Решение по адм. дело №2460/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административно-процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба от „БГ ЛЕНД КО“ АД, [ЕИК], с представител С. М. С., чрез адв. Р. М. против Предписание № 7 от Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г. издадено от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – [населено място] и главен инспектор в отдел „АИПО“ в ДИТ - Благоевград, с което на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ е дадено предписание на „БГ ЛЕНД КО“ АД, в качеството на "работодател", съгласно §1, т.1 от ДР КТ, да изплати на Б. Н. С., която е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, като същото следва да се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношение е прекратено /31.05.2025 г./, на 30.06.2025 г. съгласно чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.222, ал.3 КТ и е определен срок за изпълнение 18.07.2025 г.

Жалбоподателят посочва, че Б. Н. С. при постъпване на работа е представила декларация, в която е посочила, че има трудов стаж 26 г., 10 м. и 09 дни. Не е представила трудова книжка или други документи, които да доказват придобит осигурителен стаж, което се установява от посочената декларация. По време на трудовото правоотношение с жалбоподателя е придобила трудов стаж в размер на 04 г., 03 м. и 26 дни. За да отговаря на условията за придобито право на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и 2 КСО през 2025 г. е следвала да има възраст 62 г. и 4 м. и осигурителен стаж 36 г. и 8 м. Жалбоподателят в качеството на работодател не е разполагал с данни за възникнало право на обезщетение на основание чл. 222, ал.3 КТ за С.. До настоящия момент в регистрите на дружеството не е постъпвал документ, с който да се доказва наличието на осигурителен стаж достатъчен за пенсиониране или разпореждане от ТП на НОИ за отпусната пенсия, което е описано в Протокол № ПР 2522873/02.07.2025 г. на служители от ДИТ – Благоевград. Поради непредставяне на надлежни документи от Стамболйска, установяващи предпоставките по чл.222, ал.3 КТ, следва да се приеме, че за работодателя не е възникнало задължението за изплащане на обезщетение. Лицето не е отправило покана до дружеството. Съгласно действащото законодателство към момента на прекратяване на трудово правоотношение за работодателя не съществува възможност служебно да се сдобие с информация за притежаван от работника трудов и осигурителен стаж. Не е изследвано, изплатено ли е процесното обезщетение според платежните ведомости. С тези съображения намира, че не се събрани доказателства, чрез които да е установено, че е възникнало задължение за изплащане на обезщетение от страна на работодателя на основание чл. 222, ал.3 КТ. В съдебно заседание, чрез адв. М. жалбата се поддържа. Относно становището на ответника, че при прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да попълни трудовата книжка и от там да се осведоми за задължението за изплащане на обезщетение посочва, че не е установено, дали С. е представила трудовата си книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. Отправено е искане за отмяна на оспореното предписание и присъждане на сторени разноски, и възнаграждение за адвокат по делото.

Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], чрез юрисконсулт Т. Х. оспорва жалбата. Задължение на работодателя е да изплати обезщетението на основание чл.228, ал.3 КТ, в това число и предвиденото с чл.222, ал.3 КТ. Жалбоподателят е следвало да прояви активност и установи възникване на задълженията си при прекратяване на трудовото правоотношение със С.. При прекратяване на трудовото правоотношение е следвало трудовия стаж да се впише в трудовата книжка и по този начин работодателя е имал възможност да установи задълженията си. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Трудов договор № 23/05.02.2021 г. е сключен между „БГ ЛЕНД КО“ АД – работодател и Б. Н. С. – работник, съгласно който последната ще изпълнява длъжността отчетник за срок от 6 месеца – срок на изпитване в полза на работодателя, работникът е следвало да постъпи на работа на 08.02.2021 г. или в едноседмичен срок от връчване на договора, определен е за двете страни по договора 30 – дневен срок за предизвестие при прекратяване.

С. е представила декларация, че към 05.02.2021 г. при постъпване на работа в „БГ ЛЕНД КО“ АД, че няма друг трудов договор и има трудов стаж 26 години, 10 месеца и 9 дни.

Съставен е протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 23/05.02.2021 г., който установява, че на 05.02.2021 г. С. е постъпила на работа. Справка изх. № 03388213012989/08.02.2021 г. от НАП установява прието уведомление по чл.62, ал.2 КТ с работодател „БГ ЛЕНД КО“ АД и работник С. на длъжност – отчетник.

Допълнително споразумение № 455/01.10.2021 г. между „БГ ЛЕНД КО“ АД – работодател и Б. Н. С. – работник, определя че последната е назначена на длъжност – счетоводител оперативен, за срок от 6 месеца на изпитване в полза на работодателя. Допълнителни споразумения № 948/01.07.2023 г. и № 1088/01.04.2024 между „БГ ЛЕНД КО“ АД – работодател и Б. Н. С. – работник определят, че последната ще изпълнява длъжността счетоводител и трудовия договор не е ограничен със срок.

С разпореждане [номер]/24.02.2025 г. за отпускане /изменение/ на пенсия издадено от ръководител „ПО“ в ТП НОИ – Благоевград е определен размера на пенсията на С., на основания чл. 70, ал.1 КСО и §7ж, ал.18 ПЗР КСО, считано от 01.01.2025 г.

С. е подала на 30.05.2025 г. заявление до „БГ ЛЕНД КО“ АД относно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане /забавяне на изплащането/ на трудовото й възнаграждение. Моли работодателя да оформи трудовата й книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на трудовото й правоотношение, както и да й начисли и изплати дължимите обезщетения на основание чл.221, ал.1 и чл.224 КТ, чл.222, ал.3 КТ. Посочено е, че фиша за м. май не й е даден.

Със Заповед № 1072 /не е посочена дата/ издадена от „БГ ЛЕНД КО“ АД е прекратено трудовото правоотношение със С. считано от 31.05.2025 г. и е разпоредено да й се изплатят обезщетения съгласно чл. 224 КТ – 1 ден неизползван годишен отпуск, чл.221 КТ – едно брутно трудово възнаграждение във връзка с чл.327, ал. 1, т.2 КТ. Издаден е Протокол № 30Е002803804/05.06.2025 г. от НАП за вписан запис с работодател „БГ ЛЕНД КО“ АД и работник – С., съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

С. е подала Сигнал № 25079561/04.06.2025 г. до ДИТ – Благоевград за неизплатени заплати за м.02, 03, 04, 05.2025 г. по чл.327, ал.1, т.2 КТ и парично обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, за срок от два месеца при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Представила е доказателство, че последната изплатена заплата е за м.01.2025 г.

С Призовка № 2522873/05.06.2025 г. от ДИТ – Благоевград, връчена на жалбоподателя на 05.06.2025 г. са изискани писмени доказателства.

Издаден е Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г. от инспектори А. А. – Чисандина – началник отдел „АИПО“ в ДИТ Благоевград и М. С. – главен инспектор в отдел „АИПО“ в ДИТ Благоевград, с който на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ е дадено предписание №7 на „БГ ЛЕНД КО“ АД, в качеството на "работодател", съгласно §1, т.1 от ДР КТ, да изплати на Б. Н. С., която е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, като същото следва да се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношение е прекратено /31.05.2025 г./, на 30.06.2025 г. съгласно чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.222, ал.3 КТ и е определен срок за изпълнение 18.07.2025 г. Връчен е на жалбоподателя, чрез С. Е., за която е представено пълномощно заверено от нотариус на 15.07.2020 г.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г., с предписание № 7 е връчен на жалбоподателя на 02.07.2025 г., не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което на основание чл. 140, ал.1 АПК срока по чл.149, ал.1 АПК се е удължил на две месеца. Жалбата е подадена на 16.07.2025 г. в срока по чл.140, ал.1 АПК, от надлежна страна, с правен интерес. На основание чл.405 КТ предписанието е принудителна административна мярка и подлежи на оспорване. Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно определение № 9824/15.10.2025 г. по адм. дело № 9405/2025 г. на ВАС, Б. Н. С. не е страна в настоящото производство и адресат на процесния административен акт.

Съгласно легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. При издаване на актове по чл. 404, ал.1 от КТ или по чл. 405а, ал.1 от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт. Надлежен ответник е Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], а не служителят, осъществил фактически контролната дейност.

Изложеното не изключва проверяване компетентността на длъжностните лица в ДИТ - Благоевград, тъй като те са издателите на оспореното предписание. От Заповед № ЧР-377/29.04.2025 г. на гл. секретар на ИА „Главни инспекция по труда“, с която считано от 01.01.2025 г. на А. А. – Чисандина е определено ниво на основа месечна заплата, се установява, че изпълнява длъжността началник отдел „АИПО“ в ДИТ – Благоевград, същата е подписала длъжностна характеристика за длъжностна началник отдел „АИПО“ на 22.02.2024 г., съгласно която има задължение да извършва контрол по прилагане на трудово законодателство и предприема принудителни административни мерки по преустановяване и/или отстраняване на нарушения. На основание чл. 21, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (редакция от 28.05.2024 г.), действала към момента на издаване на предписанието (02.07.2025 г.) в качеството на служител в ДИТ – Благоевград е имала компетентност на контролен орган.

От Заповед № ЧР-379/29.04.2025 г. на гл. секретар на ИА „Главни инспекция по труда“, с която считано от 01.01.2025 г. на М. С. е определено ниво на основа месечна заплата, се установява, че изпълнява длъжността главен инспектор в отдел „АИПО“ в ДИТ – Благоевград, същата е подписала длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор в отдел „АИПО“ на 10.10.2024 г., съгласно която има задължение да извършва интегриран контрол по спазване на трудовото законодателство и предприема принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения. На основание чл. 21, ал.4 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (редакция от 28.05.2024 г.), действала към момента на издаване на предписанието (02.07.2025 г.) в качеството на инспектор в ДИТ – Благоевград е имала компетентност на контролен орган.

Оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 404, ал. 1 КТ, в рамките на предоставените му правомощия – началник отдел „АИПО“ в ДИТ – Благоевград и главен инспектор „АИПО“ в ДИТ – Благоевград.

Административният акт – предписание № 7 е в предвидената от закона форма, изложени са фактически и правни основание за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл. 404 КТ.

Процесното предписание, в оспорваната му част, е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

От Трудов договор № 23/05.02.2021 г., споразумения към него и Заповед № 1072 обявена в НАП на 05.06.2025 г. се установява, че през периода 08.02.2021 г. до 31.05.2025 г. Б. Н. С. е изпълнява длъжността отчетник, след което счетоводител в „БГ ЛЕНД КО“ АД.

Съгласно разпореждане [номер]/24.02.2025 г. на ръководител „ПО“ в ТП НОИ – Благоевград, на основание чл. 70, ал.1, т.1 КСО е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.01.2025 г. на С..

„БГ ЛЕНД КО“ АД е работодател съгласно §1, т.1 ДР КТ, поради което на основание чл. 10 КТ по отношение на дружеството е приложимо трудовото законодателство, регламентирано с КТ и подзаконовите актове по неговото приложение.

Съгласно чл.222, ал.3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Разпоредбата на чл.228, ал.3 КТ предвижда, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Налице е било трудово правоотношение, което по молба от 30.05.2025 г. от С. до „БГ ЛЕНД КО“ АД, считано от 31.05.2025 г. е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, със заповед издадена от работодателя – „БГ ЛЕНД КО“ АД и обявена в НАП. С. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.01.2025 г., поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2025 г. е имала право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, на основание чл. 222, ал.3 КТ. Не са налице доказателства, че с колективен трудов договор е предвиден друг срок за изплащане на посоченото обезщетение, поради което съгласно чл.228, ал.3 КТ е следвало обезщетението да се изплати най-късно на 30.06.2025 г. Това не е сторено, което е установено при извършена проверка, за което е съставен Протокол № ПР252522873/02.07.2025 г. Съобразно чл.404, т.12 КТ контролните органи на ДИТ – Благоевград, могат да прилагат следните принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. На основание чл.404, ал.1, т.12 КТ за нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 КТ законосъобразно на жалбоподателя е дадено предписание да изплати на Б. Н. С. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. На основание чл. 405 КТ, обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, поради което правилно е определен срок за изпълнение на предписанието до 18.07.2025 г.

С определение № 11550/24.10.2025 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства, че е дадено от негова страна указание на С. да представи доказателства свързани с прилагането на чл.222, ал.3 КТ към 31.05.2025 г., но такива не са посочени или представени.

С оглед твърдението на жалбоподателя, че контролния орган не е изследвал, дали обезщетението е начислено в разчетно – платежна ведомост или друг платежен документ, съдът му е указал да представи доказателства за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ на С. в срока по чл.228, ал.3 КТ или преди издаване на оспореното предписание от 02.07.2025 г. Такива доказателства не са посочени или представени.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание на 11.11.2025 г. е заявил, че към момента няма извършени плащания по оспореното предписание, тъй като както към момента на предписанието, така и към настоящия момент лицето посочено в предписанието не е представило необходимите документи на работодателя.

Съдът приема, че задължението по чл.222, ал.3 вр. чл. 228, ал.3 КТ възниква за работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е било задължение за работодателя да изиска от С. или да се снабди от ТП НОИ – Благоевград със съответните доказателства, за да изпълни задълженията си в срок. Разпоредбите на чл.222, ал.3 вр. чл. 228, ал.3 КТ не предвиждат, че обезщетението се изплаща едва след представяне от работника или служителя на доказателства за право на обезщетение, поради което, няма основание да се тълкува, че едва след представяне на разпореждане [номер]/24.02.2025 г. пред „БГ ЛЕНД КО“ АД, за дружеството ще възникне задължение за изплащане на обезщетението. Поради това е без значение за спора дали С. е представила пред работодателя, доказателства, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като тя в молбата от 30.05.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е отправила искане за начисляване и изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е следвало жалбоподателя, ако се съмнява че липсва основание за такова обезщетение да изиска от С. доказателства в тази насока. Жалбоподателят незаконосъобразно е бездействал, защото не е събрал относимите доказателства за преценяване задължението, което му е вменено по чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 КТ, поради което това бездействие не може да се отчете в негова полза.

Предписанието е издадено в съответствие с целта на закона, тъй като заплащане на дължимото обезщетение е предвидено за осигуряване на средства на работника за това, че е полагал труд при съответния работодателя.

По изложените доводи следва, че оспореното предписание е законосъобразно и не са налице основание по чл. 146, т.1-5 АПК за отмяната му. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 6569 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2019 г.

По аргумент на противното на чл. 143, ал.1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и на основание чл. 7, ал.1 от посочения правилник е организирана в 28 териториални дирекции „Инспекции по труда“. Делото не е с фактическа и правна сложност приключило е с провеждане на едно заседание. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в минималния размер от 200 лева, с оглед разпоредбата на чл.24 НЗПП към 11.11.2025 г. На основание чл.143, ал.3 АПК, вр. 24 НЗПП, вр. §1, т.6 ДР АПК следва „БГ ЛЕНД КО“ АД да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – град Варна,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „БГ ЛЕНД КО“ АД, [ЕИК], с представител С. М. С., против Предписание № 7 от Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025 г. издадено от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] и главен инспектор в отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, с което на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ е дадено предписание на „БГ ЛЕНД КО“ АД, в качеството на "работодател", съгласно §1, т.1 от ДР КТ, да изплати на Б. Н. С., която е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, като същото следва да се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношение е прекратено /31.05.2025 г./, на 30.06.2025 г. съгласно чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.222, ал.3 КТ и е определен срок за изпълнение 18.07.2025 г.

ОСЪЖДА „БГ ЛЕНД КО“ АД, [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в размер на 200 (двеста) лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.