Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211
гр.Кюстендил, 24.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на деветдесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия Стоилова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№487/2018г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Е.Т.К. ***, стопанки двор – птицеферма чрез пълномощника
адвокат Х.К., съдебен адрес *** оспорва като нищожни АУЗ №000465/03.06.2013г. и
АУЗ №000466/03.06.2013г. и двата на гл.специалист в отдел „МДТ“ при Община
Дупница, потвърдени с решение, обективирано в писмо
изх.№94-Е-507-1/20.08.2018г. на н.о. „М.“ п.О.Д. Релевират се възражения за
липса на правно легитимиран адресат на АУЗ, за съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването им, доколкото не са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и на задълженото
лице не е осигурена участие в образуваното административно производство, както
и за противоречие с материалния закон във връзка със субекта на задълженията за
данък върху недвижими имоти и ТБО. Претендират се разноски.
Ответникът изразява становище
за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С АУЗ №000465/03.06.2013г. на гл.
специалист в отдел „МДТ“ при Община Дупница, на основание чл.4, ал.1-3 от ЗМДТ,
е определено задължение за данък върху недвижими имоти за периода 01.01.2008г.
– 31.12.2012г. в общ размер на 853.82 лв. и
лихва 239.30 лв. за недвижими имоти на жалбоподателя в Община Дупница,
гр.Дупница, ул.“С.“ №* по
декларации с вх.№№0201-5196/23.11.1999г. и 0201-5175/23.11.1999г.
С АУЗ №000466/03.06.2013г. на гл.
специалист в отдел „МДТ“ при Община Дупница, на основание чл.9б, ал.1 и ал.2,
чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.14, ал.15 и ал.16 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Дупница, е определено задължение за ТБО
за периода 01.01.2008г. – 31.12.2012г. в общ размер от 4 307.70 лв. и
лихва 1 307.22 лв. за недвижими
имоти на жалбоподателя в Община Дупница по горепосочените декларации.
Издадените АУЗ са връчени на
адресата чрез прилагане към досието по реда на чл.32 от ДОПК, видно от
съобщения изх.№У000084/14.08.2013г. и № У000085/14.08.2013г. Във връзка с
начина на връчване са представени и Протоколи №14/101872/03.07.2013г. и
№40/101882/22.07.2013г., в които са отразени данни за извършени посещения на
адрес в гр.Дупница, ул.„Ш.“ №*, при
които не е открито лицето Е.Т.К. за връчване на АУЗ.
С Декларации за закриване на партида с вх. №
94-Е-468/27.07.2018г. и №94-Е-469/27.07.2018г., жалбоподателят е направил
искане до Община Дупница, отдел „МДТ“ за закриване на партидите на имотите на
ул.“С.“ №* в гр.Дупница, поради настъпване на следното обстоятелство -
продажба. Към декларациите са приложени нотариални актове.
Актовете
са оспорени през 2014г. /вж.жалби л.67 и л.69/ пред кмета на Община Дупница,
като с писмо изх.№94-Т-163/28.08.2014г.
е отговорено, че оспорването по административен ред става пред началник отдел
„МДТ“, който има правомощията на териториален данъчен инспектор на НАП.
Нова
жалба до отдел „МДТ“ при Община Дупница е направено през 2018г., като е
подадена жалба вх.№94-Е-504/08.08.2018г. С решение, обективирано в писмо изх.№94-Е-507-1/20.08.2018г.
на н.о. „М.“ п.О.Д. оспорването е отхвърлено като неоснователно.
Със
заповед №1242/21.06.2012г. кметът на Община Дупница е определил Г.
Ф. Г. –
началник отдел „МДТ“, а със заповед №324/15.03.2013г. началника на отдел „МДТ и АД“ да упражнява
правомощията на териториален данъчен директор на НАП. Със заповед
№1243/21.06.2012г. са оправомощени лицата, които имат права и задължения на
органи по приходите, съгласно ДОПК в производствата по установяване,
обезпечаване и събиране на местни данъци и такси.
Във
връзка с релевираното възражение за това, че жалбоподателя не е задължен субект
по чл.11 от ЗМДТ, същият е представил нотариални актове, обективиращи
договори за продажба на недвижимите имоти – нот.акт №79,
т.І, д.№78/2005г. за продажба на недвижими имот, представляващ офис №17, със
застроена площ от 32 кв.м. , на ет.3 в имот с идентификатор 68789.606.263,
находящ се в гр.Дупница, ул.“С.“ №2; нот.акт №6, т.ІІ, д.№201/2005г. за
продажба на недвижим имот, представляващ партерен етаж със застроена площ 316
кв.м., находящ се в сграда в имот с идентификатор 68789.606.263 в гр.Дупница,
ул.“С.“ №*; две Постановления за възлагане на ЧСИ рег.№743 с район на
действие ОС Кюстендил за възлагане на недвижим имоти – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.606.263.1..1 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.606.263.1.2.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка КАС намира жалбата за
допустима, като подадена от процесуално легитимен субект, в срок и пред
компетентен съд. Налице е и правен интерес от оспорването, тъй като с АУЗ се
засяга правната сфера на жалбоподателя, като адресат на публични задължения за
данък върху недвижими имоти, ТБО и лихви за забава. Съдът приема, че е спазено
и изискването за административно оспорване на актовете, като задължителна
процесуална предпоставка за правото на съдебно оспорване. Не се споделя извода
на решаващия орган за просрочие на жалбата от 2018г., тъй като от представените
по делото доказателства не се установява спазване на процедурата за връчване на
АУЗ по реда на чл.32 от ДОПК. Налични са единствено доказателствата по чл.32,
ал.2 от ДОПК, но не са ангажирани доказателства, установяващи изпълнение на
изискванията по чл.32, ал.4, 5 и 7 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че към
08.08.2018г. /датата на депозиране на жалбата пред административния орган –
л.87/ не е изтекъл срока за оспорване по административен ред.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Предмет
на съдебно производство е единствено валидността на оспорените актове за установяване
на задължения по декларация. Същият предопределя и обхвата на съдебната проверка – само относно
пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на актовете.
За
да бъде един административен акт нищожен е необходимо същият да страда от
съществен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление,
поради което не може да произведе и целените правни последици. Съобразно
утвърденото в правната теория и съдебна практика становище, нищожността на
административния акт изисква наличието на допуснати при издаването му нарушения
на правилата за компетентност на издаващия го административен орган или на
правилата за формата на акта, в резултат на които фактически липсва
властническо волеизявление или при
такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат
търпими дори временно /до отмяната на акта като унищожаем/ от съществуващия
правен ред. Теорията е изградили следните критерии за нищожност на
административния акт: всяка некомпетентност на издателя на акта; порок във
формата когато той практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса
на волеизявление; съществени нарушения на административнопроизводствените
правила когато водят до липса на волеизявление;
нарушение на материалния закон когато актът е лишен изцяло от правно
основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон или от нито един орган
или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата
на материалноправната норма; преследваната с издаването на акта цел е различна
от законоустановената и не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт.
Оспорените
АУЗ са издадени от компетентен орган /срав. заповед №1243/21.06.2012г./, при
съблюдаване на нормите на чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.107,
ал.3 от ДОПК.
Спазена
е и предписаната от закона форма - АУЗ са издадени в предвидената от чл.59,
ал.2 от АПК писмена форма. Посочени са
правните и фактически основания за постановяване им; налице е дата на издаване,
име и длъжност на издателя, които имат отношение към редовността на актовете. Съществени във
връзка с оплакванията за нищожност са подписа на издателя, както и наличието на
разпоредителна част. В случая е безспорно, че АУЗ са надлежно подписани и съдържат
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата, поради което са
валидни.
При
издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са обосновават нищожност. Релевираните
от оспорващия нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на АУЗ, изразяващи се неизясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и лишаване на засегнатото лице от участие в образуваното
административно производство са пороци, относими към унищожаемостта на
административните актове. Първото нарушение е във връзка със задълженията на
органа по чл.35 и чл.36 от АПК и
преценката за това е
дължима от съда, само когато е сезиран с искане за отмяна на оспорените
актове като унищожаеми. Лишаването на граждани или организации от възможност за
участие като страни в производства по
издаване на индивидуални административни актове поради неуведомяването им от
органа е съществено нарушение на административнопроизовдствените правила, но
има за последица опорочаване на актовете като унищожаеми, а не като нищожни,
тъй като не засяга същността на актовете като властнически волеизявления.
На
последно място, жалбоподателят обосновава искането за обявяване нищожността на
оспорените актове с възражението, че не е правно легитимиран адресат на АУЗ,
доколкото не е субект на задълженията за
данък върху недвижими имоти и ТБО по см. на чл.11 от ЗМДТ. От доказателствата по делото се установява,
че декларациите за закриване на партиди са подадени от жалбоподателя през
2018г. /срав. декларация вх.№94-Е-468/27.07.2018г. и декларация
вх.№94-Е-469/27.07.2018г./, а към датата на отчуждаването 2005г., респ. 2011г.
не е изпълнено задължението по чл.14, ал.3 от ЗМДТ /редакцията ДВ бр.117/1997г.
и ДВ бр.98/2010г. в сила от 01.07.2011г./
за уведомяване на общината от данъчно задълженото лице при промяна на
някое обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. Тук съдът
отбелязва и това, че релевираното възражение би имало отношение към порока
унищожаемост на актовете или в друго производство.
Във
връзка с гореизложените мотиви съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна,
доколкото издадените АУЗ са валидни.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не се
присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Е.Т.К. ***, стопанки двор – птицеферма срещу АУЗ
№000465/03.06.2013г. и АУЗ №000466/03.06.2013г. и двата на гл.специалист в
отдел „МДТ“ при Община Дупница, потвърдени с решение, обективирано в писмо
изх.№94-Е-507-1/20.08.2018г. на н.о. „М.“ п.О.Д. с искане за обявяването им за
нищожни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: