№ 70
гр.
Велико Търново, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 40/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ЙОНИ 2502“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.С.И., чрез *** П.К.П. ***, против Заповед
за налагане на ПАМ № 10-ФК/14.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“
- Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект за продажба на закуски
„Старата пекарна на баба“, находяща се в гр. ***и забрана на достъпа до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. , б. „а“ от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
постановяването й в нарушение на материалния закон и в противоречие с
процесуалноправните норми. За жалбоподателя не става ясно по какъв начин
запечатването на обекта осигурява защита на фиска и липсват мотиви. Не са били
взети предвид обясненията на служителя. Не е установена разлика между
средствата по покупките и наличността в касата, т. е. няма вреда за фиска. В
заповедта не е конкретизиран обектът, предмет на ПАМ. Счита, че срокът за
налагане на мярката е необоснован, не кореспондира с целите на закона и
противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените разноски.
Ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
чрез ***Искрена К., заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се
потвърди процесната заповед.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2021 г. е
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на
търговски обект за продажба на закуски „Старата пекарна на баба“, находящ се в
гр. Варна, ул. „Васил Петлешков“, срещу блок № 10, стопанисван от „ЙОНИ
2502“ ЕООД. При
проверката, преди легитимация на проверяващите, е извършена контролна покупка в
09:28ч. на един брой охлюв с крем и стафиди на стойност 0,70лева, за което е
издадена ФКБ № 013034. При втора контролна покупка в 09/:30ч. на един брой
закуска „Балон“ на цена 1.90лв. и един брой голям айрян – 1.10. лв., на обща
стойност 3.00лв., плащането е прието, но не е издадена нито фискална касова
бележка, нито касова бележка от кочан. След връщане и легитимиране, служителите
са установили, че общата фактическа парична наличност в обекта е в размер на 26,30
лева, при отчетена от фискалното устройство касова наличност от 26,30лева, при
което разликата е 0.00лв.
За установените факти и обстоятелства от
контролните органи е съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА №
0359627 от 12.01.2021 година, към който са приложени Опис на паричните средства
в касата към момента на започване на проверката, Декларация от лице, работещо
по трудово правоотношение от 12.01.2021 г., както и фискален бон – копие от 12.01.2021
г., и дневен финансов отчет от регистрираното ФУ в обекта за 12.01.2021г.
Констатираното неиздаване
на фискален касов бон е преценено от компетентния орган като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка "Запечатване на обект" за срок от 14 дни от
влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до обекта, като е указано
наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му.
Заповедта е връчена лично на управителя г.ив.на 20.01.2021 г. Жалбата срещу нея
е подадена чрез ТД на НАП – Варна на 22.01.2021 година, видно от даденият в
приходната администрация входящ номер.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е основателна.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е
представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в
т. 1. на която е посочено, че началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на
ПАМ – запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е съставена в
писмена форма и формално съдържа изложение на реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК. В акта са вписани фактически и правни основания за
издаването му, като има и препращане към съдържанието на Протокола за извършена
проверка сер. АА № 0359627/12.01.2021 г. Кореспонденцията между тях, както и
съображенията по чл.
186, ал. 3 от АПК, мотивирали органа да наложи ПАМ, и тези за определяне
срока на действието й, са въпрос по съществото на спора.
Оспорената заповед е
издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с
неговата цел поради следното:
Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
/в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 104 от 2020 г. /
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален
бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал.
1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства предвижда, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. Според чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С оглед приложимото право
се налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на процесната е достатъчно
установяване на нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
25, ал. 1, т. 1, вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, каквото в случая е налице –
констатирано е, че за контролната продажба не е издадена фискална касова
бележка, нито касова бележка от кочан. При наличието на тези предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. При налагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не
ПАМ, а е длъжен да го стори. Наличието на констатирано нарушение обаче не
освобождава административния орган от задължението да издаде административен
акт, който да отговаря на изискванията по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.
Нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС вменява на компетентния орган мотивиране на заповедта,
което изисква не просто посочване на някакъв срок на ПАМ, а определяне на
такава продължителност, която да отговаря на целите на закона и да е съразмерна
по смисъла на чл.
6 от АПК. Видно от Протокола за извършена проверка сер. АА №
0359627/12.01.2021 г. /л. 18 гръб от делото/ общата фактическа парична
наличност в обекта е в размер на 26,30 лева, при отчетена от фискалното
устройство касова наличност от 26,30лева, при което разликата е 0.00лв.
В заповедта са посочени
фактическите и правни основания за издаването й, но по отношение на мотивите и срока
на наложената принудителна административна мярка мотивите са бланкетни. По този
начин формално е удовлетворено изискването на чл.
146, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и основания за издаване на
административния акт, но изложените мотиви не съдържат конкретни и ясни
съображения за прилагането на посочения срок на ПАМ. В заповедта в бланкетен
вид и типизирано са посочени обобщени обстоятелства като "размера на
неотчетената продажба", "установената разлика между фактическата
наличност и наличността според ФУ", "местоположението на
обекта", "характера на дейността", "защита на обществения
интерес" и други подобни обобщаващи изрази. Не става ясно по какъв начин
изброяването на тези обстоятелства допринася за определянето на 14-дневен срок
на ПАМ. Размерът на неотчетената продажба възлиза на 3,00 лева, но същата е
предхождана от две минути по-рано отчетена отново по повод на контролна покупка
от проверяващите органи, а срокът на ПАМ е 14 от максимално възможните по закон
30 дни. Не става ясно какви са мотивите на органа за кореспонденцията между безспорното
наличие на предходна отчетена продажба, размера на неотчетената продажба и
продължителността на запечатването. В случай, че се приеме, че съответствието
"размер неотчетена продажба – срок" е адекватно /което според съда не
е така/, то стои въпросът какъв би бил подходящият срок на ПАМ при констатиране
на неотчетени продажби за крупни суми. На следващо място, разлика между
фактическа и касова наличност в процесният случай е 0.00лв. Възможно е местоположението на обекта и характера на
дейността да са определящи, но от процесната заповед не става ясно какво е
тяхното значение за запечатването на закусвалнята за 14 дни. Налага се извод,
че продължителността на действието на наложената мярка е определена произволно
от органа, по негово свободно усмотрение, за което липсват еднозначни мотиви и
обосновка. Използваните общи фрази не изпълняват функцията на конкретни мотиви,
с които административния орган да обоснове законосъобразността на наложената
ПАМ и запечатването на обекта за процесния срок. Срокът на ПАМ в настоящия
случай е безмотивен и доколкото е ориентиран към средния законово установен
такъв, се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера
на адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта на
закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватни на
нарушението мерки. В този смисъл Решение № 2527 от 23.02.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 13033/2020 г., I о., Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 9664/2020 г., I о.; Решение № 2486 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 13538/2020 г., VIII о.; Решение № 2477 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10994/2020 г., I о.; Решение № 2227 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9216/2020 г., VIII о.; Решение № 2224 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9119/2020 г., VIII о.; Решение № 2083 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8306/2020 г., VIII о.; Решение № 1999 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
12346/2020 г., I о., Решение № 1987 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9234/2020 г., I о., Решение № 1424 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10639/2020 г., I о. и др. При затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат
предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими
с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение.
В обстоятелствената част на
ПАМ не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или търговецът е
извършвал и преди подобни нарушения. След като от установеното нарушение не е
доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез
укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би
могло да се определи като съразмерно. В конкретния случай макар да разполага с
възможност да извърши преценка и формално да е изложил мотиви,
административният орган не е обосновал продължителността на срока за налагане
на мярката. Изложените съображения не са съобразени със спецификата на
конкретния случай, а обосноваването на продължителността на срока по начина, по
който е направено, е относимо към всяко нарушение по чл. 186
от ЗДДС. Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове
спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви,
за да бъде заповедта законосъобразна. Съдът
не може да замести органа, а липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. По изложените
съображения жалбата се явява основателна.
При този изход на делото
основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски по производството.
Съдът следва да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи
на сума 50 лв., представляваща държавна такса. Няма доказателства за заплащането
на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като в представеното
на л. 10 от делото адвокатско пълномощно не е уговаряна сума, а *** П. не се е
явил в съдебно заседание. Към депозираната с вх. № 708/19.02.21г. молба по хода
на делото не са приложени доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ЙОНИ 2502“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.С.И., чрез *** П.К.П. от ВАК, Заповед за
налагане на ПАМ № 10-ФК/14.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект за продажба на закуски
„Старата пекарна на баба“, находяща се в гр. ***и забрана на достъпа до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. , б. „а“ от ЗДДС.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – Велико Търново да заплати на „ЙОНИ
2502“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** разноски
по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните на основание чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: