Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 14849 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Н.В., ищец пред
СРС, с която се обжалва решение от 08.07.2019 г. на СРС II ГО, 55 състав по
гр. д. № 79934/2018 г., с което решение
са били отхвърлени претенциите на ищеца-въззивник с правно основани чл. 422 от ГПК и в негова тежест са били възложени разноските.
Въззивната жалба съдържа
доводи за неправилност на обжалваното решение; твърди се, че същото е
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че СРС не бил
обсъдил събраните по делото доказателства. Счита, че са налице всички
предпоставки на чл.405 КЗ за уважаване на претенцията му. Неправилно СРС приел,
че са налице предпоставките на чл.408 КЗ за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение. Неправилно СРС бил приел, че посочения в исковата
молба механизъм на ПТП не е доказан. Позовава се на депозираната от него
декларация по щета, както и от описа на експертизата по щетата, направен от
ответното дружество. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между
декларирания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Самото произшествие било
настъпило в паркирано състояние на МПС. Вещото лице давало и други
предположения, но важното в случая било, че вещото лице е посочило, че вредите
са настъпили в паркирано състояние. Въззивникът не бил пряк очевидец на
настъпването на процесното застрахователно събитие. Счита, че по начина по
който СРС бил решил делото се нарушавал духа и целта на закона- обезщетяване за
настъпило застрахователно събитие.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, както и постановяване на друго, с което така
предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК -з.“ АД /ответник
в производството пред СРС/ в законоустановения срок е
депозирал отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното от СРС, решение. Не били извършени сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Уведомлението за щета и
опис-техническата експертиза били изключени от доказателствата по делото.
Последното се установявало от определението на съда № 86974/08.04.2019 г.
Конкретните документи относими към процесната щета № 0020-090-0997-2017 г. били
представени от застрахователя /ответник и въззиваем пред настоящата инстанция/.
Заключението на САТЕ не било в сочения от въззивника смисъл. Никъде в
заключението си вещото лице не сочело, че е налице причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и вредите. Вещото лице било посочило, че от наличните
данни по делото не било възможно да се определи механизма на ПТП. Затова
правилно СРС бил приел, че не е установен механизма на ПТП. Действително,
ищецът не бил очевидец на произшествието, но същият можел да посочи достатъчно
данни, за да бъде установен механизма на ПТП.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 16.08.2019 г., обстоятелство, което се
установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка. Въззивната жалба е
подадена на 28.08.2019 г.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното
решение, което се обжалва предявените от ищеца /въззивник/ искове по чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД не са били уважени.
Ето защо съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
За издадената на
08.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 62439 по описа за 2018 г. на СРС, 55 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на
16.10.2018 г.
На 29.10.2018 г.,
т.е. в срока по чл.414 ГПК е било подадено възражение.
На заявителя е
било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Тези указания са му съобщени на 30.11.2018 г.
Исковата молба е
подадена в СРС на 18.12.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се е установил
механизма на ПТП. Начинът посочен от ищеца като такъв на реализиране на ПТП бил
отречен от вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. С
оглед местоположението на увреждането и неговия характер, същото не можело да
има за причина, сочената от ищеца такава. Затова СРС е приел, че липсва
застрахователно събитие, което да поражда отговорност на ответника за заплащане
на застрахователно обезщетение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Съгласно чл. 405 от КЗ при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Не се спори по делото, а и от
представените и от двете страни по спора писмени доказателства се установява,
че относно процесния автомобил е било налице валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпилото застрахователно
събитие. Това е видно и от представената
полица и Общи условия по
застраховката. Ищецът е упълномощен от „Т. к. *“ ЕООД да получи застрахователното
обезщетение /виж л.50 по исковото производство/.
С отговора по исковата молба ответникът е
посочил, че представеното с исковата молба уведомление се различава по първата
си страница от това, което се намира по щетата, образувана при застрахователя.
Налице била разлика, както в посочена дата на ПТП, съответно на 05.07.2016 г. и
10.07.2016 г., така и относно размера на вредите- 170, 40 лв. и 190,72 лв.,
както и в описанието на механизма на ПТП. Оспорен
е и механизма на ПТП.
Следователно, спорно по делото е от какво
произтичат уврежданията по автомобила и съответстват ли те на описания от
застрахования начин и от тук възниква ли отговорност за застрахователя за
плащане на обезщетение на застрахования.
Видно от
представеното с отговора по исковата молба уведомление /л.24 по делото пред
СРС/ като дата на застрахователното събитие е посочена 05.07.2016 г., а вредите
по МПС – преден ляв калник. Като причина за вредите е посочено, че МПС е било
паркирано и ударено от неизвестно МПС.
Действително, са представени две стокови
разписки относно стойността на необходимия ремонт – първата с исковата молба за
сумата в размер на 190,72 лв. и втората с отговора по същата и на стойност 170,
40 като двете разписки са с посочена дата на съставяне – 03.08.2016 г.
Действително, с
определението си от 08.04.2019 г., представляващо проекто-доклад по чл.140 ГПК,
СРС е изключил от доказателствата по делото описа и уведомлението за щета,
представени с исковата молба поради нечетливия им вид. Същевременно е указано
на ищеца, че следва да конкретизира мястото на настъпване на произшествието.
В изпълнение
указанията на съда с молба са представени неприетите опис и уведомление като
същите отново са в нечетлив вид /виж л.36 и следв. от исковото производство/. В
самата молба е уточнено, че застрахователното събитие е настъпило на паркинга
на магазин СБА. Автомобилът към настоящия момент не е отремонтиран, а
представената стокова разписка представлява проформа фактура и отразявала
необходимата стойност за отремонтиране на МПС.
В заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото САТЕ е посочено, че вредите по МПС се
изразяват в нарушено лаково покритие на преден ляв калник. Въз основа на
представения по делото снимков материал вещото лице достига до извода, че
увреждането не е възможно да бъде причинено от МПС, а е вследствие на натиск от
по-еластичен предмет като например пи преминаване покрай храстовидни и дървесни
растения. Възможно е увреждането да е причинено и от злоумишлени действия на
неизвестни лица. Най-вероятно увреждането е причинено от допир на предмет с
тъпи ръбове. Височината на увреждането е на около 1,06 м от терена и е с наклон
отпред назад на автомобила. Нарушението на лаковото покритие не е вследствие на
експлоатация и влияние на атмосферните условия. Същевременно вещото лице е
констатирало, че калникът е пребоядисван, а при изслушването му в публично
съдено заседание, вещото лице е посочило, че е констатирало „следи от
напластяване на боя“.
Стойността за
възстановяване на увреждането, определено по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 153,84 лв.
Решението
е правилно:
Настоящата
съдебна инстанция споделя извода на СРС, че по делото не
е установено механизма на ПТП да е настъпил по сочения от ищеца начин.
Действително, увреждане на процесното МПС е налице, но същото не се доказа да е
в причинна връзка с произшествието заявено от ищеца, а именно- ударен от
неизвестно МПС. Самият ищец сочи в молбата си, депозирана в изпълнение
указанията на съда за конкретизиране на произшествието, че ремонт на МПС не е
извършван. А вещото лице по САТЕ констатира „напластяване на боя“. Противно на
твърдяното от пълномощника на въззивника /ищец пред СРС/ тежестта за доказване
механизма на ПТП, причинната връзка на събитието с вредите по МПС е в тежест на
ищеца независимо дали той е очевидец на събитието или не. В този смисъл е и
разпределена доказателствената тежест с доклада по чл.140 ГПК, извършено от
СРС.
При това положение правилно СРС е приел, че не може да се
ангажира отговорността на застрахователя.
В случая изобщо не се касае
до изключенията, даващи право на застрахователя за отказ да плати обезщетение,
визирани в разпоредбата на чл.408 КЗ, а
до недоказаност на ищцовата претенция. Затова съдът не изследва визираните в чл.408 КЗ, предпоставки.
Крайните
изводи на двете инстанции съвпадат. Ето защо първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
По разноските:
При този изход на
спора въззивникът няма право на разноски за производството пред въззивната
инстанция.
В полза на въззиваемата страна разноски се присъждат –
юриск. възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.07.2019 г. на
СРС II ГО, 55 състав по
гр. д. № 79934/2018 г.
ОСЪЖДА П.Н.В., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** 11-13, офис 5- адв.П., да
заплати на ЗАД „ОЗК-з.“ АД, ЕИК ******, гр.София, ул.“******, сумата в размер на 50 лв. - юриск.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: