РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500177 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 169/25.10.2021 г., постановено по гр.д. № 542/2020 г. по
описа на РС- Елин Пелин е признато за установено по отношение на З. И. И.
от гр. С., че към момента на одобряване на Заповед № 0719/1971 г. на
регулационния план на с. . Р., Софийска област, Б. И. Б. от гр. С., като
наследник на И. Б. М. е съсобственик на отразената графично и оцветена в
зелен цвят в Комбинирана скица изготвена от Кадастрална кантора, с дата
11.2020 г., реална част с площ от 47 кв.м. от УПИ .-... в кв. .., заснета
погрешно като част от УПИ .. -.... в кв. .., вместо в пределите на УПИ .-... в
кв. .., която комбинирана скица е неразделна част от решението.На ищеца са
присъдени разноски за производството.
Решението е обжалвано от З. И. И., чрез пълномощника му адв. Д.Д. от
САК с доводи за неправилност и необоснованост.
Излага съображения, че претенцията на ищеца касае реална част от
имот, която попада в границите на УПИ..-..., собственост на ответника. Съдът
не съобразил ТР 8/2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК и постановил
решението без да е изискал данъчна или пазарна оценка на реалната част от
имота на ответника. Съдът вместо да прекрати производството по делото по
1
иска за определяне на граници, неправилно го е квалифицирал като иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Излага, че по иска с
правно основание чл. 54, ал 2 ЗКИР правото на собственост се установява към
момента на предявяване на иска, респ. на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като се вземат предвид и настъпилите юридически
факти след одобряване на кадастралната карта, които имат значение за
придобИ.е, изменение или погасяване на правото, както е възприето в ТР
№8/2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.
Първоинстанционният съд не обсъдил дали тази част се явява придаваема
към имота на ответника и не е съобразявал с каква площ би се оказал имота на
ищеца вследствие уважаване на предявения иск.От решението не ставало ясно
на какво правно основание е възприето, че ищецът е придобил собствеността
на спорните 47 кв.м. Излага, че границата не е променяна от 1971 година,
когато е одобрен регулационния план. В южната част на имота на ответника
има временна паянтова ограда от телена мрежа, поставена от него с цел да не
влизат домашните животни на ищеца, установено от показанията на св. И.а,
които не са взети предвид от съда.
Излага, че ищецът не установил, че сметките по регулация са уредени и
регулационния план е приложен по отношение на неговия имот. Спорната
реална част е била придаваема част към имота на ищеца, но при одобряване на
действащия кадастрален и регулационен план през 1971 г., сметките за
спорните 47 кв.м. не са били уредени. Не било съобразено и издадено
удостоверение от 20.09.2021 г., издадено от Община Е. П. за прилагане на
регулационния план, както и нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот по давност № ..., том ..., рег. № ...., дело №.../.... г. Излага, че
от скицата и заключението на вещото лице не се установява да има придаване
на 47 кв.м. между двата имота. Възразява и по присъдените разноски на
ищеца с доводи за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и
предявения иск отхвърлен.
Ответникът по жалба Б. ИЛ. Б., чрез адв. Д.Д. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения, че се
касае за кадастрална грешка, допусната при изработването на кадастралния и
регулационен план на Г.Р., утвърден със заповед № 0719 от 1971 г. Границата
между двата имота е утвърдена с одобрения през 1936 година план за улична
и дворищна регулация на селото. С кадастралния план през 1971 г. границата
не е променяна, а е погрешно изчертана. Излага съображения, че регулацията
от 1936 г. е приложена, което е следвало да бъде пренесено и в плана от 1971
година, в който е допусната грешка.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Елин Пелин е бил сезиран с предявен от Б. И. Б. от гр. С. срещу
ответника З. И. И. от гр. С. иск, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищеца е собственик на зона в дъното на парцела, която
представлява ивица с неправилна форма от 47 кв.м., зад къщата на Б. ИЛ. Б.,
построена в УПИ .-... в кв. .. по плана на с. . Р., утвърден със Заповед №
0719/1971 г. до границата с УПИ II -223, в кв. .., утвърден със Заповед №
0719/1971 г., собственост на З. И. И. и границата между двата имота е такава,
каквато и определена с плана за улична и дворищна регулация на с. . Р.,
утвърден със Заповеди № 420 и № 419 от 20.04.1936 г.
Излага, че регулацията предвидена с плана от 1936 г. е приложена, но
при изготвяне на регулационния и кадастрален план от 1971 г. имотната
граница между двата парцела не се е променила, не е следвало да бъде
променяна и е следвало да се заснеме като имотна такава. Изграждането на
къщата по протокол от 30.04.1954 г. е съобразено с денивелацията на терена и
границата между двата имота по плана от 1936 година, като е спазено
отстоянието от съседния имот и отводняването на терена зад къщата.
В срока за отговор, ответникът З. И. И., чрез адв. адв. Д. изразява
становище за недопустимост на исковете, а по същество
неоснователност.Твърди, че имотът е владян в тези граници от баща му, а
после от него самия. Границата между двата имота е утвърдена с одобрения
през 1971 г. кадастрален и регулационен план на селото.
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка е изяснена в пълнота от РС-Елин Пелин.
Не се спори, че страните са собственици на процесните имоти, видно от
приетите по делото нотариални актове.
Спорен е въпроса дали реална част с площ от 47 кв.м. от УПИ .-... в кв. ..
е заснета погрешно като част от УПИ .. -... в кв. .. по плана на с. . Р., вместо в
пределите на УПИ .-... в кв. .. и съответно дали ищецът е собственик на тази
част.
Приетата пред РС-Елин Пелин съдебно-техническа експертиза дава
заключение, че при изготвяне на кадастралния и регулационен план на с. . Р.
от 1971 г., 47 кв.м. площ не е включена от парцел ...-... в кв. .. /по плана на
3
същото село от 1936 г./ в УПИ.-... в кв. .., а е включена в УПИ..-... в същия
квартал. От имот пл. № ... /от който е образуван парцел ...-... в кв. .. по плана
на с. . Р. от 1936 г./ са включени 12 кв.м. в УПИ..-... в кв. .. по плана на
същото село от 1971 г. Южната граница на имот УПИ-..-... на ответника по
плана от 1971 г., граничеща с парцел УПИ .-... не е променяна до изготвяне на
експертизата. Същата на място е материализирана като ограда от телена
мрежа и дървени колове. По плана на селото от 1971 г. към имота на
ответника УПИ.-... са придавани части от съседни имоти – от имот пл. № ...
/откъм улица о.т. 97-98/ и имот пл. № ... /от изток/. Частта от имот пл. № ... е
завзета, а от имот пл. № ... – не. Регулационната линия е по имотната граница.
Дадено е заключение, че представената по делото комбинирана скица,
изготвена от Кадастрална кантора от м. ноември 2020 г., правилно отразява
кадастралните и регулационни планове на с. . Р. от 1936 г. и 1971 г. за имоти
пл. № ... /парцел ..-.../ и пл. № ... /парцел ...-.../ по плана от 1936 г. и имоти пл.
№ ... /УПИ..-.../ и пл. №... /УПИ.-.../ по плана от 1971 г.
Пред въззивният съд е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена
от в.л. Д.Х., която не е оспорена от страните и като компетентна и подробна
въззивният съд кредитира. След извършено геодезическо заснемане на
сградата, вещото лице прави извод, че местоположението на сградата е
съгласно Строителен протокол от 30.04.1954 г., с изключение на югоизточния
й ъгъл, където разстоянието до дворищно регулационната граница с УПИ ..-
..., кв. .. по РП 1936 г. е 1,39 м., което е в съответствие с нормите за точност,
съгласно действащата нормативна уредба. На представената по делото скица
от 11.2020 г. /л. 50 от гр.д. № 542/2020/ коректно са представени
регулационните и кадастрални граници, с изключение на границата между
УПИ..-... и УПИ ...-..., кв. .. по РП 1971 г., тъй като не е отчетено изменението,
одобрено със Заповед № ТС-49 от 25.01.2010 г., с което регулационната линия
се уеднаквява с кадастралната граница. След анализ на документите за
собственост и изработения цифров модел е констатирано от вещото лице Х.,
че за УПИ..-..., кв. .. регулационният план е приложен съгласно действащата
нормативна уредба, по смисъла на пар. 22 от ДР на ЗУТ, както и на място за
северната, западната и източната имотна граница, но не и за южната с УПИ ..-
.... За УПИ ..-..., кв. .. регулационният план е приложен на място само за
западната и източната граница. Материализираната ограда от юг е с
конфигурацията на дворищно-регулационната линия, но е извън критериите
за точност. Според представения нотариален акт, регулацията документално
не е приложена. Кадастралната и регулационната линия по плана от 1971 г.
съвпадат с участъка между УПИ..-... и УПИ ..-..., кв. ... Вещото лице не може
да даде категорично становище относно наличието или липсата на грешка в
РП, тъй като няма данни дали по времето на неговото изготвяне са
представени и взети предвид всички налични документи за собственост,
4
както и дали не е имало материализирана имотна граница, идентична с
отразената в плана.
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани по двама свидетели
на страните.
Свидетелят Д. И. В. /сестра на ищеца/ твърди, че имотът е собственост на
брат й. Мястото зад къщата представлява бряг, който стига до един плет –
слога е на 3 метра от къщата. През 2005 г. ответникът започнал да
претендира, че тази част е негова собственост. Посочва, че никога тези 3
метра не са владяни от З. или от неговите наследодатели и никога не е имало
спор за това.
Свидетелят И. Б. Б. /син на ищеца/ заявява, че от дете знае, че границата
между двата имота е на около 3 метра от къщата на ищеца. Мястото се
владеело от дядо му, който го чистел от листа, за да няма влага в къщата.
Свидетелят Г.Я. посочва, че познава ответника З. от 1974 г. и имота му в
с. . Р.. Зад къщата на Б. има един бряг, като И. /баща на З./ чистел клоните, да
не наводняват съседа. З. му споделял, че Б. не изпълнявал договорката за
укрепване на слога, като даже построил и навес.
От разпита на Марияна Веселинова И.а /съпруга на ответника/ се
установява, че имотът на съпруга й е с площ от около 740 кв.м. и от едната
страна граничи с Б.И.. Между двата имота имало мрежа, която била на около
2-3 метра отстояние от къщата на Б., която била поставена от бащата на З. –И.
И.. Ищецът започнал да копае, защото влагата отивала на стената на къщата
им и изкопал около 3 метра трап, който е на разстояние три метра от къщата
му. Отношенията между страните се влошили след този момент, а Б. построил
и навес зад къщата, който стигал до тяхното място по скицата.
С декларация рег. № 5478/23.09.2009 г. по описа на нотариус Л. Х., Д. С.
А. и И. Ц. А. са декларирали, че нямат неуредени регулационни сметки и
същите са уредени за отчуждаемите се 143 кв.м. през 1977 г. със З. И. И. като
собственик на УПИ..-... в кв. .. по плана на село Г.Р., като границата между
двата имота е по регулационната линия, съгласно регулационния план,
утвърден със Заповед № 0719/12.09.1971 г. Тази декларация обаче не касае
спорната южна граница между УПИ..-... в кв. .. и УПИ ..-..., в кв. .., а касае
северната и/или западната или източна такава, за които регулационния план е
приложен.
С удостоверение изх. № УТ2-10-1922-2/20.09.2021 г. издадено от Община
Е. П. е удостоверено, че за УПИ..-... в кв. .. по плана на с. . Р., общ. Елин
Пелин, Софийска област има приложена регулация.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
5
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с 54, ал.
2 ЗКИР.
С иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР се цели да бъде установен по безспорен
начин пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот,
поради което в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията
по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в
имотни.
Въззивният съд кредитира като компетентно, пълно и обективно
приетото заключение на съдебно техническата експертиза, изготвено от в.л.
Д.Х.. От заключението на вещото лице следва извод, че първата регулация е
от 1936 г. След извършено геодезическо заснемане на сградата, вещото лице
прави извод, че местоположението на сградата е съгласно Строителен
протокол от 30.04.1954 г., с изключение на югоизточния й ъгъл, където
разстоянието до дворищно регулационната граница с УПИ ..-..., кв. .. по РП
1936 г. е 1,39 м., което е в съответствие с нормите за точност. Видно от
изготвената комбинирана скица отстоянието на сградата до регулационната
линия от 1936 г. е съответно 3,05 м. и 3,08 метра, което съответства и на
приетия строителен протокол, предвиждащ отстояние 3 м.
От свидетелските показания на св. Д.В. /сестра на ищеца/ се установява,
че оградата навремето била от плет и разделяла имота на ответника и на брата
на свидетелката. Разстоянието от къщата до оградата винаги е било около 3
метра, където се намирала границата между двата имота. От показанията на
св. И. Б. /син на ищеца/ също се установява, че още през 1979 – 1980 г. между
двата имота имало ограда, изградена от мрежа, която стои и към момента.
Оградата била поставена от дядо И. – бащата на З. и никога не е местена.
Споровете между страните възникнали през 2005-2006 г., когато ищеца
изкопал спорното място от 3 метра, за да предотврати влага в къщата.
Свидетелят Г.Я. също посочва, че между имотите има бряг – около 2,5 метра,
което представлява границата между двамата имота, а свидетелката М. И.
/съпруга на ответника/ заявява, че оградната мрежа била на разстояние 2-3
метра от къщата на Б., поставена на дървени колове. Според свидетелката
тази ограда вече не съществува, който извод се опровергава от заключението
на в.л.С.П., според което южната граница на имот УПИ-..-... на ответника по
плана от 1971 г., граничеща с парцел УПИ .-... не е променяна до изготвяне на
експертизата. Същата на място е материализирана като ограда от телена
6
мрежа и дървени колове. Вещото лице инж. Х. при заснемането също
констатира, че между двата имота има материализирана ограда, която е извън
критериите за точност, но е с конфигурацията на дворищно-регулационната
линия. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите на ищеца,
които отразяват техни лични впечатления, същите са безпротиворечиви и
последователни.
За да се установи дали кадастралният план, одобрен след първоначална
регулация, отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при
първата регулация регулационните граници съответстват на документите за
собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти.
Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат
разясненията в ТР 3/1993г. на ВС, ОСГК – тя ще се счита приложена ако
дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са
били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.
Няма данни по делото да е заплащано дължимо обезщетение за
придаваеми части, но от свидетелските показания категорично се установява,
че между имотите е съществувала ограда, която е била разположена на
разстояние около 3 метра от къщата на Б..
Със заплащането или завземането на придадените места по съответния
ред е приключил процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана.
В този случай планът се счита за приложен и създадените с него граници
следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален
и регулационен план, съгласно чл. 33, ал.3 във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм/. При
изработването на следващия план от 1971 г., тъй като регулацията е
приложена е следвало парцелните граници да се приемат за имотни,
съобразно които да се изработи новия план. Приложеният
дворищнорегулационен план става кадастрална основа на последващия, а
регулационните линии по предходния – имотни граници за действащия план
на населеното място.
От заключението на вещото лице Д.Х. е констатирано, че за УПИ..-...,
кв. .. регулационният план е приложен съгласно действащата нормативна
уредба, по смисъла на пар. 22 от ДР на ЗУТ, както и на място за северната,
западната и източната имотна граница, но не и за южната с УПИ ..-.... За УПИ
..-..., кв. .. регулационният план е приложен на място само за западната и
източната граница. Кадастралната и регулационната линия по плана от 1971 г.
съвпадат с участъка между УПИ..-... и УПИ ..-..., кв. ... Вещото лице не може
да даде категорично становище относно наличието или липсата на грешка в
РП, тъй като няма данни дали по времето на неговото изготвяне са
представени и взети предвид всички налични документи за собственост,
както и дали не е имало материализирана имотна граница. Както вече се
7
посочи от свидетелските показания се установява, че такава материализирана
граница е съществувала, която съществува и към момента, установено от в.л.
С.П. и в.л. Д.Х..
При това положение и предвид констатацията на вещото лице инж. С.П.,
че материализираната на място граница /ограда/ не е променяна и
представлява телена мрежа и дървени колове, съдът намира, че следва да се
приеме, че действителната имотна граница между имота на ищцеца и
ответника е старата имотна граница по плана от 1936 година, отразена на
комбинираната скица, изготвена от Кадастрална кантора по зелените линии.
Реалната част с площ от 47 кв.м., защрихована в зелен цвят на скицата
неправилно е заснета към имота на ответника. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че от скицата и заключението на вещото лице не се
установява да има придаване на 47 кв.м. между двата имота. Видно от скица
№ 866/14.07.2011 г. /л. 11 от делото / УПИ .-..., в кв. .. е с площ от 853 кв.м. и
придаваеми 47 кв.м., всичко урегулирано 900 кв.м., но тъй като при изготвяне
на плана е допусната кадастрална грешка, приложението на тази регулация не
подлежи на изследване.
По изложените съображения въззивният съд приема, че е налице грешка
в кадастралния план от 1971 г. и следва да се признае за установено, че към
настоящия момент вътрешната регулационна линия /материализирана на
място с ограда/ между УПИ..-... и УПИ ..-..., кв. .. по плана на с. . Р., обл.
Софийска е установена по отменения регулационен план на селото от 1936
година, по зелените линии на Комбинирана скица, изготвена от Кадастрална
кантора. Следва да бъде признато за установено, че Б. И. Б. от гр. С., като
наследник на И. Б. М. е съсобственик на отразената графично и оцветена в
зелен цвят в Комбинирана скица изготвена от Кадастрална кантора, с дата
11.2020 г., реална част с площ от 47 кв.м. от УПИ .-... в кв. .., заснета
погрешно като част от УПИ .. -... в кв. .., вместо в пределите на УПИ .-... в кв.
.., която комбинирана скица е неразделна част от решението.
С оглед това, предявеният иск е основателен както по посочените по-
горе съображения, така и по изложените от районния съд в обжалваното
решение мотиви, към които настоящият състав препраща, на основание чл.
272 от ГПК.
Неоснователно е и релевираното в първата инстанция възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
оставено без уважение от РС-Елин Пелин. По делото са проведени пет
открити съдебни заседания, делото се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение от 900, 00
лева не са явява прекомерно.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на РС-
8
Елин Пелин следва да се потвърди.
На ответника по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600,
00 лв. /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/25.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 542/2020 г. по описа на РС- Елин Пелин.
ОСЪЖДА З. И. И. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „И. Ч.“ № . да
заплати на Б. ИЛ. Б. с ЕГН: ********* от гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. .., вх. ., ет. .
ап.. сумата от 600, 00 лв. /шестстотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9