№ 68
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря Е. М. Р.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234400600106 по описа за 2023 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат В. П. – служебен защитник на
осъдения М. Я. И., подадена срещу определение № 23 от 10.01.2023 г.,
постановено по чнд № 2238/2022 година по описа на Районен съд-град
Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения М. Я. И. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 2368/2020 г. по
описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд № 1243/2022 г. по описа на
Районен съд-гр. Плевен, в размер на шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване
от осъдения по-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода, с два месеца лишаване от свобода, и е постановил той да изтърпи
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
1
На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към определеното за
изтърпяване от осъдения увеличено по-тежко наказание, и наказанието глоба
в размер на 400 лева, наложено на М. Я. И. по нохд № 2368/2020 г. по описа
на Районен съд-Плевен и наказанието глоба в размер на 200 лева, наложено
на М. Я. И. по нохд № 1243/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу увеличаването на
определеното за изтърпяване от осъдения общо по-тежко наказание. Прави се
искане за изменение на съдебния акт, като бъде отменено приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на въззивния жалбоподател М. Я. И. – адвокат В. П..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по
нохд № 2368/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд №
1243/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, е правилно и законосъобразно,
тъй като деянията, предмет на тези наказателни дела, са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения М. Я. И.
по-тежко наказание, в размер на шест месеца лишаване от свобода, с два
месеца лишаване от свобода е мотивирано от основния съд с обстоятелството,
че И. е извършил множество умишлени престъпления и следователно е
личност със завишена обществена опасност.
Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения
относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и
убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната
2
инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни
дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната
престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените
престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за
извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите
отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не
ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства
поправително и възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател по-тежко наказание. М. Я. И. за непродължителен период от
време – от 23.12. 2018 г. до 28.12.2018 г., е извършил четири умишлени
престъпления от общ характер.Тези фактически данни характеризират И. като
личност със завишена степен на обществена опасност и като човек,
демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До
момента са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода,
които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално
личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават извод, че е
необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което
не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две
или повече престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди
/какъвто е и М. Я. И./ са с по-висока степен на обществена опасност и
постигането на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо тях
обуславя и по-строгото им санкциониране посредством увеличаване на
определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от
16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.
Увеличеното общо най-тежко наказание е законосъобразно и поради
това, че то не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
3
Обстоятелството, че в изготвеното от прокурора предложение за
групиране на наложените на въззивния жалбоподател наказания, не е
направено искане за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК е правно
ирелевантно. Това е така, тъй като от една страна съдът е независим от
прокурора, а от друга, посочената материално-правна разпоредба може да се
приложи винаги, когато са налице основанията за това.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 10.01.2023 г., постановено по
чнд № 2238/2022 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4