РЕШЕНИЕ № 660
Гр. Пловдив, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 864 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от А.И.М. чрез адв. Н. против решение № 1076/08.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 19745/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с
което е отхвърлена подадената от същия молба за защита от домашно насилие, с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН с
налагане на мерки на основание чл. 5 от ЗЗДН
срещу И.А.М. по повод извършени от него действия на 02.12.2019 г.
Във въззивната жалба са релевирани подробни
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и се
иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена.
Доказателствени искания няма. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.А.М., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Няма
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Производство пред РС-Пловдив е по реда
на чл. 4, ал.1 от ЗЗДН, и е образувано
по подадена от А.И.М., ЕГН **********,
против баща му И.А.М., ЕГН **********, за осъществени актове на домашно насилие
– емоционално, психическо и физическо, както следва: на 02.12.2019 г. около 22 часа ответникът,
който бил пиян, влязъл вкъщи и още от
входната врата започнал да крещи на молителя в лицето „Боклук мръсен, ще ти
изкъртя зъбите, какво правиш още вкъщи“, „Нали знаеш, че мога да те пребия по
всяко време и нищо не можеш да ми направиш..“, „Ще те утрепя и ще те
излежа..“,като скочил срещу молителя и яростно го бутнал с голяма сила в
областта на гърдите. Молителят направил няколко крачки назад и паднал на земята
и в този момент се намесил бащата на съпругата на молителя, като ответникът
обидил и него и нарекъл съпругата на молителя „***“. Освен това при намесата на
съпругата, която била в другата стая с децата й отговорил, че си е вкъщи и ще
прави каквото си иска.
Молителят посочва, че с баща му – ответник по делото живеят в едно
жилище, находящо се в *** и
представляващо двуетажна къща с двор. Молителят и неговото семейство –
съпругата му С.И.М. и двете им деца на 5 години и на 5 месеца ползват две стаи
от първия жилищен етаж, тъй като вторият не е оправен и е негоден за живеене. След
като започнал да се среща с жена на име В.Ш., ответникът не ходил на работа, а
по цял ден обикалял кръчмите се нея, по цели нощи не се прибирал, а когато си
бил вкъщи постоянно се заканвал, че щял да го изгони от този дом и да живеят
там с В.. Всеки път когато някой му се противопостави, то ответникът започва да
отправя ругатни, псувни и понякога употребява физическо насилие. Тъй като съжителството
с ответника станало нетърпимо, а
последният инцидент принудил молителя да потърси правата си по съдебен ред.
Моли съдът за защита, както и за незабавна такава.
Ответникът в отговор оспорва изложеното в молбата за
защита. Твърди, че повече от година и половина не може свободно да обитава дома
си, като синът му и жената, с която живее го тормозят психически – него и
жената, с която живее – В.Ш.. Посочва, че на 27.11.2019 г. В. и С. М. –
съпругата на сина му се скарали, като А. помагал на жена си да удря В., а
ответникът се опитвал да ги разтърве. Имало и наказателно дело, като двете били
наказани с глоба. Посочва, че на 02.12.2019 г. влязъл в дома си, защото видял, че има много коли отпред и решил да
провери какво става. Още с влизането А. и тъста му И. започнали да крещят и
викат срещу И.. Ответникът предупредил бащата на С., че не желае той да влиза в
дома му и да не го дразнят. Посочва, че не е удрял сина си и не го обиждал,
като повод за настоящото производство е обстоятелството, че синът му не желае
баща му да живее с В.Ш.. Оспорва да е обиждал сина си и да го е блъскал.
Твърди, че в къщата по време на спора им на 02.12.2019 г. е имало и други хора
освен тях. Моли молбата да се отхвърли, като неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/.
По същство е решението е неправилно, а жалбата-основателна.
За да постанови обжалваното решение Районен
съд Пловдив е приел, че установената по делото
чрез разпита на свидетелите агресия, изразяващо се в обидни думи към молителя,
действително засяга човешкото достойнство, но
в конкретния случай тя е продиктуван от поведението и на двете страни по делото, като е провокирана от имотен спор, поради което
не може да се установи, че спрямо молителя са извършени сочените актове на психическо и емоционално насилие.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
горепосочените изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. По делото е установено,
че страните са баща и син и живеят на един и същ адрес, поради което страните
попадат в кръга от лица по смисъла на цитирания закон, легитимирани като страни
в процеса.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Законодателят е улеснил
доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в
по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при
които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените
средства, предвидени в ГПК. С оглед на тази предвидена от законодателя
възможност, молителелят е представил декларация, с която заявява, че спрямо него са
били извършени конкретни действия на посочената дата, които представляват акт
на домашно насилие по смисъла на закона.
Поначало
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има качеството на достатъчно доказателство за
основателност на депозираната молба при липса на инициирано и проведено
насрещно доказване от другата страна. В настоящия случай обаче твърденията на
молителят за осъществен акт на домашно насилие спрямо него се подкрепят и от
редица приобщени по делото доказателства. Така от събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установява, че на 02.12.2019 г. между страните е възникнал
скандал. Установено е, че ответникът
изцяло е инициирал провокирал свадата, след като се е прибрал пиян в къщата в
гр. *** на процесната дата. Това се установява не само от приложената по делото
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, но и от останалите доказателства по делото. От разпита
на свидетеля М. се установява, че е придобил преки впечатления от
извършените актове на домашно насилие.
Същият възпроизвежда в детайли описаните
от молителеля в декларацията обстоятелства. Въпреки , че не използва същите
думи като молителя показанията на
свидетеля И.М. кореспондират и
потвърждават твърденията на А.И.М. Настоящият
съдебен състав не споделя извода на районния съд, че тези показния противоречат
на заявеното в декларацията, тъй като тези несъответствия/доколкото ги има/ са
несъществени и са плод на различния социален опит, речников запас, емоционален
регистър и ситуационни роли, които двамата имат в конфликта. Тези свидетелски показания следва да бъдат
кредитирани, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал по
делото, в това число и от показанията на свидетеля – С. М., съпруга на ищеца.
Същата е била свидетел на възникналия спор
между страните на 02.12.2019 г ., като си
спомня, че е чула крясъци, обиди ,ругатни. Показанията на тази свидетелка с
оглед нормата на чл. 172 ГПК също следва да бъдат кредитирани в частта относно
обстоятелства за вербалния конфликт, тъй като в тази част са преки и
непосредствени и са в съответствие с останалия приобщен доказателствен масив.
Посочените гласни доказателства се допълват помежду си и подкрепят едни други,
като изясняват фактическата картина на
конфликта и следва да бъдат кредитирани. Те по безспорен начин се доказват извършени
актове на домашно насилие от ответника спрямо А.И.М.
В тази връзка не
се споделят изводите на първостепенния съд, че не е налице домашно насилие, а
неуредени имотни отношения. Действително от събраните по делото има данни за
редовни свади между страните, част от които е възможно да са провокирани и от
неизяснени имуществени спорове, но предмет на настоящото производство е
поведението на ответника и по-конкретно дали е извършил актовете на домашно
насилие, описани в декларацията и молбата.
Поради всичко
изложено настоящият съдебен състав намира, че молбата за защита от домашно
насилие, подадена А.И.М. против баща му И.А.М. за осъществени актове на домашно насилие е основателна. Това налага определяне на адекватна мярка за
защита срещу осъществените актове на
домашно насилие от ответника. При преценката за това кой вид мярка да се наложи
следва да се вземат предвид особеностите на конкретния случай, като целта е
ефективност и целесъобразност на мерките.
Поради изложеното
според настоящия съдебен състав адекватни
мерка по отношение на ответника са тези по чл. 5 т.1 и т.3 от ЗЗДН, а
именно същият да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото
лице - А.И.М. и
да му се забрани за срок от една година да приближава А.И.М., както и жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на същия.
На основание чл.5ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложено глоба в минимален размер от 200 лева.
При този изход на спора
на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които са в размер на 500 лева, представляващи изплатено
адвокастко възнаграждение.
Така мотивиран Окръжен
съд Пловдив,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1076/08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 19745/2019 г., по описа на
Пловдивски районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН следната мярка за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА И.А.М.,
ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
ВСЯКАКЪВ АКТ на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на
насилие по отношение на А.И.М., ЕГН **********:
ЗАБРАНЯВА на И.А.М.,
ЕГН ********** да приближава А.И.М.,
ЕГН **********, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от една
година, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
Да се издаде заповед
за защита, в която да се впише, че при неизпълнение на същата нарушителят ще
бъде задържан от органите на МВР и ще бъдат уведомени органите на
Прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от заповедта
да се изпрати на съответното РУП при ОДМВР Пловдив за изпълнение, съгласно чл.
21, ал. 1 ЗЗДН.
НАЛАГА на основание чл. 5 ал.4 ЗЗДН И.А.М., ЕГН ********** за извършените от него
на 02.12.2019 г. прояви на домашно насилие
спрямо А.И.М., ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.М., ЕГН ********** сумата
от 500 лева, представляваща
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: