О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е №260073/4.2.2021
г.
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав
На 4 февруари 2021 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 32 по описа за 2021 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира
следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от Главна
Дирекция "Гранична полиция" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Я.Т. против Решение № 260011/10.07.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. № 93/2020 г. в частта,
с която Главна Дирекция "Гранична полиция" към МВР е осъдена да
заплати на Г.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес за връчване
на съобщения и призовки – гр.Бургас, пл.“Пиротска“
№21, ет.1, офис 2 чрез адв.П.С. и адв.В.Б.
***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от общо 1644.51 /хиляда шестстотин четиридесет и
четири лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2016г. до 30.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1
548.46 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /пред
РС-Бургас/ – 30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 96.05
лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 199.35 /сто деветдесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 548.46
лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия
са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г.и
направените по делото разноски в размер на 360 лв., като ГД "ГП" е
осъдена да заплати д.т. в размер на 73,75 лв. и съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв. по сметката на ЯРС.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна.
Въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, с който я оспорва изцяло, а решението на ЕРС като правилно
и законосъобразно се желае да бъде оставено в сила.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата, който
да връчи на страните.
Служебно известното е
на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е
висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално
запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от
запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по
описа на същия съд, при страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален
представител - адв.Виктория Петрова от АК-Плевен и
ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на
настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на
настоящото производство:
1./ Ефективната
защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на
Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага
и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от
21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК,
разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата
– членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. /в т. см.: Определение №444
от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о./. Поради това след като СЕС вече е
ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, и след като
вече е сезиран, всеки следващ български съд следва да спре производството пред
себе си.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на осн.
чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре
производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
Извърши доклад на жалбата както следва:
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че за процесния
период въззиваемият е изпълнявал служебните си
задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици,
като работното време се е изчислявало сумирано. Чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, за компенсиране на положения
извънреден труд е приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР,
като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките им се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. е приложима
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от процесния
период - Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. Според въззивника тази нормативна
база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че
по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена
на основание КТ, касаеща само работници
и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на
НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се
изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила
чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки,
по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по
трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им
гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории
служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на
нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според
въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които:
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те
не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни
и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не с цел натрупване на часове,
чието надвишаване да акумулира извънреден
труд. След преизчисляване на нощния труд с коефициента,
предвиден в наредбата, на служителите би се дължало
възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение
за извънреден труд, каквото претендират,
тъй като смените им не
са превишавали законоустановените 12 часа.
Съдът приканва страните
към спогодба.
СПИРА, на осн. чл.633 вр.с чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК, производството по настоящото възз.гр.д. № 32/2021 г. по описа на ОС-Ямбол, до произнасянето на Съда
на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец за проверка относно приключването на
производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му с която се спира производството по делото
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.