Решение по дело №4515/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1972
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20194520104515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1972

                                              гр. Русе, 26.11.2019 год.

 

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                            

 

Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4515 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 435 КЗ.

Постъпила е искова молба от С.М.Б. ***“ АД,  в която се твърди, че с решение от 02.04.2019г. по гр.д. № ****/2018г. по описа на Районен съд – Русе e осъден да заплати на Г.И.Е.сумите: 2000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и негативни изживявания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.09.2018г. на републикански път ***в участъка от гр. *** до с. *** на ***км.; 460,34лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи във връзка с назначеното лечение на причинените увреждания в резултат на произшествието и такса за извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2018г. до окончателното им изплащане; разноски по компенсация - 89,68 лв., както и 447 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адвокат В.М.В..

Към датата на пътно-транспортното произшествие, между ищеца и ЗК „Бул Инс“ АД имало валидно застрахователно правоотношение по Комбинирана застрахователна полица от 13.01.2018г. за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на полицата от 14.01.2018г. до 13.01.2019г. На това основание ответното дружество било привлечено като трето лице помагач по производството срещу ищеца.

Последният твърди, че след като бил осъден с посоченото съдебно решение е платил дължимите по него суми, като на 23.04.2019г. превел с пощенски запис на Г.Е.сумата от 2713 лв., включваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., 460,34 лв. за претърпените от нея имуществени вреди; 162,98 лв. законна лихва върху главницата и  89,68 лв. разноски по компенсация. На 11.07.2019 г. платил на адвокат В.В. сумата от 447 лв. присъден адвокатски хонорар по посоченото гражданско дело.

Ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 435 КЗ, с оглед на което моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът ЗК „Бул Инс“ АД бъде осъдено да му заплати сумата от 3160 лева, формирана като сбор от изплатено от него дължимо обезщетение и разноски на увреденото лице Г.И.Е., както и възнаграждение на процесуалния й представител Владислав Велев, които суми са присъдени с Решение №*** от 02.04.2019 год., постановено по гр.дело №****/ 2018 година по описа на РС - Русе, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва наличието на влязло в сила решение, с което е определено обезщетението за причинени вреди от пътно-транспортно произшествие, както и че ищецът е заплатил присъдените в негова тежест суми. Оспорва се и че исковата претенция е в рамките на застрахователния лимит  по договора, както и че е предявена застрахователна претенция по чл.380 КЗ. Поради това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а в условията на евентуалност да бъде уважен само за тези суми, за които бъде доказано, че ищецът реално е заплатил и които са в рамките на застрахователния лимит.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение №***/02.04.2019г. по гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе, С.М.Б. е осъден да заплати на Г.И.Е.сумите: 2000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и негативни изживявания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.09.2018г. по републикански път ***в участъка от гр. *** до с. *** на ***км.; 460,34лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи във връзка с назначеното лечение на причинените увреждания в резултат на произшествието и такса за извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2018г. до окончателното им изплащане; разноски по компенсация в размер на 89,68лв., както и 447лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адвокат В.М.В.. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД.

Произшествието е причинено от С.М.Б. при управление на МПС - „***“ с рег. №***, за който към него момент е имало валидно застрахователно правоотношение със ЗД „Бул Инс“ АД по Комбинирана застрахователна полица от 13.01.2018г. за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на полицата от 14.01.2018г. до 13.01.2019г. На това основание ответното дружество е било привлечено като трето лице помагач по производството срещу ищеца.

На 23.04.2019г., с пощенски запис, С.М.Б. е изпратил на Г.Е.сумата от 2713 лв., която й е изплатена на 25.04.2019г. от ПС *** според представеното по делото удостоверение от Български пощи. За пощенският превод е заплатена такса от 22.60лв.

С разписка от 11.07.2019г. С.М.Б. е заплатил на адвокат В.В. сумата от 447лв. присъден адвокатски хонорар по гр.д.№****/2018г. по описа на РС –Русе.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Отговорността на ищеца за причинени от него вреди от ПТП при управление на МПС, за което е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирана в предходен съдебен процес, в който ответното дружество  ЗК„Бул Инс“ АД е било привлечено и е участвало като трето лице – помагач на ответника (ищец в настоящото производство). При това положение, в настоящото производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалия и размера на неговото обезщетение важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагана и подпомагаща страна по гр. д. №****/2018г. на РС-Русе на основание чл. 223, ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 435 КЗ, ако застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е удовлетворил увреденото лице, има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ (в случаи на спогодби).

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват, че ищецът е удовлетворил увреденото при ПТП лице с присъдените в предходното производство обезщетения, включително са заплатени и присъдените в полза на процесуалния представител на пострадалия разноски. Платените от ищеца обезщетения са в рамките на застрахователния лимит по договора му за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното застрахователно дружество и действал към момента на причиненото от ищеца увреждане. Този лимит на отговорност на застрахователя е регламентиран в чл. 492 КЗ и към момента на процесното ПТП е в размер на 10 мил. лв. за неимуществени вреди и 2 мил. лв. за имуществени, суми далеч превишаващи изплатените от ищеца обезщетения.

На следващо място, като застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите изрично са предвидени и разумно направени от застрахования разходи във връзка с предявени срещу него претенции за имуществени и неимуществени вреди, включително и съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования (чл. 493, ал.1 т.4 КЗ). В конкретния случай няма възражение от страна на ответника, а и основание да се приеме, че заплатените от ищеца съдебни разноски по предявения срещу него иск са прекомерни или не са „разумно направени“.

В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Предявяването й е въведено като задължителна предпоставка за предявяване на пряк иск за обезщетение от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента (чл. 432, ал.1 КЗ), но не и в хипотезата на чл. 435 КЗ, където подобно изискване законодателят не е предвидил изрично.

Евентуалната покана от застрахования до застрахователя да му бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на платеното от него по предявен иск за вреди би могло да бъде факт, който да се съобрази при определяне на разноските по иска по чл. 435 ГПК в хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК. В конкретния случай ответникът изцяло оспорва исковата претенция, с оглед на което това правило не би могло да намери приложение.

По изложените съображения направените от ответника възражения се явяват неоснователни, а предявеният иск изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 631лв.

 

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на С.М.Б. ЕГН********** с адрес *** сумата от 3160лв., включваща платени обезщетения и разноски по влязло в сила решение №***/02.04.2019г. по гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе: 2000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 460,34лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.09.2018г. по републикански път ***в участъка от гр. *** до с. *** на ***км., 162,98лв. обезщетение за забава, 68лв. разноски по компенсация, 447лв. адвокатско възнаграждение и 22,60лв. разноски за пощенски запис, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 22.07.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на С.М.Б. ЕГН********** с адрес *** сумата от 631лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: