Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 803 03.05.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на пети април две хиляди и седемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2539 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР, и
е образувано по повод жалбата на Г.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед
№ 3282з-3237/17.11.2016 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична
полиция”. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
жалбоподателя, заемащ длъжността- „Старши полицай“ (моторист) в Гранични
полицейски кораби до 100 БРТ на 03 група „Гранични полицейски кораби“- Варна в
база Гранични полицейски кораби“- Созопол към Регионална дирекция „Гранична
полиция“- Бургас, и е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. В нея се сочи, че нарушението не е индивидуализирано в заповедта,
както и че не са налице доказателства за съпричастност на жалбоподателя към неговото
извършване. Наред с това се сочи, че автомобилът не е бил под надзор на
жалбоподателя по време на проверката, а направените от последния възражения в
този смисъл не са обсъдени при налагане на наказанието. Твърди се, че пазенето,
управлението и разпореждането със служебно гориво не са сред служебните
задължения на П.. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят
се явява лично и с упълномощени представители, които поддържат жалбата. Ангажират
доказателства. Молят за отмяна на заповедта, като подробни съображения излагат
в писмена защита.
Процесуалният представител на
ответника оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Подробни
доводи по същество излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира следното:
Със заповед рег. №
Аз-4428/30.07.2008 г. на директора на НСП жалбоподателят Г.П.П. е назначен на
държавна служба в МВР, на длъжност „водач на автомобил“ (кранист). Видно от
приложената по делото кадрова справка, след постъпването му в МВР същият
последователно заема няколко длъжности, последната от които младши инспектор- старши
полицай (моторист) в Гранични полицейски кораби до 100 БРТ от 03 група
„Гранични полицейски кораби“, на която е преназначен със заповед рег. №
3282з-121/14.01.2016г. на директора на ГД „Гранична полиция“.
На 30.08.2016 г. в 07.30 часа е извършена проверка на автомобилите,
управлявани от дежурните служители от 03 група Гранични полицейски кораби, в
т.ч. автомобила на жалбоподателя Г.П. с ДКН ***. Проверката е извършена по
време на изпълнявано от последния 24-часово дежурство на територията на
Военноморска база- Варна. В хода на същата е открита в багажника на автомобила синя
пластмасова туба с вместимост от около 10 литра, пълна с течност, с цвят и
мирис, сходни с тези на дизеловото гориво, използвано за зареждане на гранични
полицейски кораби. След констатация, че автомобилът е с дизелов двигател, е
извършена проверка и на резервоара, при която е установено, че същият е пълен с
гориво. Въз основа на тези констатации е счетено от проверяващите лица, че е
възможно в резервоара да се съдържа от горивото, използвано за зареждане на
полицейските кораби, предвид обстоятелството, че П. *** и за всяка 24 часова
смяна пътува до гр. Варна, а към момента на проверката смяната му не е
приключила. За резултата от проверката е депозирана от инсп. Р.Х. докладна
записка с рег. № 4429р-8470-30.08.2016 г. до началника на БГПК- Созопол и е
уведомен дежурният следовател от „Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура“- Варна.
По случая е образувано досъдебно
производство № 141 от 30.08.2016 г. по описа на „Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура“- Варна срещу виновното лице за това, че на 30.08.2016 г.
във Военноморска база (ВМБ) гр. Варна е отнел чужда движима вещ- около 65 литра
течност с характеристиките на дизелово гориво, от владението на военноморска
база, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като за
извършването на кражбата е използвано МПС и техническо средство- престъпление
по чл. 195, ал.1 т.4, вр. чл. 194 от НК. По досъдебното производство е извършен
оглед на местопроизшествие и са взети проби от резервоара на лекия автомобил и
от установената в багажника на същия 10- литрова туба. При направен полеви тест
на иззетите проби е установено наличие на маркер, поради което е извършена и
митническата лабораторна експертиза с № 09- 02.9.2016/12.09.2016 г. в Агенция Митници,
Териториално митническо управление- Русе. Експертизата дава заключение, че
изпитаната проба представлява тежко масло, газьол, несъдържащ биодизел, с
тегловно съдържаине на сяра по-малко от 0.00025 % и съдържа маркер, съгласно
чл. 103 ал. 2 от ППЗАДС, с който се маркира газьол, предназначен за плавателни
средства, на газьол, предназначен за получаване на корабно гориво, както и на
газьол, предназначен за освободени от акциз крайни потребители.
Със Заповед рег. № 4429з-105/30.08.2016г.,
издадена от началника на База ГПК- Созопол, е разпоредено извършване на проверка
по случая и същата е възложена на нарочна комисия. В хода на
проверката са изискани писмени обяснения от Г.П. и такива са дадени с рег. № 4429p-8620-02.09.2016
г. С тях по същество не се оспорват констатациите за установена в автомобила
туба с дизелово гориво и за наличие на такова в резервоара на МПС, но се сочи, че
те са поставени там от друго лице, с цел уличаване на П. в кражба. Пред
комисията са представени също докладни записки от служителите О.Ж., А.Д., Т.Т.,
както и от извършилите проверката на автомобила инсп. Х. и мл.експерт Р.А.,
като последните двама изрично сочат, че П. е отключил собственоръчно автомобила
си и ключовете са били у него. За резултатите от проверката е изготвена справка
с рег. № 4429р-9119-19.09.2016г., в която е формиран извод за извършена от П.
по време на дежурството кражба на служебно гориво. Прието е от комисията, че
деянието съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство.
Със заповед рег. № 3282з-2702/28.09.2016г.
на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ е образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за извършено тежко дисциплинарно нарушение на
чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР- използване на служебното положение за лична облага и
т.13- деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата, и е определен състав на
комисия. Заповедта е връчена на П. на 04.10.2016 г. и на същия е разяснено правото
по чл.207, ал.8 от ЗМВР да участва в производството самостоятелно или да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител в МВР, да се запознае с
материалите по производството, да прави необходимите извлечения, да представя
доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да
дава обяснения. На 05.10.2016 г. жалбоподателят е представил писмените си
обяснения, заведени с рег. № 4429р-9628-05.10.2016 г., с които отново е заявил,
че неизвестно за него лице е напълнило с маркирано гориво резервоара на
автомобила му и е поставило тубата с маркирано гориво в багажника, за да го
уличи в кражба. На 19.10.2016 г.
обясненията на същия по случая са изслушани от комисията, за което е съставен
съответния протокол. Пред комисията П. заявява, че няма конфликти с други
служители от 03 група ГПК от БГПК Созопол и ВМБ- Варна и не му е известно кое е
лицето, което иска да му навреди.
Възприетите от дисциплинарно разследващия орган фактически констатации и формираните
изводи са отразени в обобщена справка с рег. № 4429р-106/21.10.2016г. до
директора на ГД „Гранична полиция“. С нея е прието, че с действията си мл.
инспектор Г.П. виновно е нарушил изискванията на т. 7, 8, 13 б. „е“, 17 б. „в“ и 25 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в министерството на вътрешните работи, утвърден с МЗ
per. № 8121з- 348/25.07.2014 г., което от своя страна представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Отбелязано е също, че
за деянието е образувано досъдебно производство срещу държавния служител, за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194 от НК на РБ. Направено е предложение за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл.203, ал.1, т.7 и
т.13 от ЗМВР. Справката е връчена на П. на 25.10.2016 г. До 12.00 часа на
26.10.2016г. в деловодството на База „Гранични полицейски кораби“-Созопол не са
постъпили допълнителни обяснения или възражения, за което е изготвен протокол
по чл.207, ал.11 от ЗМВР.
Въз основа на обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия
орган, е издадена заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност. С нея е наложено на П. дисциплинарно наказание
уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл.
194, ал.2, т.4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. В заповедта се съдържат констатации за извършено от жалбоподателя, по време
на изпълнение на служебните му задължения, присвояване на общо 65 литра
дизелово гориво, предназначено за гранично-полицейските кораби, от които 55
литра- открити в резервоара на личния му лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
per. № *** и 10 литра в пластмасова туба, поставена в багажното отделение на
автомобила. Прието е, че служителят е използвал служебното си положение за
лична облага, поради което нарушението е „тежко“ по смисъла на чл. 203, ал. 1,
т. 7, предл, второ от ЗМВР. Като нарушени са посочени също нормите на т.15,
т.17 б. „в“, т.20, т.25 и т.44 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед per. №
8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.
67/2014 п, изм. ДВ. бр. 47/2016 г.). Заповедта е връчена на П. на 01.12.2016
г.
При тези данни съдът намира от
правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Издадена е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, съгласно
чл.210, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата се сочи, че нарушението не
е надлежно индивидуализирано от дисциплинарно наказващия орган. Съдът намира
този довод за неоснователен. В заповедта се съдържат констатации за установени в
личния автомобил на жалбоподателя, по време изпълнявано от него 24-часово
дежурство, общо 65 литра дизелово гориво, предназначено за гранични полицейски
кораби. Констатирано е също, че описаното гориво е предмет на престъпно
посегателство, за което е образувано досъдебно производство в Окръжен следствен
отдел при ОП- Варна. Ирелевантна за настоящия спор е правната квалификация на
престъпното деяние (кражба или присвояване). От изложеното в заповедта и в
съпътстващите я документи от административната преписка е видно, че фактическо
основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е
извършено от същия на 30.08.2016 г. около 07.30
часа дисциплинарно нарушение, изразено в отнемане на чужда
движима вещ- дизелово гориво от владението на Военноморска база без нейното
съгласие, с намерение проивозаконно да го присвои. Тези факти
са съобщени на жалбоподателя, с което правото му на защита е осигурено.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна
заповед на компетентния за това орган, в съответствие с изискването, установено
в чл.207, ал.1, т. 2 и ал.2 от ЗМВР, и е приключило с издаване на оспорената
заповед в срока по чл.195 от ЗМВР, във вр.чл.196 от ЗМВР. На жалбоподателя е
връчена покана да даде писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение.
Депозираните от него писмени обяснения са приети от дисциплинарно наказващия
орган, ведно с протокола от неговото изслушване на 20.10.2016г. На
жалбоподателя са разяснени правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, връчени са му срещу
подпис заповедта за образуване на дисциплинарното производство, изготвената
обобщена справка за резултатите от проведеното разследване и становището на
дисциплинарната комисия, предоставена му е възможност да се запознае с всички
материали от проведеното дисциплинарно производство и да даде допълнителни
обяснения или възражения.
При
извършената проверка във ВМБ- Варна са установени в личния автомобил на
жалбоподателя П. общо 65 литра дизелово гориво, предназначено за гранични полицейски
кораби. Несъмнено горивото е поставено в резервоара на автомобила по време на
изпълняваното от последния 24-часово дежурство (предвид констатациите при
проверката, че резервоарът е пълен, а П. *** до работното място в гр. Варна с
личния си автомобил). Обяснения за произхода на горивото не са дадени от П.. Същият
твърди, че горивото е поставено в автомобила от неизвестно лице, с цел да му
навреди, като едновременно с това сочи, че няма конфликт с лица, работещи във
ВМБ- Варна. По делото няма данни достъп до автомобила да е предоставен на друго
лице, няма и такива конкретни твърдения. Напротив, според изложеното в
докладната записка на извършилия проверката инсп. Х., ключовете за автомобила
са били у жалбоподателя. Липсват също данни за противозаконно проникване на
друго лице в автомобила (напр. чрез взломяване ключалката на вратата на
багажника). Извършването на деянието обективно е било възможно за жалбоподателя-
по време на изпълнение на служебните си задължения той е имал достъп до
горивото, предназначено за гранични полицейски кораби, с оглед предвиденото в
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност задължение да участва
в снабдяването на кораба със съответните количества гориво, смазочни и други
материали и резервни части, да пази и съхранява същите, а и са налице данни, че
един от складовете- ГПК
532 не е бил запечатан (докладна записка на мл. инспектор Д.П.). Поради това
съдът приема, че нарушението е доказано по изискуемия от процесуалния закон категоричен начин. Придобиването от жалбоподателя на лична
облага чрез използване на служебното му положение
съставлява нарушение на чл. 203, ал.1, т.7 от ЗМВР. Нарушени са и посочените в
обжалваната заповед норми от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР:
т. 15 „Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т. 17, б. „в“ „По
смисъла на този кодекс корупционно поведение е … възползване от служебното си
положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва“; т.
20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си“; т. 25 „Държавният служител не злоупотребява с
правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството
му на орган на властта“; т. 44 „Държавният служител придобива, владее и ползва
имущество, без да злоупотребява със служебното си положение“. Нарушението на
норми от Етичния кодекс от своя страна съставлява дисциплинарно нарушение по чл.
203, ал.1, и т.13 от ЗМВР и също е основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание- „уволнение“. Ето защо съдът приема, че дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед
формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответника разноските
по делото, възлизащи на 400 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно
нормата на чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против заповед № 3282з-3237/17.11.2016 г., издадена от директора на Главна
дирекция на МВР „Гранична полиция”.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция на МВР „Гранична полиция” сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: