№ 3
гр. ****, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. АЛ
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Александър Люб. АЛ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225200600499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Делото е образувано по жалба на частния тъжител П. Г. С. от с. К.Д., обл.
Пазарджишка, против присъдата по НЧХД № 1196/21г. на РС - ****, с която подсъдимата И.
Й. Н. от гр. **** е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за престъпление по
чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, като е присъдено обезщетение в размер на
100 лв. за причинени неимуществени вреди, а за разликата до 6000 лв. гражданският иск по
чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен.
В жалбата се изразява становище, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна.
Излагат се доводи за неправилното приложение на чл. 9 ал. 2 от НК, без да са налице
материалноправните предпоставки за това. Иска се отмяна на присъдата, признаване на
подсъдимата за виновна и уважаване на гражданския иск в пълен размер на 6000 лв. Не се
правят искания по доказателствата.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и гр.ищец П. Г. С., адв. Я.
изразява становище, че в хода проведеното пред първоинстанционния съд съдебно
следствие са събрани безспорни доказателства за извършеното от подсъдимата
престъпление обида, нанесена публично, по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
146, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че е установена
по безспорен начин публичността на извършеното деяние, предвид, че обидният израз е
изречен не само в присъствието на неговия адресат, но и в присъствието на други хора, а
след излъчването на Епизод № 761, Сезон 9-ти на предаването „***“ по националния ефир е
разпространена и достигнала до хиляди хора.
Сочи, че деянието е извършено от субективна страна с пряк умисъл – с целени и
настъпили общественоопасни последици, тъй като одсъдимата е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
последици, включително е съзнавала, че отправя обидите в присъствието на частния
1
тъжител.
Моли да бъде отменена Присъда № 59 от 06.06.2022 г. на Районен съд – ****,
постановена по НЧХД № 1196 по описа на Районен съд – **** за 2021 г. и на нейно място
да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна И. Й. Н. в това, че на
12.02.2021 г., пред жилищния блок, в който живее, с административен адрес: гр. ****, ***
публично е обидила тъжителя П. Г. С. като го е нарекла „***“ както в негово присъствие,
така и в присъствието на други хора и с тези си действия е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал.
1 от НК.
Моли да бъде осъдена И. Й. Н. да заплати на тъжителя предявения граждански иск в
размер на 6000 лв., представляващ обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие извършените от нея престъпления, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършването на деянието до окончателното й изплащане, включително да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Адв.Г. пледира, че присъдата на първоинстанциониня съд е правилна, обоснована и
постановена при спазване на процесуалните правила. Излага доводи,че осъщественото от
подсъдимата деяние е формално, тъй като подсъдимата е била провокирана от агресивното
поведение, което тъжителят С. е демонстрирал пред камерата в нейно присъствие,
включително като е използвал обидни думи, както по отношение на нея, така по отношение
на второто й дете, родено от съжителството й със свидетеля по делото – АЛ . Изрично
акцентира върху обстоятелството, че когато е слизала да даде самото интервю, нямала
намерение и цел да обиди по някакъв начин тъжителя като същата е изрекла думата
„***“,когато той я провокира, наричайки я ***, а детето й „****“, което било установено от
свидетелските показания и именно в това състояние и с оглед психическия тормоз, който
подсъдимия е осъществявал върху нейната личност и невъзможността да си упражнява
родителските права по отношение на дъщеря им, е предизвикало тя да използва
инкриминирания обиден израз.
На следващо място, пак според адв. Г., няма вредни последици за подсъдимия или те
са явно незначителни и несъответстващи по вид за такъв вид престъпление, тъй като
тъжителят въобще не реагирал на обидния израз и продължавал с неговото арогантно
поведение, както и предвид фактът, че тъжбата се подава два дни преди изтичане на 6-
месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НК, от което прави извод, че всяко едно лице, което
чувства, че е силно засегната неговата чест и самооценка, би потърсило много по-рано
защита от съда на накърнените си права.
В подкрепа явната незначителност на инкриминираното деяние, адв.Г. излага и
доводи за липсата на обществена опасност на личността на подсъдимата, предвид чистото й
съдебно минало, липсата на криминални и противообществени прояви, както и че тя е
трудово ангажирана и майка на две деца. В допълнение излага съображения, че изреченото
от подсъдимата в интервюто е в резултат на предизвикана от тъжителя емоция заради
неверните твърдения и обидите, които той отправял по отношение на нея, както и че тя е
изразила не само съжаление, но и желаниеда се извини, ако подсъдимият се явява лично в
съдебно заседание.
В заключение адв. Г. моли да бъде потвърдена присъдата на Районен съд – ****.
В правота си на реплика адв. Я. излага съображения, че законът не казва в кой
момент и кога тъжителят или лицето, което се е почувствало обидено, трябва да подаде
съответната тъжба, както и че е установен по безспорен начин мотивът за нанасянето на
обидата.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за
установено следното:
С присъда № 59 от 06.06.2022 г., постановена по НЧХД № 1196/21г. Районен съд
**** е признал подсъдимата И. Й. Н. от гр. ****, за невиновна в това, че на 12.02.2021 г. в
2
гр. **** е казала нещо унизително за честта и достойнството на П. Г. С. от с. *** обл.
Софийска, в негово присъствие, а именно израза „***“, като обидата е нанесена публично,
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от
НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр с чл.146 ал.1 от НК.
С присъдата е осъдена подсъдимата И. Й. Н. да заплати на частния тъжител П. Г. С.
от с. *** обл. Софийска, парична сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
обезщетение за причинените с деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до претендирания размер от 6 000 /шест хиляди/ лева е отхвърлен предявения граждански
иск като неоснователен.
Със същата присъда Пазарджишкият районен съд е постановил вещественото
доказателство 1 бр. компакт диск приложен към експертното заключение да се унищожи
след влизане на присъдата в сила.
Осъдил е основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата И. Н. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - **** държавна такса върху размера
на уважения граждански иск в размер на 50 лв.
Осъдил е частния тъжител П. Г. С. да заплати на подсъдимата И. Й. Н. сторените от
нея разноски в размер на 600 лв.
Въззивната жалба на частния тъжител С., изготвена от защитника й адв. Я., е
подадена в законния срок и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд, като обсъдил събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приел следната фактическа обстановка:
Частният тъжител П. С. и подс. И. Н. се запознали през 2013 г., скоро след което
заживели заедно на съпружески начала в дома на С. в с. ***, обл. София. Съжителството им
продължило до 07.04.2019 г., когато подсъдимата напуснала семейното жилище по
настояване на свид. И. С.а- майка на тъжителя.
От съвместното съжителство на подс. Н. и тъжителя С. през 2014 г. се родила дъщеря
им Г..
В първите години на съжителството подс. Н. се грижела за отглеждането на детето и
за домакинството, но през януари 2019 г. започнала работа и от тогава отношенията й с
тъжителя се влошили. Той започнал да я тормози психически, а впоследствие започнал да й
посяга и физически. Поради тази причина подс. Н. решила, че не може да продължава да
живее по този начин и се свързала с адвокат, за да проучи въпроса с родителските права по
отношение на детето Г..
Междувременно на 07.04.2019 г. подс. Н. напуснала жилището, като взела със себе си
детето със съгласието на неговия баща тъжителя С. и се прибрала в гр. ****.
Малко по-късно завела гражданско дело в съда за разрешаване на спора относно
упражняването на родителските права, лични контакти и дължимата издръжка спрямо
малолетната им дъщеря.
Поради тази причина първоначално тъжителят С. убеждавал и настоявал пред Н. да
заживеят отново заедно, но след нейните откази, се ядосал и започнал да я обижда и
заплашва. Така се стигнало до деня, в който под предлог, че ще води Г. на семейно
тържество, тъжителят взел детето от подс. Н., но не изпълнил обещанието си да я върне след
два дни. Това се случило в края на април 2019 г. и от този момент Г. заживяла при баща си.
Скоро след това тъжителят подал сигнал до социалните власти против подсъдимата с
обвинението, че тя упражнявала насилие над детето, като представил и СМУ по отношение
на Г..
В края на м. юни 2019 г. тъжителят С. пристигнал в гр. **** заедно с дъщеря си, като
3
отишъл в ресторант „***“, където към онзи момент работела подс. Н.. Там той проявил
агресивно поведение спрямо Н., като в присъствието на нейни колеги, на посетители в
заведението и пред детето им, я обиждал с цинизми и заплашвал с физическа саморазправа.
По този повод подс. Н. потърсила защита от съда по Закона за домашното насилие,
като се снабдила със заповед за защита.
Същевременно тъжителят С. пък отново се снабдил със СМУ за детето Г. с
обвинението, че Н. отново била посегнала физически на дъщеря им, което не отговаряло на
истината.
Междувременно по образуваното гражданско дело съдът определил привременни
мерки във висящия процес по реда на чл. 127 ал. 3 от СК, като на подс. Н. били
предоставени за упражняване родителските права над детето до приключване на
производството с влязло в сила решение, а на тъжителя С. бил определен режим на лични
отношения с Г. и бил осъден да плаща издръжка.
Въпреки решението на съда, тъжителят С. отказал да върне детето на неговата майка
и преустановил телефонните разговори между двете.
Н. и свид. М АЛ заживели на съпружески начала в гр. ****, което още повече
ядосало тъжителя и той всячески се стремил да пречи на подсъдимата да се чува и вижда с
детето си.
Поради тази причина и предвид това, че не изпълнявал съдебния акт, през м. август
2019 г. подс. Н. отишла в с. *** и със съдействието на полицията успяла да вземе дъщеря си
обратно при себе си в гр. ****.
Г. живяла при нея до 06.09.2019 г., когато тъжителят С. отново я взел, за да упражни
правото си на лични контакти с нея, като това станало в присъствието на полиция,
сигнализирана от него под предлог, че майката се укрива и не предава детето, което отново
не отговаряло на действителността, тъй като С. няколко дни преди това съзнателно не
отговарял на обажданията на Н., да се уговорят за предаване на детето.
От този момент Г. отново заживяла при баща си, който отказал да я върне на майката.
Освен това като баща и законен представител на малолетната Г. сезирал съда с молба за
защита от домашно насилие на детето срещу подс. Н. с твърдението, че при вземането на
детето от майката на 06.09.2019г., последното било бито от майката и от съжителстващия с
нея мъж (свид. М АЛ), която обаче била отхвърлена от съда, тъй като липсвали
доказателства за това, че спрямо детето е упражнено насилие от страна на майката.
Междувременно съдът разглеждащ делото за родителските права, постановил
решение по съществото на спора, с което предоставил на подс. Н. упражняването на
родителските права над детето, а на тъжителя С. бил определен режим на лични отношения
и бил осъден да заплаща издръжка за дъщеря си.
Тъжителят обжалвал това решение на съда, като продължавал да не предава детето
на майката и да не изпълнява определените от съда привременни мерки относно
упражняването на родителските права.
През този период от време от съжителството на подс. Н. и свид. АЛ се родило дете.
Това още повече озлобило тъжителя С. и той всячески под различен предлог отказвал да
предаде дъщеря си на нейната майка, нито пък й разрешавал да се чува и вижда с нея,
заради което подсъдимата потърсила съдействие от съдия-изпълнител и полиция.
На 20.08.2020г. подс. Н. пристигнала в гр. София, за да може със съдействието на
съдия-изпълнител и полиция Г. да й бъде предадена. Тъжителят С. обаче за пореден път
заявил, че детето било болно и не можел да го предаде, но по настояване на подс. Н., се
съгласил майката да посети детето в дома му, за да го види. Там всъщност се установило, че
детето не е болно, като Г. пожелала да отиде на гости на майка си за няколко дни, за да види
братчето си. С. и Н. се разбрали Г. да остане при майка си само за два дни, след което пак да
отиде при баща си, след което постепенно да осъществяват контакти, за да не я стресират,
4
въпреки действащите привременните мерки, постановени от съда.
Тъжителят С. отново не спазил и тази договорка, като след като изминали двата дни,
взел дъщеря си, след като отново преустановил контактите на майката с детето. Известно
време след това, по висящото въззивно гражданско дело, съдът променил определените от
първоинстанционния съд привременни мерки за упражняването на родителските права, като
предоставил същите на тъжителя С., отчитайки непрестанните конфликти между родителите
и съобразявайки най-добрия интерес за детето. Съгласно тези привременни мерки обаче,
подс. Н. имала право на лични контакти с детето си, които първоначално макар и с известни
отклонения били спазвани от С. и той на два пъти водел дъщеря си в дома на майката, след
което отново престанал да изпълнява привременните мерки и преустановил контактите на
детето с майката.
По тази причина подс. Н. сезирала съда с молба, който отново променил
постановените привременни мерки и предоставил упражняването на родителските права над
детето на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения. Едновременно с
това съдът решил и делото по същество като предоставил упражняването на родителските
права над детето на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти.
Недоволен от това решение на съда, тъжителят го обжалвал пред ВКС, като
представил отново медицински документи и експертизи. Съдът обаче не допуснал
касационно обжалване.
Междувременно по сигнал на С. било образувано и наказателно дело от общ
характер в РП- **** с оглед твърденията му, че подс. Н. е упражнила физическо насилие над
дъщеря им, което също приключило с прекратяване поради липса на извършено
престъпление.
Въпреки така постановените съдебни актове и съзнавайки, че с образуваните дела и с
представянето на компрометирани медицински документи и др. доказателства, тъжителят
цели не да защити интереса на детето си, а да компрометира и навреди на подс. Н., през м.
февруари 2020 г. той решил да й навреди допълнително като в рамките на няколко дни дал
интервю за в. „***“, публикувано в електронното издание на вестника, а след това и пред
репортер на „***“, като репортажът бил излъчен по телевизията. В тези интервюта
тъжителят С. за пореден път твърдял, че спрямо детето му е упражнявано физическо насилие
от майката, въпреки че по този въпрос вече имало произнасяне на съдебни инстанции, с
което твърденията му били отхвърлени като неоснователни.
Освен чрез местните медии, тъжителят С. решил да изложи твърденията си и пред
една от националните телевизии и по-конкретно в предаването „***“ излъчвано по „***“.
След като се свързал с гл. редактор, свид. ***, на 12.02.2021г. екипът на предаването, свид.
*** и оператора, пристигнали в гр. ***, като отишли до дома на подс. Н., за да вземат
интервю от нея. По това време в жилището били Н., свид. АЛ и детето им. След като се
почукало на вратата, през шпионката Н. и АЛ видели свид. *** и се досетили, че е с
тъжителя С., както и с каква цел ги търсят, затова подсъдимата преценила, че няма да се
показва, още повече че се свързала с адвоката си, който я посъветвал да не дава интервю.
Пред жилището излязъл само свид. АЛ, където били свид. ***, операторът на предаването и
тъжителят С., а подс. Н. останала с детето в жилището, но до входната врата, така че
слушала разговора, който се водел отвън.
Свид. АЛ излъгал, че Н. не била в къщи, след като разбрал от репортера, че я търсят
за интервю. Свид. *** обаче решил да зададе няколко въпроса на свид. АЛ, основните от
които дали той и Н. бият дъщерята на тъжителя и дали подсъдимата е изневерявала на С.
докато са били заедно, на които той отвърнал отрицателно и накратко посочил своите
аргументи. През цялото интервю обаче тъжителят С. се намесвал и непрекъснато отправял
обвинения към Н. и АЛ, че бият и дори пребиват дъщеря му, че Н. му била изневерявала с
АЛ, още докато е живяла с него, казал на свид. АЛ, че бил „***“ и че живее в *** в *** в
София.
5
След като приключило интервюто със свид. АЛ екипът и тъжителя излезли пред
жилищния блок на подсъдимата с цел да я изчакат за интервю. През това време подс. Н. по
съвет на адвоката си се свързала по телефона със своята майка- свид. С. Н. и я помолила да
отиде при репортера, за да обясни, че твърденията на С. не отговаряли на истината, като
майка й пристигнала и тогава С. започнал да обвинява и нея, че лъже, че била *** като
дъщеря си.
Слушайки от жилището си какво се случва, в един момент подсъдимата не
издържала и решила да излезе и да се защити. Когато слязла пред жилищния блок, свид. ***
започнал да задава въпроси на Н., но С. на висок тон непрекъснато я прекъсвал, не оставял
да се изкаже, продължил с обвиненията, че била ***, че и майка й си имала ***, обвинявал
я, че му изневерявала непрекъснато, че всичко което казвала и представяла било лъжа, че
била „актьорка“. Продължавал да я напада и обвинява, че била забременяла от свид. АЛ още
докато живеела с него.
Подс. Н., обидена и унижена от нападките на С., се ядосала и решила да се защити
срещу неговите обвинения като заявила, че заради неговия тормоз родила един месец по-
рано и че детето било в болница, продължавайки с думите „заради този ***“. Свид. Н. се
опитала да защити дъщеря си, като й казала, че трябва да гледа на С. като на баща на детето
й, като „господин“, а не като „***“. Свид. *** обаче възразил, като заявил, че подс. Н. го
казала в прав текст, както го чувствала, при което подсъдимата потвърдила „Да, така е. Да,
за мене е такъв“. Тъжителят продължил да обвинява подсъдимата в лъжи и изневери и не й
давал възможност да обясни на репортера и да разкаже своята версия, нито пък дал
възможност на свид. Н. да се изкаже във връзка с въпросите и твърденията, които отправял
по отношение на дъщеря й.
Интервюто било излъчено два месеца по-късно по *** в предаването *** като епизод
761 в сезон 9 под заглавието „****“.
Тъжителят П. С. се почувствал обиден и унижен, заради това, че подс. Н. го нарекла
„***“, като това станало публично достояние на много хора с излъчването на интервюто в
цитираното телевизионно предаване, поради което на 10.08.2021 г. той подал тъжба в
РС_**** против подс. И. Н., която дала началото на настоящото наказателно производство.
С тъжбата частният тъжител С. инкриминирал като обидни отправените към него
думи от подсъдимата „…Заради този ***!...За мен е такъв!“ като същите били изречени
публично в негово присъствие и в присъствието на други лица.
Тази фактическа обстановка районният съд възприел въз основа на обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите М АЛ, ***, С. Н., частично от показанията на
свид.И. С.а, както и от писмените и вещественото доказателства приобщени по делото и
заключението на видеотехническата експертиза. Изводите за релевантните по делото факти
първоинстанционният съд е направил въз основа на показанията на свидетелите С. Н., М АЛ
и обясненията на подс. Н., в потвърждение на които е приел заключението на изготвената
видео-техническа експертиза и от възпроизведеното съдържание на записите на предаването
„***“ епизод 761, сезон 9, съдържащи се в изготвеното от съдебния експерт изготвил ВТЕ
компактдиск, представляващи презапис на въпросния епизод на предоставения от „Нова
Броудкастинг Груп“ линк към интернет платформата на медията Нова Плей. Съдът е приел,
че посочените доказателствени източници са убедителни ,последователни, непротиворечиви
и ги е кредитирал изцяло.
Като обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, първоинстанционинят съд
е направил единствено възможния извод, а именно, че подс. Н. формално е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на вменененото й деяние.
Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд са
обосновани и законосъобразни, съответстват на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че
на 12.02.2021 г. в гр. ****, пред жилищния блок, в който подсъдимата и семейството й
6
живеят, на ул. „****“ №2, докато е давала интервю за предаването „***“ на свид. ***, в
присъствието на последния, на частния тъжител, оператора на предаването и свид. С. Н., е
нарекла тъжителя „***“.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираната дата
изричането на думата „***“ от подс. Н. е в състояние да накърни достойнството му, тъй като
е употребена със значението й в разговорния език, а именно за „***“, като по този начин
подсъдимата е изразила отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на
засегнатия С., т.е. по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.
Деянието е извършено публично, пред събралите се други хора, като изреченото е
възприето и от голям неустановен брой зрители, които са гледали телевизионното предаване
„***“, излъчено в национален ефир по ***. Деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици.
Правилно, обаче, контролираната инстанция е приела, че подс. И. Н. само формално е
осъществила признаците на престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
тъй като конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
В тази връзка са изложени подробни, обосновани и логични съображения, които
напълно се споделят и не следва да се преповтарят. Въпреки това, не може да не се
отбележи, че първоинстанционният съд правилно е взел под внимание провокативното
поведение на пострадалия, с което е предизвикал реакцията на подсъдимата, намерило
израз в обидите спрямо нея, нейната майка, свид. АЛ и общото им дете.
Не без значение са и изречените неверни твърдения за това, че дъщеря им е била бита
и тормозена от подсъдимата и свид. АЛ, както и неверните твърдения за леконравното й
поведение. Всъщност тези твърдения на подсъдимия в предаването „***“, изречени по
адрес на подсъдимата, а именно че е ***, както и че бие и тормози детето им, имат обиден и
клеветнически характер и също могат да изпълнят състав на престъпление с не по-малка
тежест от обидата, заради която от подс. Н. се търси наказателна отговорност.
С оглед подбудите и мотивите за извършване на престъплението изреченото от
подсъдимата също разкрива изключително ниска степен на обществена опасност. В тази
връзка от вниманието на първоинстанционния съд не е убягнала една много важна
подробност, отнасяща се до причината, поради която тя не се е въздържала и е изрекла
обидният израз, което е станало в резултат от ескалацията на нейните негативните емоции и
преживявания по време на интервюто. Свидетелство за това е изрично изразената от нея
убеденост, че вследствие от поведението на тъжителя С. детето й се е отчуждило от нея, а
синът й е роден преждевременно и е прекарал един месец в болнично заведение. Ето защо
напълно могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че подс. Н. не е
решила да даде интервюто с цел да унижи и да накърни достойнството на тъжителя, а
обидните изрази са реакция и защита от неговото неправомерно поведение.
Настоящият съдебен състав споделя и направеният от първостепенния съд извод, че
от деянието на подс. Н. не са настъпили сериозни вредни последици, доколкото
непосредствено след като подсъдимата е обидила пострадалия, той не е променил
поведението си, по начин, че да става ясно, че е силно разстроен, унижен и с накърнено
достойнство и чест, така както е посочил в тъжбата, предвид обстоятелството, че е
продължил с агресивното си и подигравателно поведение и отношение към подсъдимата и с
неверните твърдения и обвинения към нея.
От друга страна, Пазарджишкият окръжен съд в настоящия състав не споделя
наведените от районния съд съображения, че ако тъжителят действително е бил дълбоко
засегнат от нанесената му обида, е щял да сезира веднага съда в търсене на справедливост, а
не два дни преди изтичане на предвидения в процесуалния закон шестмесечен преклузивен
срок. Напротив, доколкото разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК ограничава времево
7
процесуалното право за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, същата е с процесуален характер и е създадена в интерес на правната
сигурност. Следователно предвиденият с цитираната разпоредба шестмесечен преклузивен
срок изпълнява функцията на абсолютна процесуална предпоставка за образуване на дело от
частен характер и единствено обвързва съда със задължение да извърши проверка спазен ли
е законово определения срок за упражняване на това процесуално право. Преценката в кой
момент същото да се упражни е изцяло суверенна и зависи от волята на пострадалия,
доколкото процесуалният закон не поставя никакви други допълнителни изисквания или
ограничения за него. Ето защо, да се правят изводи в полза или във вреда на частния
тъжител в зависимост от това в кой момент от предоставения му шестмесечен срок е решил
да депозира тъжбата си, е неправилно и не съответства на смисъла на закона и разумната
преценка на житейските факти.
Правилно при анализа на характеристиките на личността на подс. Н.
първоинстанционния съд е стигнал до извод за изключително ниската й степен обществена
опасност, предвид чисто съдебно минало и нейните добри характеристични данни- липсата
на криминални и противообществени прояви, трудовата й ангажираност, включително
грижите за семейството и по-малкото й дете. Правилно е отчетено и критичното отношение,
изразено от подс. Н. по отношение на постъпката й, включително готовността й да се
извини.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, с оглед явната незначителност на
обществената опасност на деянието, подс. Н. на основание чл. 9, ал. 2 НК е оправдана по
повдигнатото й обвинение за това, да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр с
чл. 147, ал. 1 НК.
Присъдата в тази част е правилна и законосъобразна, като не са налице основания за
нейното изменение или отмяна.
Относно предявения граждански иск: същият е с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да е налице деяние – действие или бездействие,
същото да е противоправно и да е извършено виновно, да са причинени вреди, както и да е
налице причинна връзка между деянието и вредата.
По делото безспорно се установи, че е извършено деяние, което е противоправно и е
извършено виновно, макар и същото да не може да се квалифицира като престъпление.
Безспорно е установено, че в резултат именно на това деяние тъжителят е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в засягане на неговата чест и достойнство. Правилно е и
приетото, че, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, най – справедливо е на частния тъжител да
се присъди обезщетение в размер на 100 лв., които в най – пълна степен ще репарират
претърпените от него вреди, като искът в частта до пълния предявен размер е неоснователен
и недоказан. Правилно сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане. Съдът правилно е присъдил и
държавна такса в размер на 50 лв. върху общия размер на уважените граждански искове.
Правилно е постановено приобщеният по делото като веществено доказателство
компактдиск, съдържащ данни от личния живот на страните, да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.
Правилно на основание чл.190 ал.1 от НПК първоинстанционният съд е
осъдилчастния тъжител да заплати на подсъдимата сторените от нея разноски в размер на
600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г..
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд.
С оглед на всичко казано дотук, въззивната жалба на тъжителя се явява
неоснователна, а атакуваната присъдата на първоинстанционния съд обоснована,
законосъобразна и справедлива, поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 338 във връзка с чл.334 т. 6 от НПК
8
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 59 от 06.06.2022 г. на Районен съд ****, постановена
по НЧХД № 1196/21г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9