото няма никакви твърдения и доказателства за позоваването от ищцовото дружество на право на служебно преизчисляване на сметката на абоната за минал период, при условията на съответен механизъм по Наредба №4/14.09.2004г.Ето защо редовен отчет и редовна консумация, начислени еднократно за три години назад, изобщо не се следват в полза на ищцовото дружество. Съвсем отделен е и въпросът, че в карнетите липсват подписи на абоната както за „началните“ 211куб.м. в 2013г., така и за „крайните“ 389куб.м. показание в края на 2016г., тоест липсва съгласие с тези начална и крайна стойност на общо начислените за три години 178куб.м.

По тези причини исковете за плащане на главница и лихва за обсъдените задължения следва да се отквърлят категорично.

По потребителското качество: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като  „потребители” собствениците и лицата с учредено вещно или договорно право на ползване върху имота.

В настоящия случай от приетите по делото справки от АВп е може да бъде изведено наличието на право на собственост на ответника М.Д.М. върху исковия жилищен имот, с оглед че този имот е бил обект на публична продан на 29.01.2018г. за дългове на същия дължник, с оглед съвпадащ адрес на имота и с оглед, че след представяне на документите в о.с.з. ответникът не направи възражение, че същите са неотносими към спора или към исковия водоснабден обект. Към това следва да се добавят данните от заявлението от 2019г. на новия собственик за промяна на партидата; от справката за недобора; от карнетните листи; и от заключението по ССчЕ, във всички които като абонат на обекта през спорния период фигурира ответника. При съвкупния анализ на всички тези данни може да бъде направен обоснования извод за притежание на водоснабдения обект именно от ответника през исковия период и следователно за потребителското му качество.

По реалното потребление: Съобразно чл.22 и сл. и чл.30, ал.1 от ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като резултатът се отразява в документ, в който се вписват обекта, ползвателя и отчетеното от СТИ количество, както и подписите на инкасатора и на потребителя.

В настоящия случай са приети по делото карнетни листи за извършваните в процесния период проверки, които включват данни за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и данни за количеството измерена потребена вода за обекта. Видно от карнета (л.102) за останалия спорен период (от края на 2016г. до м.01.2018г., т.е. около 13 месеца) са налице редовни ежемесечни записи на подобни по размер месечни консумации от 11 – 13 куб.м., които по принцип са обичайно потребими за битови нужди. Освен това още при измерването на 19.01.2017г., към началото на разглеждания период, в колоната „подпис на потребителя“ фигурира неоспорен такъв, който обективира знание и съгласие с така измереното в този момент количество вода. Аналогично вписан е и подпис на измерването в самия край на процесния период, на 22.01.2018г., със същите последици – знание и съгласие с измереното. И отделно към средата на периода също има неоспорен подпис. Когато когато съдържат подпис на абоната или негов представител, по арг. от чл.23, ал.4 ОУ на ВИК карнетите се ползват с презумптивна доказателствена сила досежно записаните в тях обстоятелства (в това число за количеството отчетена вода). В случая подписите в карнета не са оспорени от ответника, не е опровергана освен това и презюмираната вярност на карнетите. Ето защо представеният в случая карнетен лист навежда на извод за реално потребление на заявеното количество вода – доколкото подписите са налице към началото, към средата и точно в края на разглеждания период, както и при отчитане на ритмичното и равно месечно увеличаване на консумацията от обичайно потребими за битови нужди месечни количества.Съвкупно тези данни, кореспондиращи и със счетоводните такива, могат да обосноват за съда извода за дължимост на претендираните задължения за плащане на сумите – конкретно за разглеждания период, като част от общия исков. 

В заключение по горните причини главните искове следва да се уважат за сумата 390.45лв. главница за период на потребление 20.11.2016г. – 22.01.2018г. и период на фактуриране 21.12.2016г. – 25.01.2018г. и за сумата 45.86лв. лихва за забава за период 20.01.2017г. – 06.11.2018г. (според разбивките в приложенията №1 и №2 към заключението по ССчЕ – л.119 и л.120). Респективно за разликите над тези суми и тези периоди до първоначално заявените такива исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за държавна такса (75.00лв.), юк хонорар (150.00лв.), депозит ССчЕ (150.00лв.) и депозит особен представител на ответника (300.00лв.), но съразмерно с уважена част от интереса (1127.16лв. общ интерес – 436.31лв. уважен интерес) тоест сума в размер на общо 261.28лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Аналогично ответникът следва да бъде осъден да заплати на Бюджета на съдебната власт сумата 11.61лв. – припадаща се част от платената от БСВ част от ССчЕ, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

Ответникът е с особен представител и разноски не му се следват.

На осн. ТР №4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив – но също пак съразмерно с уважената част от интереса, или общо сума от 29.03лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.М., ЕГН**********, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***, следните суми:

- 390.45лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 20.11.2016г. – 22.01.2018г. и период на фактуриране от 21.12.2016г. – 25.01.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.11.2018г. до пълното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 390.45лв. до предявените 935.85лв. и за период на потребление от 29.09.2011г. до 20.11.2016г. с период на фактуриране 29.06.2012г. – 30.11.2016г.;

- 45.86лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко едно от просрочените задължения по горната главница, които лихви са дължими за период 20.01.2017г. – 06.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ този акцесорен иск за разликата над 45.86лв. до предявените 191.31лв. и за периода от 29.07.2012г. до 20.01.2017г.,

за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №17064/2018г., ВРС,

на правно основание чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН**********, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***, сумата 261.28лв. – разноски в исковото производството пред ВРС, съразмерно с уважената част от интереса, на осн чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН**********, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***, сумата 29.03лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от интереса, на осн. ТР №4/16.06.2014г. на ВКС.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН**********, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 11.61лв. – припадаща се част от платената от БСВ част от ССчЕ, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………