О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е-67

 

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито     заседание на седми август

 През две хиляди и двадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.

                                                                         2. Г. Й.

 При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От  съдия    С. С.       ч.   гр. д. №288   

по описа за 2020 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Делото е образувано по частна жалба на К.И.К. чрез адв. А. М.  против Определение от 20.07.2020 г. по гр.дело №3146/2019 г. на ВРС, с  което  е отхвърлено искането му за допускане на обезпечение на предявен от него  иск с правно основание чл.200 КТ срещу „Б. П.“ЕООД-В.  чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху банковата  сметка на ответника  в посочена от него банка до размера на исковата сума от 20 000лв. .

Жалбоподателят твърди, че постановеното от ВРС определение е неправилно ,поради което моли то да бъде отменено .Мотивира искането си с обстоятелството,че  е налице обезпечителна нужда,тъй като ще се затрудни събиране на вземането му при евентуално уважаване на исковата претенция предвид наличие на други дела срещу  дружеството и задължения към НАП.Не споделя мотивите на ВРС относно характера на исковата претенция-обезщетение за неимуществени вреди като счита,че същите са установени с представените към ИМ доказателства.Счита също,че не е необходимо точно посочване на банковата сметка на ответника.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и допусне исканото обезпечение на иска.

От данните по делото съдът приема за установено следното:

Гражданско дело №3146/2019г. на Видински районен съд е образувано по  искова молба на К.И.К. чрез адв. А. М.  срещу  „Б. П.“ЕООД-В.  с правно основание чл.200 КТ и цена на иска 20 000лв.,претендирани като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука.Ищецът  е поискал да се допусне обезпечаване на предявения иск   чрез налагане на запор върху  банковата сметка на ответника до пълния размер на иска. ВРС е отхвърлил молбата за налагане на запор върху   банковата сметка на ответника като е приел,че  искането на ищеца  е неоснователно предвид данните по делото и липса на обстоятелствата по чл.391,ал.1 ГПК.ВРС е приел,че не е доказана обезпечителна нужда предвид финансовото състояние на ответника,за който не са представени данни за заведени срещу него други дела .Обосновал е отказа си като е приел,че за установяване на неимуществените вреди следва да се докаже причинно-следтвена връзка сувреждането и размера на вредите,които се присъждат по справедливост.

При тези данни съдът намира частната жалба за допустима,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Предвидената възможност за обезпечаване на предявен иск в чл.389 и следващите от ГПК цели обезпечаване на вземането на  ищеца по делото, когато без обезпечението за него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението на съда.Искането за налагане на обезпечителна мярка може да се прави във всяко положение на делото ,но трябва да отговаря на условията на чл.391,ал.1 ГПК.

В настоящия казус искането за допускане на обезпечителна мярка е направено при условията на чл.389 ГПК. Установено е  ,че между страните съществува спор във връзка с претърпяна от ищеца трудова злополука,за което са представени  писмени доказателства с ИМ.По делото липсват доказателства,от които да се изведе заключение  за наличие на обезпечителна нужда за молителя.

На първо място няма представени доказателства,от които да е видно,че ответникът е с влошено финансово състояние и ще е в невъзможност или ще се затрудни изпълнението при евентуално осъдителен иск.Твърдението за предявени други искови претенции срещу него не е установено с доказателства,нито задълженията му към НАП.Съдът няма задължение и не следва да събира доказателства,които следва да са му представени от страната за доказване на твърденията й,поради което правилно ВРС не е събирал служебно доказателства относно тези твърдения.

ВОС споделя извода на ВРС,че предвид характера на исковата претенция-обезщетение за неимуществени вреди –в исковия процес ще се установи доколко претенцията е основателна и в какъв размер,поради което на настоящият етап не е обосновано налагането на обезпечителна мярка „запор“ върху банковата сметка на ответника до пълния размер на исковата претенция.

С искането за налагане на обезпечение молителят, не е посочил банкова сметка ***, а е посочил банката. Това не би следвало да е пречка,тъй като страната няма как да се информира за банковата сметка на ответника без да е снабден със съдебно удостоверение.

 По изложените съображения съдът счита,че определението на ВРС следва да бъде потвърдено,за което

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  на ВРС от 20.07.2020 г. по гр.дело №3146/2019 г. на ВРС, с  което  е отхвърлено искането на К.И.К.,направено чрез адв. А. М.  за допускане на обезпечение на предявен от него  иск с правно основание чл.200 КТ срещу „Б. П.“ЕООД-В.  чрез налагане на обезпечителна мярка-„запор“ върху банковата  сметка на ответника до размера на исковата сума от 20 000лв.

                             Определението не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.