РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
гр. Пловдив, 23 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание
на 23.06.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя ч.адм. дело № 1683 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.250 от АПК.
Постъпило
е искане до съда от „****“ЕООД и *****“ ЕООД,в качеството им на съдружници в
ДЗЗД „******“, с искане да се разпореди незабавно преустановяване на извършвани
от служители на ТД на НАП фактически действия по изискване на декларации и
документи и извършване на инвентаризация на стоки и налагане на обезпечителни
мерки по реда на чл.40 от ДОПК в обект, представляващ склад, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Вълчо Шопов“ № 14, стопанисван от ДЗЗД ******.
В
изпълнение на разпореждане на съда № 3881/23.06.2021г., с допълнителна молба се
уточнява, че жалбоподател е ДЗЗД „******“. Изложено е обстоятелството, че
дружеството е ползвател на обекта, в който се извършват действията.
При
така направеното уточнение и с оглед изложените твърдения, искания и
обстоятелства, съдът намира, че искането по чл.250 от АПК е недопустимо и
следва да се остави без разглеждане,а производството да се прекрати.
Жалбоподателят не е правен субект по
смисъла на АПК. Касае се за дружество по закона за задълженията и
договорите ( ДЗЗД), което е гражданско
дружество, създадено посредством договор с оглед обединяване на дейността на
съдружниците и постигане на обща стопанска цел. Тези дружества нямат
самостоятелна правосубектност, те не представляват юридически лица. В
производството по АПК жалбоподателят не може да осъществява процесуални
действия пред съд. Действително, за данъчни цели ДЗЗД представляват отделен правен
субект по силата на чл.9,ал.2 от ДОПК. Но това изключение касае единствено и
само производствата по ДОПК, каквото настоящото не е.
Отделно
от това, производството по чл. 250 е допустимо в случаите, когато са налице
фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (
носители на властнически правомощия, овластени за това по силата на закона -
така § 1, т. 1 от АПК), които не се основават на административен акт или не
произтичат пряко от закона. Респективно, защитата предвидена в разпоредбите на
Глава Петнадесета от АПК, озаглавена "Защита срещу неоснователни действия
или бездействия на администрацията" е допустима и може да се търси само
срещу действия, респективно бездействия на административен орган или длъжностно
лице.
Терминът "действие" е употребен,
както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в
чл. 203, чл. 250 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина
"действие", респ. "бездействие", липсва в посочените
нормативни актове. Под "действие", респ. "бездействие",
следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно
лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в
изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
В
конкретния случай описаните действия
попадат в обхвата на Глава Осма от ДОПК, като тяхното законосъобразно
извършване би било въпрос на преценка в рамките именно на производство по чл.41
от ДОПК.
Анализът
на разпоредбата на чл. 250 АПК, налага да се приеме, че с нея е регламентирана
защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните
длъжностни лица, които не само не се извършват в изпълнение на административни
актове, но и те самите не са административни актове по смисъл на чл. 21 АПК. Точно обратното е в случая. Касае се за
действия, които подлежат на самостоятелен контрол, за тях е предвидено отделно
производство по обжалването им и друг ред.
Поради липсата
на фактически действия, по отношение на които би могло да бъде постановено
съдебно разпореждане за тяхното безусловно прекратяване, съдът приема и липса
на предмет на търсената защита.
По тези
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима и като такава,
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство -
прекратено.
Водим от
горното, на основание чл.159,т.1 и т.2 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ДЗЗД“******“, действащо чрез своите съдружници „****“
ЕООД, ЕИК ******* и „*****“ ЕООД, ЕИК ********да се разпореди незабавно
преустановяване на извършвани от служители на ТД на НАП Пловдив фактически
действия по изискване на декларации и документи и извършване на инвентаризация
на стоки и налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.40 от ДОПК в обект,
представляващ склад, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Вълчо Шопов“ № 14,
стопанисван от ДЗЗД ******.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.адм. дело № 1683/2021 г. по описа на Административен Съд
гр. Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: