Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1527

 

гр. Пловдив, 8 август 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесети юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Дарена Йорданова и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1566 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.1, т.4, чл.183, ал.4, т.7, пр.1, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

С.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис №2, представляван от адвокат М.П.- пълномощник, обжалва Решение №872 от 27.04.2022г. по Н.А.Х.дело №20225330200052 (52) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., XVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №21-1030-011159 от 26.11.2021г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на Г. са наложени четири броя глоби в общ размер на 120,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 месец.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановяване на решение по същество, с което изцяло да бъде отменено процесното НП, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В случай, че нарушението по чл.103 от ЗДвП е извършено, то наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде намалено до минимално предвидения от закона размер. На 04.07.2022г. по делото постъпва молба с Вх.№13070 от адвокат П., с която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба.

Ответникът по делото- ОД на МВР- Пловдив, Сектор “Пътна полиция“, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност на жалбата.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 07.11.2021г., около 11:25ч., е извършена проверка от служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив на място, на кръстовището на път II-86 и път I-8. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът Г. управлява лек автомобил ”КИА СОРЕНТО”, с Рег.№****, чужда собственост. Прието е за установено, че при подаден сигнал със стоп палка “образец МВР“ на униформен служител Г. не спира. Жалбоподателят е догонен и спрян принудително от проверяващите. При извършената проверка е прието за установено, че Г. управлява автомобила без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Прието е за установено, че Г. не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) от съответната категория, нито пък носи контролен талон (КТ) към СУМПС. Освен това, е прието за установено, че Г. не носи и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС), част II (малък талон), което управлява.

За установеното в рамките на проверката М.В.А.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АВ, Бл. №174706 от 07.11.2021г., с който деянията на Г., изразяващи се в неспиране на подаден сигнал от контролните органи; неизползването на обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван управляваният от Г. автомобил; непредставянето на СУМПС и КТ към него; както и непредставянето на СРМПС, част II, на управлявания автомобил, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.103, чл.137а, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Настоящият състав на съда намира, че в оспореното съдебно решение няма изложени конкретни съображения, въз основа на които районният съд приема, че оспореното пред него НП е правилно и законосъобразно, както и че е издадено е при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалнте правила. Съответно, оспореното съдебно решение не покрива критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Липсата на съображения в съдебния акт по въпроси, с които се решават обстоятелства от съществено значение за делото, респективно по всички въпроси от значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, винаги съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК- липса на мотиви, което обуславя отмяна на оспореното решение.

На следващо място, настоящият състав на съда не споделя констатацията на районния съд и за липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушителят “е използвал не една, а две въдици“, което обстоятелство е изобщо неотносимо към разглеждания случай. В тази връзка, следва да се посочи, че в нормите на §1, т.т.4 и 5 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) са дадени легални определения на “маловажен случай“ и на “явно маловажен случай“ на нарушение.

Предвид гореизложеното, оспореното по делото съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото, районният съд следва да обсъди всички относими към предмета на спора доказателства, както и становищата на страните, с оглед изясняване на фактическата обстановка.

Най-сетне, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по искането на жалбоподателя Г. за присъждане на разноските, включително и за претендираните по настоящето производство.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №872 от 27.04.2022г. по Н.А.Х.дело №20225330200052 (52) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., XVІ-ти наказателен състав, вместо което постановява:

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с указанията, изложени в мотивите на настоящето решение.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1…/п/……………

 

2../п/…………