Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-85 Година 2020, 03.07 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи юни, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 683 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК и е образувано
по въззивна жалба вх.№353/21.01.2020г., подадена от Община Карнобат, ответник в
първоинстанционното производство, с
адрес: гр. Карнобат, бул.,,България“№12, представлявана от Георги Иванов
Димитров-Кмет, срещу Решение №4 от
06.01.2020г., постановено от РС- Карнобат по гр.д.№998/2019г. по описа на същия
съд.
С посоченото решение, Община Карнобат е осъдена да
заплати на ищеца ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Позитано“№5, сумата от 334.65 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470318181801334
за нанесени материални щети по автомобил ,,Опел Виваро“ с рег.№8083 ММ на 06.11.2018г., причинени му вследствие преминаване през необезопасена и
несигнализирана арматурна тел на ремонтиран участък от ул.“Сакар“ в
гр.Карнобат, посока от МБАЛ Карнобат, изплатени съгласно договор за застраховка
„Каско Стандарт“, със срок на валидност на застраховката от 03.06.2018г. до
03.06.2019г., ведно със законната лихва върху същата сума- главница, начиная от
датата на предявяване на иска- 28.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Със същото решение, Община Карнобат е осъдена да
заплати в полза на ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, сумата от 770 лева,
представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на
процесуалните правила.
Твърди се, че застрахователното дружество предявило
срещу Община Карнобат иск с правно основание чл.410 от КЗ, за осъждане на
ответника (въззивник) да заплати сумата
от 334.65 лева и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. В хода на производството по делото,
Община Карнобат оспорила иска и въвела възражение, че мястото, на което
настъпило ПТП не е път, както и че
щетите настъпили в условията на съпричиняване.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд
направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Посочва се,
че от показанията на разпитания по делото свидетел и извършената съдебно-
техническа експертиза се установило, че
мястото, където настъпило ПТП не представлявало част от пътната мрежа на
гр.Карнобат (нямало проектиран и реализиран път съгласно ПУП).
Излага се становище, че в §1 от ДР на Закона за
пътищата, се давало легалното определение на понятието ,,път“ .
Жалбоподателят посочва, че разпоредбата на чл.2,ал.1
от ЗДвП регламентирала кои пътища следвало да бъдат отворени за обществено
ползване (за които условията за използване са еднакви за всички участници в
движението).
Заявява, че в конкретния случай се касаело за
случайно събитие, което не можело да бъде предотвратено от ответника.
Счита, че от събраните по делото доказателства не се
установило, че повредите на автомобила възникнали в резултат на попадане на
препятствие в коридора му на движение по път, стопанисван от Община
Карнобат. В конкретния случай се касаело
за случайно събитие, което не можело да бъде предотвратено от ответника. Не
била доказана причинно– следствената връзка между настъпилите вреди и
действията на Община Карнобат, което водело до извод за неоснователност на
исковата претенция.
Иска се отмяна
на първоинстанционното решение, както и за присъждане на направените по
делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор
от процесуалния представител на ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“- адв. Събева-
БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
На първо място се излагат
съображения във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, че не следвало да
бъде ангажирана отговорността на Община Карнобат, тъй като процесният участък
не бил част от пътната мрежа на гр.Карнобат. Твърди се, че след като участъкът
се използвал за транспортна връзка с местната болница, можел да бъде
квалифициран като ,,транспортна връзка от местно значение“. Подчертава се, че
за последния липсвали каквито и да било забрани за обществено ползване по
смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗДвП.
Навеждат се
доводи, че определената земна площ попадала в легалната дефиниция за понятието
,,път“ по смисъла на §6,т.1 от ДР на ЗДвП, поради което първоинстанционият
съд достигнал до правилни и обосновани
правни изводи при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Посочва се, че
вещото лице по извършената пред районния съд експертиза установило, че макар и
процесният пътен подход да не е изграден чрез заличаване(асфалтиране) на зелена
площ, предназначението му било да осигурява безавариен трафик на моторни
превозни средства към градската болница. Въпреки, че отсечката, където
настъпило произшествието не била
благоустроен като път, последната била отворена за движение.
Развиват се
съображения относно общественото ползване на обекти- общинска
собственост(общински пътища, площади, общински паркинги и зелени площи) Цитира се разпоредбата на чл.2,т.5 от ЗОС.
Излага се становище, че следвало да бъде ангажирана отговорността на Община
Карнобат като собственик на процесния
земен участък, тъй като били налице
всички елементи на фактическия състав на регресната претенция..
Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Въззивникът
чрез своя процесуален представител поддържа жалбата. Процесуалният представител
на въззиваемия иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена са от страни, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на
основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 334,65 лв. по щета № 470318181801334 за
нанесени материални щети на автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ А 8083 ММ,
причинени на 06.11.2018г. вследствие преминаване през необезопасена и
несигнализирана арматурна тел на ремонтиран участък от ул.“Сакар“ в гр.Карнобат
по посока МБАЛ Карнобат, изплатени по договор за застраховка „Каско стандарт“.
Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати процесната сума, ведно със
законната лихва върху същата сума от датата на предявяване на претенцията.
Ответникът с
отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на иска като
не оспорва факта, че ул.“Сакар“ е общинска собственост, но оспорва твърдението,
че ПТП е реализирано в следствие на неподдържане на пътя от Общината. Твърди, че
щетите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача на МПС,
който не се е съобразил със състоянието на пътя. Твърди, че липсва причинна
връзка между състоянието на пътя и претендираните щети.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Разпитан е свидетеля Д. Ш., ангажирана
е съдебно-техническа експертиза.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове са с правна квалификация чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неправилно районният съд е
квалифицирал претенцията по по т.3 от чл.410 КЗ вр.чл.50 ЗЗД – отговорност за
вреди, причинени от вещи. Съдът определя правната квалификация на иска, като
такъв по чл.49 от ЗЗД, изхождайки от твърденият на ищеца, че е претърпял вреди
в пряка причинна връзка от наличието на арматурна тел на пътното платно,
сочейки, че пътят, на който се е състояло процесното ПТП е общински и в този
смисъл изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
По делото
е представена застрахователна полица № 5C082003004 със срок на покритие 03.06.2018 г.
– 03.06.2019 г., от която се установява, че между от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и Министерство на здравеопазването е ЕАД е бил сключен договор
за застраховка „Булстрад бонус Каско” за товарен автомобил марка „Опел Виваро”,
с рег. № А 8083 ММ, съгласно общите положения, които застрахованият е приел.
Представено
е удостоверение от Областна дирекция на
МВР Бургас РУ-Карнобат, което следва да послужи пред застрахователя, във връзка
с преписка № 282000-5711/2018г. по описа на РУ-Карнобат, затова че на
06.11.2018г. Добри Колев Шивачев – служител в „Център за спешна медицинска
помощ“, е управлявал специален автомобил – линейка „Опел Виваро“ рег. № А 8083
ММ, собственост на „Център за спешна медицинска помощ“ Бургас по ул.“Сакар“ в
участък от нея, в който се извършват ремонтни дейности по посока на движение от
МБАЛ Карнобат. По време на движението, арматурна тел, намираща се във въпросния
участък се забила в охладителния радиатор на МПС, като по този начин са
нанесени материални щети на автомобила със специален режим на движение –
линейка.
Представено
е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“
и „Гражданска отговорност“ със заявител Д. Ш. – служител в ЦСМП Бургас.
Заведена
е щета № 50-03000-03552/18/15.11.2018г., изготвен от застрахователя е доклад по
щетата, както и опис –заключение по щетата, според което водния радиатор на
застрахованото МПС е за подмяна, като стойността на щетата възлиза на 334,65
лв.
Представено
е възлагателно писмо, видно от което ищцовото дружество е възложило на
Автосервиз „Авто Миро“ ООД да извърши ремонт на МПС товарен автомобил марка
„Опел Виваро”, с рег. № А 8083 ММ, собственост на Министерство на
здравеопазването.
Представена
е фактура № ********** от 07.02.2019г., издадена от „Авто Миро“ ООД за сумата
от 334,65 лв., с получател ЗАД
,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, както и доказателство за
плащането на сумата по сметка на Авто Миро“ ООД.
Видно от
приложения към делото договор № PV 310 от 03.04.2019г., Община
Карнобат в качеството си на възложител е възложила на „Технопътстрой“ ЕООД
извършването на основен ремонт на улици в град Карнобат, сред които е и улица
„Сакар“, като към 25.04.2019г., дружеството-изпълнител е уведомено, че може да
започне изпълнение на дейностите по договора, сред които и ремонт на процесната
улица.
От приетото
и неоспорено заключение по САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, от което се установява, че механизмът на ПТП-то
отговаря на описаното в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение. Вещото лице посочва, че причина за възникване на ПТП е наличието
на арматурна тел на пътя, като автомобилът е преминал през нея и се е увредил
радиатора на МПС. Телта е трудно забележимо препятствие поради своята
неправилна форма и размери, като ПТП е било предотвратимо, ако от разстояние 17
м водачът е имал обективна възможност да я възприеме, което в случая я прави
непридвидимо препятствие. Според вещото лице поради твърдостта и гъвкавостта на
арматурната тел, то тя може да предизвика пробив в радиатора, което налага подмяна
на същия и монтаж на нов.
По делото
е изслушан и свидетеля Добри Шивачев – шофьор в Спешна медицинска помощ. Същият
заявява, че няма спомен за датата на процесното произшествие, но по повод сигнал
за болен пациент на ул.“Сакар“ е преминал с линейката по най-прекия път
от болницата до адреса, който е през участък, който е в най-долния край на
ул.“Сакар“. Свидетелят заявява, че е закачил нещо с автомобила, и след като
спрял, установил, че е арматурна тел, която е пробила радиатора на автомобила.
В чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за
нея.
Ангажирането
на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1.наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4. застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ.
В
настоящия случай съдът намира, че две от предпоставките безспорно са налице:
наличие на застрахователно правоотношение и изплатено застрахователно
обезщетение.
За да се
ангажира отговорността на общината, произтичаща от задължението й вменено с
чл.31 от ЗП, а именно, че „изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините“, следва да бъде установено по категоричен
начин, че участъкът, на който е станало процесното ПТП е общински път. Съгласно
§ 6, т.1 от ДР на Закона за движение по пътищата, "път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Според чл.3 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни. Според
чл. 5 от същия закон, пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни
елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения; пътни принадлежности. Обхватът на
пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните
ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на
височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Според ал.6 на
същата разпоредба, широчината на обхвата на първостепенните улици, които са
част от републиканските или общинските пътища, в границите на урбанизираните
територии се определя с подробен устройствен план.
Установява
се по делото, че досегът с процесната арматурна тел се е осъществил на участък,
който не е път. Свидетелят Ш. категорично посочва, че въпросният участък не е асфалтиран, представлява черен път,
който се влива в улица „Сакар“, по него няма пътни знаци, не е обозначен по
никакъв начин, няма обозначение и за извършване на ремонтни дейности.
Свидетелят твърди още, че не е официален път, тъй като не е обозначен като
такъв, но по него минават и други автомобили, тъй като е пряк път, причина
поради която и линейката е минала оттам, с оглед бързата реакция по повод на
подадения сигнал за болен човек.
Към
заключението на вещото лице е представено и изображение на район от град
Карнобат, между ул.“Сакар“ и МБАЛ Карнобат, от което е видно, че отсечката, по
която се е движела линейката не е част от улица „Сакар“. Представена е и скица
на процесния район от общия градоустройствен план, от която се установява, че
между ул.“Сакар“ и МБАЛ Карнобат, няма означен път, нито е предвиден такъв.
Вещото лице в отговор на допълнително поставения въпрос, дали процесния участък
е част от общинската пътна мрежа, заявява, че същата не част от пътната мрежа
на гр.Карнобат.
Предвид
гореизложеното се налага извода, че въпросният участък, не отговаря на
изискванията за път, същият не е асфалтиран, няма никакви обозначения, няма
ограничителни ивици, които да ограничават неговия обхват, нито е нанесен на
подробния устройствен план. Не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника, тъй като макар й нейна собственост, въпросният
участък не е общински път, за който
общината следва да осъществява дейности по изграждане, ремонт и поддръжка. По
делото не се доказа претърпените вреди да причинени чрез виновно и противоправно поведение поради и
което предявения иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ се явява неоснователен.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва. Горното налага
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
Предвид изхода на
спора в настоящото производство, на въззивника Община Карнобат следва да се
присъдят разноски в размер на 325 лв., представляващи 25 лв.-платена държавна
такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
В тежест на ищеца
следва да бъдат възложени и разноските, сторени от ответника в първоинстанционното
производство в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4/06.01.2020 г. по гр.д. № 998/2019 г. по описа на Районен съд
Карнобат, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Позитано“№5, за осъждане на
Община Карнобат, с адрес: гр.Карнобат, бул.“България“ № 12, представлявана от
Кмета Георги Иванов Димитров да заплати сумата от 334,65 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №470318181801334 за нанесени
материални щети по автомобил ,,Опел Виваро“ с рег.№8083 ММ на 06.11.2018г.,
причинени му вследствие преминаване през
необезопасена и несигнализирана арматурна тел на ремонтиран участък от
ул.“Сакар“ в гр.Карнобат, посока от МБАЛ Карнобат, изплатени съгласно договор
за застраховка „Каско Стандарт“, със срок на валидност на застраховката от
03.06.2018г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва върху същата сума-главница,
начиная от датата на предявяване на иска-28.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Позитано“№5, да заплати на
Община Карнобат, с адрес: гр.Карнобат, бул.“България“ № 12, представлявана от
Кмета Георги Иванов Димитров сумата от общо 625 лв. /шестотин двадесет и пет
лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.