Определение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 237
Дата: 2 август 2019 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    02.08.2019 г.                                        гр.Т.

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                   ІІІ състав

На втори август                                                                                              2019 година В закрито заседание в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от Председателя

Т.д.н. № 15  по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по чл.638 ал.3 от Търговския закон.

            Пред съда по несъстоятелността е постъпила молба от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, чрез пълномощник адв. К.К., с приложеното по делото пълномощно, в качеството на ипотекарен кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност „Б.2002“ ООД гр. Т., обективираща искане на осн.чл.628 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда по несъстоятелността продължаването на изпълнителните действия по отношение на ипотекирания в полза на банката недвижим имот-бензиностанция в гр. КаВ., собственост на длъжника, предмет на публична продан по изп.дело  № 304/2018г. на ЧСИН.Н., с район на действие ОС-Добрич.

            Кредиторът излага следните съображения: На 31.05.2019г. е приключила публична продан на въпросния актив на длъжника - бензиностанция с прилежащата земя, като има обявен купувач за сумата от 447 503 лева. Проведената публична продан е втора по ред. Предназначението на ипотеката е стойността от принудителната продажба на този имот да погаси задълженията към съответния привилигирован кредитор. Житейската практика е показала, че с течение на времето стойността на имуществото на длъжниците не се увеличава, а напротив се намалява. Опазването на имуществото също носи разноски. И в изпълнителното производство, и в производството по несъстоятелност банката е привилигирован кредитор (обезпечен) кредитор, предвид ипотеката, и се ползва с право на предпочтително удовлетворение. Според молителя постигната цена на публичната продан е пазарна и поне частично би удовлетворила ипотекарния кредитор. Сочи, че всяка забава в реализацията на обезпеченията накърнява интереса на кредитора. Основен предмет на дейност на банката е кредитирането, като същевременно банката е длъжна да провизира лошите кредити, каквото е сторила  с този към „Б.2002“ ООД и за нея е от съществено значение да получи паричната равностойност на обезпечението в най-кратък срок. Към молбата са приложени писмени доказателства.

            След като се запозна с молбата и представените към нея и по делото доказателства съдът намира следното:

            С решение от 04.07.2019г., постановено по делото, е ОБЯВЕНА неплатежоспособността на „Б.2002” ООД, ЕИК Б.2002, гр. Т., на осн.чл.630 ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността -  02.10.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен синдик, насрочено е първо събрание на кредиторите.

            С определение от № 183/03.06.2019г. постановено по делото, на осн.чл. 629а ал. 1 от ТЗ по молба на кредитор, инициирал производството по несъстоятелността, съдът е постановил спиране на горецитираното изп.дело (20188100400304). Срещу това определение на съда е постъпила частна жалба, администрирана и изпратена на Апелативен съд В., но предвид разпоредбата на чл. 629а ал. 9 от ТЗ, предвиждаща действие на предварителните обезпечителни мерки  до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и императивната норма на чл. 638 ал. 1 от ТЗ, постановяваща че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, молбата по чл. 638 ал. 3 от ТЗ е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Съгласно сочената разпоредба преценката за допустимостта на продължаването/възобновяването на спряното изпълнително производство е възложена на съда по несъстоятелността. Същата се извършва чрез проверка за наличието на предпоставките по чл. 638 ал. 3 ТЗ - образувано преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност индивидуално изпълнително производство срещу длъжника, взискател по което е обезпечен кредитор, в хода на производството да е предприето действие по реализация на обезпечението, както и да е налице опасност от увреждане на интересите на кредитора. С оглед естеството им, част от установените критерии са обективни, но преценката за наличието на опасност от увреждане на интересите на кредитора се основава изцяло на преценката на съда, въз основа на наведените в молбата фактически и правни твърдения.

            Легитимирано да поиска продължаване на изпълнителното производство по този ред е всяко лице, което установи пред съда по несъстоятелността качеството си на обезпечен кредитор – наличието на неудовлетворено вземане от длъжника в определен размер, обезпечаването на това вземане, както и образуването на изпълнително производство за реализация на обезпечението преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

            Молителят е присъединен в производството по несъстоятелност кредитор, предявил е вземането си по реда на чл. 685 от ТЗ, позовал се е на издадени в негова полза изпълнителни основания по реда на заповедното производство. Макар в настоящата молба молителят да не сочи какъв е размерът на неудовлетвореното му вземане, тези обстоятелства се установяват от депозираното ведно с настоящата молба заявление за предявяване вземанията на банката и приложените към нея писмени доказателства. 

            Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ТЗ не съдържа изрично изискване молбата за продължаване на изпълнителното производство да бъде депозирана от кредитор с прието вземане. Горното обосновава извода, че активно легитимирано да поиска възобновяване на изпълнителното производство е всяко лице, което установи кредиторовото си качество, независимо дали вземането му е прието в производството по несъстоятелност.

            В случая не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че жалбоподателят има качеството „обезпечен кредитор“, който е предприел действия срещу длъжника по реализация на ипотекирания в негова полза недвижим имот в рамките на образуваното изпълнително производство, както и че имотът е собственост на длъжника, т.е. е част от масата на несъстоятелността.

            От представените доказателства се установява още, че индивидуалното принудително изпълнение по соченото изп.дело, е образувано преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Няма спор, че взискателят по делото  е обезпечен кредитор (представени са доказателства за учредена договорна ипотека, обезпечаваща вземането на кредитора, както и за подновяването й).

Опис е извършен на 24.10.2018 г. Публичната продан е втора по ред (съобщение на ЧСИ изх.№ 3806/26.02.2019г., съобщение изх.№ 7232/23.04.2019г. – за датата на втората продан 30.04.-30.05.2019г., начална цена 447,503,04 лв.).

От представения протокол от 31.05.2019г., съставен от ЧСИ, за купувач на на процесния имот – бензиностанция в гр. КаВ., общ.КаВ., обл. Добрич, бул. България“ № 69, представляващ ПИ с идентификатор 35064.501.3069 с площ от 2473  кв.м. (по скица) и 2500кв.м по документ за собственост, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 35064.501.3069.2, бр.етажи-1 и съоръжения (подробно описани в протокола) е обявен единственият участник в наддаването „ЛАФИ“ ООД, за сумата от 450 122,14 лв.

По делото няма данни длъжникът да е оспорил оценката на имота по реда на чл. 468 ал. 4  или чл. 485 от ГПК.  

Към настоящия момент няма данни дали обявеният за купувач е внесъл предложената цена, но пък следва да бъде съобразено обстоятелството, че с определението по предварителните обезпечителни мерки от 03.06.2019г. съдът е постановил спиране на изп.производство. 

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 638 ал. 3 от ТЗ за разрешаване продължаване изпълнителните действия по цитираното изп.дело – както обективните за това предпоставки, обсъдени по-горе, така и третата предпоставка – опасност от увреждане интересите на кредитора, ако индивидуалното изпълнение върху ипотекирания имот не бъде продължено. Такава опасност съществува предвид следното:

 Основният интерес на кредитора е да получи първоначално дължимата от длъжника престация в максимално кратък срок при сторени минимални разноски. Производството по несъстоятелност е в твърде ранна фаза, след постановено решение за откриването му, проведено Първо събрание на кредиторите. В същото време в образуваното изпълнително производство, са предприети изпълнителни действия по извършване на публични продани, втората по ред от които е приключила с обявен купувач на недвижимия имот. Т.е. индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този актив от масата на несъстоятелността е почти към своя край – а именно внасяне на цената от обявения за купувач лице и издаване на постановление за възлагане на имота. Банката е направила съответни разходи в това производство – за образуване, за изследване на имущественото състояние, за опис и насрочване на публичните продани, за оценка на имота и др. Въпросните изпълнявани вземания за главници са лихвоносни, като произтичащи от договори за банков кредит и върху същите продължават да текат лихви, т.е. размерът на задължението на длъжника към банката продължава да нараства и предвид значителния размер на главниците, би могло да се окаже, че вземането на банката не би могло да бъде удовлетворено в цялост и неясно кога във времето, въпреки че банката в качеството си на ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност е първа по ред при продажба на това имущество.

Законът не въвежда легална дефиниция на понятието „интерес“ на кредитора. Едновременно с това интересът не е дефиниран като правен, поради което съдържанието на понятието следва да бъде изведено в светлината на икономическите му отношения с длъжника. Основният интерес на кредитора е да получи първоначално дължимата от длъжника престация в максимално кратък срок при сторени минимални разноски. Нормалното развитие на договорните отношения предполага изправност на длъжника, който следва да изпълни задължението си (в случая парично) точно във времево, количествено и качествено отношение. Едновременно с това кредиторът не може да бъде задължен да получи нещо различно от първоначално уговореното във времево и количествено отношение. Образуването на изпълнително производство за събиране на вземането предполага неизправност на длъжника - във времево, количествено или в качествено отношение, което по необходимост налага извършването на разноски от кредитора както за снабдяване с изпълнителен лист (в рамките на исково или заповедно производство), така и за образуването на изпълнителното производство. В този случай събирането на вземането, което е обезпечено, зависи изцяло от инициативата на кредитора.

 В контекста на образувано производство по несъстоятелност неизправността на длъжника е следствие от състоянието му на неплатежоспособност. Предвид натрупаните множество задължения и спецификата на производството, което се води от синдика под надзора на съда по несъстоятелността при участието на множество кредитори, събирането на вземането е поставено вън от инициативата на кредитора. Горното обосновава неговия икономически интерес от реализиране на вземането във вече образуваното индивидуално изпълнително производство. Интересът се извлича както от принципа за процесуална икономия, забраняващ извършването на множество процесуални действия, които водят до един и същи правен резултат, така и от необходимостта от извършване на разходи в производството по несъстоятелност. Дублирането на процесуалните действия противоречи на принципа на процесуална икономия, а влагането на допълнителни средства за събиране на вземането злепоставя икономическия му интерес, тъй като е възможно същото да не бъде удовлетворено в пълен размер.

В проведеното първо събрание на кредиторите временният синдик не се ангажира със становище относно възможностите за оздравяване, но заяви, че имуществото е налично, добре съхранявано, като част от него е предоставена под наем от дружеството-длъжник. Наемите от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество (извън наема от бензиностанцията в гр. КаВ.) и евентуалните суми, които ще бъдат преведени в производството по несъстоятелност от изп.производства ( които се посочват от синдика на 18 000 лв.) осигуряват достатъчно средства за производството и неговото развитие, без да е необходимо предплащането на разноски.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено продължаване на изпълнителните действия в индивидуалното принудително изпълнение, в частта относно осребряването на недвижимия имот, предмет на извършената на 31.05.2019г. публична продан, съгласно представените към молбата и заявлението по чл. 685 от ТЗ нотариални актове за учредяване и подновяване на ипотеката.

Съгласно т. 6 от ТР № 1/03.12.2018г. на ВКС по тълк.дело № 1/2017г. на ОСТК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

РАЗРЕШАВА на „Банка Пиреос България“ ЕИК *********, гр. София, на осн.чл. 628 ал. 3 от ТЗ продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 20188100400304 по описа на ЧСИ Н.П.Н.рег. № 810 на КЧСИ, с район на действие гр. Добрич, В ЧАСТТА, в която е започнало изпълнение и се извършва реализация на имущество от масата на несъстоятелността на „Б.2002“ ООД ЕИК Б.2002, по т.д.№ 15/2019г. по описа на ОС-Т., представляващо бензиностанция в гр. КаВ., общ. КаВ., обл. Добрич, ипотекирана в полза на „Банка Пиреос България“ ЕИК *********, съгласно представените нот.актове за учредена и подновена ипотека – с обявен купувач с постановление на ЧСИ от 31.05.2019г. на проведената публична продан по изпълнителното дело.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: