№ 4216
гр. София, 16.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215352 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-018121 от 10.09.2021 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при С. е наложил на Х. Т. Х., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.1, т.1,
вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1
КЗ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна като се излагат
твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, доколкото се изтъква, че към
момента на проверка- 21.08.2021г., за собственото на жалбоподателя превозно средство е
бил налице сключен валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по застрахователна полица BG/30/*** с валидност от
00:00 часа на 22.08.2021г. В този смисъл се изтъква, че към процесната дата за превозното
средство е бил сключен застрахователен договор с оглед, на което не е налице нарушение на
посочената в НП материално правна норма, като изискването за валидност на същия следва
да се отнесе към водачите, а не към собствениците, в каквото именно качество е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. На следващо място се навежда оплакване за неточно
формулиране на правните рамки на основанието за отговорността, като се изтъква, че
нормата на чл.461 от КЗ не е относима към същото, с оглед на което при издаването на
наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. В
допълнение се излагат аргументи за маловажност на случая и приложение на чл.28 ЗАНН,
както и оплакване за ненадлежно отразяване на срока за обжалване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и с адвокат Т.- процесуален
представител, като се поддържа искането за отмяна на наказателното постановление по
съображения аналогични с изнесените в жалбата. В допълнение са представени писмени
1
бележки, в които наред с вече изнесените оплаквания за ненадлежно описание на
нарушението, недоказаност и неправилно приложение на материалния закон се изтъква и
липса на компетентност на наказващия орган, доколкото такава не произтича от вписаната в
наказателното постановление заповед за компетентност, а представената в последствие не
санира този пропуск. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2021г., около 16.25 часа, в гр. София, жалбоподателят Х. Х. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка "Фиат", с рег. № СВ 7511 РС, негова
собственост. Същият се движел по ул.“Бойчо Бойчев“ с посока от бул. „Околовръстен път“
към бул.“Монтевидео“, когато бил спрян от полицейски патрул за извършване на проверка
по реда на чл.165, ал. 2, т.1 от ЗДвП. В хода на същата след направена справка чрез
служебен таблет, използван от контролните органи, се установило, че към 16.25 часа на
21.08.2021г. за лекия автомобил не е налице сключена и действаща валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Видно от представената от Гаранционен фонд справка за договорите по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", за лек автомобил с рег. № СВ
7511 РС на 18.08.2021г. в 19.14 часа е сключен застрахователен договор по полица
BG/30/***, с начало на действие на застрахователното покритие 00.00 часа на 22.08.2021г.,
което съответства и на представената с жалбата застрахователна полица за сключения
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
подписана лично от жалбоподателя Х..
Във връзка с извършената проверка на 21.08.2021 година бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, номер 409466 от страна на младши
автоконтрольор Пeтко Д., с който срещу Х. Т. Х. било повдигнато административно-
наказателно обвинение за това, че като собственик на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Фиат”, с рег. № *** регистрирано на територията на Република България
и не спряно от движение не е сключил договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност, квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Препис от акта бил връчен на нарушителя срещу подпис, веднага след съставянето му.
При предявяване на акта не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките
на установения 3-дневен срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 21-4332-018121 от 10.09.2021 година, с което началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при С. е наложил на Х. Т. Х., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
250/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането(КЗ) за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателства- показанията на свидетеля П. Д., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - АУАН № GA409466/21.08.2021 година, Наказателно постановление № 21-
4332-018121 от 10.09.2021 година, Заповеди за компетентност на административно-
наказващия орган и акт за встъпване в длъжност Справка от автоматизирана
информационна система на Гаранционен фонд, за сключена застраховка, Справка за
регистрация на МПС, Справка–картон на водача Х. Т. Х., застрахователна полица №
BG/30/***.
2
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Д.,
като намери същите за достоверни, а липсата на конкретен спомен у свидетеля, съдът отдаде
на вида и естеството на работата му, свързана с извършване на множество аналогични
проверки, а не на неговата недобросъвестност. На следващо място, в пълна степен съдът
възприема представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК
към доказателствената съвкупност, като ги намира за автентични и достоверни. Същите са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се изтъкне,
че именно събраните писмени доказателства са поставени в основата на фактическите
изводи на съда, като от същите по категоричен и безпротиворечив начин се извежда
описаната по-горе фактическа обстановка и обстоятелствата от значение за отговорността, в
частност липсата на валидна и действаща към датата на деянието застраховка "Гражданска
отговорност".
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с право на
жалба, в рамките на преклузивния срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
GA409466/21.08.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при С., в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, произтичаща от чл.647, ал. 1 от КЗ. При съставянето на процесния АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, същият съдържа изискуемите от закона
реквизити. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е бил предявен за запознаване
и възражения. При описание на нарушението, актосъставителят изрично е формулирал
изпълнителното деяние на същото като "управлява собствения си лек автомобил, …
автомобилът няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност", което
напълно съответства на нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ. С оглед на това
съдът не констатира разминаване между фактически и правни рамки на административното
обвинение или друг порок на съставения АУАН, който да ограничи правото на защита на
нарушителя.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № 21-4332-018121 от 10.09.2021 година, което е издадено от
териториално и материално компетентен орган. Съгласно Заповед № 4332зз-143 от
15.02.2016г., на Директора на С.- административно-наказващ орган, съгласно чл.647, ал.2 от
КЗ, правомощия са делегирани и на началник група "Административно-наказателна
дейност" към отдел „Пътна полиция” при С., каквато именно длъжност заема лицето
издало наказателното постановление, видно от Заповед № 8121к-13312/22.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи. Дествително при изготвяне на наказателното
постановление е допусната грешка, като в същото е вписана заповед свързана с
правомощията на наказващите органи за нарушения по ЗДвП. Това обаче от една страна не е
част от задължителното съдържание на наказателното постановление, а от друга коректната
заповед, от която произтичат правомощията на начални група при ОПП-С. по КЗ е изискана
и представена в хода на съдебното следствие. При това нито е ограничено правото на защита
на нарушителя, нито пък съществува съмнение в компетентността на лицето издало
наказателното постановление.
Наказателното постановление, съдържа всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН,
реквизити. Налице е конекситет между фактическите и правни рамки на обвинението,
3
очертани от наказващия орган. Изрично е записано, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на лице, което притежава МПС, регистрирано на територията
на Република България, което не е спряно от движение. Нарушението от своя страна е
осъществено чрез бездействие- а именно неизпълнение на задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което именно
изпълва фактическия състав на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, и подлежи на
санкция на основание чл.638, ал.1, т.1 КЗ. Вписването в текста на наказателното
постановление на нормата на чл.461, т.1, т.1 от КЗ, която сочи, че процесната застраховка е
сред задължителните такива, единствено внася допълнителна конкретика в
административното обвинение, поради което вписването й не съставлява нарушение на
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. В този смисъл не се констатира несъответствие или неяснота в
описанието на нарушението или неговата квалификация, като обстоятелството, че
нарушението е констатирано при управление на лекия автомобил, което е отразено в АУАН
и НП, не съставлява порок в съдържанието на посочените документи. Предвид на
изложеното съдът намери, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на
защита.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя Х. е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като, като, собственик на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Фиат Дукато”, с рег. № *** не е изпълнил задължението си по сключване
на договор за застраховка Гражданска отговорност към дата 21.08.2021г. Във фактическите
си рамки и в правните изводи, процесното НП съответства на съставения АУАН, като
фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на
настоящото производство. При това нарушението на задължението регламентирано в чл.483,
ал.1, т.1 КЗ и адресирано към притежателите на моторни превозни средства, а именно да
осигурят наличието на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, се явява установено по безспорен начин. На посочената
в АУАН и НП дата- 21.08.2021г. за автомобила не е бил налице валиден и действащ
договор, което безспорно се установява както от справката в електронната система на
Гаранционен фонд, така и от приложената към жалбата Застрахователна полица №
BG/30/***, валидна от 22.08.2021г. Доколкото автомобилът видно и от представената
полица за сключената застраховка и от справката за регистрация на МПС е собственост на
лицето Х. Х., то правилно е определена и приложимата санкционна норма, а именно- чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, която именно регламентира санкцията за неизпълнение на императивната
разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Обстоятелството, че е констатирано и управление на
автомобила от страна на жалбоподателя Х., не оказва влияние върху правната квалификация
на деянието, като следва да се отчете единствено при обсъждане на обществената опасност
на извършеното.
Предвид на това съдът намира, че не е допуснато неправило приложение на
материалния закон, при определяне на нарушената разпоредба, като отговорността на
жалбоподателя е ангажирана правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл, като жалбоподателя, e съзнавал всички елементи от обективна страна на състава на
административно нарушение, а именно притежавания от него автомобил, липсата на валидна
към дата 21.08.2021г. застраховка ГО(предвид факта, че самият той е сключил
застрахователен договор с начало на действие от следващия ден). С оглед на това същият е
съзнавал както общественоопасния характер на деянието, така и обществено опасните му
последици от категорията на застрашаващите, но съзнателно не е предприел действия за
предотвратяването им.
4
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ съгласно, която на
лице, което не изпълни задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, се налага наказание глоба в
размер от 250 лева правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
Х. Х.. Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което и с оглед правомощията на
съда в настоящото производство не е необходимо по-нататъшното и обсъждане.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като маловажен такъв по
смисъла на чл.28 ЗАНН вр. чл.93, т.9 НК(приложима към момента на деянието), като
същият по нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Срокът на действие на задължителната застраховка е изтекъл на 13.05.2021г., като
жалбоподателят е предприел действия по нейното подновяване едва на 18.08.2021г. т.е.
повече от три месеца по-късно и то с начало на действие на договора няколко дни по-късно.
Не на последно място обстоятелството, че въпреки това е предприел и управление на
превозното средство, преди влизане в сила на новата полица допълнително завишава
обществената опасност на извършеното.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството, жалбоподателят няма право на разноски, а от
въззиваемата страна не се претендират такива.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-018121 от 10.09.2021
година началник сектор при отдел „Пътна полиция” при С. е наложил на Х. Т. Х., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) за извършено нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5