РЕШЕНИЕ
№ 22648
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110102803 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу
В. К. Г. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане сумата за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 2 347,42 лева (двe хиляди триста четиридесет и седем лева
и 42 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 338,95
лева (триста тридесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2021 г. до 14.07.2023 г., 28,28лева (двадесет и осем
лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
6,27 лева (шест лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 14.07.2023 г.
По така подаденото заявление било образувано гр. дело № 43066/2023 г.
по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответника не бил открит на
установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените
факти и като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Г., бл. 7, вх. В, ет. 4, ап. .., аб.№
..., е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на исковите суми за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ЖК Г. бл.7, вх. В,
ет.4, ап. .., аб. № ..., ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед
от 09.08.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43066/2023 г. по описа
на СРС, 90 състав.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сумите за топлинна
енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки, поради което и изготвените изравнителни сметки са на
2
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с
действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. К. Г., чрез особения
представител адвокат В. е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва количеството и качеството на
доставената топлинна енергия. Оспорва приложената фактура за начислената
ТЕ и изготвената от ищеца счетоводна справка, както и надлежното отчитане
на уредите. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 43066/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 31.07.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Г., бл. 7, вх. В, ет. 4, ап.
.., аб.№ ... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен нотариален акт № 49, том XXVII, дело № 4627/1982 г.,
обективиращ договор за покупко – продажба на недвижим имот, от който е
видно, че майката на ответника В. К. Г., а именно А. К. Г. /починала на
10.06.2009 г./, в качеството си на купувач, е придобила собствеността на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С.,
ж.к. Г., бл. 7, вх. В, ет. 4, ап. . Родствените връзка на ответника се установяват
от удостоверение № РИЛ24-ТД26-914/09.10.2024 г., издадено от СО, район И..
Затова съдът намира, че между страните е налице валидно договорно
правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на
ищеца на топлинна енергия.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, които съдът кредитира, се установява, че съдържат
данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите
за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и
битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В
имота на ответника не е имало отоплителни тела, а щранг – лира за баня и 1
3
бр. водомер за топла вода. Топлата вода за отоплителен сезон 2020 г. - 2021 г. е
начислявана на база, поради неосигурен достъп за отчет, а за сезон 2021 г. е
начислявана на база, поради неосигурен достъп за реален отчет от предходен
отоплителен сезон.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 2 290.55
лв. главница и лихви в размер на 317.11 лв., а при съобразяване на тригодишна
давност преди депозиране на заявлението на 31.07.2023 г., размерът на
дължимите суми е 2 126.12 лв. за главница и 285.24 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
4
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от ищцовото дружество
“Т. С.” ЕАД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 2 290.55 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла
погасителна давност и след приспадане на погасените по давност суми, при
съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 31.07.2023 г., размерът на
дължимата сума е 2 126.12 лв. Затова и съдът намира, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за размер от 2 126.12 лв., а до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
5
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 317.11
лв. за процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за
изтекла погасителна давност, при съобразяване на тригодишната давност по
чл. 111, б.в. от ЗЗД, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
31.07.2023 г., а периода на обезщетението за забава е 15.08.2021 г. до
14.07.2023 г., видно е че вземането не е погасено по давност. Доколкото обаче
искът за главница е частично основателен, а вземането е акцесорно, съдът
намира, че искът се явява основателен за размер от 285.24 лв., видно от ССЕ.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от “Т. С.” ЕАД, като в тази насока е
представения договор и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след изтичане
на срока на договора с ищеца, да изберат друг топлинен счетоводител, за
което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото дружество
за дялово разпределение, което също не се установява от доказателствата по
делото. Неизпълнението на посоченото законово задължение от страна на
етажните собственици не е от естество да ги освободи от заплащане на сумите,
дължими за извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, но по
конкретното дело в хода на настоящото производство не се установи
безспорно, че в рамките на предявения с исковата молба период в СЕС е
извършвано дялово разпределение на доставената и потребена топлинна
енергия именно от “Т. С.” ЕАД, както и какъв е размера на дължимото
възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните документи от
страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата от 28,28 лева (двадесет и осем лева и 28 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
6
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 6,27 лева (шест лева и 27
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до
14.07.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 1 365.41 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител, вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски
по заповедно производство по ч.гр.д. № 43066/2023 г. по описа на СРС, 90
състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23Б, против В. К. Г., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. С., ул. Г. Щ. А. № 5, чрез особен представител
адв. В., че В. К. Г. дължи на „Т. С.” ЕАД сумите, както следва - 2 126.12 лв.
/две хиляди сто двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в гр.
С., ж.к. Г., бл. 7, вх. В, ет. 4, ап. 60, аб.№ ..., за период от 31.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 347,42
лева (двe хиляди триста четиридесет и седем лева и 42 стотинки) и за периода
01.05.2020 г. – 30.07.2020 г., дължи сумата 285.24 лв. /двеста осемдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2021 г. до 14.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
7
предявен размер от 338,95 лева (триста тридесет и осем лева и 95 стотинки),
дължи 28,28 лева (двадесет и осем лева и 28 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 6,27 лева (шест лева и 27 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 14.07.2023 г., за
които суми е издадена заповед от 09.08.2023 г. постановена по ч.гр.д. №
43066/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. Г. Щ. А. №
5, чрез особен представител адв. В., да заплати на „Т. С.” ЕАД ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.” №23Б, направените по делото
разноски в размер на 1 365.41 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 43066/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8