РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Перник, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720100665 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Б. И. П., ЕГН:
**********, живущ в гр. П., ул. „Ю. Г.“ №**, ап. ** чрез адв.К. П., срещу „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин“ 6, ет. 2 с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1198.26 лв., съставляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер PLUS-01200545 от 08.05.2008 г., сумата от 144,70 лв.,
съставляваща надбавка печалба на кредитора по договора, сумата от 308,52 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2009 г. до 01.07.2011 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до окончателното й
плащане, сумата от 133 лв., направени разноски, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. и изпълнителен лист от
21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д.
№ 1287/2016 г. на ЧСИ А. В..
Твърди, че от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на
Пернишкия районен съд-04.07.2011 г. до датата на образуване на изп.д. №1287/2016 г.
на ЧСИ А. В.-04.08.2016 г. били изминали повече от 5 години и към тази датата
вземанията вече се били погасили по давност. Вземанията били цедирани от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца с договор за цесия на 10.01.2017 г.
Моли съдът да установи, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
1198.26 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит с номер
PLUS01200545 от 08.05.2008 г., сумата от 144,70 лв., съставляваща надбавка печалба
на кредитора по договора, сумата от 308,52 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 20.02.2009 г. до 01.07.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2011 г. до окончателното й плащане, сумата от 133 лв., направени
1
разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3633 от
04.07.2011 г. и изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на
Пернишкия районен съд и е образувано изп.д. № 1287/2016 г. на ЧСИ А. В. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Погасителната давност не била изтекла, тъй като взискателят бил
извършвал годни изпълнителни действия по делото. Твърди, че нa 08.05.2008 r. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Б. И. П., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит №
PLUS- 01200545.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за Б. И. П. било
възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
сключения договор. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 04.08.2016
г. било образувано изп. дело № 1287/2016 г. по описа на ЧСИ А. В., с per. № 813 към
КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист издаден на
21.11.2011 по ч.гр.д. № 3677/2011 г. по описа на Районен съд - Перник.
По време на образуваното на 04.08.2016 г. изпълнително производство по
изпълнително дело N° 1287/2016 г. били предприети изпълнителни действия, всяко от
които прекъсващо погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително
дело на 04.08.2016 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил възложил
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. В.. На тази дата била прекъсната
погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността." По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18
ЗЧСИ била редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
Посочва, че на 25.09.2016 г. била изходирана Покана за доброволно изпълнение до
длъжника. На същата дата /25.09.2016 г./ било изходирано запорно съобщение до 3 – то
задължено лице "ВОРОШИЛОВ ПЛАСТ-06". На 31.10.2016 г. било изходирано
съобщение за присъединяване на НАП до длъжника. На 14.02.2017 г. било последвало
и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност /Решение N 9 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.
309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било отправено искане за насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 19.12.2017 г. новият взискател
депозирал Молба за справка за наличие на банкови сметки в РБСС на БНБ и налагане
на запори. На 17.03.2018 г. било изходирано запорно съобщение до
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД. На 05.02.2019 г. била входирана молба за
справка НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор. Извършена била
изисканата справка НОИ, разкрит бил същият работодател ВОРОШИЛОВ ПЛАСТ -
06. Ha 06.12.2019 г. била входирана Молба за насрочване на опис, оценка и публична
2
продан на движими вещи, в резултат на което на 27.05.2020 г. бил насрочен опис на
движими вещи. На 12.10.2020 г. била депозирана молба за справка НОИ за наличие на
трудов договор и налагане на запор. Непосредствено след това на 13.10.2020 г. били
входирани следните справки: Справка в НАП -трудови договори; Справка в НАП
(декларации по Наредба Н -13) и Справка в НОИ -пенсии. На 24.08.2021 г. била
входирана Молба за насрочване на опис,оценка и публична продан на движими вещи,
след което е насрочена дата за извършване на опис на движими вещи на 09.03.2022 г.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно
изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало давността.
Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС пот.д. № 2/2013 г., ОСГК и цитира
съдебна практика в този смисъл. На 27.01.2023 г. била входирана Молба за справка
РБСС на БНБ за банкови сметки и налагане на запори върху новооткритите такива,
както и върху вземанията му от финансови и платежени институции. Включено било и
алтернативно искане, в случай че не бъдат наложени запори, да се насрочи опис на
движими вещи. В резултат на това, на 01.02.2023 г. било изходирано запорно
съобщение до ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД. Всяко направено искане
от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало
погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме
необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
Позовава се на съдебната практика според която перемцията е без правно
значение за прекъсване на давността. Твърди, че на дата 10.01.2017 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, бил сключен
договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било
прехвърлило вземанията си по сключения с Б. И. П. Договор за кредит № PLUS-
01200545, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно, предишният
кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) бил упълномощил „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил изпратил Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Б. И. П. на посочен от него
адрес, а именно: гр. П. ул. Ю. Г. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. Изпратеното уведомление не
било получено на адреса и се било върнало с отбелязване „Непотърсен", което било
удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален
пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата била приложена към
настоящия отговор. Моли длъжникът да се счита за уведомен за прехвърляне на
вземането с връчването на отговора на исковата молба и приложенията към него. При
условие на евентуалност по чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност за
възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Позовава се на т. 10 от ТР № 2
/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото
разноски.
Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства,
които да не се нуждаят от доказване.
Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената
3
тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че
следва да докаже, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а
именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за
които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност
за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е
погасено по давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за
установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния
срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва
давността.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа така
предявените искове. Ответникът оспорва същите.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист, което
свидетелства за правния му интерес от предявяване на исковете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ,
бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу
държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При
действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по
чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез
която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
4
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни
на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока
за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424
ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС
по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не
е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява
с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание
да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове
на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.). В този
смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Решение №
6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение е общата 5-годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
За прекъсването на давността е от значение датата на влизане в сила на акта
подлежащ на принудително изпълнение, исканията за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, на коя дата е било предприето валидно изпълнително действие
и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането,
което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за
изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо
производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били
предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били
предприемани същите.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. В този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на
5
последното по време валидно изпълнително действие. Същевременно по силата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не спира.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто не е настоящия случай. Процесното изп.д. №
1287/2016 г. е било образувано на 04.08.2016 г. по молба на взискателя.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно
решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада
едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е
счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто не е настоящия случай не е текла погасителна
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала
да тече от 26.06.2015 г. В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. не
намира приложение, тъй като процесното изпълнително производство № 1287/2016 г.
е било образувано на 04.08.2016 г. по молба на взискателя след обявяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което е
относимо към процесния случай.
От приложената по делото заповед за изпълнение се установи, че срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата
молба. Установи се също, че изпълнителния лист е издаден на 21.11.2011 г., поради
което заповедта е влязла в сила най – късно на 20.11.2011 г., при липса на обективни
данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
От приобщеното по делото копие от и.д. № 1287/2016 г. по описа на ЧСИ А. В.
се установи, че е било образувано на 04.08.2016 г. по молба на взискателя въз основа
на изпълнителен лист от 21.11.2011 г., издаден на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр .д. №3677/2011 г. на Районен съд Перник за сумите, посочени в
исковата молба. Погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който
е приложим и в настоящия случай. Това означава, че погасителната давност за
процесните вземания е започнала да тече не от датата на издаване на заповедта за
изпълнение-04.07.2011 г., както е посочил ищеца, а от датата на влизането на заповедта
в сила, което е станало най-късно на 20.11.2011 г. или не се установи общата
петгодишна погасителната давност да е изтекла към датата на подаване на молба за
образуване на и.д. № 1287/2016 г. по описа на ЧСИ А. В.-04.08.2016 г.
В молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни
6
способи, следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне
давността за вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД. По повод на тази молба, на 25.09.2016 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника, което действие също
прекъсва погасителната давност.
С писмо от 27.12.2016 г. работодателят на длъжника уведомява съдебния
изпълнител, че лицето е на минимална работна заплата и има наложени предходни
запори. На 14.02.2017 г. ответното дружество подава молба да бъде конституирано
като нов взискател, поради извършената цесия на вземането на предходния кредитор
на ищеца.
С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ
и било отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. Това също съставлява изпълнително действие годно да прекъсне
погасителната давност.
На 19.12.2017 г. новият взискател е депозирал Молба за справка за наличие на
банкови сметки в РБСС на БНБ и налагане на запори, извършил е годно да прекъсне
давността изпълнително действие. На 17.03.2018 г. било изходирано запорно
съобщение до РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД. На 05.02.2019 г. била
входирана молба за справка НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор, с
което отново се прекъсва погасителната давност. Ha 06.12.2019 г. била входирана
Молба за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, в резултат
на което на 27.01.2021 г. бил насрочен опис на движими вещи. Това изпълнително
действие, също прекъсва погасителната давност. На 12.10.2020 г. била депозирана
молба за справка НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор, с което
отново е прекъсната погасителната давност. На 24.08.2021 г. била входирана Молба за
насрочване на опис,оценка и публична продан на движими вещи, след което е
насрочена дата за извършване на опис на движими вещи на 09.03.2022 г. Взискателят
също така на 27.01.2023 г. бил подал молба за извършване на справки и налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде насрочена датата за опис
на движимите вещи на длъжника. ЧСИ изпратил запорно съобщение на 01.02.2023 г.
до „Централна кооперативна банка“ АД, с което наложил запор върху банковите
сметки на длъжника в банката.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и най – вече разширителното тълкуване, дадено с
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., съдът следва да
приеме, че давността за вземането е прекъсната с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с
„предприемането“ на такъв – арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС, прилагането на такъв и чрез постъпването на парични суми от трети
задължени лица. Доколкото между всяко едно от установените действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по - дълъг от пет години, и
дори и период по-дълъг от две години то към датата на постановяване на настоящото
решение погасителната давност не е изтекла. При липса на изрична разпоредба и
разясняване на закона със съдебна практика по конкретни въпроси (освен
тълкувателна), в опит се тя да бъде приложена по огромен брой дела, които макар и
сходни, винаги разкриват своя специфика, съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ищеца е да заплати сторените от ответника разноски и юрисконсултско
7
възнаграждение. Такива са доказани в общ размер на 6 лева за заплатена такса за
препис на изпълнително дело, като следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. в полза на ответника определено по чл. 25, ал. от
Наредбата за заплащане на правната помощ, определено с оглед на материалния
интерес по делото. Съдът счита, че не се дължи и юрисконсултско възнаграждение по
чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като същото се касае до
подготовка на документи за завеждане на дело, каквато в случая не е налице, тъй като
юрисконсултът на ответника е осъществил правна защита и съдействие по предявен
иск и му се дължи единствено възнаграждение по чл. 25, ал. от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Б. И. П., ЕГН: **********, живущ в гр. П.,
ул. „Ю. Г.“ №**, ап. ** чрез адв.К. П., срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2 с правно
основание чл. 439 ГПК с искане за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1198.26 лв., съставляваща главница по
договор за потребителски кредит с номер PLUS-01200545 от 08.05.2008 г., сумата от
144,70 лв., съставляваща надбавка печалба на кредитора по договора, сумата от 308,52
лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2009 г. до 01.07.2011 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до окончателното й
плащане, сумата от 133 лв., направени разноски, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. и изпълнителен лист от
21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д.
№ 1287/2016 г. на ЧСИ А. В. като неоснователни поради неизтичане на
законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. П., ЕГН: **********, живущ в
гр. П., ул. „Ю. Г.“ №**, ап. **, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2 сума в размер
на 306 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8