Определение по дело №33326/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35141
Дата: 30 август 2024 г. (в сила от 30 август 2024 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110133326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35141
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110133326 по описа за 2023 година
като разгледа гр. д. № 33326/2023 г. по описа на СРС, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на М. Х. Н. срещу „...“ АД, ЕИК ....
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По възражението на ответника за недопустимост на производството на основание чл.
299 ГПК съдът ще се произнесе след постъпване по делото на материалите по гр. д. №
488/2013 г., по описа на СГС, 5 състав.
С исковата молба ищцата е представила документи, които не са надлежно заверени,
поради което на страната следва да бъдат дадени указания за надлежното им представяне,
преди приемането им като писмени доказателства по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Основателно е искането на ответника за изискване и прилагане към настоящото
производство на гр. д. № 488/2013 г., по описа на СГС, 5 състав, ведно с ч. гр. д. №
47039/2012 г. по описа на СРС, 51 състав.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата да формулира надлежно петитума на предявените частични
искове, който поддържа, доколкото е налице разминаване между претенциите, формулирани
1
с исковата молба, уточнени с молба с вх. № 210779/25.07.2023 г. и последно депозираната с
вх. №106004/01.04.2024 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2024 г. от
10.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОТЛАГА произнасянето по възражението на ответника за недопустимост на
производството на основание чл. 299 ГПК.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 488/2013 г., по описа на СГС, 5 състав, ведно
с ч. гр. д. № 47039/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, като в писмото се посочи датата на
съдебното заседание с оглед осигуряване своевременното постъпване на делото преди о.с.з.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 500 лв., вносим от ищцата в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л. Д.. Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М. Х. Н. срещу „...“
АД, ЕИК ...., с искане за прогласяване нищожността на чл. 7.1, чл. 7.2, чл. 7.4, чл. 9, чл. 19.2,
чл. 21.1, б. „а“, „б“, „в“ и „д“ и чл. 23.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 22.12.2006 г., поради неравноправния им характер и противоречието им със закона, както
и за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва:
-сумата от 980 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
11052,85 евро, представляваща неоснователно отнесени от ответника суми за погасяване на
договорна лихва за периода от 24.07.2012 г. до 24.11.2020 г.;
- сумата от 980 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
7361,70 евро, представляваща неоснователно отнесени от ответника суми за погасяване на
наказателна лихва за периода от 24.07.2012 г. до 24.11.2020 г.;
- сумата от 980 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
6585,85 евро, представляваща неоснователно отнесени от ответника суми за погасяване на
такси за управление на кредита за периода от 24.07.2012 г. до 24.11.2020 г.;
-сумата от 60 евро, представляваща заплатена такса изискуемост;
-сумата от 100 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 5000
лв., представляваща разлика от предварително договорени анюитетни вноски и заплатените
по договора завишени вноски за периода от месец 12.2020 г. до 14.06.2023 г.;
-сумата от 50 евро, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 5000
евро, представляваща недължимо заплатени такси за управление на кредита за периода от
месец 12.2020 г. до 14.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 15.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, подлежащи на връщане от ответника като получени без
основание.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2006 г. между страните бил сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот , по силата на който ответното дружество в
качеството си на кредитодател предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от
2
76 500 евро, която последната се задължила да върне на 300 равни месечни погасителни
вноски. Сочи, че съгласно чл. 7.1 от договора приложимия лихвен процент се образува на
база базисния лихвен процент, определен от ответника, увеличен с 1 пункт, като към
момента на сключване на договора базисният лихвен процент е в размер на 3,69%. Посочва,
че съгласно чл. 7.4 кредитополучателите се задължават да заплащат ежемесечна такса за
управление на кредита в размер на 0,2% върху остатъка от кредита към месечната падежна
дата. Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 18.05.2010 г., но с
решение № 2660048/04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 488/2013 г., по описа на СГС, 5
състав, е признато за установено, че не са били налице условията за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради което ищцата е осъдена да заплати единствено
падежиралите към датата на постановяване на решението вноски, което тя сторила. Сочи, че
след заплащането на дължимите според съдебното решение суми, заплатила и
претендираните извънсъдебно от ответника суми за наказателни и договорни лихви, както и
за такси за управление на кредита, чиято дължимост била отречена с постановеното съдебно
решение, поради намерението на ответното дружество отново да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Твърди, че с последните плащания били погасени многобройни
разходи, някои от които не са предмет на договаряне между страните. Счита, че са налице
надплатени суми поради капитализиране на лихви от ответника, както и поради надвземане
от страна на банката на суми по банковата сметка на ищцата. Поддържа, че е налице
анатоцизъм. Твърди, че оспорените клаузи са неравноправни, както и че анюитетната вноска
по кредита е неясно определена, а ответникът едностранно и неправомерно е повишавал
размера на приложимия лихвен процент, което довело до заплащане на общо 5000 евро над
дължимото по месечните вноски, както и до 5000 евро повече за заплатени такси за
управление на кредита. По отношение на последната такса посочва, че същата е свързана с
усвояване и управление на кредита и доколкото противоречи на закона, се явява нищожна.
Твърди, че след влизане в сила на процесното съдебно решение банката е начислявала такса
изискуемост в размер на 60 евро, като не се установявало как е формирана същата и как е
била уговорена. Счита, че в случая не следва да намират приложение разпоредбите на чл.
144, ал. 2 и ал. 3 ЗПК.
С молба с вх. № 106004/01.04.2024 г. уточнява конкретно твърденията си за
извършени в полза на ответника плащания както следва:
На дата 28.04.2022г. е внесена сумата от 9700 лева или тяхната еврова равностойност -
4890,06 евро;
На дата 28.04.2022г. е внесена сумата от 27500 лева или тяхната еврова равностойност -
13863.57 евро;
На дата 29.04.2022г. е внесена сумата от 4900 евро;
На дата 04.05.2022г. е внесена сумата от 18926 лева или тяхната еврова равностойност -
9541.16 евро;
На дата 05.05.2022г. е внесена сумата от 18926 лева или тяхната еврова равностойност -
9541.16 евро;
На дата 16.05.2022г. е внесена сумата от 2566,92 лева или тяхната еврова
равностойност - 1294.06 евро;
На дата 06.06.2022г. е внесена сумата от 4800 евро;
На дата 07.06.2022г. е внесена сумата от 4800 евро;
На дата 08.06.2022г. е внесена сумата от 4800 евро;
На дата 13.06.2022г. е внесена сумата от 3800 евро;
На дата 17.06.2022г. е внесена сумата от 4700 евро;
На дата 27.06.2022г. е внесена сумата от 4600 евро;
3
На дата 04.07.2022г. е внесена сумата от 4600 евро;
На дата 01.08.2022г. е внесена сумата от 2000 евро;
На дата 30.08.2022г. е внесена сумата от 1100 евро;
На дата 11.10.2022г. е внесена сумата от 500 евро;
На дата 24.10.2022г. е внесена сумата от 700 евро;
На дата 23.11.2022г. е внесена сумата от 500 евро;
На дата 29.12.2022г. е внесена сумата от 1000 евро;
На дата 25.01.2023г. е внесена сумата от 600 евро;
На дата 24.02.2023г. е внесена сумата от 600 евро;
На дата 27.03.2023г. е внесена сумата от 600 евро;
На дата 25.04.2023г. е внесена сумата от 600 евро.

Посочва, че с влязлото в законова сила съдебно Решение №2660048 от 04.01.2022г. по
описа на СГС, 5 състав по гр.д. №488/2013г. наследниците на Ив. Ст. Н. са осъдени да
заплатят на ответника падежиралите месечни вноски за главница за периода 24.07.2012г. -
24.11.2020г. в размер на 21419,49 евро, както и договорната лихва в размер на 778,60 евро за
периода 24.07.2012г. - 04.10.2012г., наказателна лихва в размер на 3,70евро, дължима за
периода 24.07.2012г. - 04.10.2012г., и 229.41 евро такси, както и законовата лихва върху
главницата, считано от 05.10.2012г. до окончателното погасяване на задължението. За
останалите претендирани от банката суми искането на ответника в посочено производство
било отхвърлено. Задължението, формирано по влязлото в законова сила съдебно решение,
счита, че е изцяло погасено с внесените до 16.05.2022г. суми.
Поддържа, че към 28.04.2022г. задължението по кредита съгласно диспозитива на
Решение под №2660048 от дата 04.01.2022г. по описа на СГС, 5 състав по гр.д. №488/2013г.
е било главница в размер на 21419,49 евро, ведно със законната лихва от 05.10.2012г. до
28.04.2022г. в размер на 20 806,39 евро, договорната лихва в размер на 778,60 евро;
наказателна лихва в размер на 3,70 евро и 229,41 евро - такси. С платената на 28.04.2022г.
сума от 18753,63 евро твърди, че се погасяват:
- 229,41 евро-такси;
- 3,70 евро - наказателна лихва;
- 778,60 евро - договорна лихва;
17 741,92 евро - законова лихва.
След погасяване на тези задължения твърди, че дългът към 28.04.2022г. е за главница в
размер на 21419,49 евро, остатъчна законова лихва за периода от 05.10.2012г. до 28.04.2022г.
в размер на 3064,47 евро.
На 29.04.2022г. заплатила вноска за погасяване на остатъчната сумата по Решение под
№2660048 от 04.01.2022г. по описа на СГС, 5 състав по гр.д. №488/2013г. в размер на 4900
евро. Към 29.04.2022г. законовата лихва за периода 28.04.2022г. до 29.04.2022г. счита, че е в
размер на 11.90 евро, като с остатъчната законова лихва периода от 05.10.2012г. до
28.04.2022г. в размер на 3064,47 евро общата дължима сума за лихви била 3076,37 евро.
С внесените суми от 4900 евро счита, че е погасила генериралата лихва от 3076,37 евро
и част от главницата - 1823,63 евро, при което към дата 29.04.2022г. дългът по съдебното
решение бил в размер на 19 595,86 евро - лихвоносна главница, която започва да тече от
29.04.2022г. до пълното погасяване на задължението.
На дата 04.05.2022г. твърди, че е внесена по кредита сумата от 9541,16 евро, с която
погасила дължимата за периода 29.04.2022г. до 04.05.2022г. законна лихва в размер на 32.66
4
евро и част от главницата - 9508,50 евро, при което остатъчната главница, определена с
решението, останала 10 087,36 евро.
На дата 05.05.2022г. твърди, че е внесена по кредита сумата от 9541,16 евро, с която
погасила дължимата за периода от 04.05.2022г. до 04.05.2022г. законна лихва в размер на
5.60 евро и част от главницата - 9535,56 евро, при което остатъчната главница, определена с
решението, останала 551,08 евро.
На дата 16.05.2022г. твърди, че е внесена по кредита сумата от 1294,06 евро, с която
погасила дължимата за периода от 04.05.2022г. до 16.05.2022г. законна лихва в размер на
1.84 евро и остатъчната главницата 551,80 евро, при което останала сумата от 740,42 евро.
Към дата 07.06.2022г. твърди, че по кредита има внесени още две вноски по 4800 евро
или 9600 евро, които заедно с остатъчната сума от 740.42 евро са в размер на 10340.42 евро.
Към м.06.2022г. били падежирали съответно 19 месечни вноски по кредита - за периода
м.12.2020г. до м.06.2022г. вкл. на обща стойност съгласно погасителния план, приложен от
банката, в размер на 9869.40 евро. С така внесената към 07.06.2022г. сума счита, че тези 19
вноски са изцяло погасени. При което били надвнесени суми в повече към банката в размер
на 471,02 евро към 07.06.2022г., които са платени без правно основание, като от тази сума
предявява частичен иск за сумата от 10 евро.
На 08.06.2022г., на 13.06.2022г., на 17.06.2022. и на 27.06.2022г. ищцата твърди, че е
внесла суми по сметка на банката както следва 4800 евро, 3800 евро, 4700 евро и 4600 евро
или общо 17 900евро, които са платени без правно основание, като от тази сума предявява
частичен иск за сумата от 2000 евро.
На 04.07.2022г. ищцата твърди, че е внесла 4600 евро. От тях ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска са отнесени 514,07 евро, то остатъчната сума от 4085.93 евро
счита, че е платена без правно основание и от нея предявява частичен иск за 400 евро.
На 01.08.2022г. ищцата твърди, че е внесла 2000 евро. От тях ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.08.2022г. са отнесени 513,52 евро, то остатъчната сума
от 1486.48 евро счита, че е платена без правно основание и от нея предявява частичен иск за
170 евро.
На 30.08.2022г. ищцата твърди, че е внесла 1000 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.09.2022г. са отнесени 512,96 евро, то остатъчната сума
от 487.04 евро счита, че е платена без правно основание и от нея предявява частичен иск за
150 евро.
На 11.10.2022 г. ищцата твърди, че е внесла 500 евро. Тази сума твърди, че е платена
без наличието на валидно правно основание и от нея предявява частичен иск за сумата 60
евро частичен иск.
На 24.10.2022г. ищцата твърди, че е внесла 700 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.10.2022г. са отнесени 512,40 евро, то остатъчната сума
от 187.60 евро счита, че е платена без правно основание и от тази сума предявява частичен
иск за 60 евро.
На 23.11.2022г. ищцата твърди, че е внесла 500 евро за погасяване на месечната вноска.
На 25.12.2022г. ищцата твърди, че е внесла 1000 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.12.2022г. са отнесени 511,28 евро, то остатъчната сума
от 488.72 евро счита, че е платена без правно основание и предявява частичен иск за 60
евро.
На 25.01.2023г. ищцата твърди, че е внесла 600 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.01.2023г. са отнесени 510,72 евро, то остатъчната сума
от 89.28 евро счита, че е платена без правно основание и от тази сума предявява частичен
иск за 60 евро.
5
На 24.02.2023г. ищцата твърди, че е внесла 600 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.02.2023г. са отнесени 510,16 евро, то остатъчната сума
от 89.84 евро счита, че е платена без правно основание и от тази сума предявява частичен
иск за 60 евро.
На 27.03.2023г. ищцата твърди, че е внесла 600 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.03.2023г. са отнесени 509,59 евро, то остатъчната сума
от 90.41 евро счита, че е платена без правно основание и от тази сума предявява частичен
иск за 60 евро.
На 25.04.2023г. ищцата твърди, че е внесла 600 евро. От тях, ако се приеме, че за
покриване на месечната вноска за м.04.2023г. са отнесени 509,02 евро, то остатъчната сума
от 90.98 евро счита, че е платена без правно основание и от тази сума предявява частичен
иск за 60 евро.
В обобщение посочва, че общата платена без основание сума е в размер на 25 967.30
евро.
Поддържа, че сумата от 25060,40 евро е разпределена в погашение на неоснователно
претенидрани вземанията за
- 11 052,85 евро - договорна лихва за периода 24.07.2012 г. - 24.11.2020 г.;
- 7361,70 евро - наказателна лихва за периода 24.07.2012 г. - 24.11.2020 г.;
- 6585,85 евро - такси за управление на кредита за периода 24.07.2012 г, - 24.11.2020г.
- 60 евро - представляващи такса изискуемост.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Посочва, че поради допусната забава в плащанията
по главница и лихва над 90 дни е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д.
№ 47039/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, длъжниците депозирали възражение срещу
заповедта и било образувано гр. д. 488/2013 г., по описа на СГС, 5 състав, по което е
постановено влязло в сила съдебно решение от 04.01.2022 г. Твърди, че в рамките на
посоченото производство ищцата е оспорила същите клаузи от договора като
неравноправни, поради което по отношение на тяхната действителност е формирана сила на
пресъдено нещо. Посочва, че е преизчислил размера на остатъка от задълженията по
договора в съответствие с влязлото в сила съдебно решение, за което е уведомил ищцата
чрез писма. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че не се установява
заплащане от ищцата на сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост. Моли за
прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г. с императивни законови разпоредби
и/или с добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника посочените в исковата молба суми по
6
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г. за погасяване на
задълженията по договора, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил, като ги е
отнесъл към погасяване на недължими вземания.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочените парични суми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е сключила
с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г., съгласно който
й е била предоставена сума в размер на 76 500 евро.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7