РЕШЕНИЕ  

 

№                              08.07.2019 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  седми юни,  две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №953  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2 КТ във вр. с чл.222  и чл.224 от КТ от ищеца К.С.Т.,ЕГН-********** *** , срещу  Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е работил в Х. Г. „С. Д. “ гр. Пазарджик, по трудов договор до 11.12.2018 год., когато със Заповед № 110 от същата дата, на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, считано от 12.12.2018 г., трудовото му правоотношение беше прекратено.

Сочи, че от м.Февруари 2016 г. до настоящия момент е член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионален исторически музей гр.Пазарджик, където е най-близката синдикална секция, тъй като в Х. Г. „С. Д. " гр.Пазарджик не са налице изискуемият според Устава на КТ"Подкрепа" минимален брой желаещи за образуване на Синдикална секция.Така описаното членство е допустимо и се подкрепя дори от съдебната практика Решение № 522 от 24.06.2010 год., постановено по гр.дело № 653 от 2010 год. на ВКС, гражданска колегия - IV-то гр.отделение /Двете институции се помещават в една и съща сграда.

Сочи, че на 21.04.2015 г. е подписан Браншови колективен трудов договор между Министерство на културата, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и представите  на национално представените синдикати КТ „ Подкрепа“ и КНСБ, а след изтичането на срока му нов такъв на 20.07.2017 год., третиращ трудовите и осигурителните отношения в музеите на бюджетна издръжка, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Посочено е в чл.6 ал. 1 от Договора , че същият се прилага във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната, а в ал.2 на същия член е записано, че художествените галерии са държавни и общински и съгласно Закона за културното наследство са със статут на музеи. Сочи, че музеите и галериите попадат в Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ към Министерството на културата.

Съгласно изложеното в исковата молба, съгласно чл.23 ал.1 от цитираните Браншови колективни трудови договори и във връзка с чл.12 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна/ допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 1 % за всяка година, върху основната  работна заплата. Въпреки това, работодателят начислявал въпросното допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година, какъвто е базисният размер. Твърди, че работодателят му дължи част, неизплатена, от допълнителното възнаграждение за месеци, посочени подробно в исковата молба.

Твърди, че вследствие на неприлагането на постигнатата договореност в чл.23 ал.1 от Браншовия колективен трудов договор, се получавал по - нисък размер на брутното му трудово възнаграждение от което, на основание чл.228 ал.1 от Кодекса на труда /Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служи теля месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено се определя размерът на обезщетенията по чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда. В резултат на това, работодателят му заплатил по-нисък размер и му дължи доплащане в размерът на обезщетението по чл.222 ал.3 от Кодекса на труда в размер на 590.40 лв., а в размерът на обезщетението по чл.224 ал. I от Кодекса на труда доплащане от 87.46 лв.

Тъй като не била спазена и постигнатата договореност в чл.28,ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год., на ищеца било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения , вместо договорките 8 такива. В този случай, тъй като попада в т.3 на цитирания член и към момента, на прекратяване на трудовото му правоотношение имал над 25 години трудов стаж при ответникът по делото, същият му дължал още 2 брутни трудови възнаграждения в размер на 1692 лв.

Моли се съдът да осъди Х. Г. „С. Д. “ гр.Пазарджик да заплати на ищеца сумите от: 2966.16 лв., представляваща сбор от дължими, неизплатени части от допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за описаните в исковата молба периоди; 590.40 лв., представляваща дължима неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда; 87.46 лв., представляваща дължима, неизплатена част от обезщетението по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда; 1692 лв., представляваща дължими, но неизплатени две от общо 8 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.28 ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год., както и да осъди ответника по делото да заплати на ищеца направените по делото разноски.

 Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват изцяло предявените обективно съединени искови претенции по основание и по размер.

Сочи се, че ХГ „С. Д. " гр.Пазарджик е бюджетна организация в която няма регистрирани синдикални организации. Галерията не е сключвала колективен трудов договор в качеството си на работодател с някоя от регистрираните синдикални организации в Република България. Също така не членува в Българска асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Цитираният в исковата молба браншови колективен трудов договор (БКТД) не намирал приложение спрямо ХГ „С. Д. " гр.Пазарджик. Съгласно чл.51б, ал.1 от КТ, Браншовият колективен трудов договор действа само за представителните синдикални и работнически организации в бранша, които са страна по него. Възможност за разпростиране действието на сключен БКТД е предвидена в чл.51б, ал.4 от КТ. При спазване на законоустановените условия и процедура министъра на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. До момента министъра на труда и социалната политика не е издавал акт, с което да е разпространено действие на БКТД в музеите на бюджетна издръжка. Съгласно закона за културното наследство, художествените галерии са с приравнен статут на музеи, следователно посочения в исковата молба БКТД не намира приложение спрямо ХГ „С. Д. ". Заявява се, че в художествената галерия не е постъпвало писмо с което да са били уведомени от министъра на труда и социалната политика, че разпростира действието на БКТД спрямо ХГ"С. Д. ".

Сочи се, че предявената искова претенция за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 2 966.16 лева за периода месец февруари 2016 г. месец декември 2018 г. се явява неоснователна. Със същите мотиви, счита че предявената искова претенция за неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.З от КТ в размер на 590.00 лева е неоснователна. Неоснователна е и претенцията в размер на 87.46 лева за неизплатена част от обезщетението по чл.224. ал.1 от КТ. Не на последно място, счита за неоснователна претенцията по последния иск за заплащане на две брутни трудови възнаграждения в общ размер на 1 692.00 лева. обосноваваща се на чл.28, ал.1 от БКТД от 20.07.2017 г., тъй като същият не намира приложение спрямо ХГ „С. Д. ”.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените четири искове, като неоснователни и недоказани и присъди сторените от ХГ „С. Д. ” разноски в настоящото производство.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът К.С.Т., ЕГН-********** *** , е работил в  Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор, по трудов договор до 11.12.2018 год., като е заемал длъжността „домакин“, код по НКПД 9102.

            Със заповед №110 от 11.12.2018г. /приложена по делото/, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 12.12.2018г.  като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена в заповедта придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст- на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Със същата заповед е било разпоредено на ищеца да бъдат изплатени 6 брутни месечни заплати- на основание чл.222, ал.3 от КТ, както и обезщетение за неизползван отпуск за 2018г. в размер на 16 дни.

             От приложената по делото служебна бележка с изх.№09 от 27.02.2019г. се установява, че ищецът Т., считано  от м.Февруари 2016 г. , е член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионален исторически музей гр.Пазарджик, където е най-близката синдикална секция, тъй като в Х. Г. „С. Д. " гр.Пазарджик не са налице изискуемият според Устава на КТ"Подкрепа" минимален брой желаещи за образуване на Синдикална секция .

             По делото е приложен Браншови колективен трудов договор от 20.07.2017г., сключен между Министерство на културата, Българска асоциация на работодателите в областта на културата/БАРОК/ и представители на национално представените синдикати. Съгласно  чл.6 ал. 1 от Договора , същият се прилага във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната, а в ал.2 на същия член е записано, че художествените галерии са държавни и общински и съгласно Закона за културното наследство са със статут на музеи.

            По делото е прието и приложено трудовото досие на ищеца Т..

            Приложено е запитване от страна на ответника в производството Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор, с изх.№34 от 12.04.2016г. до Дирекция „Инспекция по труда- гр. Пазарджик“, както и писмо с изх.№16185151 от 04.05.2016г. от ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик. Видно от приложените документи, становището на ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик е че браншовият колективен  трудов договор действа само за представителни организации и работодателски организации в бранша,които са страна по него. Възможност за разпростирането на действието му е предвидена в чл.51б,ал.4 от КТ, но към онзи момент не е бил издаван акт от министъра на труда и социалната политика, с който да  е било разпростряно действието на браншовия КТД в музеите на бюджетна издръжка.

            В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която, общият размер на разликата между начисленото допълнително възнаграждение за клас прослужено време , начислено във ведомостите за работни заплати и размера на същото съгласно браншовия трудов договор за целия период е 2 941.66 лв. Размерът на обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ е следвало да бъде 5 076.00лв., или разлика за доплащане – 590.40 лв. Размерът на евентуалното обезщетение по чл.224 от КТ за 16 работни дни, определено на база Браншови колективен трудов договор е 752.00лв., като разликата за доплащане е 87.47 лв. Размерът на евентуално дължимите 2 брутни трудови възнаграждения съгласно чл.28, ал.1 от Браншовия колективен трудов договор е 1692.00 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.

В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че  страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка,  като ищецът е работил  в ответната  Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№* през исковия период. Установи се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че ищецът  е заемал длъжността „домакин“, код по НКПД 9102, като със заповед №110 от 11.12.2018г. /приложена по делото/, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 12.12.2018г.  като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена в заповедта придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст- на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Със същата заповед е било разпоредено на ищеца да бъдат изплатени 6 брутни месечни заплати- на основание чл.222, ал.3 от КТ, както и обезщетение за неизползван отпуск за 2018г. в размер на 16 дни. От приложената по делото служебна бележка с изх.№09 от 27.02.2019г. се установява, че ищецът Т., считано  от м.Февруари 2016 г. , е член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионален исторически музей гр.Пазарджик.

           Спорният между страните въпрос е дали подписаният на 21.04.2015г. Браншови колективен  трудов договор, сключен между Министерство на културата, Българска асоциация на работодателите в областта на културата/БАРОК/ и представители на национално представените синдикати, и подписаният след изтичането на срока му нов такъв от 20.07.2017г. , следва да намери приложение в отношенията между страните по делото. Отговорът на този въпрос според настоящият съдебен състав е отрицателен.

           Безспорно, в  чл.6 ал. 1 от Договора е посочено , че  същият се прилага във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната, а в ал.2 на същия член е записано, че художествените галерии са държавни и общински и съгласно Закона за културното наследство са със статут на музеи.  Въпреки  съдържанието на така подписания  Браншови колективен  трудов договор, следва да се има предвид обаче, че страни по браншовите колективни трудови договори са представителните работодателски организации и представителните организации на работниците и служителите. Договорите имат сила единствено за страните по тях съгласно чл.20а от ЗЗД, като страна по цитирания БКТД, на който ищецът основава претенциите си, е Българска асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/, поради което настоящият съдебен състав приема, че клаузите на сключения договор имат обвързващо действие единствено за работодателите, членуващи в тази организация, а не за всички   музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната. В този смисъл е и становището на ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик, обективирано в  писмо с изх.№16185151 от 04.05.2016г. от ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик. Видно от приложените документи, становището на ИА „Главна дирекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик е че, браншовият колективен  трудов договор действа само за представителни организации и работодателски организации в бранша,които са страна по него.

           По делото не се твърди от ищцовата страна и не са ангажирани доказателства, от които би могло да се направи извод, че  Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор  е член на Българска асоциация на работодателите в областта на културата/БАРОК/, поради което следва да се приеме, че клаузите на цитираните браншови колективни трудови договори нямат задължителен характер по отношение на ответника.

            Възможност за разпростиране действието на Браншовия колективен трудов договор

 по отношение на всички предприятия в отрасъла или бранша се съдържа в разпоредбата на чл.51б,ал.4 от КТ, като за целта е необходимо издаването на съответния акт на Министъра на труда и социалната политика. Не са налице данни и не са ангажирани каквито и да е доказателства от ищцовата страна, че такъв акт е бил издаван в случая.

            В заключение би могло да се обобщи, че  Браншовият трудов договор няма действие в отношенията между страните по делото, тъй като работодателят не е страна по този договор, тъй като  договорът не е бил подписван от негов представител или от представителна организация на работодателите, в която той да членува. Действието на договора не е било разпростирано от Министъра на труда и социалната политика в рамките на целия бранш и спрямо неподписалите го работодатели по силата на чл.51 б, ал.4 от КТ, като не са били представени и  приети каквито и да е доказателства в тази насока. Не са налице данни тази възможност за разпростирането на действието му, която е предвидена в чл.51б,ал.4 от КТ да е била реализирана, като не е бил издаван акт от министъра на труда и социалната политика, с който да  е било разпростряно действието на браншовия КТД в музеите на бюджетна издръжка.

Предвид изложеното, предявените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени като такива.

 По разноските: Съгласно практиката на съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/.

В конкретният случай, ответникът  претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 500.00 лв., които разноски следва да му се присъдят.

           Предвид отхвърляне на исковете на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса за разглеждане на същият  в настоящия случай не следва да се определя

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

             ОТХВЪРЛЯ  предявените от ищеца К.С.Т., ЕГН-********** ***, срещу Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от  2966.16 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сбор от дължими, неизплатени части от допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за описаните в исковата молба периоди; сумата от  590.40 лв. /петстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда; 87.46 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетението по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда; както и сумата от 1692.00 лв. /хиляда шестотин деветдесет и два лева/, представляваща дължими, но неизплатени две от общо 8 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.28, ал.1 от Браншови колективен договор от 20.07.2017 год. , като неоснователни и недоказани.

 

         ОСЪЖДА К.С.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на Х. Г. „С. Д. “, с адрес- гр. Пазарджик, площад „**********“№*, представлявана от Л.Б.- директор, сумата от  500.00лв.  /петстотин   лева / за сторените от ответника разноски по  гр.дело №953/2019г. , по описа на РС-Пазарджик , на основание чл.78,ал.3 ГПК

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: