М О
Т И В И
към Присъда № 43 по НЧХД № 1412/2016г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалата Н.А.И. срещу подсъдимите Т.А.К. и С.А.Д. за престъпления по
чл.130,ал.1 от НК за това,че на 24.08.2016г.в гр.П. б. в съучастие помежду си
като извършители са причинили на тъжителката лека телесна повреда,изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените с тъжбата граждански
искове от тъжителката И. срещу подсъдимата К. за сумата от 3000 /три хиляди/
лева обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди; и срещу
подсъдимата Д. за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди ведно със законните лихви от датата
на увреждането до окончателното изплащане,и е конституирал тъжителката И. като
граждански ищец.
Подсъдимите в с.з.не се признават
за виновни.
Тъжителката в с.з.поддържа тъжбата
и гражданските искове.
Тъжителката твърди в тъжбата си,че
на 22.08.2016г. около 16ч.подсъдимата К. отишла в дома на тъжителката в гр.П. б.
на ул.“Р.“ № **,като започнала да крещи,да я обижда и заплашва.Поводът бил,че
племенница на тъжителката на име Ф. напуснала племенника на подс.К.-А. А. Д.,с
когото живяла на семейни начала в с.А.,общ.П. б. шест години.След като го
напуснала,Ф. отишла в дома на тъжителката за няколко дни и категорично
отказвала да се върне в с.А..Към 23 ч.на същата дата А. Д. също отишъл пред
дома на тъжителката и също започнал да крещи:“Върнете ми жената“.Тъжителката
излязла в двора и казала на А.,че Ф. не го иска и не желая да я търси
повече.Помолила го да не идва и да не я притеснява.В дома и бил зет и А. И.,който
също излязъл и казал на А. да си върви.На 24.08.2016г. в 14 ч.в гр.П. б.,на
спирката на ул.“Г..С.“ /до медицински център“Г.“-П. б./ тъжителката слязла от
автобуса,с който се прибирала от работа,и тръгнала към дома си на ул.“Р.“ № **.На
около 20-30 м.,до „социална аптека“ и „магазин за 1 лев“ тъжителката била
пресрещната от подсъдимите К. и племенницата и-подс.С.Д..Същите се приближили
до тъжителката и и се разкрещяли:“ От три дни те търсим да те бием“.Без да и
дадат възможност да каже каквото и да било,подс.К. хванала тъжителката за
косата и силно я дърпала,а подс.Д. започнала да я налага с твърд,според
тъжителката метален предмет,който тъжителката не можела точно да определи,тъй
като бил увит в найлонова торба.Подсъдимите съборили тъжителката на земята.След
като тя паднала,продължили да я удрят.Ударите попадали в главата и-по тила и по
лицето и в горната част на тялото и-по врата,раменете,а част от тях-и по краката
и.Ударите били доста силни.Подс.К. продължила да скубе тъжителката и да я удря
с ръце.От всички тези удари тъжителката изпитвала силни болки по местата,на
които била удряна.Побоят продължил около 15 минути.Благодарение на намесата на
лицата И. М. и неговата майка И. И.,които били колеги на тъжителката и пътували
заедно с нея,побоят бил прекратен.Тъжителката се обадила на тел.112 и
информирала полицията за претърпения от нея инцидент.Прибрала се в къщи.Веднага
дошли двама полицаи.Разпитали я и след като видели нараняванията и,я
посъветвали да потърси съдебен медик и да си извади медицинско.Тъй като вече
било късно,тъжителката посетила съдебен медик в гр.Стара Загора на следващия
ден.След обстоен преглед и било издадено съдебно-медицинско удостоверение №
288-2016г.на МБАЛ“Проф.д-р Стоян Киркович“-Стара Загора,в което били описани
подробно причинените и телесни увреждания,а именно:“Оток на
главата,разкъсно-контузна рана на устата,както и кръвонасядания по тялото и
крайниците“.Поради нанесените и телесни увреждания тъжителката била временно
нетрудоспособна и се наложило да се лекува в домашна обстановка,като получила
болнични от 25.08.2016г.до 02.09.2016г.,или общо 9 дни.
От събраните по делото
доказателства-гласни /показанията на свидетелите И. А.,И. А.,И. И.,А. А.,С. К.,М.
Ю.,В.С./,заключение на съдебно-медицинска експертиза,писмени /съдебномедицинско
удостоверение № 288-2016,фактура,болничен лист,амбулаторен лист,Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 28.09.2016г.на РП
Казанлък,материали по приложена преписка № 4358-Б/2016г.по описа на РУ
Казанлък/,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната
фактическа обстановка:
На 23.08.2016г.около 16
ч.подсъдимата К. отишла в дома на тъжителката в гр.П. б. на ул.“Р.“ № **.Там
бил св.И.-съпруг на тъжителката,на когото подсъдимата К. казала,че търси
тъжителката.Същата вечер към 23ч.подсъдимата К. заедно със своя племенник
отново отишла в дома на тъжителката като двамата вдигнали скандал по повод на
това,че племенницата на тъжителката-Ф.,напуснала племенника на подс.К.,с когото
живяла 6 години на семейни начала в с.А.,и отишла да живее в дома на
тъжителката.Племенницата на тъжителката не искала да се връща в с.А.,тъй като
била тормозена там.Подс.К. отишла в дома на тъжителката И. да и се скара и да и
вдигне скандал защо племенницата и не се прибира в с.А. при племенника на подс.К..
На следващия ден-24.08.2016г.около
07,45 ч.сутринта св.И. отивал на работа,когато го срещнала подс.К. и
заплашила,че ще набие съпругата му като му казала:“Виж какво ще направя на жена
ти“.
Около 14,10 ч.същия
ден-24.08.2016г.тъжителката И. и свидетелите И. А. и И. А.,които били колеги на
тъжителката,се прибирали в гр.П. б. с автобус от работа.Тримата работели в гр.К..Слезли
от автобуса на автобусната спирка на ул.“Г..С.“ до медицински център“Г.“-П. б..Тръгнали
да вървят в колона по един по пътечка покрай аптеката като тъжителката И.
вървяла по средата.В този момент тъжителката била пресрещната от подсъдимите К.
и Д. като подсъдимата К. извикала към тъжителката:“От колко дни те търся“.Подс.К.
хванала тъжителката за косата и я съборила на земята.Започнала да я
удря.Подсъдимата Д. също започнала да удря тъжителката като подс.Д. и нанасяла
удари с твърд предмет,увит в жълта найлонова торба.Ударите,отправени от двете
подсъдими, били по главата на тъжителката и по цялото и тяло като
най-многобройни били по краката.Докато двете подсъдими нанасяли удари на
тъжителката,подс.К. продължавала да я скубе.Свидетелите А. и А. с помощта и на
друга преминаваща жена успели да отдръпнат подсъдимите от тъжителката и да
преустановят побоя.Тъжителката била одраскана,имала кръв по себе си-около
устата,зъбите,между носа и устата,зад ухото,по тила,по краката.Тъжителката се
обадила на тел.112 и информирала полицията за претърпения от нея
инцидент.Прибрала се в къщи.Свидетелят А. също отишъл в дома на тъжителката.В
дома и дошли двама полицаи.Снели обяснения от тъжителката и след като видели
нараняванията и,я посъветвали да потърси съдебен медик и да си извади
медицинско.На следващия ден-25.08.2016г.,тъжителката била прегледана от съдебен
лекар в гр.С. З. и и била издадено съдебно-медицинско удостоверение №
288-2016г.на МБАЛ“Проф.д-р Стоян Киркович“-Стара Загора,в което били описани
подробно причинените и телесни увреждания,а именно:“Оток на
главата,разкъсно-контузна рана на устата,кръвонасядания по тялото и
крайниците“.Поради нанесените и телесни увреждания тъжителката била временно
нетрудоспособна и се наложило да се лекува в домашна обстановка,като и бил
издаден болничен лист за периода от
25.08.2016г.до 02.09.2016г.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 90/2017г.се
установява,че при инцидент на 24.08.2016г.тъжителката Н.А.И. е получила
следните травматични увреждания:травматичен оток на главата; разкъсноконтузна
рана на юздичката на горната устна на устата; кръвонасядания на гърба и двете
бедра; болезненост и ограничени движения на шията.Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
по време и начин,отразени в тъжбата на пострадалата-скубане,блъскане и събаряне
на земята,нанасяне на удари с твърд предмет в областта на лицето,шията,гърба и
долните крайници.Гореописаните травматични увреждания,както поотделно,така и в
съвкупност,са причинявали на пострадалата временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Срокът за възстановяване от травматичните
увреждания е бил в рамките на около две седмици.В с.з.вещото лице уточнява,че
нараняванията и травматичните увреждания,констатирани при пострадалата и
описани в медицинското удостоверение,отговарят напълно на нанасяне на удари с
юмруци и ритници.Морфологията на травматичните увреждания в областта на
крайниците и гърба е продълговати кръвонасядания,което дава основание да се
твърди,че е възможно в найлоновата торба да е бил поставен предмет с
цилиндрична форма-дърво,тръба и др.От обикновен плесник не могат да се причинят
такива травматични увреждания.Това е така,защото травматичните увреждания са в
различни плоскости.Характерът на травматичните увреждания и цветът на
увредената тъкан кореспондират да са получени към датата на инцидента.Вещото
лице също така пояснява,че в издадения на тъжителката болничен лист е вписана
диагноза“увреждане на шийните коренчета,некласифицирани другаде“,защото това е
изискване на здравната каса да се впише определена номенклатура по МКБ и в
случая не е имало друга номенклатура,която да се впише.В действителност не е
задължително да са засегнати коренчетата на шията,за да има болезненост и ограничени движения на
шията.Вещото лице установява,че в случая е имало болезненост и ограничени движения
на шията и те могат да се получат от нанесени удари в областта на шията и
раменете-за каквито удари са налице данни,че са нанесени на тъжителката от
двете подсъдими.
По делото са налице две групи
свидетелски показания,които са в противоречие помежду си.От една страна са
показанията на свидетелите А.,А.,И. и С.,които установяват описаната в тъжбата
фактическа обстановка.В другата група са показанията на доведените от
подсъдимите свидетели А.,К. и Ю.,които свидетели твърдят,че са присъствали на
инцидента и са негови очевидци.Тези свидетели твърдят,че видели и чули как
тъжителката И. отправя срещу подсъдимите обидни думи като ги
наричала“курви“,“мастии“,а на подс.Д. викала“Господ ти даде инвалид
дете“.Твърдят,че подс.Д. не е имала никакъв предмет в ръцете си.Твърдят,че
подс.Д. само бутнала с ръка тъжителката И.,при което тя не паднала на земята,а
останала права.Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А.,К. и Ю.,тъй
като те са в противоречие с всички останали доказателства по делото-включително
и със заключението на съдебномедицинската експертиза,с медицинската
документация и с останалите писмени доказателства.Обратно-показанията на
първата група свидетели-А.,А.,И. и С.,освен,че са последователни и
кореспондиращи помежду си,кореспондират и с останалите доказателства по
делото-експертно заключение и писмени доказателства.Вещото лице изрично
посочи,че травматичните увреждания,които е получила тъжителката,отговарят да са
получени по време на датата,посочена в тъжбата-24.08.2016г.А в същото време
св.Юсеинов твърди,че инцидентът е бил в началото на февруари и свидетелят бил
облечен с дебело яке.От това съдът стига до извода,че св.Юсеинов не е
присъствал на процесния инцидент.Твърденията на свидетелите А. и К.,че подс.Д.
не е държала в ръката си никакъв предмет и че тя само е бутнала с ръка тъжителката И. /а св.Ю. дори
твърди и че не я е докоснала,а само си е вдигнала ръката/ са в пълно
противоречие със заключението на съдебномедицинската експертиза.Както в
заключението си,така и в с.з.вещото лице изрично поясни,че нараняванията и
травматичните увреждания,констатирани при пострадалата и описани в медицинското
удостоверение,отговарят напълно на нанасяне на удари с юмруци и
ритници.Морфологията на травматичните увреждания в областта на крайниците и
гърба е продълговати кръвонасядания,което дава основание да се твърди,че е
възможно в найлоновата торба да е бил поставен предмет с цилиндрична
форма-дърво,тръба и др.От обикновен шамар не могат да се причинят такива
травматични увреждания.Това е така,защото травматичните увреждания са в
различни плоскости.Налице са и достатъчно свидетелски показания на свидетели /И.,С./,които
са видели какво е било състоянието на тъжителката след инцидента и какви видими
наранявания е имала по себе си,които възприятия съответстват на
констатациите,отразени в експертното заключение и в медицинската документация
по делото.Предвид изложеното съдът не крадитира с доверие показанията на
подкрепящите защитната теза на подсъдимите свидетели А.,К. и Ю. и счита,че тези
свидетели не са присъствали на процесния инцидент.След като посочените
свидетели не са присъствали на инцидента,съдът приема и че тъжителката не е
отправила към подсъдимите твърдяните от тези свидетели обидни думи.
Предвид изложеното съдът намира,че
с оглед на така събраните по делото доказателства е безспорно установено,че
подсъдимите К. и Д. в съучастие помежду си като извършители са причинили на
тъжителката И. лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.
Подсъдимата Т.А.К. от обективна и
от субективна страна е осъществила състава на чл.130,ал.1,във вр.с
чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК-на 24.08.2016г.в гр.П. б.,в съучастие като
извършител с подсъдимата С.А.Д. е причинила на тъжителката Н.А.И. лека телесна
повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК,изразяващо се в травматичен оток на главата,разкъсно-контузна рана на
юздичката на горната устна на устата,кръвонасядания на гърба и двете
бедра,болезненост и ограничени движения на шията.
Подсъдимата С.А.Д. от обективна и
от субективна страна е осъществила състава на чл. 130,ал.1,във вр.с
чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК-на 24.08.2016г.в гр.П. б.,в съучастие като
извършител с подсъдимата Т.А.К. е причинила на тъжителката Н.А.И. лека телесна
повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК,изразяващо се в травматичен оток на главата,разкъсно-контузна рана на
юздичката на горната устна на устата,кръвонасядания на гърба и двете
бедра,болезненост и ограничени движения на шията.
Деянието е извършено от двете
подсъдими в съучастие като извършители по смисъла на чл.20,ал.2,във вр.с ал.1
от НК,тъй като и двете подсъдими са участвали в самото изпълнение на
престъплението.
От субективна страна подсъдимите
са извършили деянието умишлено,при форма
на вината пряк умисъл-съзнавали са общественоопасния характер на
деянието,предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването
им.Горното се установява от обективираните им действия.
Предвид изложеното съдът намира,че
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им с тъжбата
обвинения за престъпления по чл.130,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК-за всяка една от тях.
Налице са кумулативните
предпоставки за прилагане на императивната норма на чл.78а от НК по отношение и
на двете подсъдими.И двете подсъдими са пълнолетни,не са осъждани за
престъпления от общ характер и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти
от НК.За престъпленията,извършени от тях,се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация.С деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Предвид изложеното подс.К. следва
да бъде освободена от наказателна отговорност и да и се наложи административно
наказание по чл.78а от НК-ГЛОБА ,което предвид
добрите като цяло характеристични данни на подс.К., следва да се наложи
в минималния,предвиден в закона размер,а именно-1000 /хиляда/ лева.
Подс.Д. също следва да бъде
освободена от наказателна отговорност и да и се наложи административно
наказание по чл.78а от НК-ГЛОБА ,което предвид
малко по-лошите и характеристични данни и обстоятелството,че е участвала
в по-голяма степен от подс.К. в причиняване на вредоносния резултат /тъй като
по-активно е нанасяла удари на тъжителката,и то с твърд предмет/, следва да се
наложи в размер малко над минималния,предвиден в закона,а именно-1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В резултат на извършеното от подс.К.
деяние по чл.130,ал.1 от НК тъжителката и гражданска ищца Н.И. е претърпяла
неимуществени вреди-увреждане на здравето,болки и страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД
подс.К. дължи на тъжителката И. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост.При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства:
-характера и вида на телесната
повреда-лека,с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
-вида и характера на получените
увреждания-значителни и сериозни увреждания,като се има предвид,че уврежданията
са по цялото тяло на тъжителката;
-сравнително дългият период на
лечение и възстановяване;
-формата на вина-пряк умисъл.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост подс.К. следва да бъде осъдена
да заплати на тъжителката И. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева
обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди,ведно със законната
лихва от датата на увреждането-24.08.2016г.до окончателното
изплащане.Следователно гражданският иск следва да се уважи в тази си част,а в
останалата му част-до претендираните 3000 лв.следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази му част.
В резултат на извършеното от подс.Д.
деяние по чл.130,ал.1 от НК тъжителката и гражданска ищца Н.И. е претърпяла
неимуществени вреди-увреждане на здравето,болки и страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД
подс.Д. дължи на тъжителката И. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост.При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства:
-характера и вида на телесната
повреда-лека,с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
-вида и характера на получените
увреждания-значителни и сериозни увреждания,като се има предвид,че уврежданията
са по цялото тяло на тъжителката;
-сравнително дългият период на
лечение и възстановяване;
-формата на вина-пряк умисъл.
-по-голямата степен на участие на
подс.Д. в реализиране на престъпното деяние и причиняване на вредоносния
резултат в сравнение с участието на подс.К..
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост подс.Д. следва да бъде осъдена
да заплати на тъжителката И. сумата от 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата
на увреждането-24.08.2016г.до окончателното изплащане.Следователно гражданският
иск следва да се уважи в тази си част,а в останалата му част-до претендираните
4000 лв.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази му част.
На основание чл.189,ал.3 от НПК
подсъдимите К. и Д. следва да заплатят съразмерно в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на КРС направените по делото разноски за
съдебно-медицинска експертиза в размер на 454,50 лв.;на тъжителката Н.А.И.
следва да заплатят съразмерно направените от нея по делото разноски в размер на
613,02 лв.; и на основание Тарифа № 1 на МП подс.К. следва да заплати на КРС
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60 лв.,а
подс.Д. да заплати на КРС държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: