Решение по дело №1992/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1497
Дата: 12 ноември 2022 г.
Съдия: Албена Славова
Дело: 20223110201992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Варна, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201992 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от А. Ж. А. против НП № 22-0442-000221/16.05.2022 г. на Началника
на сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, с което на
основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, отразена в НП и
се изразява несъгласие с вмененото нарушение. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Б., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Излага се становище, че от събраните в хода на съдебното
производство доказателства не е установено безспорно, че въззивникът е имал
качеството на водач на МПС, в което си качество да е нарушил нормата на чл. 174 ал.3
от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
1
по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е
проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в
случая че се претендира такова.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.04.2022 г. свид. И. Ц., изпълнявал служебните си функции на длъжност
„заместник мениджър“ в магазин „Лидл“, находящ се в кв. Аспарухово в гр. Варна.
Около 18 ч. същият бил информиран от служители в магазина, че е настъпило пътно-
транспортно произшествие на паркинга на търговския обект. Същият прегледал
записите на охранителните камери, в чийто обхват влизало пространството на
паркинга и видял, че л.а. Мерцедес Е 200 с ДК№ В 8113 РС, при преминаване през
бариерата на паркинга, се удря в паркинг системата, с която бариерата е снабдена.
Впоследствие свид. Ц. сигнализирал на органите на реда за случая и отишъл до
паркинга на обекта, където установил превозното средство с видими следи от удар по
предницата. На място пристигнал служител на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна –
свид. А. А.. Малко по-късно до автомобила се явил въззивника, който заявил , че не
участвал в пътно-транспортно произшествие. Същият бил с видимо забавени реакции.
След като свид.А. преценил, че именно въззивникът е водач на превозното средство, го
поканил да се тества за употреба на алкохол, като същият отказал. На жалбоподателя е
съставен АУАН за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и му е издаден талон за
изследване № 085764, връчен му в 18.55 ч. Впоследствие възз. А. не посетил
съответното медицинско заведение за даване на кръвна проба. С оглед на изложеното,
въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Д. А. и свидетелят на установяване на нарушението – И. Ц..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
В хода на съдебното производство, от „Лидл България ЕООД енд Ко“КД е
изискано предоставянето на записи от охранителни камери от магазин „Лидл“ в
кв.Аспарухово, гр. Варна, обхващащи пространството на ул. Първи май“ до № 46, за
интервала от 18.00 ч. до 18.30 ч. на 16.04.2022 г. Постъпило е по делото писмо от
Служител „Сигурност“ към посоченото дружество с вх. № 65270/26.09.2022 г. В
същото е посочено, че исканите записи не могат да се предоставят, поради факта, че
записващото устройство на видео наблюдението съхранява записи на камерите
тридесет дни.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление НП № 22-0442-000221/16.05.2022 е издадено от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от
приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, въпреки извършване на всички възможни
процесуално следствени действия, не бе установено по несъмнен начин, че
въззивникът е имал качеството водач на МПС на процесната дата по отношение на
визирания в НП автомобил. В разпита си полицейският служител, посетил
местопроизшествието и съставил процесния АУАН - свид. А., заявява, че няма спомен
относно конкретния случая в т.ч. и относно обстоятелствата, които са обосновали
извода му, че именно въззивникът е управлявал процесното МПС в период,
предхождащ пристигането му на паркинга на търговския обект. Същевременно
посоченият в акта като очевидец – свид. И. Ц. е заявил в хода на разпита си, че е
възприел управлението на процесния автомобил на охранителните камери, като не е
изгледал записите към момента, в който конкретният водач е напуснал превозното
средство и съотв. не е възприел кое е това лице. В показанията си свид. Ц. не е
3
изложил и възприятия относно изявления на въззивника при пристигането му на
местопроизшествието, които го сочат като водач на конкретния автомобил към
момента на настъпилия инцидент. Същевременно , в показанията си Ц. твърди, че от
момента на настъпване на произшествието до момента, в който е излязъл на паркинга и
е установил превозното средство на същия в отсъствие на водача, е минал период
около половин час, а впоследствие са изминали още приблизително 15 минути докато
въззивникът е дошъл до автомобила. Посоченият некратък период от време, считано от
момента на настъпване на инцидента до явяването на жалбоподателя на паркинга на
търговския обект, допълнително разколебава изводите на АНО, че именно същият е
управлявал процесното превозно средство по време на инцидента отразен в записите
на огранителните камери. Необосноваността на обвинението в тази връзка следва и от
обстоятелството, че въззивникът не е собственик на процесния автомобил, като не е
изяснено качеството, в което се твърди, че го е управлявал.
Неизяснените обстоятелства в тази връзка, не е възможно да бъдат установени и
чрез приобщаване по делото на съответните записи от охранителни камери и
евентуално изготвяне на лицево-идентификационна експертиза въз основа на същите,
поради фактът, че такива не се съхраняват. Не са установени и други лица, очевидци на
деянието, въз основа на показанията, на които да е възможно да се установи, че именно
въззивникът е управлявал процесното МПС.
Доколкото разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП предвижда като субект на
визираното в същата нарушение именно водачът ва МПС, липсата на доказателства, че
въззивникът е имал подобно качество на процесната дата и час води до извод за
несъставомерност на осъщественото от него.
Поради изложеното, съдът намира, че като не е спазил изискването на чл. 52 ал.4
от ЗАНН да извърши разследване на спорните факти, АНО е издал необосновано НП.
Същевременно в хода на съдебното производство не бе възможно да бъде преодоляна
непълнотата на проведеното разследване в първата фаза на административно-
наказателното производство, с оглед изтеклият период от време, съотв. липсата на
съхранени записи от охранителните камери.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 22-0442-000221/16.05.2022 г. на Началника на сектор
„Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, с което на А. Ж. А.
на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5