№ 233
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100900825 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на „Е.- ЕООД“ ЕООД за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „П и П Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от управител П.В. Н., с
правно основание чл.608, чл.607 а, вр. с чл.625 ТЗ.
Молителят твърди, че е в трайни търговски отношения с ответника „П и П Т.Т.“
ЕООД /с предишно наименование С.Т. ЕООД/. През м. 12.2015 г. помежду им бил сключен
договор за търговска продажба, по силата който „Е. - ЕООД“ ЕООД се задължило да
продаде и достави на купувача материали за мебели, съгласно поръчката на купувача, срещу
което ответникът се задължил да му заплати продажна цена. Продадената стока следвало да
бъде предадена от продавача на купувача, като за всяка доставка следвало да бъде издадена
фактура. Продажната цена следвало да бъде заплатена от купувача на продавача при
предаване на вещта, на всяка доставка, срещу издадена фактура. Молителят изпълнил
изцяло договореното и за периода от 16.12.2015 г. до 07.01.2016 г. доставил на ответника
материали за мебели на обща стойност 13075,17 лв. с включен ДДС, описани подробно по
вид, количество и стойност в посочените в молбата фактури. Поддържа се ,че дружеството
длъжник е неплатежоспособно по см. на чл.608 от ТЗ, тъй като е спрял плащанията, както и
че няма достатъчно имущество да покрие паричните си задължения и е свръхзадължено.
ИСКАНЕТО е съдът да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността
на длъжника с начална дата 01.01.2019 г., евентуално – свръхзадължеността му и да обяви
дружеството в несъстоятелност; да постанови обща възбрана и запор на имуществото,
прекратяване на дейността му и на правомощията на органите на същото, да лиши
дружеството от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата
на несъстоятелността и извърши осребряване на имуществото.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не изразява становище по
молбата.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
1
От представените по делото писмени доказателства:Фактура №
**********/16.12.2015 г. на стойност 5439,24 лв. с ДДС; Фактура №
**********/17.12.2015г. на стойност 2870,58 лв. с ДДС; Фактура № **********/23.12.2015
г. на стойност 3723,76 лв. с ДДС; Фактура № ********** от 28.12.2015 г. на стойност 103,
44 лв. с ДДС; Фактура № ********** от 29.12.2015 г. на стойност 206, 88 лв. с ДДС;
Фактура № ********** от 29.12.2015 г. на стойност 103, 44 лв. с ДДС; Фактура №
********** от 06.01.2016 г. на стойност 413, 75 лв. с ДДС; Фактура № ********** от
07.01.2016 г. на стойност 214, 08 лв. с ДДС; извлечение с натрупване по партида на клиент
3301 и съдебно финансово счетоводната експертиза, по делото се установи че молителят
има парично вземане спрямо длъжника за сумите по процесните фактури и не е извършено
плащане от длъжника. Посочените задължения са измежду изброените в чл.608, ал.1, т.1 от
ТЗ – тоест произтичат или отнасят от търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й. От заключението на вещото лице, след анализ на
пасивите и активите възоснова на публикуваните годишни финансови отчети за 2016 г. и
2018 г. се изяснява, че активите на „П и П Т.Г.“ ЕООД имат следната структура: Нетекущи
(дълготрайни) активи, които 31 декември на 2016г. и 2018г., съставляват съответно 0% и 0%
от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите активи за горецитираните
отчетни периоди показва, че ответникът не притежава дълготрайни активи. Към 31 декември
на 2016г. и 2018г., групата т екущи (краткотрайни) активи съставляват съответно: 100% и
100% от общо активите. Краткотрайните активи се състоят основно от вземания, от които
към клиенти 62 %, други – 9 % от общо активите, парични средства – 26 % и стоки – 3 %.
Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че за горецитираните
отчетни периоди, цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Разходи за
бъдещи периоди -възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани
със следващите отчетни периоди, се посочват като разходи за бъдещи периоди. Дружеството
няма отчетени разходи за бъдещи периоди за процесния период. Съгласно счетоводния
баланс към 31 декември на 2016г. и 2018г., пасивите на ответното дружество имат
структура, състав и балансова стойност, отразени в табл. На л.15 от
заключението.Отразените в таблицата данни позволяват да се проследят измененията в
размерите и относителните дялове на собствения капитал, дългосрочните пасиви,
краткосрочните пасиви, финансиранията и на отделните техни елементи в общата сума
на капиталите (пасива на баланса). Видно е, че собственият капитал е отрицателна величина
за отчетната 2018г. Задълженията се състоят от задължения към доставчици - Тази група
задължения е със срок на изискуемост до 1 година и над 1 година, като за процесния период
съотношението спрямо общия размер на пасивите съответно е: 50,00% и респ.
97,50%, и други задължения – в тази група задължения влизат
задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни
задължения и други задължения, различни от посочените. Срокът на
изискуемост на тези задължения е до 1 година и над 1 година. Видно от таблицата е, че към
31.12.2016 г. пасивът на дружеството е 100 х.лева., а към 31.12.2018 г. вече е 120 х.лева
Вещото лице установява, че показателите за ликвидност на ответното дружество са :
КОЕФИЦИЕНТИ 20162018
НА ликвидност
ОБЩА1,69490,7947
БЪРЗА1,64410,7947
2
НЕЗАБАВНА0,44070,0000
АБСОЛЮТНА0,44070,0000
От заключението на вещото лице е видно, че коефициентът на обща ликвидност на
търговското дружество е под препоръчителната стойност на този показателя (1, 00- 2, 00) за
2018 г.; стойности на коефициента на бърза ликвидност към 31 декември на съответните
години - 2016г. и 2018г., показват едни референтни величини, които са в рамките на
общоприетите; коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на
дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови
средства. Вещото лице изяснява, че оптималната стойност на този показател е в границите
0,5 - 0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които
не се използват ефективно и също не са препоръчителни.за длъжника тези стойности са в
референтни величини за 2016 г. и 2018 г. Изводът е , че преценено според коефициента на
абсолютна ликвидност за същия период дружеството не е било в състояние да уреди веднага
текущите си задължения – стойностите са значително под референтните граници за 2018 г.
За периода на 2016г. показателят на финансова автономност е с референтна стойност.
За отчетната 2018г. е видно, че съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с
имущество. Ответното дружество е със стойности на коефициента на финансова
автономност значително под референтната граница и в пълна зависимост от
кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения спрямо
тези от периода на 2016г., влошения финансов резултат, който за 2018г. е загуба в
размер на 31 хил.лв. и респективно намалението (декапитализацията) на собствения
капитал. Ответникът се намира в състояние на дългосрочна неплатежоспособност
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от
сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си, който
при добре функциониращи предприятия, обичайно е между 0.25 и 0.5, но трябва да бъде
най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1 лев собствен капитал колко задължения
са отчетени. Когато този показател е под единица, това показва, че предприятието е в
състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото
коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни
източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се
финансира изключително за сметка на собствени средства. За отчетните 2016г. и 2018г., е
видно, че ответното дружество е със стойности многократно над общоприетите. От
анализираната информация и изчислените стойности е видно, че ответникът е в пълна
зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. Собственият
капитал е декапитализиран.
От направения анализ и извършените изчисления, се установи, че към 31.12.2018 год.
ответното дружество не разполага с нетен оборотен капитал, това е видно от разликата
между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, а именно: 120 хил.лв. - 151
хил.лв. = -31 хил.лв.
От справка № 648060/08.06.2021г. на Агенция по вписванията; и Писмо с изх. №
433200-64662/15.06.2021г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е видно, че ответникът не
притежава и никога не е притежавал недвижими имоти и моторни превозни средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са
установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от
ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от
3
някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или за
изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608,
ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от
ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като
материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност,
представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо
се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване
на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена
дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява
израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите
за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на
търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на
причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен
на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо
състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната
трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с
краткотрайните /текущи/ активи.
Безспорно в случая се установи неизпълнение на изискуемо парично задължение
на длъжника спрямо молителя, от посочените в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, което той не е в
състояние да изпълни.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ
вид. Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и
ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест
на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
4
интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори
установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да
изпълни задълженията си.
Състоянието на неплатежоспособност обаче следва да се определи с оглед на
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно
извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към
конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК. От доказателствата по делото и изслушаното заключение на
съдебно икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил
изискуемо парично задължение както към молителя, както и към други свои кредитори.
Длъжникът не е изпълнил свои изискуеми парични задължения още към 2016 г. към
доставчици, други задължения и данъчни задължения, а към 2018 г. – задълженията са се
увеличили.
За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, по
делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на
длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и
какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с
оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността. За да се установи дали
търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно
финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания
по делото (така решение № 38/04 г. по т. д. № 330/04 г. на ВКС и решение № 45/07.02.05 г.
по т. д. № 443/04 г. на ВКС). Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са
помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие
на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. В съдебната практика относно значението на коефициентите
за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по
молба за откриване на производство по несъстоятелност, се приема следното: "По правило
коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните
активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара
на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза
водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при
изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в
парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено,
ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите
си задължения.
В случая се установи, че коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна
5
ликвидност за 2018 г. вече са значително под референтни стойности (табл. на л.9 от
заключение) и показват, че при необходимост дружеството не е било в състояние да
погасява незабавно своите текущи задължения. При изчисляване на коефициента на бърза
ликвидност, който е в референтни граници следва да се вземе предвид, че той отразява
съотношението на краткотрайните активи (без материални запаси), по –големият дял от
които в случая са вземания, и сумата на краткосрочните задължения, които за 2016 г. са 50
х.лева, а за 2018 г. вече са 117 х.лева, тоест видно е, че търговецът не е могъл да посрещне
краткосрочните си задължения.
При изследване на коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост вещото
лице сочи, че за 2018 г. те не са в препоръчителните стойности и са под 1- ца, поради което
е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, тоест съществуващите
задължения не са обезпечени с имущество на предприятието. Длъжникът е в пълна
зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадълженост собствения
капитал е декакапитализиран.
Длъжникът не установи да са налице и предпоставки, които да свидетелстват за това,
че икономическото му състояние се подобрява. Ответникът не изпълни свое процесуално
задължение, изрично възложено му от съда да представи своите финансови отчети за 2017,
2019 и 2020 година, с което свое поведение сам създава пречки за изготвяне на съдебно
икономическа експертиза, установяваща финансово-икономическото му състояние към
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да
установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително
парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения. Ето защо, съдът намира, че следва да се приложи чл. 161 ГПК и да приеме за
доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите
С оглед на установеното по делото, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуеми задължения от посочения в закона вид – чл.608, ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, то налице е
неплатежоспособност и молбата по чл.625 ТЗ е основателна.
С оглед обстоятелството, че искането за откриване на производство по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че
дружеството е неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това
основание.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
6
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид, а с оглед на данните по
делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва
неплатежоспособността му е 01.01.2019 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под
нормалните за отрасъла стойности към която дата дружеството вече е било с влошено
финансово състояние. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на
неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна
невъзможност за погасяване) са налице е 01.01.2019 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да
се обяви неплатежоспособност на дружеството и да се определи началната дата 01.01.2019 г.
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността,
поради което следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ – т. е.
едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, да се
постанови прекратяване на дейността му и и да се спре производството по настоящото дело
до предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
Поради гореизложеното, и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 630, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П и П Т.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от
управител П.В. Н. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 01.01.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, по отношение на „П и П Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *********, представлявано от управител П.В. Н..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П и П Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от управител
П.В. Н..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П и П Т.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********,
представлявано от управител П.В. Н..
НАЛАГА обща възбрана и запор на имуществото на „П и П Т.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от
управител П.В. Н.
СПИРА производството по търг. дело № 825 за 2021 г. по описа на СГС, VI-14
състав.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7
дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
7
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000
лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8