№ 14990
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110140749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу П. В. К., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 2155,14 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., аб.№
..., сумата от 37,51 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 30.08.2021г. до окончателното плащане, сумата от 298,33 лв. – мораторна
лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 24.08.2021г., и сумата от
7,59 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2018г. до
24.08.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
50536/2021г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик
на процесния недвижим имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи
условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
1
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва,
че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на
установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита като моли съда да постанови решение,
с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е обвързан от
договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия, тъй като няма
качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот. Не оспорва
количеството потребление и размера на начислена цена на топлофикационната услуга.
Възразява по активната материална легитимация на ищеца относно вземането за цена
на услугата дялово разпределение. Оспорва претендираните суми за начислени лихви с
твърдения, че не се доказва да е в забава. Навежда и възражение за погасяване на
вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции и прави искане да му бъдат присъдените сторените деловодни разноски.
От страна на третото лице-помагач на ищеца .. е постъпило становище, че
дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно
нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил
правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 50536/2021г. по описа на СРС, 44
с-в, по подадено на 30.08.2021г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу П. В. К.
е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на
заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения
едномесечен срок от получаване на съобщението за указанията на съда ищецът е
предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване
на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение
между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот през исковия период; 2/ извършена от ищеца през този период
доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната
цена; 3/ предоставяне на услугата дялово разпределение, вземането за чиято цена в
начисления размер е възникнало в неговия патримониум; и 4/ неизпълнение
насрещното задължение на ответника за заплащане стойността на потреблението и
услугата дялово разпределение.
2
Основният спор по делото е концентриран върху съществуването на
договорното правоотношение, част от съдържанието на което са претендираните от
ищеца вземания.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено
по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато
ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на
облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на
вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за
3
топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото
разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното
предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично
съгласуване насрещните волеизявления на страните.
В случая страните не спорят, че процесният недвижим имот се намира в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от
представен по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том
XXXVII, нот.дело № 7212/1995г. по описа на нотариус ., ответникът е придобил по
силата на договор за дарение от 7.04.1993г. правото на собственост върху имота, като
прехвърлителите Паско Маринов Тодоров и Надка Симеонова Тодорова са запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на същия. По делото няма данни за
настъпила след извършената разпоредителна сделка смърт на ползвателите, нито са
ангажирани доказателства, сочещи на прекратяване на учреденото им ограничено
вещно право на друго законово основание. Установява се обаче, че с молба-декларация
от 8.11.1999г. ответникът е направил искане до топлопреносното дружество за
откриване на партида за имота на негово име, декларирайки, че го ползва за жилищни
нужди заедно с членовете на семейството си. От представени формуляри за главен
отчет и изравнителни сметки се установява, че въз основа на така направеното искане
ответникът е вписан като титуляр на партидата и се води като задължено лице за
цената на доставената топлинна енергия, респ. на негово име като клиент на услугата
са начислявани дължимите суми за потребление по издаваните фактури.
Съдът намира, че подадената от ответника молба-декларация обективира
отправено до ищеца предложение за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот, което последният е приел, предвид данните за
титулярството на партидата. Следователно, при така постигнатото съгласие и по
аргумент от приетото във визираното по-горе ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, следва
да се приеме, че въпреки наличието на учредено в полза на трети лица вещно право на
ползване върху имота, качеството потребител на топлинна енергия през исковия
период има ответникът, който е встъпил по своя воля като страна-купувач в договорно
правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й вместо задължените съгласно
закона лица.
По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на
топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за
които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно
одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по
един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
4
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените
Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие,
поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото
дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през
исковия период на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
между ищеца и ответника, което предпоставя ангажиране отговорността на последния
за неизпълнени договорни задължения.
Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период ищецът е доставял
топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от .., като
стойността на потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, възлиза на
начисления размер от 2155,14 лв., формиран от общата стойност на прогнозното
количество по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон въз основа
реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че дяловото разпределение е
извършвано от ФДР съобразно нормативните изисквания, по коректно приложена
методология, като цената на тази услуга за исковия период е в размер съответен на
претендираната сума от 37,51 лв. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или по негово възлагане
от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в чл. 22, ал. 2 от
приложимите Общи условия от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания търговец. Съгласно визираните разпоредби
ищецът е легитимиран титуляр и на вземането за цена на услугата дялово
разпределение, което в отношенията с потребителя възниква в полза на
топлопреносното дружество, задължило се срещу възнаграждение да предостави тази
услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител.
При извода за доказаност възникването на вземане на ищеца за цена на
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане наведеното от ответника евентуално
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за частично
основателно. Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения начало на давностния срок
5
е денят на падежа. В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016г.
е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. задълженията им възникват като срочни и течението на давността за всяка
от дължимите парични престации започва от падежирането им. Така обхванати от
давностния срок се явяват месечните вземания на ищеца, падежирали преди повече от
три години назад, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.08.2021г. (която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на предявяване на
иска), т.е. преди 30.08.2018г., а такива са вземанията до м.06.2018г. вкл. (последното от
тях, за м.06.2018г., падежирало на 14.08.2018г.).
Стойността на потреблението за периода от 1.07.2018г. до 30.04.2020г.,
необхванат от погасителна давност, възлиза на сумата от 2034,64 лв., определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и по данни от представеното от ищеца извлечение от
сметки. При доказателствена тежест за ответника същият не ангажира доказателства
да е заплатил дължимата сума. Следователно искът с предмет вземането за цена на
топлинна енергия е основателен и следва да се уважи за сумата от 2034,64 лв. и за
периода от 1.07.2018г. до 30.04.2020г., а в останалата ч аст – за разликата до
предявения размер от 2155,14 лв. и за периода от 1.05.2018г. до 30.06.2018г., искът
подлежи на отхвърляне. Като законна последица от частичното уважаване на иска в
полза на ищеца се следва и законна лихва върху главницата от 2034,64 лв. считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2021г. до окончателното
плащане.
Вземането за цена на услугата дялово разпределение също притежава
признаците на вземанията за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
предвид условията за плащане на услугата, поради което се погасява с изтичане на
тригодишен давностен срок, като при липсата на конкретно предвиден срок за
плащане от страна на потребителя съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е възникнало. Поради това погасени по давност са
месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече от три години назад, считано
от 30.08.2021г., т.е. преди 30.08.2018г., а такива са вземанията до м.07.2018г. вкл. За
периода извън погасителна давност – от 1.08.2018г. до 30.04.2020г., съдът определя
стойността на услугата на основание чл. 162 ГПК, като приема по данни от
представеното извлечение от сметки същата да възлиза на сумата от 35,84 лв.
Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е основателен и следва
да се уважи за сумата от 35,84 лв. и за периода от 1.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва считано от 30.08.2021г., а в останалата част – за разликата до
предявения размер от 37,51 лв. и за периода от 1.07.2018г. до 31.07.2018г. искът
подлежи на отхвърляне.
6
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия от 2016г.
при забава потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само при
просрочие на задълженията за заплащане стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за съответния отчетен период, обективирана в
издадената обща фактура, които съгласно чл. 33, ал. 2 са платими в срок от 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая обаче отчитането на средствата за
дялово разпределение, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общи
фактури за включените в исковия период отоплителни сезони е настъпило след
предвидения в Общите условия 45-дневен срок за плащане (фактурите датират от
31.07.2019г. и 31.07.2020г.), поради което при липса на възможност да се приложи
уговореното съгласно визираните клаузи и по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за поставяне на
ответника в забава е необходима покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Поради това, в приложение на последиците от разпределение тежестта на
доказване, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава преди завеждане на
делото и не дължи мораторна лихва.
По отношение цената на услугата дялово разпределение, доколкото в Общите
условия не е установен срок за плащане, също следва да се приеме, по арг. от чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, че длъжникът изпада в забава след покана, поради което при липса на
доказателства за такава, остава недоказано и вземането за мораторна лихва върху тази
главница.
Следователно акцесорните искове са изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от предявените искове. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски, както следва: в заповедното производство – в общ размер от 99,97 лв. (вкл.
за държавна такса – 49,97 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., включени
в предмета на издадената заповед за изпълнение), и в исковото производство – в общ
размер от 149,97 лв. (вкл. за държавна такса – 49,97 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв., определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на
фактическа и правна сложност на делото), от които по съразмерност му се следват
съответно 82,85 лв. и 124,28 лв. Ответникът не доказва сторени разноски, поради което
такива не му се следват.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Черкезова,
предоставила на ответника безплатно процесуално представителство, видно от
отбелязването в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие,
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 94,19 лв.,
7
определен пропорционално на отхвърлената част от исковете, на база минималния
размер от 549,86 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: .., срещу П. В. К., ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
съществуването на вземания на . от П. В. К. за сумата от 2034,64 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода от 1.07.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., аб.№
..., и за сумата от 35,84 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 1.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 30.08.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50536/2021г. по описа на СРС, 44 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, съответно иска за цена на доставена топлинна
енергия – за разликата над 2034,64 лв. до пълния предявен размер от 2155,14 лв. и за
периода от 1.05.2018г. до 30.06.2018г., и иска за цена на предоставена услуга дялово
разпределение – за разликата над 35,84 лв. до пълния предявен размер от 37,51 лв. и за
периода от 1.07.2018г. до 31.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..,
срещу П. В. К., ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 298,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 24.08.2021г., и за
сумата от 7,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 24.08.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50536/2021г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 82,85 лв.
– разноски в заповедното производство, и сумата от 124,28 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .., да заплати на адв. .
от САК, служебен адрес: ..., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от
94,19 лв. – възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
на ответника П. В. К..
8
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9