Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 15-ти
състав, в публично заседание на трети юни, две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Съдия: Е. Георгиев
при секретаря Д.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 468
по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА
ЗД „Е.“ АД да заплати следните суми:
1. на Б.Е.Б.:
а. 23 000,00,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса
за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 27.11.2012 г., плюс законната лихва от 27.11.2012
г. до окончателното изплащане;
б. 172,50 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат В.Н. – 893,17 лева на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;
3. на СГС – 920,00 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ на Б.Б.
срещу ЗД „Е.“ АД за разликата над 23 000,00 лева до пълния предявен
размер.
[3] ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Б. да заплати на ЗД „Е.“ АД 292,92 лева разноски по
делото и 1 436,86 лева юрисконсултско възнаграждение.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
[5] Ако
ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 360,00 лева държавна такса
по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2%
държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. Ищецът е
освободен от заплащането на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[6] Б.Б.
е заявил в искова молба от 02.10.2015 г., че на 27.11.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Й.Й.. От
това ПТП Б.Б. е получил: 1. счупване на горния край на лакътната кост; 2.
счупване на горния край на раменната кост и луксация на раменната става; 3.
счупване на тялото на тибията.
[7]
От уврежданията Б.Б. е изпитвал болки и страдания, които той оценява на 60 000,00
лева. Гражданската отговорност (ГО) на Й.Й. е била застрахована при ЗД „Е.“ АД
(Е.). Е. не е заплатил обезщетение на ищеца. Затова Б.Б. моли съда да осъди Е.
да му заплати 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди заедно с
законната лихва от 27.11.2012 г. (вж. исковата молба, л. 2-4).
2. По писмения отговор на ответника
[8] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. Й.Й. не е причинил ПТП, а то е било причинено от Б.Б.;
2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
3. Б.Б. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като се е движил
неправилно по платното за движение в тъмната част на денонощието с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон, като е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за това място. Затова той моли съда да отхвърли иска (вж. писмения
отговор, л. 37-40).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Не се спори, че Б.Б. е бил роден на *** г. На
27.11.2012 г. той, заедно със сина си Е. Б. и свидетеля Н., са пили вино в дома
на Б.Б. *** махала (вж. показанията на свидетеля Н., л. 118). Б.Б. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,9 ‰ (вж. протокола от химическата
експертиза, л. 80). Подобно съдържание на алкохол в кръвта води до намаляване
на вниманието, повишена самоувереност, отслабване на скоростта на възприемане,
грешни решения (вж. заключението на вещото лице М., л. 95-96).
[10] Около 02:00 часа те са напуснали дома на Б.Б.
и са тръгнали за друго място в посока центъра на селото, като са вървели в
лентата за насрещно движение по самия път, въпреки че е имало тротоар. Било е
тъмно, имало е лека мъгла (вж. пак там). Срещу тях се е задал автомобил и Е. Б.
и Б.Б. са решили да пресекат пътното платно (вж. пак там).
[11] Автомобилът е бил „Мерцедес“ и е бил
управляван от Й.Й. с 50 км/ч. Й.Й. е могъл да забележи пресичащите Б.Б. и Е. Б.,
когато е бил на 25 метра от тях. При тази скорост ударът за него в тях не е бил
предотвратим. Ако обаче, Й.Й. е управлявал автомобила с 36 км/ч, той е щял да
може да предотврати удара (вж. заключението на вещото лице М., л. 106-107,
както и разпита му, л. 119). Не се спори, че към момента на ПТП ГО на Й.Й. е
била застрахована при Е..
[12] Вследствие на удара Б.Б. е получил: 1. счупване
на горния край на дясната лакътна кост с разместване на фрагментите и
изкълчване на дясна лакътна става; 2. счупване на големия пищял на дясната
подбедрица. Счупването на горния край на лакътната кост с разместване на
фрагментите и изкълчване на лакътната става е едно от най-тежките счупвания на
горните крайници. Счупването на ръката е
било лекувано оперативно, чрез открито наместване с метална фиксация. При
нормално протичане на оздравителния процес пълното възстановяване от това счупването
продължава 60-75 дни. Ищецът е изпитвал силни болки през първите 15-25 дни,
след което болките са утихнали. При изваждането на металната фиксация ищецът
отново е изпитвал болки за около 12 дни. Счупването на големия пищял е било лекувано
чрез поставяне на гипсов ботуш. Възстановяването от това счупване е отнело
90-120 дни. Докато е зараснало счупването на ръката, ищецът не е могъл да се
придвижва и е бил на легло. Едва след това, той е могъл да се придвижва с
патерици (вж. заключението на вещото лице К., л. 97-99, както и разпита му, л.
114-116).
[13] Не се спори, че Е. не е изплащал на Б.Б. обезщетение
за неимуществени вреди. Б.Б. е освободен от заплащането на държавна такса (вж.
л. 53). Той е заплатил 450,00 лева на вещи лица (вж. л. 74 и 109). Е. е
заплатил 470,00 лева на вещи лица (вж. л. 70) и 5,00 лева за съдебно
удостоверение (вж. л. 71). Той е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
ПО ДЕЛОТО
[14] Б.Б.
е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за
застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът
е частично основателен.
1. По иска по чл. 226,
ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди
[15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка
ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият
е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм)).
[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът
да е участвал в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на
виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4.
вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[17] Съдът установи, че:
1. Б.Б. е участвал в процесното ПТП;
2. виновен за настъпването на ПТП е бил Й.Й.;
3. това ПТП е причинило увреждания на ищеца;
4. от уврежданията Б.Б. е претърпял неимуществени вреди;
5. ГО на Й.Й. е била застрахована при Е., който не е
изплатил на Б.Б. обезщетение за неимуществени вреди.
[18] Съдът приема, че виновен за настъпването на ПТП е
бил Й.Й. поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
[19] В случая съдът установи, че Б.Б. е предприел
пресичането на пътното платно около 02:00 часа през нощта при наличие на мъгла
и намалена видимост. Й.Й. е управлявал автомобила по това време, като е
преминавал през населено място. Действително, той се е движил със скорост от 50
км/ч, която е максимално разрешената за населено място, но тази скорост е била
висока за конкретните условия – късно вечер, намалена видимост, движение в населено
място. Съдът установи, че, ако Й.Й. е управлявал автомобила с 36 км/ч, удар
между автомобила и Б.Б. не би настъпил. Скоростта от 36 км/ч при тези пътни
условия не е необосновано ниска, а напълно нормална. Въпреки това Й.Й. не е
управлявал автомобила с тази скорост. С това той е причинил ПТП.
[20]
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът
следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени
вреди.
[21]
Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и
решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване
на съдебното решение. Впоследствие, от
[22]
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието
на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
[23] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[3] Вж. и
решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25]
Съдът установи, че към 27.11.2012 г. Б.Б. е бил на 52 години. От ПТП той е получил: 1. счупване на горния край на дясната лакътна кост
с разместване на фрагментите и изкълчване на дясна лакътна става; 2. счупване
на големия пищял на дясната подбедрица. Счупването на горния край на лакътната
кост с разместване на фрагментите и изкълчване на лакътната става е едно от
най-тежките счупвания на горните крайници.
Счупването на ръката е било лекувано оперативно, чрез открито наместване
с метална фиксация. При нормално протичане на оздравителния процес пълното
възстановяване от това счупването продължава 60-75 дни. Ищецът е изпитвал силни
болки през първите 15-25 дни, след което болките са утихнали. При изваждането на
металната фиксация ищецът отново е изпитвал болки за около 12 дни. Счупването на големия пищял е било лекувано
чрез поставяне на гипсов ботуш. Възстановяването от това счупване е отнело
90-120 дни. Докато е зараснало счупването на ръката, ищецът не е могъл да се
придвижва и е бил на легло. Едва след това той е могъл да се придвижва с
патерици.
[26] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010
г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а
след това 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ и пар. 27 от ДР на КЗ).
Икономическата обстановка в страната през периода 2010-27.11.2012 г. се е
променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Така
например размерите на минималната работна заплата са били: 240,00 лева от
20.01.2009 г.[5] до 01.11.2011 г.; 270,00
лева от 01.11.2011 г.[6] до
01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7] до
01.01.2013 г. Увеличението от 2010 г. до 27.11.2012 г. е 20,83%.
[27]
В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът
откри 10 решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди от счупване на костите на подбедрицата или на големия пищял
на подбедрицата от ПТП, настъпили през периода 2012-2011 г. Присъдените
обезщетения са били:
а. 22 000,00
лева – едно решение за събитие от 2011 г.;
б.
30 000,00 лева - две решения за събития от 2011 г.[8];
в.
32 000,00 лева – едно решение за събитие от 2011 г.[9];
г.
35 000,00 лева – едно решение за събитие от 2011 г.[10] и едно решение
за събитие от 2012 г.[11];
д.
40 000,00 лева – едно решение за събитие от 2011 г.[12] и едно решение
за събитие от 2012 г.[13];
е.
50 000,00 лева – едно решение за събитие от 2011 г.[14] и
едно решение за събитие от 2012 г.[15].
[28]
Настоящият съд също е разглеждал дела, чиито предмет е бил обезщетяването на
неимуществени вреди от счупване на костите на подбедрицата, вследствие на ПТП
от 2011-2012 г. Той е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:
а. 26 000,00
лева – едно решение за обезщетение за събитие от 2011 г.[16] (САС,
4-ти с-в, е потвърдил решението)[17];
в. 27 000,00
лева – едно решение за събитие от 2011 г.[18]
(решението е било частично отменено от 4-ти състав на САС, който е определил
обезщетение от 35 000,00 лева[19]);
г. 40 000,00
лева - едно решение за събитие от 2011 г.[20]
(САС, 8-ми с-в, е потвърдил решението[21]) и
второ решение отново за събитие от 2011 г.[22]
(решението е било обжалвано и не е влязло в сила).
[29]
В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът не откри
решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
за увреждания на лакътната става, близки до процесното. Съдът също не е
разглеждал подобни случаи.
[30]
Като взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от Б.Б., е 46 000,00 лева. Е. е
възразил, че с поведението си Б.Б. е допринесъл за настъпването на ПТП.
[31] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д.
286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[23].
Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т.
О. по т. д. 762/2010 г.).
[32] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение.
[33] В случая съдът установи, че Б.Б. е започнал
пресичане на пътното платно на необозначено за това място, при не добра видимост,
в 02:00 часа през нощта, като той не е съобразил приближаването на лекия
автомобил „Мерцедес“. Ако Б.Б. е съобразил всичко това и не е започнал
пресичането, ПТП не би настъпило. Следователно поведението на Б.Б. не само е
било противоправно, но и то е довело до настъпването на ПТП. Ето защо съдът
приема, че Б.Б. е съпричинил процесното ПТП, като съдът определя процент на
съпричиняване от 50.
[34] При този процент на съпричиняване дължащото се
обезщетение на Б.Б. е 23 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Е. да заплати
на Б.Б. 23 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер.
2. По разноските
[35] Б.Б. търси разноски. Той е направил такива за 450,00
лева, като е бил представляван безплатно от адвокат.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 23 000,00
лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да
заплати на Б.Б. 172,50 лева Съдът осъжда Е. да заплати на адвокат В.Н. 893,17
лева възнаграждение (60 000,00-10 000,00Х0,03+830,00Х23 000,00/60
000,00). Съдът осъжда Е. да заплати 920,00 лева държавна такса по сметка на СГС
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[37]
Е. също търси разноски. Той е направил такива за 475,00 лева и е бил представляван
от юрисконсулт.
[38]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 37 000,00 лева при предявен
размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.Б. да заплати на Е. 292,92 лева
разноски по делото и 1 436,83 лева юрисконсултско възнаграждение
(60 000,00-10 000,00Х0,03+830,00Х37 000,00/60 000,00).
Съдия:
[1] Решенията са постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова те са задължителни за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС
е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е
постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това
е било възприето и в следните решения на ВКС: 676-2011-III Г. О. по гр. д. 1 707/2009
г; 1-2012-IV
Г. О. по гр. д. 1 106/2010 г. Тези решения също са постановени по реда на
чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в
негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени
кое от противоречивите разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1 923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Така би се стигнало и до присъждане
на различни размери на обезщетения за неимуществени вреди за сходни вреди от
непозволени увреждания, настъпили по едно и също време – съдилищата биха
присъждили по-голямо обезщетение по по-късно разгледаното дело – явно абсурден
резултат.
Очевидно
е, че това разрешение е и изключително благоприятно за увредения и същевременно
изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само
интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето от самите ищци
на образуването и движението на делата, за да получат по-високи обезщетения.
Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако се
приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на
увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите
увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Така за близки вреди от
непозволени увреждания, настъпили по едоно исъщо време, ще се присъждат близки
обезщетения. Увреденият също би искал да получи обезщетението си колкото е
възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да
изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е,
че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите
обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това
разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат
икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е
справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка
„гражданска отговорност”. Това, че „..критерият за
справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения
на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и
решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Вж. Постановление 1/10.01.2009
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Вж. Постановление 180/30.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление 300/10.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. следните решения на САС:
а. 315-2015-7-ми с-в по гр. д. 3917/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 67-годишната ищца е получила счупване на външния кондил на големия ляв пищял и на главата на малкия ляв пищял на подбедрицата. Получените травматични увреждания са довели до провеждането на комплексно лечение, включващо операция за кръвно наместване и метална остеосинтеза с канюлирани винтове под спинална анестезия, последваща операция за премахване на поставените винтове, консултативни прегледи, лабораторни изследвания и продължаване на периода на възстановяване в домашни условия. Макар след първата операция ищцата да е била изписана с подобрения, в първите месеци на своето възстановяване Б. К. е изпитвала силни затруднения в придвижването, поради което се е нуждаела от чужда помощ за обслужване в ежедневието. Тя е започнала да се придвижва самостоятелно едва след втория месец на лечението си, като и към момента на прегледа от вещото лице е използвала помощта на патерици. Счупването на външния кондил на големия ляв пищял и на главата на малкия ляв пищял на подбедрицата е причинило на ищцата болки и страдания за срок повече от шест месеца, като през първите месеци пострадалата не е имала възможност да се придвижва и обслужва, поради което се нуждаела от чужда помощ. След посочения период интензитетът на болката е намалял, но ищцата е продължила да използва помощни средства.
б. 1866-2014-8-ми с-в по гр. д.
1957/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: фрактура на дясна подбедрица; счупване на втора, трета и четвърта
дланни кости на лявата ръка; счупване на шиловиден израстък на лява лъчева
кост.
[9] Вж. решение на САС 1454-2014-2-ри с-в по гр. д. 850/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 73-годишната ищца е получила: открито счупване на костите на дясната подбедрица; разкъсно–контузна рана в средата на дясната подбедрица; изкълчване на лявата раменна става. Пострадалата е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ като е била оперирана по спешност. Извършено е било открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране с винтова остеосинтеза, както и закрито наместване на дясната раменна става и обездвижване с гипсова превръзка. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна седативна и обезболяваща терапия. През първите два месеца пострадалата не е можела да се придвижва дори с патерици поради увредата на горния ляв крайник. След петия месец, тя вече се е изправила и е започнала да се придвижва с помощни средства. Започнало е провеждането на рехабилитация и лечебна физкултура на раменната става. Общо възстановителният период е продължил около осем месеца, като през първите четири месеца ищцата е търпяла болки и страдания, които са били по-интензивни. След това болките са намалели. В продължение на пет месеца ищцата е имала нужда от болногледач-придружител. Към момента на прегледа от вещото лице, който също е бил извършен около осем месеца след произшествието, счупените кости на дясната подбедрица са били зараснали, движенията на дясната колянна става са били почти в норма. Все още движението флексия (сгъване) е било с намален обем от около 15 градуса. По отношение на раменната става е било налице трайно намаление на движението „абдукция” (отвеждане встрани). Същото бавно се е нормализирало с оглед възрастта на пострадалата.
[10] Вж. решение на САС
1418-2013-4-ти с-в по гр. д. 1593/2013 г. Съдът е установил, че
вследствие на ПТП 40-т годишният ищец е получил счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост с разкъсно-контузни
рани под дясното коляно и други по-леки травми. Счупената кост е била наместена
по оперативен път и фиксирана с метална плака и винтове. След възстановяване на
целостта на костта металната остеосинтеза е била премахната. Двигателната и опорна
функция на увредения крайник е била възстановена, но е имало остатъчен ефект от
счупването – намален обем на сгъване на прилежащата колянна става, за което не
е могло да се очаква чувствително подобряване, дори при активна рехабилитация.
Ищецът е търпял болки и страдания в продължение на шест-седем месеца,
по-интензивни през първите два и с постепенно затихване към края на
периода. По това дело
първоинстанционното решение е било постановено от настоящия съд, който е бил
присъдил обезщетение от 27 000,00 лева.
[11] Вж. решение на САС
389-2015-12-ти с-в по гр. д. 4578/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП шестгодишната ищца е получила: счупване
на двете кости на дясната подбедрица в долната им част, над глезенната става;
охлузвания и увреждания на меките тъкани на дясната подбедрица и дясното
ходило. Продължителността на лечебния и възстановителния период е бил около
четири месеца, като първоначално са били обработени раните и са били наместени
счупените кости с анестезия, след това кракът е бил обездвижен с гипсов крачол.
Интензивността на търпените от ищцата болки и страдания е била съществена през
първите два месеца, а след това болките постепенно са затихнали, като са се
появявали периодично при преумора и промяна на времето. Откритите рани по меките
тъкани са залепвали за гипса и това е налагало отварянето му с цел
освобождаване място за отока, което е причинявало трудно търпими за детето
болки. Ищцата е преживяла стрес и шок от случилото се; страх и ужас от
проведените медицински манипулации след приемане по спешност в болницата,
засилени допълнително от факта, че детето е било само до уведомяването на
родителите и пристигането им в болничното заведение; чувство на страх у детето
да остава само; притеснения да не получи изкривяване на крака; преживяно
чувство на неудобство и срам от това, че е посещавало училище при непрекъснато
присъствие на придружител - баща му; чувство за срам от това, че е било
зависимо напълно от баща си и е било принудено в училище да влиза в тоалетната
заедно с него; безсъние, породено от болки и от спомена за случилото се.
Походката на ищцата е била променена – с леко накуцване на дясно. Охлузванията
са оставили малки кожни линейни белези.
[12] Вж. решение на САС 697-2013-8-ми
с-в по гр. д. 4419/2012 г. Съдът е установил, че
вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Той е бил опериран два
пъти - кръвно наместване и заковаване на счупения кондил с метални тела и
изваждането им впоследствие. Независимо от стабилизиране на състоянието, налице
са били остатъчни явления след получената травма и проведените операции. Било
се е получило изкривяване на ставната повърхност на голямопищялната кост и
разрушаване на хрущяла, който я покрива. Започнало е развитието на артрозна
болест на коляното – гонартроза - което е щяло да се развива постепенно и
прогресивно и е щяло да налага постоянно лечение за дълъг период от време.
Търпените болки и страдания са били по-интензивни непосредствено след ПТП-то в
продължение на седмица, а също така и след раздвижване на коляното за около
10-15 дни. Първите пет месеца ищецът е имал значително
затруднение на движението, през които се е движил с патерици, а в следващите не
по-малко от осем месеца е търпял болки и страдания по повод етапите от
лечението и провежданата рехабилитация.
[13] Вж. решение на САС 36-2014-1-ви с-в по гр. д.
2623/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 41-годишната ищца е получила: открито
счупване на костите на лявата подбедрица; контузия и разкъсно-контузни рани
на тилната област на главата. Продължителността на лечебния и възстановителния
период е бил осем месеца, като са били направени две операции, през два месеца,
за поставяне и премахване на фиксатор на костите. След втората операция на
лявата подбедрица е била поставена гипсова имобилизация. Към момента на
прегледа от вещото лице счупените кости не са били зараснали напълно.
Интензивността на търпените от ищеца болки и страдания е била по-съществена
през първите три-четири месеца, а след това болки са се явявали периодично при
преумора и промяна на времето. Ищецът е имал затруднения в придвижването,
обслужването и при пазаруване през първите шест месеца, когато не му е било
разрешено да стъпва на оперирания крак. Ищецът е станал изнервен, омърлушен,
затворен, не се е чувствал пълноценен. Здравословното състояние на ищеца е било
стабилизирано, счупените кости на лявата подбедрица все още не са били
зараснали напълно и са имали малка остатъчна деформация предвид
многофрагментността на счупването. Било е налице скъсяване на левия крак с
около 2 см и накуцваща походка. За вбъдеще не са се очаквали усложнения от
полученото счупване на подбедрицата, но е могло да се наложи трета операция,
ако костта не е била зараснала напълно. Към момента на провеждане на съдебното
дирене ищецът се е придвижвал с патерици.
[14] Вж. решение на САС
772-2014-4-ти с-в по гр. д. 314/2014 г. Съдът е установил, че в резултат от
претърпяното на 04.10.2011 г. ПТП ищецът, роден през 1967 г., е получил:
политравма, голяма разкъсно-контузно рана на главата, открито счупване на дясната подбедрица. Болничното му лечение е
продължило 15 дни, а домашно-амбулаторното – една година и два месеца. На ищеца
са били извършени две операции: една за обработване и зашиване на раните на
главата и крака и поставяне на директна екстензия; втора – за открито
наместване на дясната подбедрица и заковаване с метална пластина и винтове. На
ищеца е предстояла и трета операция – за изваждане на металните тела от крака,
която е щяла да му причини нови болки и страдания. През целия период на лечение
той е търпял болки, които са били особено интензивни през първите седем-осем
дни след произшествието. Той е имал леко куцаща надясно походка и ограничена
подвижност на колянната става. Ищецът е щял да търпи болки и страдания при претоварване,
студено и влажно време, и в бъдеще за период, не по-малък от пет години.
Откритото счупване на подбедрицата е предизвикало следните патологични
състояния: лъжлива става и контрактури на ставите, съседни на счупването. На
29.03.2013 г. НЕЛК е определила на ищеца 52 % трайно намалена трудоспособност
за срок от една година.
[15] Вж. решение на САС
760-2014-2-ри с-в по гр. д. 4705/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП 27-годишната ищца е получила: счупване на лявата ключица; счупване на костите на лявата подбедрица.
Лечение на ищцата е било провеждано в МБАЛ „Св. А.” – С., като по спешност тя е
била оперирана – кръвно наместване на счупените кости на подбедрицата и
скрепяването им с метална плака и винтове. След стабилизиране на състоянието
ѝ, ищцата е била изписана на 26.07.2012, като лечението ѝ е
продължило в домашни условия. В периода 30.07.–03.08.2012 г. ищцата отново е
била приета в същата болница и ѝ е била извършена операция на счупената
лява ключица – стабилизиране с метална плака и винтове. След изписването
ѝ, състоянието ѝ е било проследявано амбулаторно, като ищцата е
ползвала отпуск по болест с оглед временната ѝ неработоспособност – 156
дни. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за пет месеца. Ищцата
е имала болки и страдания от уврежданията за срок пет месеца, като през първите
два месеца болките са били с по-интензивен характер. След горния период болките
са се проявявали само периодично при преумора на оперираните леви крайници и
особено при промяна на времето и през тези периоди ищцата е била принудена да
приема обезболяващи. През първите два месеца ищцата не е могла да извършва
действия с левия горен крайник с оглед имобилизацията след операцията. С оглед
невъзможността този крайник да бъде натоварен ищцата не е могла да се движи с
патерици и първите два месеца е била на постелен режим. В продължение на четири
месеца до зарастване на костите на лявата подбедрица ищцата не е могла да
стъпва на левия си крак и се е нуждаела от чужда помощ. Към момента на прегледа
от вещото лице – една година след злополуката - състоянието на ищцата е било
стабилизирано. Счупената ключица е зараснала за 45 дни, след което ищцата е
провела рехабилитация. От операцията е останал траен линеен белег върху нея – 6
см. Металната синтеза не е била извадена и движенията на лявата раменна става
са били близки до нормата, като „отвеждането” встрани е било с намален обем от
20 градуса. Обемът на движенията на ставата е щял да се възстанови напълно след
изваждането на синтезата. Счупените кости на лявата подбедрица са били
зараснали окончателно. Металната плака и винтовете все още не са били извадени
от зарасналите кости. Налице е бил белег от операцията от 17 см. Движенията в
лявата коленна става са били в пълен обем и сила, докато в лявата глезенна
става е било намалено разгъването на ходилото с 10 градуса. Ищцата се е
предвижвала самостоятелно, с леко накуцваща походка наляво. Към 09.05.2013 г.
металът от зарасналата кост на ищцата е бил изваден, а срокът на временната
неработоспособност на ищцата е бил увеличен с два месеца. При ищцата е имало
намален обем на движенията на левия горен крайник – с 15 градуса при отвеждане
встрани. От извършената втора костна операция на лявата подбедрица е останал
траен козметичен белег от 2-3 см. Металната плака и останалите винтове на крака
са щели да бъдат извадени окончателно след преценка на оператора.
[16] Вж. решение на съда по гр. д. 11 099/2014 г. Съдът е
установил, че вследствие на ПТП 9-годишната ищца е получила счупване на костите на дясната подбедрица в
долната им част. Кракът на ищцата е бил обездвижен чрез гипсов крачол,
който в края на втория месец след ПТП е бил намален на гипсов ботуш, а е бил
напълно свален в края на третия месец. Три месеца ищцата не е стъпвала на крака
си и се е придвижвала с патерици. Тя се е възстановила за четири месеца, като
счупените кости са зараснали напълно. Ищцата е имала интензивни болки и
страдания през първите 30 дни след злополуката, както и през първите 30 дни на
провежданата рахабилитация. Извън тези периоди ищцата периодично е изпитвала
болки при преумора на крака и при студено и влажно време. За вбъдеще ищцата е
нямало да има усложнения от счупването.
[17] Вж. решение на САС 924-2016-4-ти с-в по гр. д. 292/2016 г.
[18] Вж. решението по гр. д. 6715/2012 г. В него съдът
е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост на подбедрицата. Общият лечебен и възстановителен процес е продължил повече от 10 месеца,
като през първите два месеца ищецът е изпитвал много силни болки, които впоследствие
са отшумели, но всяка негова операция е била съпроведена с болки. През първите
три месеца ищецът не е могъл да стъпва на крака си. След това, за около един
месец той се е придвижвал с патерици. Към момента на ПТП той е бил на 40
години.
[19] Вж. решение на САС
1418-2013-4-ти с-в по гр. д. 1593/2013 г.
[20] Вж. решение на съда по гр. д. 15 423/2013 г. Съдът е
установил, че към 31.01.2011 г. ищецът е бил на 63 години. От ПТП той е получил счупване на малкия и голям пищял на лявата
подбедрица. По-точно уврежданията на подбедрицата са били: 1. счупване на
малкия пищял в горната му част; 2. разкъсване на сидесмалната връзка между
малкия и големия пищял; 3. счупване на задния триъгълник на дясната
голямопищялна кост; 4. разкъсване на делтоидната връзка на тибиалния глезен; 5.
травматично изкълчване на дясната глезенна става. Също така ищецът е получил и
ракъсно-контузна рана на главата с обилно кървене. След ПТП, ищецът е бил
откаран във Военно-медицинска болница. Там раната на главата му е била
хирургически обработена и зашита. На 01.02.2011 г. той е бил опериран, като
счупените кости са били кръвно (открито) наместени, зашити са били лигаментите
и е била стабилизирана дясната глезенна става с метална плака и винтове. За да
се излекува изкълчването на ставата, е била поставена задна гипсова лонгета.
Ищецът е започнал инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Ищецът е бил
изписан от болницата на 07.02.2011 г., като лечението е продължило при домашни
условия. На 05.04.2011 г. той е бил отново опериран за изваждане на металната
остеосинтеза. Лечебният и възстановителен период за ищеца е продължил шест
месеца. През този период той е търпял болки и страдания, като те са били
по-интензивни през първите два месеца, когато той е ползвал седативни и
обезболяващи средства. Четири месеца ищецът е имал затруднения при придвижване,
тъй като не е следвало да стъпва на оперирания крак. Счупените кости на
подбедрицата са били зараснали с малка остатъчна деформация. Дясната глезенна
става е била все още леко оточна и палпаторно болезнена. На външната повърхност
на десния глезен е имало оперативни белези от извършената костна операция.
Движенията на дясната глезенна става са били възстановени, но с намален обем от
10 градуса при флексия. На тилната област на главата е имало остатъчен белег от
разкъсно-контузната рана, който е видим и траен. За вбъдеще не са се очаквали
негативни последици, освен обичайно развиващи се артрозни изменения в областта
на глезенната става. Те са щели да водят до болки при рязка промяна на времето
или при продължителна преумора.
[21] Вж. решение на САС 426-2016-8-ми с-в по гр. д. 4850/2015 г.
[22] Вж. решение по гр. д. 16 174/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. многофрагментно, вътреставно счупване на десен крак в дисталната част; 2. счупване на шиловиден израстък на дясната лъчева кост. Увредата на дясната подбедрица на ищеца е била наместена оперативно, като е била поставена метална остеозинтеза с две плаки и винтове. Увредата на ръката е била лекувана чрез гипсова имобилизация, а за около месец след снемането на гипса е била предписана ортеза. Първоначално ищецът е бил на постелен режим и за него се е грижила съпругата му. Около три месеца той се е придвижвал трудно, като е използвал патерици, като в началото е изпитвал и много силни болки. До към края на шестия месец ищецът се е възстановил. Предстояло му е изваждане на двете плаки и винтовете.
[23] И двете решения са постановени
по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.