Р Е Ш Е Н И Е № 661
12.06.2019 г., град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 07.06.2019г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1484 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
В искова молба
на ЕТ „Николета-Георги Червенаков" БУЛСТАТ ********* се твърди, че с покана
за доброволно изпълнение с изх.№2205/04.02.2019г. по изп.д. №20192230400054 по
описа на ДСИ при РС-Сливен бил уведомен, че съгласно Акт за установяване на
задължение № РА000107/09.02,2012г., издаден от община Сливен, следва да заплати
на последната, в качеството на взискател по изпълнителното производство,
задължение в общ размер на 3 446,15 лева, която сума следва да внесе в
двуседмичен срок, като в противен случай съдебния изпълнител ще пристъпи към
принудително събиране на същата.
Ищецът твърди и
че акта му е бил връчен на 14.02.2012г.; не е обжалван и е влязъл в сила -
28.02.2012г. Счита, че от този момент нататък задължението му е станало
изискуемо.
Излага, че въз
основа на акта първо е било образувано изп.д. № 20137680400206 по описа на ЧСИ
М. М., рег. №…, но в него не са извършвани принудителни действия по събиране на
дължимата сума и изпълнителното производство е прекратено на 05.11.2018г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
На 28.01.2019г.
обаче акта бил образуван в ново изп.дело- цитираното по-горе пред ДСИ при РС-Сливен,
като в него задължението на едноличния търговец към община Сливен било посочено
в общ размер на 2 746,12 лева /и е за данък върху превозни средства/, ведно със
законната лихва за забава. ЕТ „Николета-Георги Червенаков" обаче счита, че
към момента на образуване на това изп.дело задължението му е било погасено по давност-
с изтекъл в негова полза 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, тъй като общината
е бездействала в периода от влизането в сила на акта за установяване на
задължение- 28.02.2012г. до образуването на изпълнителното дело пред ДСИ-
28.01.2019г. На това основание претендира съда с решението си признае за
установено, че не дължи на община Сливен сумата от 2 746.12лв.
Претендира и
сторените по делото разноски.
На ответника бе
връчен препис от исковата молба и в своевременно депозирания писмен отговор оспорва
иска- макар да го намира за допустим, счита че е неоснователен. Признава, че
акта за установяване на задължение №РА000107/09.02.2012г. е връчен лично на
ищеца на 14.02.2012г., както и че в законоустановения 14-дневен срок по чл.107.
ал.4 от ДОПК не е подадена жалба срещу него; така той влязъл в законна сила на
28.02.2012г.
Намира
неоснователни твърденията на ищцовата страна за прилагане на разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД и излага становище, че тъй като в случая се касае за публични
вземания, за тях са приложими разпоредбите на ДОПК, визирани в чл.171 ал.1 и
ал.2 от този нормативен акт. Ответникът е убеден, че за установените и
неплатени задължения на ищеца- едноличен търговец, за данък превозно средство
за данъчния период 2009г. и 2011 г. не е изтекъл срока, предвиден в чл.171,
ал.2 ДОПК. за да бъдат служебно отписани, а пък и данъчно задълженото лице не
се е позовало пред общината на изтекла в негова полза погасителна давност.
Ответната
страна претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание за страните се явяват процесуални представители по пълномощие, чрез
които по същество се поддържат иска и основанията, на които е предявен, съотв.-
възраженията против него. Ответната страна прави и възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца възнаграждение на адвоката му.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установени следните факти:
С Акт за установяване
на задължение №РА000107/09.02.2012г. на орган по приходите при община Сливен е
установен размер на задължение на ЕТ „Николета-Георги Червенаков", ЕИК
********* за данък върху превозни средства за периода 01.01.2007г.-
31.12.2011г. - 3366.12лв. за два автомобила, включващ главница и лихва за
забава, който след приспадане на две плащания- от по 400лв. и 220лв., е
определен на 2 746.12лв., в т.ч. главница и лихва. Ищецът признава, че акта
му е връчен на 14.02.2012г., както и че в законоустановения 14-дневен срок по
чл.107. ал.4 от ДОПК не е подавал жалба срещу него. Страните по делото имат и
съвпадащото мнение, че акта е влязъл в законна сила на 28.02.2012г. Според съда
е влязъл в сила ден по-късно- на 29.02 /през 2012г. месец февруари е от 29
дни/.
Безспорно е и
че този документ като административен акт съдържа изискуемите реквизити, а при
издаването му не са допуснати нарушения на административно- производствените
правила.
Не е спорно
също, че акта е послужил на общината
като „друг акт подлежащ на изпълнение” по смисъла на чл.426 ал.1 от ГПК.
Въз основа на него при ЧСИ М.М. с рег.№768 е образувано изп.дело №
20137680400206 /то е част от доказателствения по настоящото дело материал/, с
взискател община Сливен, чиято молба е от 29.04.2013г., и длъжник- ЕТ
„Николета-Георги Червенаков", ЕИК *********. По него е изпратена и връчена
покана за доброволно изпълнение, след което са правени от ЧСИ справки за
имущественото състояние на едноличния търговец и др. С платежно нареждане и
молба от 22.05.2013г. длъжника заплаща по изпълнителното дело сумата 2002лв. и
на това основание прави искане за спиране на изпълнителното производство. Съдът
не намери сред материалите по изпълнително дело постановление на ЧСИ за
спиране.
На 18.10.2018г.
общината е входирала молба с искане производството да бъде прекратено и да й
бъде върнат цитирания по-горе акт. Производството е прекратено- с постановление
изх.№ 7969/ 05.11.2018г., но не на основание т.2, а на основание т.8 от ал.1 на
чл.433 от ГПК.
От съдържанието
на документа, представляващ л.№ 109 от материалите по настоящото дело, съда
приема, че НАП е присъединен взискател,
считано от 04.06.2013г., по изп.дело № 20137680400206 по описа на ЧСИ М.М..
Видно от
материалите по изп.дело № 20192230400054 на ДСИ при СлРС, то е образувано по
молба на община Сливен и въз основа на акта за установяване на задължение
№РА000107/09.02.2012г. Съдебният изпълнител е наложил запор върху притежавани
от длъжника моторни превозни средства и макар съда да не успя да намери сред
материалите по изпълнителното дело постановлението, с което е сторено това,
приема – от съдържанието на съобщение изх.№ 2680/ 13.03.2019г. до началника на
сектор КАТ при ОД на МВР Сливен, че запора е наложен на 25.02.2019г.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.439 от ГПК. Това именно е правната квалификация на
претенцията, защото ищеца се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителен
титул в полза на ответната страна- акт за установяване на задължение за данъци
върху моторни превозни средства- №РА000107/09.02.2012г. Това са установени
данъчни задължения на ищцовия едноличен търговец за период 01.01.2007г.-
31.12.2011г. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно
чл.172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия за принудително
изпълнение. В случая акта е издаден на 09.02.2012г. и така е била прекъсната
теклата до него момент погасителна давност за тях. На основание чл.172 ал.3 от ДОПК, е започнала да тече нова давност. Т.е., от 10.02.2012г. е започнала
отново да тече погасителна давност за задълженията на ищцовия ЕТ по цитирания
акт /давността е прекъсната с издаването на заповедта, а не от момента на
връчването й на данъчно задълженото лице- така изрично чл.172 ал.2, предл.
първо от ДОПК/.
Тук може да се
отбележи, че съвсем правилно забелязва ответника в писмения си отговор, че в
случая не са приложими разпоредбите на чл.110 и сл. от Закона за задълженията и
договорите, каквото е мнение на ищеца. Тъй като вземането е не на физическо
лице от данъчната администрация, а представлява публично вземане, за него са
приложими разпоредбите от ДОПК и само те. Тези вземания/задължения принципно се
събират от публични изпълнители при НАП и по реда на този нормативен акт, но е
възможно събирането да бъде възложено на съдебен изпълнител, в който случай пък
се събира по правилата на ГПК- чл.163 ал.3 и ал.4 от ДОПК.
Започналият да
тече нов давностен срок /отново 5г./ в последващ момент отново е прекъснат, но
не и с образуването на акта в изпълнително дело. Между страните не съществува
спор, а и на съда мнението е такова, че
акта за установяване на задължение на органа по приходите е „друг акт подлежащ
на изпълнение” по смисъла на чл.426 ал.1 от ГПК. Както се изясни от доказателствата по делото, публичното вземане
е предадено за събиране от ЧСИ, каквато възможност законодателя дава както с
вече цитираната разпоредба на чл.163
ал.4 от ДОПК, така и с чл.4 ал.2 от ЗМДТ.
Акт №РА000107/09.02.2012г.
е образуван в изпълнително дело на 29.04.2013г. Това за погасителната давност е
без значение- поради т.10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015г. по тълк. дело
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдията –докладчик по настоящото дело въобще не е
съгласен с дадените в тази точка разрешения на спорни въпроси, но така или
иначе е длъжен да ги прилага все едно, че е съгласен. Така също, като действие
на принудително изпълнение, което прекъсва давността за задълженията на едноличния
търговец, съда счита, че не е дори и присъединяването на НАП като взискател по
изп.дело № 20137680400206 по описа на ЧСИ М.Минкова- 04.06.2013г., въпреки, че
в т.10 на цитираното тълк.решение е посочено, че присъединяването на взискател
прекъсва давността. Според съдията-докладчик по настоящото дело
присъединяването прекъсва теклата погасителна давност по отношение на
присъединения кредитор, но не и по отношение на първоначалния.
Така се оказва,
че погасителната давност за вземането на община Сливен по акт за установяване
на задължение №РА000107/09.02.2012г. е започнала да тече на 01.03.2012г. и е текла
до 25.02.2019г., когато е прекъсната с налагането на запор на моторни превозни
средства, собственост на длъжника по изп.дело № 54/2019г. по описа на ДСИ при
СлРС. Т.е., преди прекъсването на давността необходимия по чл.171 ал.1 от ДОПК
5-годишен давностен срок вече е бил изтекъл.
Горните
разсъждения се отнасят както за сумата, представляваща главница- данъка върху
МПС, така и за лихвата за забава- защото задължението за нея е установено със
същия акт.
Впрочем, може
да се направи и следния коментар: вярно е, че давността не се прилага служебно,
т.е. необходимо е възражение на длъжника в тази връзка, както и че общината не
е имала правомощието служебно да отпише процесните задължения- защото за тях не
е изтекла т.н. абсолютна давност- 10г.- чл.173 ал.2 от ДОПК. След като обаче вземането вече е било
предадено за събиране от съдебен изпълнител, единствената възможност за защита на
длъжника е останала предявяването на иска с пр.осн.чл.439 от ГПК- защото безпротиворечиво
е прието в съдебната практика, че съдебния изпълнител не може да прилага
института на погасителната давност.
По въпроса за
разноските: такива се претендират от ищеца. Ответникът търси юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
ищеца се следват сторените от него разноски, при това в пълен размер, а по
аргумент за противното от ал.3 и ал.8 от чл.78 от ГПК, на ответника не се
следват разноски.
В случая
разноските на ЕТ „Николета-Георги Червенаков" се формират от заплатена
държавна такса за образуване на делото – 109.85лв. и адвокатско възнаграждение-
500лв. От ответника бе направено възражение, което намира правното си основание
в текста на ал.5 на чл.78 от ГПК, за прекомерност на това възнаграждение.
Когато бъде преценявано, съда трябва да вземе предвид фактическата и правната
сложност на делото, както и минималния размер на възнагражденията, предвиден в
Наредба №1/ 09.07.2004г. /съществуването на която съдията-докадчик така и не
успя да си обясни и до момента, т.е. вече петнадесет години/. В нея е
предвидено, че за процесуално представителство и защита по граждански дела с
материален интерес, когато последния е в границите от 1000лв. до 5 000лв. /какъвто
е настоящия казус/, минималното възнаграждение на адвоката се изчислява по
формулата: 300лв. + 7% за горницата над 1000лв. По настоящото дело цената на
иска е 2 746.12лв., което означава, че минималното адвокатско
възнаграждение трябва да е 422.13лв. То е договорено в размер на 500лв. и
независимо, че делото не представлява особена фактическа и/или правна сложност,
не изглежда прекомерно, тъй като не надвишава с много минималния по закон
размер.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
На основание
чл.439 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Николета-Георги Червенаков",
ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ж.к.”Дружба”бл.7,
вх.А, ап.9, представлявано от Г.Червенаков НЕ
ДЪЛЖИ, поради погасяването й с изтичането на 5-годишния давностен срок по
чл.171 ал.1 от ДОПК, на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата 2 746.12лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и
дванадесет стотинки/, установена като задължение на едноличния търговец с Акт
за установяване на задължение №РА000 107/09.02.2012г., издаден от общината.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на ОБЩИНА СЛИВЕН за прекомерност на заплатено от ЕТ
„Николета-Георги Червенаков", ЕИК ********* на пълномощника му-адвокат по
настоящото дело, по ДПЗС № **********/ 15.03.2019г. възнаграждение. ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да
заплати на ЕТ „Николета-Георги Червенаков", ЕИК *********, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски по настоящото
дело, в пълен размер 609.85лв.
/шестстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ОБЩИНА СЛИВЕН да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва
да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ.