О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №1731
Гр.Пловдив, 30.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1741/2018 г.,
констатира следното:
Производство
по реда на чл.435 ГПК във вр. с чл.274 ГПК, във вр. с чл.248 ал.3
ГПК.
Постъпила е жалба
от
ЗК”Уника“АД-София, ЕИК ********* със седалище и АУ- гр.София, ул.“Юнак“11-13–
длъжник чрез юрисконсулт Г.П. срещу действията на ЧСИ Драгомира Митрова,
рег.№828 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№496/2018 г. – обжалва се
постановление на ЧСИ от 2.07.2018 г. с което е оставена без уважение молбата му
за редуцирането на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на взискателя
поради прекомерност до 200 лв. и не е уважено искането за прекратяване на ИД
поради неподсъдност на ЧСИ при ПОС и изпращането му по подсъдност на СИ с район
на действие – ОС- гр.София. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ да прекрати ИД
поради неподсъдност, както и да се отмени постановлението за разноските и
вместо него присъдените разноски за адв.възнаграждение на взискателя да се
редуцират от 1166 лв. на 200 лв.
Ответникът по молбата –А.Б.И.
- взискател чрез адв.Т.Й.– взема становище, че жалбата е неоснователна.
ЧСИ взема становище, че
жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.
Съдът намира,
че молбата е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по
същество - е неоснователна, поради следното:
Оплакването,
че е нарушена местната подсъност на съдебния изпълнител, е неоснователна:
Длъжникът се позова на чл.427,ал.1 ,т.5 от ГПК, изм.ДВ,бр.86 от 2017 г.,
съгл.която молбата за ипълнение се подава до СИ, в чийто район се намират
постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. Тази разпоредба не
се прилага, когато е предвидена изборна подсъдност по чл.427,т.3 ГПК във вр. с
чл.115,ал.2 ГПК– взискателят може да избира дали да подаде молба си до СИ по
адреса си или по адреса на длъжника когато се събира вземане за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. В случая се събира вземане от обезщетение за вреди от непозволено
увреждане – видно от ИЛ на ПАС – ЗК е осъдена да заплати сумата 36000 лв. –
обезщетение за претърпени от А.И. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него болки, страдания и неудобства, настъпили в резултат на
усложнение на състоянието на дясната глезенна става, за което са направени две
нови операции след първата ведно със законната лихва от увреждането.
По отношение на
постановлението на ЧСИ за разноски:
Право на
длъжника е, ако не е съгласен с посочените разноски да поиска от ЧСИ да се
произнесе с постановление относно дължимостта на разноските и в т.ч. да поиска
намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Такова е поискано и ЧСИ е отказал да намали разноските на
взискателя от 1166 лв. на 200 лв. Отказа на ЧСИ подлежи на обжалване, поради
което жалбата е допустима. В този смисъл е и задължителната съдебна
практиката - Определение № 403/01.12.2008г, постановено по ч.гр.д. № 1762/2008г
на ВКС, V гр.о.
Не се спори, че длъжникът не е заплатил посочената в ПДИ
сума преди образуването на ИД, нито в в срока за доброволно изпълнение, поради
което взискателят може да претендира платените от него разноски за адв.хонорар
за образуване на ИД и за водене на ИД.
От приложеното по ИД
пълномощно е видно, че платените разноски на взискателя за адв.хонорар са в
размер на 1500 лв.-платени в брой, при
материален интерес 36000 лв.+10875,34 - лихви по издадения ИЛ, 3740,54 лв. –
разноски на ЧСИ по т.26 от Т ЗЧСИ. Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/9.7.2004
г., относима след изменението й от 28.03.2014 г., за процесуално
представителство и защита и извършване на действия по ИД възнаграждението е 200
лв. за образуване на ИД и ½ от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2,
т.4, където е казано, че при мат.интерес до 100000 лв. се дължи 830 лв.+3% за горницата над 10000
лв. или мин. адв.възнаграждение на пълн. на взискателя по т.1 и т.2 е 1166 лв. /200+1/2 от 1932лв./
Следователно, така платения
адв.хонорар от 1166 лв. /в брой/ при
посочения материален интерес не е прекомерен, тъй като съответствува на
минималния размер по чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. за мин.адв. възнаграждения. Ето защо съдът
намира, че редуцираното от ЧСИ адв. възнаграждение не се явява прекомерно и не
следва да бъде редуцирано от 1166 лв. на 200 лв. Оплакването, че следва да се
представи платежен документ за платена сума е неоснователно, т.к., съгл.ТР
№6/6.11.2013 г. на ВКС по т.д.№6/2012 г.
на ОСГТК , т.1 е казано, че когато сумата на адв.възнаграждение е
платена в брой, не са необходими доказателства за плащането – вписването за
направеното плащане в ДПП е достатъчно и има
характер на разписка.
Ето защо обжалваното разпореждане на ЧСИ е
правилно и законосъобразно, а ЧЖ е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, съгласно изложените по-горе мотиви.
Водим от
горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
ЗК”Уника“АД-София, ЕИК ********* със седалище и АУ- гр.София, ул.“Юнак“11-13–
длъжник чрез юрисконсулт Г.П. срещу действията на ЧСИ Драгомира Митрова,
рег.№828 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№496/2018 г. – постановление на ЧСИ от 2.07.2018 г. с което
е оставена без уважение молбата му за редуцирането на претендираното по ИД
адвокатско възнаграждение на взискателя поради прекомерност до 200 лв. и не е
уважено искането за прекратяване на ИД поради неподсъдност на ЧСИ при ПОС и
изпращането му по подсъдност на СИ с район на действие – ОС- гр.София.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: