РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Пловдив, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330112905 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с
чл. 537, ал.2 ГПК.
Ищец Н. И. К., М. И. К., И. Н. К. всичките чрез а. Н.С. искат да се признае за
установено по отношение на ответник С. Й. Ж., че са съсобственици по наследяване от
Е.К.М./М. и реституция съгласно Решение № ****** на ****** – Пловдив на поземлен имот
с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: П., местност „****“ с
площ на имота от 2 501 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин
на трайно ползване - Нива при следните квоти:
за Н. И. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост;
за М. И. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост;
за И. Н. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост.
В исковата молба се поддържа, че с констативен нот. акт № ****** на Н. В. З. с рег.
№ ****от НК за изключителен собственик на имота е признат ответник С.Ж. въз основа на
наследство и давностно владение повече от 10 години.
Заявява се, че имотът е с извършено разпределение на ползването и всеки от
наследниците ползва реална част от него съобразно правата в съсобствеността и че земята се
използва за отглеждане на сезонни култури, респ. ищците са собственици на ид.части и
искат отмяна на така издадения нотариален акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК до размер на
притежаваните от тях 1/16 ид.част от правото на собственост върху имота.
1
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник С. Й. Ж. на основание чл. 237, ал.1 ГПК признава основателността на
предявените искове.
Моли разноските да не й бъдат възлагани в тежест тъй като ищците никога не я били
канили да бъдат прехвърлени техните идеални части.
В първото по делото съдебно заседание ответник С. Й. Ж. чрез процесуалния си
представител – а. П.Д. поддържа направеното признание на исковете и моли за Решение при
признание по чл. 237 ГПК. Заявява, че разноските на ищците следва да останат за тяхна
сметка.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, да се отмени констативен нот. акт № ****** на Н. В.З. с рег. № **** от НК
до размера на 1/16 ид.част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****
като се осъди ответника да заплати сторените от ищците разноски, тъй като с поведението се
е станал причина за завеждане на делото до колкото се е снабдил с констативен нотариален
акт с който е оспорил притежаваните от ищците ид.части от правото на собственост и е
заявил пред орган на държавно управление – Н., че е придобил въз основа на давностно
владение чуждите идеални части. Заявените от ищците разноски са в минимални размери и
няма основание за редукцията им, включително и досежно адвокатското възнаграждение,
като всеки от ищците има право да му бъде присъдено заплатеното адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 300 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. Ж. с ЕГН ********** с
адрес: гр. С., ж.к. *******, че Н. И. К. ЕГН ********** с адрес: с. П., Община Р., обл. П., м-
2
т „*****, М. И. К. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *****, И. Н. К. ЕГН ********** с
адрес: с. И., Община Р., ул. ***** са съсобственици по наследяване от Е.К. М./М. и
реституция съгласно Решение № **** на ***** – Пловдив на поземлен имот с
идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: П., местност „*****“ с
площ на имота от 2 501 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин
на трайно ползване - Нива при следните квоти:
за Н. И. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост;
за М. И. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост;
за И. Н. К. – 1/48 ид.част от правото на собственост.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № *****, том ****, рег. №
**** по нот.дело № **** вписан в Служба Вписвания – П. под акт № ***, том. *****, дело
**** за собственост върху недвижим имот придобит по давност до размер от 1/16 ид.част от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****** по действащата
КК и КР на гр. П. с адрес: П. местност „******“ с площ на имота от 2 501 кв.м. с трайно
предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване – Нива;
ОСЪЖДА С. Й. Ж. с ЕГН ********** с адрес: гр. С. ж.к. ****** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Н. И. К. с ЕГН ********** с адрес: с. П., Община Р., обл. П., м-т ****** сумата от
352,40 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА С. Й. Ж. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. ****** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М. И. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,***** сумата от 396,40 лева разноски за
настоящата инстанция;
ОСЪЖДА С. Й. Ж. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на И. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: с. И. Община Р., ул. ***** сумата от 352,40 лева
разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3