Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 13/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Административното дело е образувано по жалба на И.И.Д.
с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Разпореждане № 4506-40-126 от 22.12.2020г.
на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ФГВРС),
с което е отказано изплащането й на гарантирано вземане на починалия й
наследодател по нейно заявление от 12.08.2020г.
В жалбата се излага, че разпореждането е
незаконосъобразно, поради наличие на всички отменителни основания по чл.146 от АПК. Доводите за това са, че жалбоподателката като наследник на правоимащо по ЗГВРСНР лице е в правото да й бъдат изплатени от фонда
начислените, но неизплатени на наследодателя й трудови възнаграждения. Твърди
се, че неправилно административният орган е приел, че тя няма право да получи
същите, т.к. синът й е починал преди обявяване на предприятието в
несъстоятелност. Претендира се, че са налице всички предпоставки на закона за
изплащане на гарантираните вземания на сина й от начислените, но неизплатени му
трудови възнаграждения, което парично вземане е наследимо право и тя е
единствения законен наследник. Моли съдът да отмени атакувания административен
акт, претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея основания,
ангажира съображения по същество, моли обжалвания административен акт да бъде
отменен и претендира разноски по представен списък. Представя и писмена защита
с изложени подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В представени писмени бележки
поддържа, че обжалвания административен акт е законосъобразен и съобразен с
целта на закона по изложените в него мотиви.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Е.Н.Д. е бил в трудовоправни
отношения с „Технокороза” АД гр. Ловеч, ЕИК ********* от 05.06.2018г., като е
бил назначен на длъжността „Шлосер” с трета категория труд. На 04.12.2019г. е
било прекратено трудовото му правоотношение с дружеството на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. На 18.02.2020г. Е.Д. е починал, като е оставил за законен
наследник неговата майка И.И.Д. ***. С Решение №59/01.07.2020г. по т.д.
№11/2020г. на Ловешки окръжен съд е открито производство и е обявено в
несъстоятелност „Технокороза” АД гр. Ловеч с ЕИК *********.
Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане вх.№Ц 4502-10-616 от 12.08.2020г. И.И.Д., майка и единствен наследник на починалия Е.Н.Д.,
в тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР е поискала да й бъде отпуснато
гарантирано вземане по ЗГВРСНР – неизплатени възнаграждения на наследодателя й
от обявеното в несъстоятелност дружество. Заявлението-декларация е било попълнено
по образец на Приложение №4 към чл.8, ал.1 и подадено до директора на ТП на НОИ
Ловеч, като към него са били приложени пълномощно, удостоверение за наследници,
препис-извлечение от акт за смърт и справка от работодателя за размера и вида
на начислените, но неизплатени възнаграждения на починалия работник.
С обжалваното Разпореждане № 4506-40-126 от 22.12.2020г. на Директора на ФГВРС на
И.И.Д. *** е било отказано изплащането на гарантирано вземане от
фонда, тъй като не е правоимащо лице по смисъла на ЗГВРСНР. В случая АО е приел, че наследникът на Д. е подал
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане в предвидените в чл.25
от ЗГВРСНР
срокове, но не е правоимащо лице, тъй като Д. е починал преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, което обуславя невъзможността
му да упражни субективното си право по чл.6 от ЗГВРСНР, като подаде
заявление-декларация за отпускането му. Предвид на това АО е приел, че със
смъртта на Д. отпада възможността му да участва в гражданския оборот, поради
което не е упражнил правото си на гарантирано вземане, което обуславя
невъзможност да се сформира за наследниците му наследствена маса, която да бъде
разпределена между тях. Направен е извод,
че заявителката И.Д., като наследник на Е.Д. не е правоимащо лице по смисъла на
ЗГВРСНР.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР. Разпореждане № 4506-40-126 от 22.12.2020г.
на Директора на ФГВРС е връчено на И.И.Д. на 04.01.2021г., видно от отбелязването в него, а
жалбата е изпратена чрез пощенски оператор на 06.01.2021г. и е постъпила в НОИ на
08.01.2021г., вх.№ 4504-40-10. Оспореният
административен акт съдържа волеизявление на неговия издател, с което се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в
случая ТП на НОИ Ловеч, предвид седалището на дружеството, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Разпореждането на Директора
на ФГВРС е издадено от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, в установената от закона
форма, с излагане на правни и фактически основания, мотивирано е. При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази връзка в жалбата
са бланкетни, без да се сочат конкретни нарушения, които да бъдат проверени от
съда.
Разпореждането обаче е
издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, относим към
предмета на спора.
Гарантирани вземания на работниците и служителите по ЗГВРСНР
са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт (чл.3).
Съгласно чл.4 от ЗГВРСНР в относимата и действаща към
момента редакция, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците
и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл.2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Лицата
по ал.1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6.
Правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР е лично имуществено право, което възниква
по силата на закона от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника
в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството.
Съгласно чл.25 от ЗГВРСНР, гарантираните вземания по
този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена
от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6 или
от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател
за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на другата държава.
По силата на чл.16, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), за изплащане на неполучени
гарантирани вземания поради смърт на правоимащото лице наследниците му подават
заявление до ТП на НОИ, към което прилагат удостоверение за наследници.
Гарантираните вземания се изплащат на упълномощеното от всички наследници лице
или се разделят между наследниците по определения от Закона за наследството ред.
Анализът на цитираните правни норми, отнесен към
конкретния случай, очертава условията, при наличието на които едно лице (или
неговите наследници) има право да му бъде изплатено гарантирано вземане по ЗГВРСНР
– работодателят му да е с открито производство по несъстоятелност; лицето да е
било в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от
продължителността на работното време; работодателят да е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6; лицето да има начислени и
неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по силата
на нормативен акт; да подаде (лично или ако е починало – неговите наследници) заявление-декларация
по образец до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в
тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6.
По делото е установено, че Е.Н.Д. е бил в трудовоправни
отношения с „Технокороза” АД гр. Ловеч до 04.12.2019г., има начислени и
неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения при прекратяването на трудовия му договор за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2019г., „Технокороза” АД гр. Ловеч с решение на ОС
Ловеч от 01.07.2020г. (вписано на същата дата) е с открито производство и е
обявено в несъстоятелност с начална дата 31.12.2019г., Е.Н.Д. е починал на 18.02.2020г., И.И.Д. е единствен негов наследник и
последната е подала заявление-декларация за изплащане на гарантирани вземания на
12.08.2020г. в тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР.
Всички тези факти са възприети и от административния орган, посочени са в
разпореждането му и по тях не се спори.
Спорът по делото е правен и се концентрира във въпроса
правоимащо лице ли е майката на починалия работник като негов наследник да
получи гарантираните вземания на нейния син за неизплатените му възнаграждения
и обезщетения.
Обосновано административният орган е посочил, че правото
на наследниците на починалия работник или служител да получат гарантирани
вземания по ЗГВРСНР е производно от правото, което лицето е имало приживе по
чл.25 от същия закон, но е направил погрешния извод, че работникът е следвало
да е подал приживе заявление-декларация, т.е. да е упражнил своето право по ЗГВРСНР,
за да могат да се ползват от него и наследниците му, поради което последните не
са правоимащи лица по този закон. Този извод е необоснован и противоречи на
материалноправните разпоредби на закона и на неговата цел.
Съгласно чл.30 от ЗМДТ, наследственото имущество
включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху
такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към
момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Принципът,
че имуществените права преминават по наследство, а личните (неимуществени)
права са ненаследими, има редица изключения. Съществуват и лични права, които
имат имуществен характер, като са налице различия в режима на наследяването им.
В настоящия случай се наследяват вземания, произтичащи от трудово
правоотношение. Личният характер на престацията на работника по трудовото
правоотношение определя личния характер на правото (вземането) за трудово
възнаграждение. От друга страна, вземането
за трудови възнаграждения и за обезщетения по трудов договор е имуществено
право, поради което е наследимо, включва се в наследствената маса –
противно на приетото в оспорения акт, и при смърт на работника наследниците му
по закон могат да претендират заплащането му.
Притежаването на правото включва възможността
носителят му да предприеме действия във връзка с упражняването му, в настоящия
случай изразяващи се в подаването на заявление-декларация за изплащане на
гарантираните вземания на наследодателя. Приемането на обратната теза означава
да се преклудира възможността за реализирането на придобито право от носителите
му (ако наследството е прието), поради настъпила смърт на работника преди
вписване в Търговския регистър на решението по чл.6 от ЗГВРСНР и преди подаване
на заявлението-декларация, каквито не са смисъла и целта на закона.
В качеството си на наследник на починалото лице, което
е било в трудовоправни отношения с дружеството в несъстоятелност, И.Д. чрез
надлежно упълномощено лице в срока по чл.25 от ЗГВРСНР и на основание чл.16,
ал.1 от НРНИРСОИГВНР е подала заявление-декларация за изплащане на следващите
се възнаграждения и обезщетения. По този начин е упражнила признатото й право
на наследяване на гарантираното по закон вземане на сина й Е.Д. от дружеството
в несъстоятелност, което право включва и подаването на декларация-заявление за
изплащане на гарантираните вземания.
По изложените съображения съдът приема, че Д. като
наследник на починалия си син е правоимащо лице по смисъла на ЗГВРСНР и
административният орган е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да
се отмени и преписката да се върне на Директора на ФГВРС за ново произнасяне по
заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона в настоящото решение и след извършване на преценка за
наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на правото на
гарантирано вземане от наследодателя.
В същия смисъл е формирана и константна практика на
ВАС, която основателно е цитирана като относима и от процесуалния представител
на оспорващата – Решение № 4620/21.04.2020г. по адм.д. № 11007/2019 г., VI о., Определение
№ 15254/10.12.2018г. по адм. д. № 14500/2018г., VI о.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на оспорващия в жалбата и в хода по същество за възстановяване на
направените разноски по делото, които са своевременно поискани, реално
направени и доказани по основание и размер. И.И.Д. е направила разноски за
държавна такса от 10 лв. и за заплатен изцяло адвокатски хонорар от 550 лв., или
общо разноски в размер на 560 лв., които следва да й се възстановят от бюджета на
органа – издател на отменения акт. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар – той е определен и заплатен в размер,
надвишаващ съвсем малко минималния по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения; адвокатът се е явил в
проведеното съдебно заседание, ангажирал е становище по същество и е представил
писмена защита, т.е. осъществил е изцяло и в пълнота договорената защита на
правата на жалбоподателя. От друга страна делото е и с материален интерес –
претендира се и е постановен отказ за изплащане на гарантирани вземания в общ
размер 6248,40 лв. (виж справката от работодателя на л.16), при който
материален интерес минималното възнаграждение по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №
1/2004г. е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв., а в случая е изплатен
адвокатски хонорар под този минимум.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. 2
и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-126/22.12.2020г. на
Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, с което
на И.И.Д. е отказано изплащането на гарантирано вземане на починалия й
наследодател по нейно заявление от 12.08.2020г.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите” за ново произнасяне по
подаденото заявление от И.И.Д. съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите” към НОИ да заплати на И.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез АС Ловеч пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: