РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. гр.Мадан , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100011 по описа за 2021 година
Предявени са искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „А. с. в.”
ЕАД - гр. С., срещу В. ЕМ. Б. от гр. Р., за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1333,16 лева - главница по 21 броя погасителни вноски за периода от
28.07.2018 г. до 29.03.2020 г. по договор за стоков кредит № **** г., сключен
с Б. Д. ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1
от ** г. към договор за цесия от 11.04.2018 г., 330,12 лева - договорна лихва
за периода от 28.07.2018 г. до 19.03.2019 г., 102,71 лева - обезщетение за
забава за периода от 28.07.2018 г. до 15.01.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
247/2020 г. на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2019 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от **г. сключен между Б. Д. и А. с. в. АД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № ** г. между Б. Д. и
ответника било прехвърлено в полза на ищеца, за което длъжникът бил
уведомен.
Ищецът твърди, че на **г. между Б. Д. и ответника бил сключен договор
за стоков кредит № **при спазване на разпоредбите на ЗПК, по силата на
който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1468,62
лева за закупуване на стоки, подробно описани в договора. Страните
постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран
лихвен процент като договорената лихва по кредита била уговорена в размер
на 578,97 лв. а общата стойност на плащанията по кредита възлизала на
2047,59 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 29.03.2020 г. на 24 броя месечни погасителни вноски. Срокът на
договора изтекъл на 29.03.2020 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем съгласно общите условия към договора.
1
Поради забава в плащането на месечна погасителна вноска
кредитополучателят дължал мораторна лихва. Длъжникът не бил заплатил
претендираните с исковата молба суми поради което за процесните вземания
ищецът се е снабдил с заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 247
от 2020 г. по описа на РС Мадан. Заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ГПК което обуславяло и интерес от предявяване на настоящия иск.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. ЕМ. Б., не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. В о.с.з., ответникът се явява лично и признава
иска по основание и размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено следното:
Приложено е ч. гр. д. № 247/2020 г. по описа на РС Мадан, от което се
установява, че по заявление на "А. с. в." ЕАД, депозирано на 28.09.2020 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът бил
уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл.
415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално
допустим.
От приетите по делото писмени доказателства се установява че на ***
година между Б. Д., в качеството на кредитор, и ответникът В. ЕМ. Б., в
качеството на длъжник е бил сключен договор за стоков кредит номер **, по
силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 1468,62 лева за закупуване на стоки от Технополис България ЕАД,
а именно мобилен телефон Samsung Galaxy A5 на цена 530,10 лева и
компютър HP 15- BS 032 NV на цена 764,10 лева, както и за сключване на
застраховка чрез Б. Д. с Групама животозастраховане ЕАД и Групама
застраховане ЕАД със застрахователна премия в размер на 174,42 лева.
Срокът за издължаване на кредита бил 24 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, а сумата на кредита се усвоявала еднократно по сметка
на търговеца. Съгласно уговорените клаузи кредитът се олихвявал с фиксиран
лихвен процент който към датата на сключване на договора бил 34.33%
годишно. Годишният процент на разходите по кредита възлизал на 40.20%.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски било 28 число на
месеца. Към договора за кредит е представен и погасителен план, съгласно
който месечната вноска била в размер на 85.42 лева. Представени са общи
условия по договори за стокови кредити на Б. Д. ЕАД. Като доказателство по
делото е приет касов бон, от който е видно закупуването на устройствата, за
което е отпуснат стоковия кредит. Представено е съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити. По делото е приложен сертификат
на застраховано лице по групов договор застраховка, както и общи условия за
застраховане на кредитополучатели по стокови кредити.
Като доказателство по делото е приет рамков договор за покупко-
продажба на вземания от 11-ти април 2018 година, сключен между Б. Д. ЕАД,
в качеството на продавач и А. с.в. ЕАД, в качеството на купувач на
вземанията. Приложено е допълнително споразумение от 19 март 2019 година
за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 11-ти април 2018 година. Към споразумението е представен
2
приемо-предавателен протокол, видно от който вземанията произтичащи от
договор за стоков кредит сключен с ответника на ** година са прехвърлени в
полза на А. с. в. ЕАД. Като доказателство по делото е прието пълномощно от
Б. Д. ЕАД, с което упълномощава А. с. в. ЕАД да уведоми от името на
прехвърлителят на вземанията всички длъжници по вземания по кредити,
които банката е цедирала с допълнително споразумение сключено на 19 март
2019 година. Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания от Б. Д. ЕАД чрез А. с. в. ЕАД адресирано до ответника В. ЕМ.
Б., като видно от отбелязването върху пощенското клеймо пратката, с която е
изпратено уведомлението се е върнала като непотърсена. В последствие
уведомлението е изпратено чрез частен съдебен изпълнител С. Д., рег. № *, с
район на действие Окръжен съд С., като видно от отбелязването върху
приложената разписка ответникът неколкократно не е бил намерен на адреса
си, след което съобщението е връчено чрез работодателя Р. ООД. В
проведеното на първи юли 2021 г. съдебно заседание ответникът признава
иска по основание и размер.
При така установените факти съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството ищец следва да
установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за
цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента наличието на
сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови
разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираното обезщетение за забава, като установи вземанията си и по
размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си
по договора за кредит, в това число, че е предоставил сумата по кредита. В
настоящия случай ответникът признава по основание и размер исковата
претенция, което съдебно признание на факт съдът цени с оглед останалите
обстоятелства по делото на осн. чл. 175 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
ответника и Б. Д. ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за паричен заем, който има характер на потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на
шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на
формата съгласно специалния закон ЗПК, като при това положение съдът
приема, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и
условията на усвояването му (т. 7); лихвен процент по кредита и условията на
прилагането му (т. 9); годишен процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10); условията за издължаване на кредита от
потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11). В
настоящия случай всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не
се установява нарушение на законовите разпоредби, касаещи
действителността на договора. Установи се, че между страните е уговорена
възнаградителна лихва, чиито размер се изчислява съобразно фиксиран
годишен лихвен процент от 34,33 %. По делото се установи, че
предоставената в заем сума е усвоена чрез закупуването на получените от
ответника мобилно устройство и компютър, както и заплащане на
3
застрахователна премия по сключения с ответника договор за застраховка.
Крайният падеж за заплащане на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя е настъпил, поради което е настъпила изискуемостта на
процесните вземания, а на осн. т. 12 от раздел VI от ОУ, неразделна част от
договора за кредит, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава върху
непогасената част от главницата.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се
у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на
последния от предишния кредитор. В настоящия случай е представено
изрично пълномощно, по силата на което цесионерът е изрично упълномощен
от цедента да уведоми от името на последния длъжниците за извършената
цесия. Съдът намира, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор
на ответника, т.к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба
на цесионера е редовно връчено на длъжника и съставлява надлежно
съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е
породило действие за длъжника от този момент. С оглед изричното признание
от страна на ответника на исковата претенция по основание и размер и след
като съобрази останалите събрани по делото доказателства съдът намира
исковете за доказани, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за
заповедното и настоящото исково производство. В заповедното производство
са направени разноски за заплатена държавна такса – 35,32 лв. и е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство
ищецът претендира съдебно деловодни разноски, като е представил
доказателства за направени такива, изразяващи се в заплатена държавна такса
от 35,32 лв., като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100
лева. Разноски за връчване на книжа чрез ЧСИ не следва да се присъждат,
доколкото липсват доказателства по делото да са реално извършени. Ето защо
в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 220,64 лева. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Е. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Р., ул. Х. А. № * дължи на "А. с. в." ЕАД, ЕИК: ***, гр. С., бул. "Д-р П. Д."
№ **, офис с. Л., ет. *, офис * сумата от 1333,16 лева /хиляда триста тридесет
и три лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница по 21 броя
погасителни вноски за периода от 28.07.2018 г. до 29.03.2020г.; 330,12 лева
/триста и тридесет лева и дванадесет стотинки/ договорна лихва за периода от
28.07.2018г. до 19.03.2019г. 102,71 лева / сто и два лева и седемдесет и една
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 28.07.2018г. до 28.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за стоков
кредит № *** г., сключен с Б. Д. ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в
полза на „А. с. в." ЕАД с Приложение от 19.03.2019г. към Рамков договор за
цесия от 11.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 103/19.10.2020 г. по ч.гр.д. №
247/2020 г. по описа на РС Мадан.
4
ОСЪЖДА В. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. А.“ № * да
заплати на "А. с. в. ЕАД, ЕИК: ***, гр. С., бул. "Д-р П. Д." №**, офис с. Л., ет.
*, офис *, сумата от 220,64 лв. /двеста и двадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ - деловодни разноски, от които 85,32 лева, разноски по ч.гр.д. №
247/2020 по описа на РС Мадан и 135,32 лева, разноски по гр.д. № 11/2021 г.
по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5