№ 120
гр. Сливен, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103530 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2019 г. ответника е получил от Ти Би Ай
Банк ЕАД, сумата от 534.03 лв., по силата на сключен договор за потребителски кредит.
Сочи се, че ответника се е задължил да върне сумата, ведно с дължимата договорна лихва в
общ размер на 630.18лв в срок до 25.08.2020г. Твърди се, че на 30.11.2022 г. е подписан
договор за продажба и прехвърляне на вземания между Ти Би Ай Банк ЕАД и Иновативни
финанси ООД, с който е прехвърлено вземането.На 30.10.2023г. Иновативни финанси ООД с
договор за продажба на вземане е прехвърлило на Агенция за събиране на вземанията
вземането. Сочи се, че ответника е уведомен за извършените прехвърляния с връчено
препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди се, че Агенция за събиране на вземанията е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника е залепено
уведомление, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответника дължи на Агенция за събиране на вземания
ООД сумата главница в размер на 482.82 лв, сумата от 272.92лв, представляваща договорна
лихва и сумата от 43.68лв, представляваща лихва за забава, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство
разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1, от ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 430, ал. 2, от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
1
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за обезщетение
за забава по договора за потребителски кредит, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между ответника и Ти Би Ай Банк ЕАД договор за потребителски кредит ,
предоставената сума по договора за потребителски кредит, факта на извършените две
прехвърляния на вземането срещу ответника, уведомяването на ответника за извършените
цесии, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по договора за заем и договора за допълнителни услуги.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Във възражението подадено в заповедното производство ответницата е заявила, че не
получила такъв кредит.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника Х. А. И., редовно призована, не се явява.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит от 16.02.2019г., сключен между Ти Би Ай Банк
ЕАД, като кредитор, и Х. А. И., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в
размер на 499лв,като към главницата отпусната като кредит са включени застраховка Комбо
живот 35.04лв, като общ размер на кредита е посочена сумата от 2206.61лв, еднократна
такса оценка на риска в размер на 534.03лв, с фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 21.65%, с размер на погасителната вноска 35.01 лв, ГПР 23.21%, като първото плащане е
на 25.03.2019г., петнадесет месечни погасителни вноски. Като срок на договора е посочено
25.08.2020, обща сума за плащане 630.18лв.
В преддоговорната информация по програма Защита - живот ,
безработица/хоспитализация е посочено, че ЗК Уника АД и ЗК Уника Живот АД са
акционерни дружества с разрешение за извършване на застрахователна дейност. Посочено е,
че срока на застраховката е равен на срока на кредита и е посочен в полицата и
застраховката се сключва с подписване на заявление за застраховане. Като неотменимо
ползващо се лице е Ти Би Ай Банк ЕАД. Застрахователното покритие е по първоначално
договорен погасителен план, но не повече от 2000 лв., както преддоговорната информация
за застрахователни програми Живот , така и в пред договорната информация Живот ,
безработица/хоспитализация така и потвърждението за приемане и съгласие на
застрахователен договор Живот нежелана безработица и хоспитализация са на шрифт 8.
С рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2022 г. Ти Би Ай Банк ЕАД е
2
прехвърлило на Агенция за събиране на вземанията ООД вземанията си, като в договора е
предвидено, че се прехвърлят всички вземания, произтичащи от ДПК, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а
купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в
приложение №1 срещу заплащане на покупната цена. Под №808 е посочена Х. А. И. с
отпусната главница в размер на 499лв, претендирани вземания към 27.10.2022г. 755.74лв.
С потвърждение на извършената цесия Ти Би Ай Банк ЕАД е потвърдило
извършената цесия на всички вземания по рамков договор от 30.11.2022 г.
На 28.06.2024 г. е изпратено уведомително писмо от Ти Би Ай Банк ЕАД, чрез
Агенция за събиране на вземанията ООД до Х. А. И., че е прехвърлено вземането от Ти Би
Ай Банк ЕАД на Агенция за събиране на вземанията ООД и задълженията на И. Писмото е
върнато като непотърсено на 30.10.2023г.
На 30.04.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Агенция за събиране на вземанията ООД срещу Х. А. И. за следните суми главница в
размер на 482.82 лв, сумата от 272.92лв, представляваща договорна лихва и сумата от
43.68лв, представляваща лихва за забава, законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.
На 7.05.2024г. е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2152/2024 г. на СлРС, по
силата на която е осъдена Х. А. И. да заплати на Агенция за събиране на вземанията ООД
главница в размер на 482.82 лв., договорна лихва в размер на 272.92 лв. , обезщетение за
забава в размер на 43.68 лв. за периода от 25.04.2019 г. до 30.04.2020г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното
производство разноски в размер на 100 лв.
Заповедта е връчена на 29.05.2024 г. и на 29.05.2024 г. е подадено възражение.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че Х. А.
И. сумата в размер на 499 лв. е преведена е преведена за азукупуване на стоката на с
платежно нареждане от 16.02.2019 г., а сумата за застраховка е преведена на ЗК Уника живот
АД В заключението вещото лице е посочило, че ответницата е извършила плащане на
стойност 70.80 лв. и дължимата главница е в размер на 482.82 лв., а дължимата договорна
лихва е в размер на 77.01 лв. Посочено е, че размерът на обезщетението за забава върху
главницата е 270.99лв. за периода 25.04.2019г. до 29.04.2024г.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
3
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, от ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между
страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на
Агенция за събиране на вземанията ООД са прехвърлени вземания, които е имал Ти Би Ай
Банк ЕАД към Х. А. И.. Тези вземания са по договор за потребителски кредит, по силата на
който Ти Би Ай Банк ЕАД, е отпуснало парична сума в размер на 534.03 лв. на Х. А. И., а
ответника се е задължил, в качеството си на кредитополучател да върне съответните суми за
главница, договорни лихви, лихви за забава. С договора за цесия страните са се споразумели
изрично за вземанията вземания, произтичащи от ДПК, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях посочени в Приложение
№1 към договора, в което цедираните вземания се индивидуализират и се посочва
продажната им цена.По делото е представено процесното приложение №1.Безспорно се
установи в производството, че ищцовото дружество въз основа на пълномощното е
изпратило уведомителни писма за извършената цесия на посочения адрес на
ответника.Ответникът е уведомен за извършената цесия и размера на задължението си към
ищцовото дружество.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и
доказан за сумата от 482.82лв., а за разликата до пълния предявен размер от 3486,75 лв., ще
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 430, ал. 2, от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на
договорна лихва в размер на 272.92лв., за периода от 24.04.2019 г. до 25.08.2020 г. От
заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че
договорна лихва е в размер на 77.01 лв. за периода 24.04.2019г. до 25.08.2020г.Искът ще
следва да бъде уважен за сумата от 77.01 лв., съобразно заключението на вещото лице, а за
разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 43.68 лв. за
периода от 25.04.2019 г. до 30.04.2020г. предявения иск е основателен и доказан и ще следва
да бъде уважен
На основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от
процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответника да
му заплати направените по делото разноски в размер на 603.95лв., представляващи
заплатени държавни такси, депозит и юриск. възнаграждение в заповедното и исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, от ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Х.
А. И., ЕГН ********** от гр. ......... дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 482.82лв., представляваща неизплатена главница
по договор за потребителски кредит от 16.02.2019 г., прехвърлен с цесия на 11.11.2021г. от
Ти Би Ай Банк ЕАД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 30.04.2024 г. до окончателното й плащане,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, от ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Х.
А. И., ЕГН ********** от гр. ......... дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 договорна лихва е в размер на 77.01 лв. договор за
потребителски кредит от 16.02.2019 г., прехвърлен с цесия на 11.11.2021г. от Ти Би Ай Банк
ЕАД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като отхвърля предявения иск за
разлика от уважената част до пълния претендиран размер от 272.92лв като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, от ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Х.
А. И., ЕГН ********** от гр. ......... дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 обезщетение за забава в размер на 43.68 лв. за периода
от 25.04.2019 г. до 30.04.2020г.по договор за потребителски кредит от 16.02.2019 г.,
прехвърлен с цесия на 11.11.2021г. от Ти Би Ай Банк ЕАД на Агенция за събиране на
вземанията ЕАД,
ОСЪЖДА Х. А. И., ЕГН ********** от гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на
603.95 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5