№ 3011
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110100278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. И. П., ЕГН********** с адрес гр.В.,
ул.О.м." №***,ет.**, ап.* срещу „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от 1000лева, представляваща
вземане по Договор за кредитна карта от 30.10.2008г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“АД и М. И. П., като вземането е прехвърлено на ответника с договор
за цесия от 17.03.2021г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба: През м.октомври 2021г. кандидатствал за кредит, но след
проверка му било отказано да получи такъв заради кредитна задлъжнялост, отразена в
Централния кредитен регистър, воден при БНБ. В тази връзка извършил справка и
установил, че ответникът е представил данни за активен кредит от 11.12.2020г. в размер на
1000лева. Свързал се с ответника от който установил, че с договор за цесия „Първа
инвестиционна банка“АД е прехвърлила вземането си по договора за кредитна карта,
сключен на 30.10.2008г. С тази цел подал заявление на осн. чл.24 от Наредба
№22/16.07.2009г. до ответника за корекция на информацията и за изменение на статуса на
кредит №*****************, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Отговорено
му било, че дори и да е погасено по давност, задължението все още било дължимо.
Предложили му изплащане на задължението, с възможност за разсрочено плащане на
сумата. Твърди, че никога не е имал валидно правоотношение с ответника и че не е бил
1
редовно уведомен за извършената цесия. Освен това сочи, че задължението е погасено по
давност, но въпреки това ответникът не е подал информация затова към Централния
кредитен регистър, като по този начин кредитната задлъжнялост съществувала в
информационните масиви, с което се нарушавали правата му. Сочи, че към момента не
разполага със специален иск по чл.24 ал.4 от Наредба №22/16.07.2009г., с което обосновава
правния си интерес от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като недопустим, в евентуалност като неоснователен. Твърди, че валидността на цесията не
зависи от уведомяването на длъжника. Сочи се, че самото вземане не е погасено, а
единствено е погасена по давност възможността за принудителното му събиране.
Заличаването на информацията в ЦКР стояла извън обхвата на предявения иск.
Възможността да бъде изпълнено задължението била ограничена единствено до
доброволното му изпълнение. Аргумент в тази насока била и разпоредбата на чл.118 ЗЗД,
според която, ако длъжник изпълни свое задължение след изтичане на давността, той няма
право да иска обратно платеното. Следователно плащането погасено по давност е дължимо.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът чрез нарочна молба поддържа отговора и моли производството да бъде
прекратено или алтернативно за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Искът е допустим при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на
предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял извънсъдебно вземането да
съществува /така пр. определение по в.гр.д. №3259/2015г. на ВОС, Определение № 95 от
22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г., ВКС, IV Г.О., Определение №338 от 18.07.2018г. по ч.
гр. д. № 209/2018г., ВКС, IV Г.О/. В доказателство за това са справка за кредитна
задлъжнялост, издадена на осн. Наредба №22 от БНБ към 22.10.2021г., молба от ищеца до
ответника за извънсъдебно споразумение от 13.12.2021г. и отговора на ответника по него от
17.12.2021г. Така, извънпроцесуално ответникът е застъпвал становище за дължимост на
вземанията, отказвайки служебно да ги погаси поради изтекла погасителна давност.
Поведението му в процеса по признание факта на изтеклата погасителна давност, сам по
себе си не може да отрече наличие на правен интерес у ищеца.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
2
твърдяното извънсъдебно поведение на ответника по търсене плащане на задълженията и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. При
провеждане на горното доказване, негова е тежестта да докаже своите правоизключващи
възражения.
Между страните не е имало спор по факта, че между ищеца и „Първа инвестиционна
банка“АД е бил сключен Договор за кредитна карта от 30.10.2008г.
Възражението на ищеца, касаещо валидността на прехвърлянето и неговото действие,
съдът преценява за неоснователно. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения
не са наведени от ищеца в хода на процеса, нито са представени доказателства в тази насока,
поради което съдът счита за неоснователно възражението за ненадлежно уведомяване за
извършената цесия. Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземането –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника (ищец), на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ответник) се явява негов кредитор за вземанията,
предмет на процесния договор за кредитна карта от 30.10.2008г.
Основателно обаче се явява възражението на ищеца срещу дължимостта на сумата от
1000лева, представляваща вземане по договора за кредитна карта от 30.10.2008г., като
погасена по давност. Задължението по договора по см. на чл.110 ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност. Този факт е бил признат и от ответника. Следователно и предвид
обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение,
настоящият състав намира, че неупражняването на правото му води до погасяване и на
правото на принудително изпълнение. В заключение, искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
ГПК защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо и длъжникът има интерес от
иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на
иска. Ответникът не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност. В същия смисъл са и определения по гр.
д. № 2828/2018г., III ГО, по ч. гр. д. № 4569/2018 г., III ГО, по ч. гр. д. № 209/2018г., IV ГО,
3
по ч.гр. д. № 4770/2017г. III ГО. В случая кредиторът не разполага с изпълнителен титул, но
извънпроцесуалното му поведение, изразено в отговора му до ищеца от 17.12.2021г.,
предшестващо подаване на исковата молба, е било по отказ да зачете давността, което е
заставило ищецът да потърси съдебна защита. Следователно, ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на иск срещу него за несъществуване на претендираното вземане. В
отговора на исковата молба ответникът е направил признание единствено на факта на
изтичане на погасителната давност, което противоречи на становището му застъпеното от
него извън процеса, а и принципно е оспорвал твърдението на ищеца задължението да не
съществува. В заключение, следва да се приеме, че не се осъществяват предвидените в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на отговорността за разноски.
Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат сторените от ищцата разноски в общ размер от 350лева за
заплатена държавна такса в размер на 50лева и адвокатско възнаграждение в размер на
300лева, съгласно договор за защита и съдействие от 20.12.2021г. Направено е възражение
за прекомерност, което е неоснователно, доколкото уговореното е в минимален размер в
редакцията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения към
датата на сключване на договора за правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. И. П.,
ЕГН********** с адрес гр.В., ул.О.м." №***,ет.**, ап.* и ответника „Еос Матрикс” ЕООД,
ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, че ищецът не дължи
изпълнение на задължение в общ размер на сумата от 1000лева, представляваща вземане по
Договор за кредитна карта от 30.10.2008г., сключен между „Първа инвестиционна банка“АД
и М. И. П., като вземането е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 17.03.2021г., на
основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН********** с адрес гр.В., ул.О.м."
№***,ет.**, ап.* сумата от 350лева, представляваща сторени по делото съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4