Решение по дело №1601/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 29.12.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                   СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 1601/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 3622/02.02.2021 г., предявена от Й.М.К.,  с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът Й.М.К. твърди, че на 23.01.2020 г., около 12.40 ч., в гр. София, на бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“, към бул. „Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул. „Опълченска“, Ж.Д.З., при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП)  с лек автомобил „Мазда-6“, с peг. № ********, управляван от ищеца.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е починал М.М. К., с ЕГН: **********, който бил пътник в лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********.

По случая бил съставен Констативен протокол К-40/2020 г. и било образувано ДП № 11028/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР.

В исковата молба се сочи, че ищецът Й.М.К. е бил син на починалияМ.М. К..

Със смъртта на своя баща, ищецът загубил един от най-близките си хора. Помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение. Двамата били и най-верни приятели, заедно споделяли общи хобита и занимания, които сплотявали отношенията помежду им. Починалият бил стожера в семейния дом, бил е човекът, от който ищецът черпил опит, учил се на уважение, поставил е устоите в съзнанието му да бъде голям човек и отговорна личност. Загубата за ищеца била   непреодолима и безвъзвратна, довела със себе си нестихващи душевни болки и страдания.  В резултат на трагичния инцидент, психическото състояние на Й. М. К. било тежко. Той станал унил, тревожен и безпокоен без видима причина. Липсата на бащина упора, щяла да го съпътства през най-важните периоди от живота му - отглеждане на деца и внуци, без да може да разчитат на помощ, съвет или подкрепа, каквито само баща би бил в състояние да му даде.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, включително и на водача Ж.Д.З..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за  неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателното  плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „З.К.Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, както и че ищецът е син на починалияМ.М. К..

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, както и противоправността на неговите действия. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Оспорва и твърденията в исковата молба, че между ищеца и пострадалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото ПТП, както и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания. Излага съображения, че законът не е въвел презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за други лица.

Ответникът оспорва и претендирания размер на исковата претенция, като прекомерен и неотговарящ на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика.

Ответникът релевира възражение и за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на  водача на лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ******** - Й. М. К., който  допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл.  28, ал. 1, т. 2, чл. 47 и чл. 50 от Закона за движение по пътищата.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на починалияМ.М. К., който, като пътник в лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, е нарушил установеното му в чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП задължение да използва обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е било оборудвано.

Ответникът възразява и по отношение на претенцията за присъждане на лихва за забава.

Моли, искът да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач на страната на ответника –  Ж.Д.З., счита, че искът е неоснователен и моли, да бъде отхвърлен. Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 23.01.2020 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/119001617809, валиден от 23.06.2019 г. до 22.06.20207 г., „З.Л.И.“ АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, включително и на водача Ж.Д.З.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 19.05.2021 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 32).

Съдът приема за установено по делото, че на 23.01.2020 г., около 12.40 ч., в гр. София, на бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Опълченска“, е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, управляван от третото лице – помагач Ж.Д.З. и лек автомобил „Мазда-6“, с peг. № ********, управляван от ищеца Й.М.К..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 15 и сл. и л. 84 и сл.), съставен на 23.01.2020 г. от полицейски инспектор при О„ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен протокол К-40/2020 г., съставен от дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, който също е посетил мястото на ПТП (л. 7).

По случая е било образувано ДП № 11028/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 484/2020 г. по описа на СГС, което към 03.10.2022 г. не е приключило (видно от писмото от СТП, л. 161).

Относно механизма на ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Л.Р. и М.Р.Н..

Свидетелят Т.Л.Р., при настъпване на процесното ПТП е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********, управляван от Ж.Д.З.. Преди настъпване на произшествието, автомобилът, в който бил свидетелят, се движел с около 40 - 45 км.ч,. в средната лента на бул. Сливница, в посока Сточна гара. (идвали  от ж.к. Люлин).  Свидетелят сочи, че са се движили напред и свидетелят е усетил удар отстрани. Сблъсъкът настъпил на кръстовището на бул. Сливница и ул. Опълченска.  Според свидетеля, автомобилът, в който се е возил, не е удрял другия автомобил, а свидетелят е усетил удар от ляво. След удара, автомобилът, в който бил Р., се отбил в най-лява лента след кръстовището, а другия автомобил бил спрял напряко на движението по средата на ул. Опълченска на мостчето. От другия автомобил излязъл  водачът, но от дясната страна на автомобила. От лявата страна се отворила предна пътническа врата.

Свидетелят М.Р.Н., при настъпване на процесното ПТП, също е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с peг. № ********. Свидетелят сочи, че ПТП е станало на бул. Сливница и  пресечката с ул. Опълченска. Свидетелят усетил удара, спрели и видял, че другият автомобил се намира на моста, между двата светофара на ул. Опълченска. Преди това, свидетелят видял, как този автомобил сменя лентите. Водачът на другия автомобил излязъл от дясната страна на автомобила. След това,  от лявата врата на автомобила, излязъл  и пътникът. Водачът имал малко кръв на главата. Пасажерът, доколкото свидетелят си спомня, говорел нормално, бил в нормално състояние, но свидетелят не го е доближавал.

По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза (АТЕ). Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е приело следното:

На 23.01.2020 г., около 12.40 часа, в гр. София, по бул. Сливница, с посока от бул. *********към бул. Христо Ботев, се е движел  лек автомобил „Мерцедес-Е220“, с рег. № ********, управляван от Ж.Д.З., като се е приближавал  към кръстовището с ул. Опълченска. Движил се е в третата пътна лента,  считано от  дясно на ляво със скорост 60-65 км/ч. ВЛ е констатирало, че платното за движение в посока към пл. Лъвов мост е еднопосочно с 4 пътни ленти, най-дясната е предназначена за автобуси, втората и третата са за движение направо, а четвъртата най-лявата е за извършване  на  ляв завой и навлизане в ул. Опълченска посока към бул. „Мария Луиза“ и Централна ж.п. гара. Пътните ленти са маркирани и обозначени със съответните стрелки, които от 2014 г. до настоящия момент не са променяни според „Гугъл Земя“. Времето е  било слънчево,  с добра видимост и суха пътна настилка.

В същото време, в най-лявата пътна лента, която е за ляв завой (обозначена със стрелка за ляв завой) се е движил  л.а. „Мазда-6“, с рег. № ********, управляван от Й. М. К. със скорост 50 – 55 км/ч., който е с  десен волан.

Тъй като л.а. „Мазда“ се е движил в лентата за ляв завой,  най-вероятно водачът на  л.а. „Мерцедес“ е преценил,  че водачът на л.а. „Мазда“  ще намали и ще завие наляво, е предприел маневра престрояване в най-лявата пътна лента малко преждевременно  в самото кръстовище, но е преценил  неточно  скоростите  на  двата автомобила.  Поради тази причина при навлизане в най-лявата пътна лента л.а. „Мерцедес“  е ударил с левия ъгъл на предната броня и с предния ляв калник  предната част на лявата  страна на  л.а. „Мазда“ в зоната на  предното дясно колело и предния десен калник.

При първия удар, който е кос страничен с голям ексцентрицитет, автомобилите са придобили ротация, от която л.а. „Мазда“  се е завъртял в посока обратна на часовника,  гледан отгоре, а л.а. „Мерцедес“ се завъртял в посока на часовника, гледан отгоре. По този начин предните им части са се раздалечили, а  задните им части са се сближили, от което страните им са се сблъскали и протрили, докато са се разделили, поради  различните си посоки на  движение и всеки  е продължил по изходящата си траектория. Водачът на л.а. „Мерцедес“ е успял да задейства спирачки и е спрял автомобила  в най- лявата пътна лента.

След удара,  л.а. „Мазда“  се  е отклонил на значително по-голям ъгъл наляво, защото е бил с по-малка маса и е достигнал десния тротоар на  моста  над Владайска река, където се е ударил във високия  му бордюр. От този удар се е разрушила  предната му дясна гума  и окачването на предното му дясно колело, което се е измесило  назад и се е ударило в  основата на предната дясна колона. След това автомобилът се е качил на  десния  тротоар и след като се е движил по  дъгообразна  траектория, се е върнал на платното за  движение  на ул. Опълченска, като  се е спрял  в  края на  моста, напречно.

Видно от АТЕ, причината за настъпване  на произшествието е  в субективните действия  на  водача на  л.а. „Мерцедес Е 220“, предприел преждевременно престрояване от третата пътна лента в най-лявата  четвъртата лента,  в която се е движил  л.а. „Мазда 6“.

При така установените факти, съдът приема, че водачът Ж.Д.З. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ….. да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, ……. преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение (ал. 1) и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея (ал. 2). Действително, видно от АТЕ, поведението на водача на л.а. „Мазда“ (ищеца) също е в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй  като л.а. Мазда не е завил наляво от лентата за ляв завой, а е продължил направо без да намалява  скоростта си, като така е подвел водача на л.а. „Мерцедес“, който е искал да се престрои в най-лявата пътна лента. Това, обаче, не променя обстоятелството, че поведението на третото лице – помагач, е било виновно и противоправно.

На 23.01.2020 г., след настъпване на процесното ПТП,М.М. К., с ЕГН: **********, който бил пътник в лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ********, е починал. Това се установява от Препис – извлечение от Акт за смърт (л. 8) и от Констативния протокол (л. 7).

Не се спори по делото, че ищецът е бил син наМ.М. К.. Този факт е отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 19.05.2021 г.), а и се установява от представеното удостоверение за наследници (л. 9).

От показанията на свидетелката Я.М.А.К., която е сестра на ищеца, се установява, че от смъртта на своя баща, Й.М.К. е претърпял неимуществени вреди. Ищецът дълго време бил в шок, станал затворен, не искал да говори, изживявал произшествието отново. Двамата с баща си били в много добри отношения, разбирали се и си помагали, били приятели, никога не се били карали.

По делото, не се установява, обаче, че смъртта наМ.М. К. е настъпила в резултат на процесното ПТП.

В  предварителното заключение на СМЕ на труп № 79/2020 г. (съставено от съдебен лекар в досъдебното производство, л. 99 и сл.) е посочено, че при изследването на трупа наМ.М. К. е установено: Коронаросклероза. Генерализирана атеросклероза. Xипертрофия на сърцето. Масивни сраствания на десния бял дроб. Състояние след ампутация на десния крак. Счупвания на гръдната кост и на ребра двустранно, без кръвонасядания на околните меки тъкани.

Причината за смъртта наМ.М. К. е острата дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, развила се в резултат на коронаросклерозата и хипертрофията на сърцето.

Установените счупвания на гръдната кост и на ребра резултат от механично въздействие в областта на гръдния кош,  най-вероятно  получени в резултат на реанимационни мероприятия и нямат белези на прижизненост, т.е. са получени послесмъртно.

В съдебно-медицинската експертиза на  труп № 79/2020 г. (съставена от съдебен лекар в досъдебното производство, л. 101 и сл.) също е прието, че причината за смъртта наМ.М. К. е острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развила се в резултат на коронаросклерозата и хипертрофията на сърцето.

Констатирано е че липсват  травматични увреждания.

По тялото и крайниците не се установяват травматични увреждания, които да са получени в резултат на ПТП.

Установените счупвания на гръдна кост и ребра двустранно нямат признаци на прижизненост, същите са получени послесмъртно и най-вероятно са получени при опит за извършване на реанимационни мероприятия. Същите не са в причинна връзка с настъпилия смъртен изход.

По настоящото дело е прието основното и допълнителното заключение по извършената съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице, след като се е запознало със събраните по делото доказателства, е констатирало, при проведения оглед и аутопсия върху трупа наМ.М. К. по главата, тялото и крайниците не са установени травматични увреждания, които могат да се обяснят с пътно-транспортно произшествие.

При него преди ПТП е било налице състояние след ампутация на десен крак, по повод на което е бил с инвалидна количка.

При аутопсията са установени и счупвания на гръдната кост и на ребра, които са причинени в резултат от механично въздействие в областта на гръдния кош. Липсата на кръвонасядания около травмите със счупвания означава, че към момента на причиняване на тези увреждани не е имало сърдечна дейност или тялото е било силно обезкървено.

Тъй като на тялото на пострадалия при аутопсията не е описаната тежка анемия (описани нормални послесмъртни петна), не може да се приеме, че  то е било обезкървено. ВЛ е посочило, че според разпитаните по делото свидетели, смъртта на К. не е настъпила в момента на ПТП, т.е. след него той е имал сърдечна дейност, или ако травмата е била прижизнено нанесена неминуемо около счупените ребра би имало кръвонасядания в меките тъкани. Отчитайки и тези данни, ВЛ е приело, че установените счупвания на ребра и гръдна кост са настъпили след смъртта на пострадалия. Такива счупвания след настъпване на смърт в практиката най-често се наблюдават при опит за оказване на спешна помощ с непряк сърдечен масаж при спряло сърце.

На въпроса „Налице ли е причинно-следствена връзка между смъртта на починалия и травматичните увреждания, получени при ПТП ?“, ВЛ е отговорило следното:  

При аутопсията на трупа на К. са установени данни за болестна причина за смърт - високостепенна (80- 90%) коронаросклероза; Тежка хипертрофия на сърцевия мускул (л.к. 2,5 см), както и данни за хронични заболявания от генерализирана атеросклероза и адхезивен плеврит. Същевременно не са установени травматични увреждания или други които да обяснят скоропостижното настъпване на смъртта.

При тези данни следва да се приеме, че причината за смъртта наМ.М. К. е болестно обусловена, от остро настъпила сърдечно­съдова и/или дихателна недостатъчност, т.е., че няма връзка между настъпването на смъртта и ПТП,  още повече и с причинени телесни увреждания. ВЛ е посочило, че анализът на медицинската документация по делото дава основание да се приеме, че се касае за болестно обусловена, скоропостижна, ненасилствена смърт. В практиката тази причина за смърт се приема, когато смъртта настъпва ненадейно и бързо, при видимо стабилно, добро здраве, вследствие на относително скрито или атипично протичащо заболяване, или при състояния променящи реактивността на организма.

Темпа на настъпване на смъртта може да е различен - секунди, минути или часове, като в конкретния случай може да се посочи само, че се касае за бързо настъпила смърт, без да може по-точно да се прецизира.

ВЛ е посочило, че констелацията от отразените при аутопсията находки дава основание с най-голяма вероятност смъртта да се отдаде на остро развила се сърдечно­-съдова недостатъчност, възможно и дихателна недостатъчност с водеща роли в танатогенезата на съчетанието на тежката коронаросклероза и тежка хипертрофия на миокарда.

ВЛ е обяснило, че коронаросклерозата е процес, при който се образуват плаки в тесните кръвоносни съдове които хранят сърдечния мускул - миокард. Последните стесняват просвета им, което намалява кръвотока, нарушават способността на артерията да се свива или отпуска в зависимост от потребностите. Същевременно хипертрофията (разрастване мускулната масата) на миокарда (както е в конкретния случай) изисква релативно по-добро кръвоснабдяване, с по-добър дебит.

Могат да се обсъждат няколко механизма за това рязкото настъпване на недостиг на кръв към дадена зона на миокарда, като е възможно и действие на повече от един механизма едновременно. Много често високи плаките (запушване над 80 - 90%, както в конкретния случай) могат да бъдат усложнени, при което върху тях допълнително протича тромбоомбразуване, като това допринася още повече за бързо стесняване лумена на съда или дори пълната му обтурация (запушване). Възможна причина е и спазъмът на коронарните артерии, който може да е резултат от повишен контрактилите на галдкомускулните клетки в стената на артерията или пък на ендотелна дисфункция и др.

За да може сърцето да продължи да функционира и постоянно да изпомпва ефикасно кръвта, за да отговори на нуждите на тялото, трябва да има постоянно снабдяване с кислород и хранителни вещества, осигурени предимно от коронарната циркулация. Условие, наречено миокардна исхемия, се случва, ако кръвоснабдяването на миокарда не отговаря на търсенето. Ако този дисбаланс се запази, той предизвиква каскада от клетъчни, възпалителни и биохимични събития, водещи в крайна сметка до необратима смърт на сърдечните мускулни клетки, което води до инфаркт на миокарда. Увреденият миокард е състояние на преходна левокамерна дисфункция след исхемично събитие. Това се случва, ако коронарният кръвен поток е нарушен за кратък период от време (5-15 минути). Продължителното излагане на миокарда на исхемично състояние води до нарушаване на неговата контрактилна функция, която може да бъде частична или пълна, това е известно като миокардна хибернация. Спектърът на увреждане на миокарда зависи не само от интензивността на нарушената миокардна перфузия, но и от продължителността и нивото на метаболитното търсене по време на събитието. Тежката загуба на способността на клетките на сърдечния мускул да се свиват може да бъде наблюдавана още в рамките на 60 секунди. Устойчивостта на отнемане на кислород към миокарда чрез прекратяване на кръвоснабдяването довежда до необратимо увреждане на миокарда в рамките на 20 до 40 минути до няколко часа в зависимост от няколко фактора, включително съществуващото метаболитно състояние на тялото и наличието на коронарен обезпечен кръвен поток.

Най-тежката проява на исхемичната болест на сърцето е инфарктът на миокарда. Такъв в случая не е доказан макроскопски при аутопсията поради това, че не е имало време от старта на патологичния процес до макроскопската му изявата му, а и не е проведено хистологично изследване на тъкани от миокарда под микроскоп.

Анатомичната патологична диагноза на остър миокарден инфаркт при аутопсия се основава на груби и микроскопични признаци. Остър инфаркт на миокарда може да се види до 12 часа след настъпването му (при преживяване) и е свързан с минимални патологични находки. В периода от 12-24 часа след инфаркта миокардът проявява прогресивна бледност. През периода от 2 до 4 дни след инфаркта, мъртвият мускул става жълт и по-мек на допир. 4-10 дни след инфаркта се развива хиперемична граница и мековат, жълт, център. При хистологично изследване под микроскоп на тъкани (каквото в случая няма данни да е проведено) най-ранното микроскопично откритие при остър миокарден инфаркт е наличие на вълнообразни миоцити и се вижда един час след началото на инфаркта.

Видно от СМЕ, напълно е  възможно при наличните заболявания, да настъпи спонтанно и без провокиране внезапно обостряне и скоропостижна смърт на К. от бърза прогресия на болестните промени съществуващи при него преди ПТП.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП е смъртта наМ.М. К., т.е. че смъртта е предизвикана именно от противоправното деяние на третото лице – помагач. В тази връзка, съдът съобрази следното:

Причинно-следствената връзка  между деянието и вредата не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2.  Тя е налице тогава, когато деянието се явява това условие, без което вредата не би била настъпила и при наличието на което при нормално стечение на обстоятелствата биха настъпили същите последици. Причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука, но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към причинната връзка е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.

Относно причинно-следствената връзка в практиката си ВКС използва два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди – т.нар. теория за равноценността, съгласно която е налице причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато последното се явява необходимо условие за настъпването на вредите и т.нар. адекватна теория – преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват вследствие извършеното противоправно деяние.

В решение № 9/02.02.2018 г. по гр.д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО, при отговора на въпроса „дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова”, е прието, че деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става дума за така наречената теория за адекватната причинна връзка, известна още като теория за относимата причина. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.

В настоящия случай, видно от заключението по СМЕ, причината за смъртта наМ.М. К. е болестно обусловена и няма връзка между настъпването на смъртта и ПТП. Това е ясно и категорично заявено от ВЛ по СМЕ, а е и констатирано в протокола за аутопсия. Действително, вещото лице е посочило, че психо-емоционално напрежение може да обуслови внезапна сърдечна смърт, при предходни заболявания. Посочило е още, че при К., на фона на съществуващите сърдечно-съдови заболявания, неминуемо възникналото след ПТП психо-емоционално напрежение (уплаха, силна тревога), съчетано с физическо напрежение след ПТП, са довели до неблагоприятно въздействие и са били провокиращи фактори за остро развила се сърдечно-съдова недостатъчност и респективно за скоропостижна сърдечна смърт. Както беше посочено, обаче, за да е налице причинен процес, следва вредата да е  обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието. А в случая това не е така – вредата не е адекватна последица от деянието, а е негово случайно следствие.

Поради изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 605 лева, в т.ч. 5 лв. – ДТ за издаване на съдебно удостоверение (л.71), 50 лева – депозит за свидетел (л. 125), 550 лв. – депозит за АТЕ и СМЕ (л. 122 и л. 123).  На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице – помагач не се дължат разноски.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.К.,  с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на М.М. К., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на  23.01.2020 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.М.К.,  с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на  „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 605 лева - разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Ж.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** -  трето лице помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                                      СЪДИЯ: