№ 3925
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110206771 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 760617- F727193 от 08.03.2024 година,
директорът на офис „Младост” при ТД на НАП- гр.София е наложил на „*** 98” ЕООД, с
ЕИК *** имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на осн. чл.261, ал.1 ЗКПО
за извършено нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
дружество, което чрез управителя си в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна.
В жалбата като основание за отмяна се изтъква обстоятелството, че ГДД за 2021г. е следвало
да бъде изготвена и подадена от счетоводителя, по силата на договора за абонаментно
обслужване сключен от "*** 98" ЕООД с "Одитор.БГ" ООД, като именно бездействието на
последното е довело до налагане на имуществената санкция. В допълнение се изтъква, че
през посочения период дружеството не е разполагало нито с персонал, нито има реализиран
оборот, с който да покрие санкцията, както и, че се касае за първо нарушение без вредоносен
резултат, поради което се моли за отмяна на наказателното постановление или за редуциране
на санкцията до законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от
юрисконсулт Бонева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, като сочи, че не са налице предпоставки за приложение на
чл.28 ЗАНН, като декларацията не е подадена и до настоящия момент. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
„*** 98” ЕООД, ЕИК *** е търговско дружество, упражняващо дейност на
територията на Република България. Търговецът се явява данъчно-задължено лице, субект
на корпоративно подоходно облагане съгласно чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от ЗКПО.
От това за дружеството произтича задължение за периодично предоставяне на
информация чрез подаване на годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат,
придружена с годишен отчет за дейността. Редът и сроковете за изпълнението на това
задължение са детайлно регламентирани в чл.92 от ЗКПО. Обемът на информацията е
дефиниран в образците на Декларации, чрез които се осъществява, подаването на данни от
задължените лица към съответната ТД на НАП. Съгласно чл.92, ал. 2 от ЗКПО,
данъчнозадължените лица следва, ежегодно да подават декларация в срок от 1 март до 30
юни на годината, следваща декларирания период.
Търговско дружество „*** 98” ООД не е подало в посочения срок – до 30 юни 2022г.
годишната си данъчно декларация по ЗКПО за 2021г., като такава въобще не било
депозирана дори и в по-късен момент.
Посоченото обстоятелство било констатирано при явяване на управителя на
дружеството в офис ТД на НАП на 11.09.2023г. С оглед допуснатото закъснение при
подаване на декларацията, на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F727193/11.09.2023 година от страна на инспектор по
приходите- Атанаска Тачкова, с който срещу „*** 98” ЕООД, с ЕИК *** било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че в качеството си на данъчно-задължено
лице, не подало годишна данъчна декларация за 2021 година., в законоустановения срок до
30 юни на 2022г. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение
на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Актът бил съставен с участието на и връчен на управителя на дружеството.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 760617- F727193 от 08.03.2024 година,
директорът на офис „Младост” при ТД на НАП-гр.София е наложил на „*** 98” ЕООД, с
ЕИК *** имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на осн. чл.261, ал.1 ЗКПО
за извършено нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F727193/11.09.2023
година; Наказателно постановление (НП) № 760617-F727193 от 08.03.2024г, заповед за
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган; справки за
подадени от дружеството ГДД по чл.92 ЗКПО, справка за осигурени лица, справка за
регистрирани фискални устойства, както и останалите писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира в приобщените на осн. чл.283 НПК към
доказателствената съвкупност писмени доказателства, които по несъмнен начин установяват
фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.Между страните не съществува спор по фактите, като
обстоятелството по неподаване на декларацията не се отрича, предвид, на което и доколкото
доказателствените източници са еднопосочни, съдът намира, че не дължи обсъждане на
всеки от тях поотделно.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, и
2
разгледана по същество налага отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F727193/11.09.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.278, ал.1 от ЗКПО и
т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г., актовете за нарушения се съставят от органите
по приходите, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП се числят и служителите на
Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „инспектор по приходите.”
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган-директор на офис "Надежда" при ТД на НАП, като съгласно чл.278, ал. 2
от ЗКПО, наказателните постановления за нарушения по същия закон се издават от
изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице, каквото, съгласно т.1.2,
б."б" от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. се явява директорът на офис при ТД на НАП за
санкциите налагани на основание чл.261, ал.1 ЗКПО.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност като, актът съдържа
всички посочени в чл.42 от ЗАНН, реквизити, спазени са правилата за участие на свидетели,
предявяване на акта и сроковете за това.
На база така съставения АУАН е съставено процесното НП, последното съдържа
всички предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му.
Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото
за установено от съда.
Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна
норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на „*** 98"
ЕООД, в качеството на търговец, субект на корпоративно подоходно облагане, във връзка с
което е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на
чл.261, ал.1 от ЗКПО. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл.92, ал.2 от
ЗКПО, търговското дружество не е подало в ТД на НАП, годишна данъчна декларация за
2021г, в предвидения срок, а именно до 30.06.2022г., с което на 01.07.2022г., нарушението се
явява довършено.
По делото се установява, че задължението въобще не било изпълнено нито в
посочения срок, нито по-късно, включително към момента на приключване на съдебното
следствие. В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО съгласно която
на лице, което не подаде в срок годишна данъчна декларация се налага имуществена
санкция, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***
98" ООД. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице,
изследването на субективната страна се явява безпредметно.Тук е мястото да се посочи, че
формулирания в жалбата довод, за освобождаване на дружеството от задължение за
подаване на декларация поради наемането на счетоводител се явява несъстоятелно. Законът
изрично и недвусмислено възлага именно на данъчно-задължените лица отговорността за
деклариране на данъка, а по какъв начин същите ще организират изпълнението на това си
задължение е ирелевантно. Бездействието на изпълнителя по договор за абонаментно
счетоводно обслужване би могло да е основание за реализиране на договорната му
отговорност от насрещната страна- "*** 98" ЕООД, но не и за освобождаване на последното
от задължението по чл.92 ЗКПО, респективно отговорността за неизпълнението му.
За нарушаване на задължението за подаване на декларация по ЗКПО, разпоредбата на
чл.261, ал.1 ЗКПО, предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева за първо
нарушение. В настоящия случай, същата е определена в максимален размер от 3000 лева,
3
който обаче според настоящия съдебен състав не съответства на тежестта на нарушението.
Действително като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете факта, че
дружеството не просто не е подало декларацията по чл.92 ЗКПО в предвидения там срок, а
въобще не е подало същата, наред с това видно от представените писмени доказателства
през 2021г. търговецът има регистрирано фискално устройство, през което са отчитани
обороти, а за периода април-юни на същата година се явява и осигурител на едно наето
лице. От друга страна, следва да се отчете и факта, че същото действително е ползвало
наемен труд за ограничен период от време, а отчетените през фискалното устройство
продажби обхващат неголям период от малко повече от един месец. Предвид на това и като
отчете наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че липсват
данни за други нарушения на данъчното законодателство, съдът намери, че наложената
имуществена санкция следва да бъде редуцирана до размер от 1000 лева, като същият
отразява и посочените по-горе отгечаващи фактори. Предвид на това и наказателното
постановление следва да бъде съответно изменено, като се намали размера на
имуществената санкция.
Съдът не споделя аргументите за отмяна на наказателното постановление, изложени в
жалбата, които сочат на твърдения за маловажност на случая. Съгласно §.1, т.4 ДР на ЗАНН,
където се сдържа легалната дефиниция на понятието маловажен случай, приложима към
административните нарушения , маловажен е случаят, който поради липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за
нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция
изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на
декларация по ЗКПО, е достатъчно основание за ангажиране на административно-
наказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни
последици. На следващо място не се констатират други особено съществени смекчаващи
обстоятелства, които в значителна степен да снижават обществената опасност на
извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Напротив вярно
е обратното доколкото въобще липсва подадена декларация.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за санкциониране на
дружеството следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.63д,
ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на
Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата
страна- директора на офис при ТД на НАП е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е минималния такъв
от 80 лева, който не подлежи на редуциране. Същото следва да бъде присъдено в полза на
НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл.63,
ал.2, т.4 вр. ал.7, т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 760617- F727193 от 08.03.2024 година, с
което директорът на офис „Младост” при ТД на НАП-гр.София е наложил на „*** 98”
4
ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на осн. чл.261,
ал.1 ЗКПО за извършено нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция до 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА “*** 98” ЕООД, с ЕИК *** да заплати на НАП сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5