РЕШЕНИЕ

№ 839

гр.Бургас, 07.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 15 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …… като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 727 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Н.А.Т. ***, със съдебен адрес *** *. Жалбоподателят участва в производството чрез адвокат А.К..

Ответник по жалбата (АО) е зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр.София (ДФЗ). Същият взема участие в производството чрез старши юрисконсулт Д.Р..

Предмет на обжалване е акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4244#1/11.02.2020г. на АО, съдържащ два самостоятелни диспозитива : (1) изключен е адресата от подпомагане и (2) определено е на Н.Т. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 1710,64лв., представляващи 75% от общата платена сума по мярка 212 за кампании 2013 и 2014, на основание чл.14 ал.1 т.2 от Наредба № 11/03.04.2008г., по заявление с УИН 02/240413/85882.

В обстоятелствената част на акта е посочено, че въз основа на подаденото и одобрено заявление от 2013г. жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (по-нататък – ПРСР 2007-2013). При извършване на административни проверки по реда на чл.37 ал.2 от ЗПЗП се установило, че за кампании 2013 и 2014 Т. е подал заявление за подпомагане, но за кампания 2015 кандидатът не подал заявление за подпомагане, което нарушение е квалифицирано като обстоятелство, явяващо се основание за изключване от подпомагане и възникване на задължение за връщане на сумите по акта по чл.14 ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (по-нататък - Наредбата)

В жалбата се правят и обосновават оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по издаването на оспорения акт, както и за неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Подробни доводи са изложени с оглед приложимия закон и приложимата процедура. Иска се отмяна изцяло на оспорения акт. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Оспорва направените от жалбоподателя възражения. Счита че акта е издаден в съответствие с процесуалните и материалноправните норми. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Между страните няма спор, а и от представените доказателства се установява, че жалбоподателят Н.Т. е регистриран като земеделски производител.

Със заявление УИН 0224041385882/12.04.2013г. Н.Т. заявил схеми и мерки за подпомагане : Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2).

АО представя заверено копие на преписката по това заявление, в която се съдържат приложения във връзка със заявеното подпомагане (л.22-34).

Със заявление УИН 0218061495884/08.05.2014г. Н.Т. заявил схеми и мерки за подпомагане : Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2).

АО представя заверено копие на преписката по това заявление, в която се съдържат приложения във връзка със заявеното подпомагане (л.35-46).

С писмо изх.№ 01-6500/4244/09.07.2019г. (л.20), на основание чл.26 ал.1 от АПК, зам. изпълнителния директор на ДФЗ, уведомил жалбоподателя, че Разплащателната агенция открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент. Изложено е, че при извършени административни проверки е установено, че за кампания 2015  земеделският стопанин не заявил участие по мярка 212 от ПРСР 2007-2013, която била регламентирана в Наредба № 11 за условията и реда за нейното прилагане. Така не били спазени изискванията по чл.4 ал.1 т.3 от Наредбата, според които кандидатите за подпомагане подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. В писмото била указана възможността за депозиране на възражения. Същото било съобщено на Н.Т. на 25.07.2019г. (л.21).

По делото няма данни, земеделският производител да е депозирал възражения срещу констатациите, изложени в писмото.    

Последвало издаване на процесния акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4244#1/11.02.2020г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ (л.18-19). Мотивите, изложени в акта са идентични с констатациите, посочени в уведомителното писмо до жалбоподателя. АО, посочил, че въз основа на подаденото и одобрено заявление жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 от ПРСР 2007-2013. Последващи административни проверки показали, че за кампания 2015 кандидатът не подал заявление за подпомагане, което нарушение е квалифицирано като обстоятелство, явяващо се основание за изключване от подпомагане и възникване на задължение за връщане на сумите по акта. Актът е връчен лично, срещу подпис, на Н.А.Т. на 02.03.2020г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи относно наличието на основания за оспорване, при съобразяване на направените от жалбоподателя оплаквания.

Актът е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ София. С т.19 от заповед № 03-РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ София (л.47-49) зам. изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, в частност, по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013 и/или изключване от подпомагане по чл.14 ал.1 от Наредба № 11. Съдът намира, че посочената заповед доказва компетентността на АО, издател на акта и не е налице основание за неговото оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които органът е приел за установени и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи на постановения резултат. Не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146 т.2 от АПК.

При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на чл.26, ал.1 и чл.34, ал.3 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложимост на процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции по чл.69 и сл. от Закона за управление на средствата по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.1 т.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители прилагането на мерките по ПРСР 2007-2013 се урежда от ЗПЗП. Доводите на жалбоподателя са изградени върху специфичните нормативни разпоредби, уреждащи отношенията, свързани с прилагането на ПРСР 2014-2020, т.е. те не се отнасят до програмата за подпомагане, въз основа на която са се развили процесните отношения. Правилно административният орган е приел за приложима разпоредбата на чл.27 ал.7 от ЗПЗП. Не е налице оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното.

Условията и редът за прилагане на мярка „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони са уредени в Наредба № 11, издадена от министъра на земеделието и продоволствието. Този подзаконов нормативен акт е издаден на основание §35 ал.3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г. и бр. 16 от 2008 г.). Законовата разпоредба възлага в компетентност на Министъра на земеделието и продоволствието издаването на наредби по прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

В чл.4 ал.1 т.2 и т.3 от Наредбата императивно са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане включително по мярка 212, а именно: да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по т.3 от тази разпоредба е уредена в чл.14 ал.1 от Наредбата (в редакцията след изменение с Решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС по а.д. № 4639/2015 г., обнародвано в ДВ, бр. 13/07.02.2017 г.). Предвидено е, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките.

В настоящия случай, между страните няма спор относно кога и в какъв размер са били извършени компенсаторните плащания към жалбоподателя. Това се установява от обстоятелствената част на процесния акт – първо компенсаторно плащане за 2013г. в размер на 974.77лв. и второ компенсаторно плащане за 2014г. в размер на 1306.08лв. Предвид изложеното, съдът намира, че след първото компенсаторно плащане и на основание чл.4 ал.1 т.2 и т.3 от Наредбата за Н.Т. е възникнало задължение в продължение на още четири последователни години – 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., да осъществява дейностите по мярка 212 и да подава заявления за подпомагане. По делото не се доказва и не се спори, че Т., в качеството на земеделски стопанин, не изпълнил това свое задължение, а е подал заявление за подпомагане единствено за кампания 2014г. Същият не твърди и не доказва наличие на форсмажорни обстоятелства, поради което не са налице предпоставки за приложение на чл.15 от Наредбата.

Общият размер на изплатените суми по процесната мярка за кампании 2013г. и 2014г. е 2 280.85 лв. Предвид обстоятелството, че неизпълнението на изискването на чл.4 ал.1 т.2 от Наредбата е след втората година от поетия пет годишен ангажимент правилно административният орган е определил като подлежаща на възстановяване сумата от 1710.64 лв., което представлява 75 % от общата получена сума.

Следва да се вземе предвид, че в процесния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Това е така, тъй като приложимите правни норми не предоставят на същия възможност на преценка относно действията, които следва да предприеме, а единствено указват, че при установяване неизпълнение на поетото задължение по смисъла на чл.4 ал.1 т.2 от Наредбата, на основание чл.14 ал.1 от Наредбата, органът изключва от подпомагане земеделския стопанин и го задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, в процесния случай след втората година - 75 %.

Изложеното мотивира съда да приеме, че правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл.14 ал.1 т.2 от Наредбата по отношение на земеделския стопанин Н.Т.. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – правилно е приложен материалният закон.

Възражението на жалбоподателя, че неподаването на заявление за 2015г. се дължи на обстоятелството, че стопанисването на същите земеделски земи е било предмет на подпомагане по заявление на съпругата му, е несъстоятелно. Както бе посочено по-горе Н.Т. е поел задължения, които не е изпълнил и това е довело до приложимост на съответната санкционна норма. Ако той или съпругата му са заявили вече заявени земеделски площи, това обстоятелство би следвало да доведе до други правни последици, но не до отпадане на процесното задължение за подаване на заявление за подпомагане за 2015г.

Оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.2 т.9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. За постигането й е необходимо извършване на подпомаганата дейност за определен период от време. По мярка 212 е прието, че продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното прекратяване е в противоречие с целите, за които се предоставя помощта и заради това прекратяването на ангажимента и задължаването на получателя й да възстанови съответната част е в съответствие с целта посочената разпоредба, а също и с целите посочени в чл.1 ал.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.

Предвид горните правни изводи оспорването е неоснователно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли от съда.

По повод направеното искане, предвид неоснователността на жалбата и на основание чл.143 ал.4 от АПК на ответника по оспорването следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Т. ***, със съдебен адрес *** * срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4244#1/11.02.2020г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София.

ОСЪЖДА Н.А.Т. ***, със съдебен адрес *** * да заплати на Държавен фонд Земеделие София 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :