№ 12
гр. С., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500483 по описа за 2021 година
С решение № 260026 от 17.03.2021 год. по гр.д. № 1436/2020 год. на РС-Ботевград е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г. ИВ. Г. от гр. П. срещу
„Ф.И.А.“ ЕООД, гр. С. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от общо 5 239,32 лв., от които: 4 371,18 лв. – главница, представляваща задължение
по договор за кредит № 03201 КР-АА-0497 от 21.11.2007 год., сключен между “Ц.К.Б.“ АД и
ищеца, отговорен солидарно като поръчител; 242,85 лв. – законна лихва върху главницата за
периода 14.12.2019 год. – 01.07.2020 год.; 485,69 лв. – неолихвяеми вземания /присъдени
лихви/, както и 139,60 лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 20.07.2009 год. по ч.гр.д. № 488/2009 год. по описа на БРС на основание заповед за
изпълнение № 87 от 20.07.2009 год. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на основание
на които е образувано изпълнително дело № 20199270401846 по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров с рег. № 927 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, като
неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 1436/2020 год. на РС-Ботевград е образувано по искова
молба на Г. ИВ. Г. против „Ф.И.А.“ ЕООД, гр. С. отрицателен установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените
по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 87 от 20.07.2009 год. по ч.гр.д.
№ 488/2009 год. по описа на БРС по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които ищецът е
осъден да заплати на „Ц.К.Б.“ АД посочените суми в качеството на съдлъжник. Сочи, че въз
основа на издадения изпълнителен лист на 08.01.2010 год. е образувано изп. дело №
20107940400001 год. на ЧСИ Янко Стоянов с рег. № 794, като на 12.10.2011 год. по
изпълнителното производство е постъпила молба от „Ф.И.А.“ ЕООД за конституирането му
като взискател въз основа на договор за цесия, сключен на 29.12.2010 год., като същият е
конституиран в изпълнителното дело. Впоследствие същото е прехвърлено на ЧСИ
Магдалена Стоянова с рег. № 928 и е даден нов № 20169280400782, като с постановление от
04.04.2019 год. е установено, че последните изпълнителни действия са извършени на
31.08.2010 год., като едва с молба от 07.06.2013 год. кредиторът е поискал предприемане на
изпълнителни действия по отношение на ищеца по настоящото дело, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 31.08.2012 год. Взискателят е
поискал да му бъде предаден изпълнителният лист, след което е образувал изп. дело №
20199270401846 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927. По това дело на ищеца е
изпратена ПДИ на 17.06.2020 год. Ищецът счита, че всички изпълнителни действия по това
дело са незаконосъобразни, тъй като от 01.09.2012 год. е започнала да тече нова погасителна
давност за процесните вземания, която е изтекла на 01.09.2017 год. Счита, че правото на
взискателя е погасено поради изтичане на петгодишната погасителна давност, което
обуславя и правния му интерес от предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете в отговора на исковата молба. Твърди, че образуването
на изпълнителното производство по изп. дело № 1/2010 год. по описа на ЧСИ Янко Стоянов
е прекъснало давността и същата е спряна, докато трае изпълнителният процес, на
основание ППВС № 3/18.11.1980 год., т.е. до настъпване на перемпцията на 31.08.2012 год.,
а впоследствие ищецът е погасявал доброволно дълга през периода от 12.04.2016 год. до
08.11.2018 год., с което е признал вземането. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на
заповед за незабавно изпълнение № 87/20.07.2009 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
488/2009 год. на БРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който Г. ИВ. Г. е осъден
като съдлъжник да заплати на „Ц.К.Б.“ АД, гр. Е. процесните суми. Въз основа на
изпълнителният лист на 08.01.2010 год. е образувано изп. дело № 20107940400001 год. на
ЧСИ Янко Стоянов Стоян Лазаров с рег. № 794. След прехвърляне на архива на ЧСИ Янко
Стоянов на ЧСИ Магдалена Стоянова делото е преобразувано под нов № 20169280400782,
като на 18.01.2010 год. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото
2
възнаграждение на длъжника И. И. Д.. На 31.08.2010 год. е изпратено и запорно съобщение
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на съдлъжника Г. ИВ. Г.. На
12.10.2011 год. е депозирана молба от „Ф.И.А.“ ЕООД за конституирането му като взискател
по делото въз основа на представен договор за цесия, без искане за изпълнителни действия.
Едва с молба от 07.06.2013 год. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Г.. С постановление от 04.04.2019 год. ЧСИ Стоянова е
констатирала, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
31.08.2012 год., поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като
в този срок взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Взискателят
е поискал да му бъде предаден изпълнителният лист, след което по негова молба от
13.12.2019 год. е образувал изп. дело № 20199270401846 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с
рег. № 927. На същата дата е наложен запор върху откритите банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжниците и е насрочен опис на движимо имущество на ищеца. Според
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от 09.02.2021 год., в периода от
20.01.2011 год. до 08.11.2018 год. дължимите суми по договора за кредит за погасявани
доброволно от длъжниците и чрез принудително изпълнение, като ищецът Г.Г. има
извършени плащания през 2011 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. Вземанията на
ответника не са изплатени в пълен размер по висящото изпълнително дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
/след осъществено заповедно производство/, а именно -погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
твърди новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника
от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита,
че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е
висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително
дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед
предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния
интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на
взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК,
изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че
3
изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето
принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993
г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист
се предпоставя от постановяването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез
която се установява дали вземането е спорно, и която съставлява съдебно изпълнително
основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл
е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., според което влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.
423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно
практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не е било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в
сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация, в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2
ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, която е влязла в сила през 2009 год., като не е било подадено възражение от
длъжника.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 08.01.2010 год. е образувано изп. дело №
20107940400001 год. на ЧСИ Янко Стоянов, като от този момент давността за вземането се
4
счита прекъсната съгласно съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на
изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и не е текла до
прекратяването му по силата на закона на 31.08.2012 год. Несъстоятелни са аргументите, че
спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС
№ 3/1980 год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. дело №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно – на 26.06.2015 год., както и това, че до този
момент давността е била спряна. Това е така, тъй като давността спира да тече само през
времетраенето на изпълнителното производство, като разясненията, дадени в цитираното
тълкувателно решение предполагат висящност на изпълнителното производство. В случая
то е било прекратено по силата на закона още на 31.08.2012 год., т.е. преди 26.06.2015 год.,
когато е отменено ППВС № 3/1980 год. Следователно към 01.09.2012 год. изпълнителното
дело е перемирано. Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателното решение от 26
юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време изпълнително действие.
С оглед така дадените разяснения следва да се приеме, че последното валидно извършено
изпълнително действие е на 31.08.2010 год., когато съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съдът
намира, че впоследствие давността отново е прекъсната с извършените изпълнителни
действия въз основа на молбите на взискателя от 07.06.2013 год., 27.03.2014 год. и
20.11.2015 год. /налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца/, независимо
че същите са предприети, след като изпълнителното производство вече е било прекратено по
право. В този смисъл са и дадените разяснения от ВКС на РБ в решение № 37 от 24.02.2021
год. по гр.д. № 1747/2020 год., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, според което
в случаите, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
С оглед това следва да се приеме, че погасителна давност за вземанията, която е
започнала да тече от 31.08.2010 год., на която е предприето последното валидно
5
изпълнително действие по прекратеното изпълнително производство, е прекъсната с
подаването на молбите на взискателя от 07.06.2013 год., 27.03.2014 год. и 20.11.2015 год. и
налагането въз основа на тях на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като
последното запорно съобщение е от 15.12.2015 год. Следователно, към 13.12.2019 год. –
датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело № 20199270401846 по описа на
ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 процесните вземания не са погасени по давност.
С оглед това предявеният иск от Г. ИВ. Г. от гр. П. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД, гр. С. за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 5 239,32 лв. по
договор за кредит № 03201 КР-АА-0497 от 21.11.2007 год., сключен между “Ц.К.Б.“ АД и
ищеца, за която е издаден изпълнителен лист от 20.07.2009 год. по ч.гр.д. № 488/2009 год.
по описа на БРС на основание заповед за изпълнение № 87 от 20.07.2009 год. по чл. 417 от
ГПК и е образувано изпълнително дело № 20199270401846 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров
с рег. № 927 на КЧСИ, с правно основание чл. 439 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026 от 17.03.2021 год. по гр.д. № 1436/2020 год. на
РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. П. да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД, гр. С.
сумата 100 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6