Р Е Ш Е Н И Е № 10
Гр.Несебър, 15.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
административно наказателно дело № 996 по описа за 2014г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.Г.Н. с ЕГН **********, против М.Г.Н. с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. Ищецът твърди, че ответницата е
негова сестра, както и че двамата са съсобственици на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със
Заповед № РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
на адрес: град Несебър, улица ***********, с площ от 108,63 кв.м., при съседи:
на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор *********.
Всеки от двамата съделители притежава по 1/2 (една втора) идеална част от
правото на собственост върху имота, който е идентичен с този, описан в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *********. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ********* на Поморийския районен съд. Тъй като
страните не могат да уредят доброволно отношенията си във връзка с
прекратяването на съсобствеността, ищецът прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде допусната делба на описания имот между
съделителите при квоти от правото на собственост: по 1/2 (една втора) идеална
част за всеки от К.Г.Н. и М.Г.Н..
Производството се движи по реда
на чл.341 и сл. от ГПК и се намира в своята първа фаза.
В отговора на исковата молба
ответницата заявява единствено, че не желае делба на съсобствения имот.
С молба от 30.06.2015г., с която ищецът е поискал възобновяване на
спряното на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК производство, е поискал също и
определяне на начин на реално ползване на делбения имот или за заплащане на
суми от единия съсобственик на другия срещу ползването му на основание чл.344,
ал.2 от ГПК. Обосновава искането си с твърдението, че имотът, представляващ
заведение за обществено хранене, се ползва еднолично от ответницата.
С определение от 13.07.2015г.
съдът е приел за съвместно разглеждане в първата фаза на делбеното производство
исканията на ищеца К.Г.Н. за разпределение на ползването на делбения имот до приключване на делбата или
за заплащане на суми срещу ползването.
В съдебно заседание ищецът,
представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа искането за
допускане до делба на недвижимия имот между двамата съделителие при квоти от
правото на собственост – по 1/2 (една втора) идеална част за всеки от тях,
както и искането за разпределяне на ползването до приключване на делбеното
производство, като заявява, че не се противопоставя ищецът да ползва дял първи
от заключението на вещото лице. Представя писмени бележки, в които този път е
направено искане на ищеца да бъде предоставен за ползване тази част от делбения
имот, посочен като дял първи от заключението на вещото лице. Счета възраженията
на ответната страна по претенцията на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК за
неоснователни.
Ответницата се явява лично в
съдебно заседание и с процесуалния си представител, който също прави искане за
допускане до делба на имота между съделителите при посочените от ищеца квоти от
правото на собственост. Моли претенцията на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК да
бъде отхвърлена, тъй като недвижимият имот не може да бъде разпределен за
реално ползване, предвид неговото предназначение, като за да бъде разпределено
ползването му между съсобствениците било необходимо одобрен проект и
преустройства. Развива изразената в хода на съдебното производство теза, че от
имота, представляващ част от обект „Кафе-ресторант”, не могат да се обособят
два дяла за реално ползване с това свое предназначение. Поради това
разпределението на ползването му се явявало и недопустимо. Освен това
недоказани останали твърденията на ищеца, че той не ползва имота по причина, че
не бил допускан в него от страна на ответницата, като същевременно се
установило, че имотът се ползва от трето лице, което също представлявало пречка
ползването му да се разпредели между неговите съсобственици.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 21.03.1984г. е сключен договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № *********. на
Поморийски районен съдия, по силата на който договор М.А.К. е дарила на
внучката си М.Г. П. – ответницата, следния свой собствен недвижим имот: ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на площ от 114 кв.м. в държавно дворно място в град Несебър от 206
кв.м., съставляващо парцел ********** по плана на град Несебър, при граници на
парцела: изток – улица, запад – С.К., север – улица, юг – Д.В. и Е.В., както и
собствената си 1/2 (една втора) идеална част от горепосочения сутеренен етаж.
На 29.04.1984г. е сключен договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ********* на съдия при
Поморийския районен съд, по силата на който договор С.К. Н. е дарила на сина си
К.Г.Н. – ищеца, следния свой собствен недвижим имот: един апартамент на втори
етаж от жилищната сграда, находяща се в град Несебър, улица ***********,
възлизащ на 114 кв.м. и състоящ се от три спалня, дневна, кухня, баня, тоалет,
построен по силата на отстъпено право на строеж върху държавно място,
съставляващо парцел ***********, при граници: изток – улица, запад – С.К.,
север – улица, юг – Д. и Е.В., заедно с една втора идеална част от общите части
на сградата, както и 1/2 (една втора) идеална част от сутеренния етаж на същата
жилищна сграда.
Сутеренния етаж, описан в двата
нотариални акта, по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на
град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********* (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и
едно точка двеста четиридесет и четири точка едно точка три), намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на
самостоятелния обект : За обществено хранене; брой нива на обекта: 1; площ по
документ: 108,63 кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
– няма, под обекта – няма, над обекта – *********.
От заключението на вещото лице по
извършената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът приобщи към
доказателствения материал по делото като компетентно извършена и неоспорена от
страните, и което кореспондира с останалите писмени доказателства по делото, се
установява, че за делбения самостоятелен обект в сграда е изработен
архитектурен проект за „преустройство на приземен етаж и разширение сутерен за
кухненски блок за кафе-ресторант”, за който на съсобствениците е издадено
Разрешение за ползване № 462/17.08.2000г. от Началник РДНСК-Бургас. В него е
предвидена зала за посетители, склад, помещение за персонала, тоалетна и два
броя тоалетни с предверие за посетители. Имотът представлява част от заведение
за обществено хранене: Кафе-ресторант „Перла”, за който е издадено
Удостоверение № 2093/26.07.2006г., валидно до 26.07.2015г., за категория „две
звезди”, с капацитет 150 места (100 на открито и 50 на закрито) от Кмета на
Община Несебър, като в удостоверението е отбелязана промяна на обстоятелствата
от 03.04.2014г., а търговецът, в полза на коготото е издадено удостоверението,
е „Б.” ООД. Предвидените по проект склад за напитки и тоалетни с предверие са
обособени в една стая, част от залата за посетители се ползва като склад, в
който склад са изградени лети мивки – корита и водопроводна инсталация, които
към момента на огледа не се ползват. В залата за посетители е изграден
бар-плот. Вещото лице е предложило вариант за разпределение ползването на
делбения самостоятелен обект, като е приел, че в него могат да се образуват два
дяла за реално ползване, без да се има предвид ползването на имота като част от
обект: Кафе-ресторант ”Перла”, а именно, първият дял (ограден със син цвят на
приложената към заключението скица) е с площ от 54,31 кв.м. със самостоятелен
вход от улица ********, а вторият дял (ограден с жълт цвят на приложената към
заключението скица) е с площ от 54,32 кв.м. с два входа от външния зид на
източната фасада на сградата и един към поземления имот.
Изслушано в съдебно заседание,
вещото лице уточнява, че кухненския
блок, изграден в поземления имот, който като самостоятелен обект не е
въведен като предмет на делба, е част от търговския обект – Кафе-ресторант „Перла”,
каквато част се явява и открита площ, собственост на общината, за разполагане
на маси за обслужване на посетители. Затова делбеният имот може да се ползва
само като кафе (при условие, че в него се изгради санитарен възел) или като
магазин, но не и като ресторант с топла кухня според разрешението за ползване. Описаният
от вещото лице дял първи, включващ склада и тоалетните за персонала, обособени
в една стая, се ползват за жилищни нужди от майката на страните, а изградения
бар-плот се ползва като мокър бюфет.Вторият дял, който понастоящем се ползва от
сина на ответницата, включва складово помещение и е свободна площ за
преминаване през имота в дворното място и достъп до кухненския блок. Самото
разделяне на обекта за два дяла за ползване може да се изпълни с лека преградна
стена, защото страните имат самостоятелни входове.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за делба е с
правно основание чл.34 от Закона за собствеността, във връзка с чл.341 от ГПК.
За да се допусне делба на
имущество, следва, от една страна то да се идентифицира категорично и
недвусмислено, и от друга – да се установи безспорно, че то е съсобствено между
страните по делото, и след прилагане на законоустановените правила, да се
определи припадащата се на всекиго част от правото на собственост.
В случая въведеното като предмет
на иска за делба имущество е категорично установено като: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* (петдесет и
една хиляди и петстотин точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и
четири точка едно точка три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, адрес на имота: град Несебър, улица ***********,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********; предназначение на самостоятелния обект: За обществено
хранене; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: 108,63
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – *********.
Така е налице годен обект на
делба, който следва да се разпредели между определен кръг от лица, легитимиращи
се като негови съсобственици, като за да се персонифицира този кръг, следва да
се установи основанието, въз основа на което са придобили това качество.
Категорично е установено, че в
резултат на безвъзмездни сделки – договори за дарение, сключени през 1984г.,
страните по делото – ищецът и ответницата – всеки от тях е придобил по 1/2
(една втора) идеална част от правото на собственост, които притежават и
понастоящем. Съдът намира за безпредметно изследването на въпроса дали някоя от
страните, имащи качеството на дарени по сключените сделки, е била в сключен
граждански брак към момента на сключването им, предвид разпоредбата на чл.13,
ал.2 от СК (Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. на
01.07.1985г.)
Така делбата следва да бъде
допусната между страните по делото, които към датата на образуване на делбеното
производство се легитимират като съсобственици на делбения имот при равни квоти
от правото на собственост: по 1/2 (една втора) идеална част за всеки от тях.
ІІ. С молбата си от 30.06.2015г.
по делото ищецът иска да бъде разпределено до извършването на делбата между
страните ползването на процесния недвижим имот, евентуално ответницата да му
заплаща обезщетение за това, че ползва целия имот. Касае се до привременна
мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация и съдебният акт, с който се
постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено
нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор между страните. Именно
затова разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата
и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Именно затова
неотносими се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника по
искането за разпределяне ползването на имота, че такова разпределение било
недопустимо, понеже се налага промяна на предназначението му и извършване на
преустройства. Тези възражения са неоснователни, тъй като те касаят самото
извършване на делбата и възможността за обособяване на отделни самостоятелни
обекти, които да бъдат разпределени между съделителите, които въпроси обаче
могат да бъдат предмет на разглеждане само при извършването на делбата. Съдът
взе предвид, че делбеният имот не представлява самостоятелен търговски обект, и
в частност кафе-ресторант, а е само част от такъв.
По искането за разпределение на
ползването съдът съобрази от една страна, че същото представлява по същество
привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК за разпределение между съделителите на
ползването на делбения имот до приключване на делбата (така Решение № 411 от
27.05.2005г. по гр.д.№ 89/2005г., І г.о. на ВКС). От друга страна няма спор по
делото, че страните не ползват делбения имот съобразно правата си, поради което
с оглед изложеното и като взе предвид равните им права в съсобствеността му,
заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно техническа
експертиза, според което обособените два дяла с площ съответно от 54,31 кв.м. и
54,32 кв.м., всеки от тях със самостоятелни входове, и предвид изразеното
съгласие, а и искане, от процесуалния представител на ищеца, на последният да
бъде предоставен дял първи, на което искане ответникът не се противопоставя, а
и не изразява конкретни претенции във връзка с предоставяне на някои от
предложените два дяла, съдът намери по искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК
за подходящо, на същият да бъде предоставен за ползване до извършване на
делбата първи дял, ограден със син цвят на скицата към заключението на вещото
лице, с площ от 54,31 кв.м. със самостоятелен вход от улица ********, при
граници: изток – външен зид, запад – дворно място в поземления имот, сграда с
идентификатор ********.2 и стълбище в сградата, север – външен зид към улица ********
и юг – дял втори в процесния имот. На ответницата следва да се предостави за
ползване втори дял, ограден с жълт цвят
на скицата към заключението на вещото лице, с площ от 54,32 кв.м. с два входа
от външния зид на източната фасада на сградата и един към поземления имот, при
граници: изток – външен зид, запад – поземлен имот и дял първи от процесния
имот, север – дял първи от процесния имот и стълбите на сградата и юг – външен
зид към поземлен имот с идентификатор *********.
Воден от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш
И :
І. ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да бъде извършена между:
К.Г.Н. с ЕГН **********, против М.Г.Н.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***,
по отношение на следния недвижим
имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и
едно точка двеста четиридесет и четири точка едно точка три) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 /
18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: град Несебър,
улица ***********, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ********; предназначение на самостоятелния обект:
За обществено хранене; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа
площ: 108,63 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
– няма, под обекта – няма, над обекта – *********.
при следните квоти от правото на
собственост:
-
1/2 (една втора)
идеална част за К.Г.Н., и
-
1/2 (една втора)
идеална част за М.Г.Н..
ІІ. ПРЕДОСТАВЯ на К.Г.Н. с ЕГН **********, ползването на част от Самостоятелния обект в сграда с
идентификатор ********* (петдесет и
една хиляди и петстотин точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и
четири точка едно точка три) с площ от 54,31 кв.м., със самостоятелен вход от
улица ********, при граници: изток – външен зид, запад – дворно място в
поземления имот, сграда с идентификатор ********.2 и стълбище в сградата, север
– външен зид към улица ******** и юг – дял втори в процесния имот, ограден със
син цвят и представляващ дял първи според скицата към заключението на вещото
лице, ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА.
ПРЕДОСТАВЯ на М.Г.Н. с ЕГН **********,
ползването на част от Самостоятелния
обект в сграда с идентификатор *********
(петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и едно точка двеста
четиридесет и четири точка едно точка три) с площ от 54,32 кв.м., с два входа
от външния зид на източната фасада на сградата и един към поземления имот, при
граници: изток – външен зид, запад – поземлен имот и дял първи от процесния
имот, север – дял първи от процесния имот и стълбище на сградата и юг – външен
зид към поземлен имот с идентификатор *********, ограден с жълт цвят и представляващ
дял втори според скицата към заключението на вещото лице, ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: