№ 7033
гр. С, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110132574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Е. З. Ц. срещу „С.К“ ООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не е обвързана от Договор за паричен заем „К. №
**************** г. поради неговата нищожност поради противоречие със
закона – липса на реквизити – неправилно формулиран годишен процент на
разходите и липса на подневен лихвен процент, и евентуално – за
установяване на действителното съдържание на договора, което не включва
клаузите за лихва по т. 3.7. и за неустойка по т. 6.2., които са нищожни поради
противоречие със закона или добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
паричен заем „К. № **************** г., по силата на който ответникът се
съгласил да предаде на ищцата 550 лева, които следвало да се върнат за
период от шест месеца на равни вноски, като е уговорена лихва в размер на
40,05 % годишно, посочен е годишен процент на разходите (ГПР) – 48,52 %, и
обща сума за връщане 1008 лева. В т. 6.2. от договора било посочено, че ако
ищцата не предостави обезпечение по договора чрез учредяване на
поръчителство от лице, което отговаря на определени условия за доход и
имущество, дължи неустойка в размер на 347,64 лева. Поддържа се, че в
договора не е посочен реквизит – лихвен процент на ден; ГПР не е определен
ясно и поради това не е правилно отчетен, и клаузата за неустойка е нищожна
като прекомерна такава или като противоречаща на добрите нрави, тъй като
оскъпява кредита. поради това се иска съдът да признае целият договор или
клаузите за лихва и неустойка по него за неравноправни. Претендират се
разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.К“ ООД,
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Договорът не бил
нищожен, защото потребителят се бил съгласил да го подпише и имал право
да се откаже от него, което не бил упражнил. ГПР по договора бил определен
правилно, като посочената неустойка не можело да се включва в него, тъй
като се дължала само при неизпълнение на условие по договора. Клаузата за
лихва била ясна и прозрачна и нямало основания за оспорването , а лихвения
процент е в рамките на законно допустимия. Неустойката обезпечавала
действителен риск на кредитодателя и била действителна, а и такава клауза
била включена в шест други договора със същата ищца. Поради това било
налице и индивидуално договаряне на неустоечната клауза.
В съдебното заседание страните не изпращат представител. Ищцата с
молба от 09.12.2024 г. (на лист 94 от делото) поддържа и развива доводите си
от исковата молба и претендира за адвоката си разноски за осъществена
безплатно правна помощ, тъй като е нуждаещо се лице. Ответникът прави
възражение на адвоката на ищцата да не се присъждат разноски за
предоставена безплатно правна помощ на нуждаещи се лица, тъй като е
собственик на луксозен лек автомобил.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 33 и неоспорен от страните Договор за
паричен заем „К. № **************** г. на последната дата ответникът се е
задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 550 лева,
който да бъде върнат на шест месечни вноски до 17.05.2021 г., като ищцата да
плати и лихва в размер на 40,05 %. „Общата“ сума за плащане била 633,36
лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,52 %.
Съгласно погасителния план обаче освен „общите разходи“ се дължи и
неустойка в размер на 374,64 лева, разсрочена с вноските по договора, като с
нея общият размер на задължението възлиза на 1 008. Съгласно т. 6.1. от
договора неустойката се дължи в случай, че до 3 дена от отпускане на заема
ищцата не осигури обезпечението му с поръчител, който отговаря на
определени условия, или банкова гаранция.
Съгласно представен на лист 6 от делото договор за правна защита и
съдействие ищцата е декларирала пред адвоката си, че е материално
затруднено лице, поради което е предоставена безплатна правна помощ, а
адвокат Б. претендира заплащане на хонорара си от ответника.
Съгласно представено на лист 111 от делото писмо с изх. № СОА24-
ДИ11-6795/1/19.12.2024 г. на отдел „Л.“ на дирекция „О.П“ на С.О, ищцата е
декларирала за данъчни цели придобиване на апартамент в панелен блок в ж.к.
„Л.“ на 29.04.2013 г. и тази декларация не е променена до 17.12.2024 г.
Съгласно представена на лист 116а от делото извадка от регистъра на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, получена с писмо с рег. № ******************
г. на същата, ищцата е придобила на 12.04.2022 г. лек автомобил „М. GLA200
CDi с първа регистрация от 2015 г.; на 18.07.2023 г. – лек автомобил „А. с дата
2
на първа регистрация от 31.03.2009 г., и на 29.05.2024 г. – лек автомобил „Ф.“ с
дата на първа регистрация – 17.12.2008 г. На 03.04.2023 г. ищцата е прекратила
регистрацията на неин лек автомобил „Ф.“, регистриран през 2001 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност искове:
1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на
договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22
ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, и евентуално съединен с него
2. положителен установителен иск за установяване на действителното
съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за
потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на
разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен
процент.
Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва
да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията
за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на
потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи
индивидуално уговаряне на клаузите.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
3
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П.К и цитираните там други
решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността
на потребителите да вземат информирано решение относно различните
оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-
714/22 П.К изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора
задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да
бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита
според понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 6.1. от договора за кредит е предвидено, че в 3-дневен срок от
сключването му длъжницата се задължава да обезпечи кредита с учредяване
на банкова гаранция или осигуряване на поръчител, който следва да има доход
от поне 7 минимални работни заплати за страната и да отговаря на редица
изисквания за липса на дълг, а ако се осигурят двама – доходът на всеки да е в
размер равен на поне 4 минимални работни заплати за страната, или дължи
неустойка в размер на 374,64 лева. Така се оказва, че всъщност неустойката се
превръща в търговско условие за отпускане на кредита при посочените в
договора условия (необезпечен кредит) и поради това на основание § 1, т. 1
ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход по кредита, от който
да се определи ГПР, тъй като е „търговско условие“ за отпускане на кредита в
този вид – като необезпечен, а при осигуряване на обезпечение, потребителят
щеше да има отделни разходи за обезпечението и да получи кредита при по-
нисък общ разход.
В договора за кредит ГПР е определен като 48,52 %, т.е. доколкото
кредитът е отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не могат да са
повече от 48,52 % от отпуснатите 550 лева, или 266,86 лева. Тъй като кредитът
е отпуснат за 6 месеца, то абсолютно максималният възможен размер на
разходите, ако кредитът се изплащаше изцяло и наведнъж в 6-месечния период
(при плащане на вноски поради намаляване на олихвяемата главница след
4
всяко плащане на вноска, действителният ГПР би се увеличил значително), би
бил половината от 266,86 лева, или 133,43. В случая обаче разходът по
кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 83,36 лева лихвени
разходи и неустойката при липса на обезпечение в размер на 374,64 лева, или
общо 458 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални знания
се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно рязко
разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. При това няма нужда съдът да
изчислява с помощта на вещо лице действителният ГПР, тъй като
разминаването е твърде очевидно.
Поради това на основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр целият договор за кредит е нищожен и искът следва да се уважи на
първото заявено основание.
При това положение съдът не се налага да разглежда евентуалните
претенции, които са предявени при условие за отхвърляне на някой от
главните искове.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е доказала разноски в размер на 50 лева – държавна такса, които
следва да се присъдят.
Адвокатът на ищцата претендира определяне от съда на хонорар по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК за осъществената от нея безплатна правна защита по
делото, тъй като ищцата е декларирала, че няма средства за адвокат. В
съдебната практика съществуват няколко становища по въпроса дали съдът
може да проверява верността на подобна декларация на страната пред
адвоката . Настоящият съдебен състав намира за единствено допустимо с
оглед на изискванията за справедливост на процеса и защита на страните от
неоснователно посегателство над имуществата им (в случая – задължаване на
ответника да поема разходи, които ищцата не е направила ефективно, а
законът изисква да се поемат от ответника без доказателства само в изрично
уредени хипотези в чл. 38 ЗАдв), които следват от чл. 6, пар. 1 от Конвенцията
за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за
правата на човека“, „ЕКПЧ“) и чл. 1 от Допълнителния протокол („Протокол
№ 1“) към нея, становището, застъпено в няколко акта на Върховния
касационен съд (ВКС) – Определение № 163/13.06.2016 г. по частно
гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, цитирано и в Определение №
48/21.01.2021 г. по частно търговско дело № 47/2021 г., II ТО, че
предпоставката „материално затруднение“ на клиента може да се преценява от
съда, ако ответникът е въвел такова възражение в процеса.
В случая следва да се има предвид, че спорът за разноските е
имуществен спор за осъществяване на гражданско право – за парично вземане
за разноски, на основание на предпоставки, изведени абстрактно в закона.
Когато тезите на страните относно предпоставките си противоречат, то е
налице правен спор. Споровете за граждански права съгласно чл. 6, пар. 1
5
ЕКПЧ следва да се решават от независим и безпристрастен съд в рамките на
справедлив съдебен процес. Становището на част от съставите на ВКС, че
установяването на една от предпоставките на материалното право на адвоката
да получи възнаграждение от друг частноправен субект (насрещната страна
по делото) – материалното затруднение на клиента му, се проверявала само от
адвоката по негова преценка, противоречи на този принцип (и за отказ на съда
да Не следва да се приема, че крайният арбитър при това тълкуване –
адвокатът, може да отговаря на критериите за установен от закона съд, който е
независим и безпристрастен, най-малкото защото защитава интересите на
една от страните по делото. При това положение оставянето на преценката на
адвоката на въпроса дали същият има право на възнаграждение срещу друго
лице, не е поверена на орган, отговарящ на изискванията на чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията, като приемането на обратното дори за държавен орган, който
няма съдебни функции, вече е водело до осъждане на държавата пред
Европейския съд за правата на човека (вж. Решение по дело Zlinsat spol.s.r.o.
с/у България, жалба № 57785/00, §§ 76 и 80, 15 юни 2006 г.). При това
положение следва да се приеме застъпена в цитираните по-горе актове на ВКС
теза – че при спор дали защитаваният по делото безплатно е материално
затруднено лице, е възможно съдът да решава спора между другата страна по
делото и адвоката на база на доказателства по делото. На аргумента, че по
този начин адвокатът без вина губи възнаграждението си по делото, тъй като е
бил подведен, следва да се отговори с два основни довода – на първо място, че
това отношение между адвокат и клиент няма пречка да е предмет на иск за
обезщетяване на вреди от невярното деклариране, и на второ място – че при
подписване на договор по чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът се съгласява на
безплатна защита по делото по своя воля, а възможността да получи хонорар
от насрещната страна по делото е условна – ако искът бъде отхвърлен,
адвокатът ще е работил напълно без пари. Нелогично звучи аргументът, че
осъдената за разноските друга страна следва да води втори иск срещу
излъгалия адвоката клиент, след като заплати на адвоката, тъй като тя не е
давала съгласие да заплаща разноски на недобросъвестния клиент, дори и той
да не ги е направил, а още по-малко тази страна може да знае какви са били
действителните уговорки между адвокат и клиент, на които не е присъствала,
което прави доказването на евентуалната претенция много по-сложно.
В случая следва да се приложат указанията, дадени от ВКС в
Определение № 163/13.06.2016 г. по частно гражданско дело № 2266/2016 г., I
ГО, според което тежестта да обори установеното от декларация на адвоката
на ищеца в договора за правна помощ материално затруднение е на ответника,
който би бил осъден да плати. По делото ответникът е установил, че ищцата
има в периода на делото едно жилище и три автомобила, които макар и на по-
висока възраст (10 – 15 години) са от среден и висок клас, като дори една
седмица преди образуване на делото на 05.06.2024 г. – на 29.05.2024 г. ищцата
е закупила автомобил.
При това положение същата не показва затруднено материално
положение, а по-скоро обичайно или дори над средното такова, което
установява, че същата е била в състояние да покрие адвокатския хонорар по
6
делото. Искането на адв. Б. за разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. З. Ц. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на
„С.К“ ООД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С, бул. „Ц.Ш №
**********, че Е. З. Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С, ж.к. „Л.“, бл.
*************, не е обвързана от сключения между страните Договор за
паричен заем „К. № **************** г. поради неговата нищожност поради
противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.К“ ООД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С, бул. „Ц.Ш № **********, да плати на
Е. З. Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С, ж.к. „Л.“, бл. *************, сумата
от 50 лева (петдесет лева) – разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за сведение по гражданско дело
№ 44548/2024 г. на Софийския районен съд, 82. състав, за което последният
изглежда е сметнал, че е със свързан с настоящото предмет.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7