Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

18.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

206

по описа за

2021

година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от А.С.Т. от ***, действащ чрез пълномощника адв. И.Б., в която твърди, че със Заповед за задържане на лице № 1947зз-35/12.02.2021 г. на ОР при РУ-Кърджали, ищецът бил задържан за срок то 24 часа, за времето от 12.00 часа на 12.02.2021 г. до 11.50 часа на 13.02.2021 г. Цитираната заповед била обжалвана пред Районен съд – Кърджали, който с Решение № 260143/21.06.2021 г. по АНД № 244/2021 г. отменил атакувания акт /Заповед за задържане на лице № 1947зз-35/12.02.2021 г. на ОР при РУ-Кърджали/ като незаконосъобразен.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че вследствие на незаконното задържане на А.С.Т. от *** с отменената от съда заповед, на ищеца били причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от полицейското му задържане под стража.

Счита, че на основание чл. 7 и чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД, ОДМВР – Кърджали дължи на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили от незаконното му задържане за срок от 24 часа.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали да заплати на А.С.Т. от ***, сумата в размер на 5000 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, произтичащи от незаконосъобразното му задържане под стража за срок от 24 часа, за периода от 12.00 часа на 12.02.2021 г. до 11.50 часа на 13.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И.Б., която поддържа исковата претенция на основанията, посочени в исковата молба. В хода на съденото следствие уточнява, че претендираните неимуществените вреди - болки и страдания, се изразяват в причинен дискомфорт;  причинено неудобство, с оглед начина и характера на задържането и обстоятелствата, при които се е случило; притеснения във връзка със семейството на ищеца и това, че се е случило пред децата му, като всичко това е довело до настъпването на неимуществени вреди, понесени от ищеца за периода от момента на задържането до освобождаването му, т.е. за периода на изпълнение на отменената впоследствие като незаконосъобразна заповед. Моли съда да постанови решение, с което уважи предявения иск и присъди деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция МВР – Кърджали, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. П., която оспорва иска по основание и размер. Счита, че в конкретния случай безспорно е налице първия елемент от фактическия състав, респ. има отменен административен акт. Моли съда да извърши преценка на показанията на разпитаната по делото свидетелка като вземе предвид близката роднинска връзка, която имат с ищеца. Сочи, че било обърнато голямо внимание на неблагоприятните, чисто емоционални изживявания на съпругата и на децата, но в конкретния случай се претендирали неимуществени вреди, които са претърпени от А.С. лично, поради което не следвало да бъдат вземани предвид тези емоционални преживявания на свидетелката и децата. Следвало да се има предвид обстоятелството, че самото начало на задържането било осъществено от служители на РУ – *** и въпреки че заповедта е била разписана от служител на ОД на МВР – Кърджали, самият факт на престоя в автомобила навън и това, че същото е станало достояние на съседи и е породило някакви неблагоприятни емоции за жалбоподателя, не са в резултат пряко от действия на служители от ОД на МВР – Кърджали. Счита, че дори и да е имало някакви настъпили вреди, те не са били последица от незаконното задържане, а по-скоро от изцяло воденото наказателно производство, т.е. липсвала причинна връзка. В случай, че съдът прецени, че са налице доказани неимуществени вреди, които да са претърпени лично от ищеца, то намира размера на претенцията за изключително завишен, поради което следвало да бъде осъществена преценката по чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата в такива случаи. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Моли съда да отхвърли исковата претенция, алтернативно, да присъди обезщетени в по-малък размер от предявения.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че въпреки наличието на една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на един незаконосъобразен административен акт, а именно, задържането на ищеца по ЗМВР, то в случая не било доказано настъпването на вреди от задържането. Това обосновавало извод за липса на причинна връзка между твърдените вреди в исковата молба и тези, посочени от разпитаната свидетелка и незаконосъобразността на издадената заповед за задържане за 24 часа. Сочи, че с оглед свидетелските показания, а именно часа и датата на задържането на ищеца в полицейски автомобил на РУ – ***, то не се обосновавала отговорност за това на служители на РУ – Кърджали. Свидетелката давала обяснения за преживените страхове на семейството на ищеца, но много бегло посочила, какво е било неговото състояние. Относно твърдението за заболяване на ищеца, а също и на членове на семейството му, след задържането, не можело да се направи извод, дали заболяването на ищеца е вследствие на някакви условия или други обстоятелства, във връзка със задържането му. Предвид това намира, че ангажираните свидетелски показания не са в състояние да докажат твърдените в исковата молба неимуществени вреди, като характер и интензитет. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, алтернативно, ако съдът направи извод за претърпени вреди от задържането на ищеца, то следвало да съобрази прекомерността на претендирания размер и прилагайки принципа за определяне размера по справедливост, съобразно изискванията на чл. 50 от ЗЗД, да намали размера на обезщетението. Моли за решение в този смисъл.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че със Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г./л. 23 от делото/, издадена от *** при РУ - Кърджали, по отношение на А.С.Й. от ***, с ЕГН **********, е постановено задържането му за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в сградата на РУ – Кърджали. Видно от съдържанието на заповедта, задържаният е освободен в 11.50 часа на 13.02.2021 г.; Ищецът в  настоящето производство, е депозирал жалба против заповедта, поради което по описа на Районен съд – Кърджали е било образувано АНД № 244/2021 г. С постановеното по делото Решение № 260143/21.06.2021 г. съдът е отменил обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г., като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 09.07.2021 г.

В настоящото производство е разпитана в качеството на свидетел Й. Н. Ю. – *** на ищеца. Видно от показанията й, на 12.02.2021 г. били в *** жилище в ***, заедно с А.С. и двете им деца. Докато съпругът й разговарял по телефона видял една патрулка пред къщата и както бил по вътрешни пижами вкъщи, с пантофи и бос, слязъл до колата. С. разговарял с двама униформени полицаи около 15-20 мин., след което го качили в автомобила. Тези действия, изплашили много нея и децата. За периода от 12.00/12.30 ч. до 17.30/17.45 ч. съпругът и престоял в патрулния автомобил, след което го вкарали в къщата, където извършили обиск. През цялото това време С. бил с поставени белезници и много изплашен. На излизане от жилището дала на ищеца чорапи, за да не ходи бос, както и вътрешно домашно яке, като му сложили белезници на външната врата. Била много притеснена и около 10 часа вечерта звъняла в полицията, за да получи информация за съпруга си. От там й съобщили, че същият е освободен, но той не се прибрал цяла нощ. На следващия ден отишла в РПУ – *** и попитала, дали А.С.Т. е закаран при тях, с патрулка, с техен рег. номер. Отговорили й, че е бил задържан, но го освободили. После звъняла в РПУ – Кърджали и казала, че иска да подаде сигнал за издирване на А.С.Т., тъй като не можех да се свържа цяла вечер с него, била много обезпокоена и не знаяла какво да прави. Съобщили й, че А.С.Т. е задържан и че ще го пуснат след един час. В 12 часа звъннала отново и й казали да изчака още малко. Съпругът й се обадил към 13.00-13.30 часа, че е освободен, но да не му звъни на телефона, защото са му го задържали. Той и позвънил от чужд телефон, като бил помолил човек от улицата, за да не се безпокоят повече, тя и децата. Свидетелката сочи, че след завръщането му от ареста, състоянието на съпругът й не било добро. С. и споделил, че първоначално го откарали в РПУ – ***, където го чакали от РПУ – Кърджали и преди отвеждането му в ареста го закарали в болница, ***. Предвид това *** и го отвели в ареста, където било много студено и мръсно. След завръщането си от ареста съпругът и се разболял и 15 дни се лекувал ***. Споделил й, че е изпитвал неудобство от станалото.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим, доказан по основание, но завишен по размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт, издаден от служител на РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането и постоянния адрес на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на процесния индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу ОДМВР - Кърджали, която е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК, съгласно която норма, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР - Кърджали за неимуществени вреди, причинени на ищеца А.С.Й. от ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

Разпоредбата на чл. 203 АПК регламентира реда за предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси относно имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумпира от закона, поради което в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата не е безусловна и за да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки посочени по-горе.

С други думи, за уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди – имуществени и/или неимуществени, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай е налице е първата от горепосочените предпоставки – отменен незаконосъобразен акт, а именно Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г./л. 23 от делото/, издадена от *** при РУ - Кърджали, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 260143/21.06.2021 г. по АНД № 244/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Това обстоятелство не е спорно по делото и се установя по несъмнен начин от приетото като доказателство в настоящия процес  АНД № 244/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Настоящият съдебен състав намира за доказани по делото и останалите две кумулативно даден предпоставки, а именно настъпването на вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, респ. настъпването на твърдените от ищеца вреди от неимуществен характер, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г. В тази връзка, задържането на ищеца от органите на полицията от една страна е ограничила свободата му, за периода, през който е бил задържан, а от друга, той е бил изведен от нормалната му социално-битова среда. Безспорно е, че самият факт на задържането за 24 часа влияе и върху емоционалното състояние на задържаното лице. Освен това, че притеснението, психическото напрежение и физическия дискомфорт са присъщи за събитие от такъв характер, то настъпилата промяна в състоянието на ищеца, респ. преживения психически и физически дискомфорт от А.С., се установява и от показанията на Й. Ю. - *** на ищеца. Свидетелката сочи, че след завръщането му от ареста, състоянието на съпругът й не било добро. С. и споделил, че първоначално го откарали в РПУ – ***, където го чакали от РПУ – Кърджали и преди отвеждането му в ареста го закарали в болница, тъй като ***.  Предвид това *** и го отвели в ареста, където било много студено и мръсно. След завръщането си от ареста съпругът и се разболял и 15 дни се лекувал ***. Споделил й, че е изпитвал неудобство от станалото. Показанията на свидетелката в тази им част се кредитират от съда като логични, достоверни и кореспондиращи с съществуващите по административната преписка доказателства. В тази връзка видно от приетата по делото Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане/л. 26 от делото/, по време на извършения преглед на А.С. на 12.02.2021 г., от лекар в спешно отделение към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, ищецът е ***. ***. Това е наложило ***. Очевидно е, че прегледът на С. е бил извършен след 20.30 часа на  12.02.2021 г., видно от отразения час *** – 20.56 ч.  От материалите по АНД № 244/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали и по-конкретно от изявлението на издателя на процесната заповед за задържане, заявено в хода на проведеното открито съдебно заседание по делото на 17.06.2021 г./л. 62, стр. 2/, са налице данни, че А.С. е бил установен от полицията в ***, като служители на ОДМВР – Кърджали отишли до ***, за да го съпроводят до гр.Кърджали, предвид задържането му по ДП № **/*** г. по описа на РУ – Кърджали.

Така обсъдените доказателства аргументират извода за достоверност на изложеното от свидетелката, че съпругът е бил задържан в *** и впоследствие откаран в ареста в гр.Кърджали. Съпоставката между посочените в заповедта за задържане и протокол за личен обиск на лице,  дата и час на задържането и извършения обиск – 12.02.2021 г., 12.00 ч., с отразеният в горецитираната карта за медицинско освидетелстване – 12.02.2021 г., 20.50 ч., са изцяло в подкрепа на изложеното от свидетелката, че ищецът е бил задържан пред дома им в *** около 12.00 – 12.30 часа, където прекарал часове в патрулния автомобил.

Предвид горното съдът кредитира показанията на свидетелката в частта им относно датата, часа и мястото на задържането на А.С., възприетото от нея състояние на съпруга и, както и изявлението й относно съобщеното от него здравословно състояние към момента на отвеждането му в помещението за арестанти.

Изложените от Й. Ю. данни за емоционалното състояние на нея и децата на релевантната дата и след това, са ирелевантни за процеса, тъй като не са пряко относими към исковата претенция за присъждането на обезщетение, с оглед техния характер, период и субекта, на който са били причинени. Твърденията за настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след ареста, наложило прилагането на *** лечение, са извън предмета на делото. В тази връзка в съдебно заседание на 18.11.2021 г. пълномощникът на ищеца изрично заявява, че неимуществените вреди се претендират от периода на задържането до освобождаването от ареста. Следва да се отбележи, че доказателства за домашно лечение на С. и ***, не се представят по делото.

Най-накрая, съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта им,  която се твърди, че при ареста съпругът и бил по пижама и бос. В тази връзка на зададените й уточняващи въпроси, св.Ю. сочи, че под пижама имала предвид дрехи, които С. носел вкъщи, като при излизането си навън носел домашни чехли.

Доводите на пълномощника на ОДМВР – Кърджали и представителя на Окръжна прокуратура - Кърджали, че дори да са настъпили вреди за ищеца вследствие на задържането му в ***, пасивната отговорност за това следвало да е на служители на полицията в ***/очевидно се има предвид за пасивно легитимиран ответник ОДМВР – ***/, не се споделя от настоящия състав. Видно от отразеното в релевантната заповед за задържане, А.С. е бил задържан в 12.00 ч. на 12.02.2021 г., т.е. всички действия по задържането на ищеца в *** са били пряка и непосредствена последица от издадената заповед за задържане, която е била отменена като незаконосъобразна от Районен съд – Кърджали. Предвид това и отразеното в заповедта, че С. е била освободен на 13.02.2021 г. в 11.50 ч., съдът приема, че периодът, за който се претендират вредите, за които е пасивно легитимирана да отговаря ОДМВР – Кърджали, е от 12.00 ч. на 12.02.2021 г. до 11.50 ч. на 13.02.2021 г.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази въведените в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии за понятието „справедливост“, отчитайки, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като настъпилата вреда се преценя съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване. В този смисъл настоящият състав прецени от една страна, че периодът на преживените негативни емоции за 24 часа не е дълъг/в случая 23 часа и 50 минути/, касае се за лице на 39 г.; обстоятелствата при които е станало задържането на ищеца, пред обитаваното от него жилище в ***, престоявайки няколко часа в полицейски автомобил, което неиминуемо е станала достояние на значителен брой лица, негови съседи и най-близките му, довели до накърняване на личното му достойнство и авторитета му сред обществото и семейството; фактът, че е прекарал нощта на 12.02 срещу 13.02.2021 г. в арестното помещение в гр.Кърджали, претърпените физически и психически болки, страдания и неудобства, в това число срам, физически и психически дискомфорт, ***, ***; както и липсата на данни и доказателства, които да установят, че по отношение на А.С. са настъпили трайни физически и психически увреждания.

С оглед така изложените обстоятелства и всички следващи се от житейска и човешка логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на незаконосъобразно задържаното лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, взето в съвкупност с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 800 лв. е достатъчна да репарира доказаните неимуществени вреди, като в останалата си част и за разликата до предявения размер от 5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Предвид уважаването на главния иск, то доказан по основание се явява и предявеният иск за заплащане на лихва за забава. С оглед въведеното в петитума на исковата молба, върху така определения размер на обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 5 000 лв., се явява основателен, но завишен по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на А.С.Т. от *** сумата в размер на 800 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от незаконосъобразното му задържане под стража със Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г., за периода от 12.00 ч. на 12.02.2021 г. до 11.50 ч. на 13.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът за обезщетение в останалата му част, за разликата до предявения размер от 5 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 138 лв., от които 128 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска за обезщетение и внесена държавна такса в размер на 10 лв.

Предвид липсата на надлежно въведено искане за заплащане на разноски от страна на ответника, в полза на ОДМВР – Кърджали не се следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на А.С.Т. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, главница в размер на 800 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от незаконосъобразното му задържане под стража със Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-35/12.02.2021 г., издадена от ОР сектор „КП“ при РУ – Кърджали, за периода от 12.00 ч. на 12.02.2021 г. до 11.50 ч. на 13.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в останалата част, за разликата до предявения му размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на А.С.Т. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер на 138 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: