РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Дженерали застраховане“ АД, в качеството му
на длъжник по и.д. № 614/2018 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, против
постановление за разноски, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност. Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата
и правна сложност на делото. Отделно от това твърди, че взискателят се е
ограничил единствено до образуване на изпълнително дело, като посочването
на способ за изпълнение е условие за редовност на молбата. Твърди и че
дружеството по закон има достатъчна финансова обезпеченост , за да покрие
подобни задължения. Освен това твърди и да е изпълнил доброволно
задължението по делото. Поради изложеното счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено само на осн. чл. 10,т.1 от
Наредбата. Позовава се и на съдебна практика. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да намали претендираните разноски.
Претендира разноски за производството.
1
Ответната страна, взискател в производството ИВ. Т. Т., поддържа, че
жалбата е неоснователна. Счита, че претендираното възнаграждение е
формирано на база на материалния интерес и съобразен с действащите към
момента разпоредби на Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Освен това поддържа, че в претендираното
адвокатско възнаграждение е включен и ДДС, т.к. адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС. Счита и че задължението не е изпълнено в срока за
доброволно изпълнение, поради което няма основание да се твърди, че
взискателят не е извършил нищо друго по изпълнителното дело и само
формално е сочил изпълнителен способ. По отношение на доводите за
наличие на финансова обезпеченост счита, че са неотносими доколкото
задължението нито е платено доброволно след приключване на гражданския
процес, нито в срока за доброволно изпълнение. Моли за отхвърляне на
подадената жалба.
Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к.
адвокатското възнаграждение е заплатено, посочени са изпълнителни
способи, задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение, а на
практика след постановяване на отказа за редуциране на разноските на
взискателя.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по
следните съображения :
Изпълнителното производство е образувано по молба на А. Т., чрез
пълномощника му адр. Х.. М., упълномощен от А.Д „М. и Д.“ за събиране
вземането му от „Дженерали застраховане“ АД по изпълнителен лист, изд. по
т.д.№ 150/2020, ПдАС в размер на 11 500лв., ведно със законната лихва от
31.01.2019г. С молбата за образуване на изпълнително дело са претендирани
и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представено е
пълномощно и фактура с касова бележка за заплатено възнаграждение в
размер на 465лв. с ДДС. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
поискано изпращане на покана за доброволно изпълнение и налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Поканата за
доброволно изпълнение с включени разноски на взискателя за заплатено
2
адвокатско възнаграждение от 765лв. е връчена на 29.11.2021г., като в срок
не е постъпило плащане, а молба от длъжника за намаляване на дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение.
С постановление от 13.12.2021г. съдебният изпълнител е оставил
молбата за намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
без уважение, като е приел, че липсват основания за намаляване на
възнаграждението , както и че към този момент задължението не е изпълнено,
поради което и няма яснота какви изпълнителни действия ще следва да се
предприемат за в бъдеще.
С подадената жалба са представени доказателства за изпълнение на
задължението на 13.12.2021г.
При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело
съдът намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:
Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е
уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира
отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни
спорове.
Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в
размер на главница - 11500лв., ведно със законната лихва от 31.01.2019г. По
делото е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на
длъжника. Претендирани са разноски, като са представени и доказателства за
извършването им.
В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени до законово
определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се ориентират около минимума.
Съобразно с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, за това вземане се
дължат 200лв. за образуване на изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2, което е 830лв. +3% за горницата над 10000лв.
/общо 14728,69лв. по ПДИ/, което прави 143,42лв. или общо 973,42лв., като ½
3
от 973,42лв. е 486,71лв./ чл.10, т.2/. Така, общо минимума на адвокатското
възнаграждение е 686,71лв. /200лв. +486,71лв./. Доколкото адвокатското
дружество, упълномощено за представлява взискателя по делото е
регистрирано по ЗДДС, към заплатените разноски се начислява и 20% ДДС.
Така общия размер на разноските става 842,05лв.
Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство
съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от
страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна, но
не може да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36 от
ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско възнаграждение е 765лв., а
минимума , изчислен по-горе е 842,05лв. Очевидно е, че са претендирани
разноски под минимума. Ето защо постановеният отказ да се намали
адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен. Подадената
жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№1035/14.01.2022г. ,подадена от
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, против Постановление от
13.12.2021г. на ЧСИ Л. Мурджанова по изп.дс.№ 20218190400614, с което е
постановен отказ да се намалят разноските дължими на взискателя И.Т. Т.,
ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4