Р Е Ш Е Н И Е
№
/04.12.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на пети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1595/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
6762/13.11.2019 г. и молба вх. № 260870/30.10.2020 г., подадена от Н.М.Ю., ЕГН **********
против Ю.И.Ю., ЕГН **********, с която са предявен иск с правна квалификация
чл. 127а, ал. 2 от СК, съединен с искане по чл. 127а, ал. 4 от СК.
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че с
ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение,
постановено по бр. дело № 12/ 2012 г. на PC-Провадия. Със същото решение упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака им деца: И.Ю.И., роден
на *** г., с ЕГН - ********** и М. Ю.И., родена на *** г., с ЕГН - ********** били
предоставени на ищеца, като съдът определ и местоживеене на децата при тяхната
майка. Посочва, че е поела грижите за отглеждането и възпитанието на децата. От
постановяване на горецитираното решение изминали повече от пет години, но ответникът
не упражнявал определения му режим на лични отношения с децата им. През
учебната 2019/2020 г. детето И.Ю.И. продължил образованието си в гр. ****.
Ответникът не бил съгласен да разреши децата им да пътуват в чужбина. Въпреки няколкократните
молби на ищеца, същият отказвал да даде съгласие за пътуване на децата. Заявява
желанието си да пътува с децата до Република **** на гости при роднини и да
пътувам с тях в рамките на ЕС. Твърди, че е налице разногласие между родителите
и невъзможност да се постигне такова, което пораждало наличие на правен интерес
от сезиране на съда. Излага, че децата, като граждани на Република България
имат същите права, които има всеки друг, включително и правото им на свободно
придвижване още повече в рамките на ЕС. Това право не следвало да бъде
нарушавано доколкото не застрашавало живота и здравето на децата.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата Ю.И.Ю., за това децата И.Ю.И. и М. Ю.И.
да пътуват извън Република България до всички държави - членки на Европейския
съюз и Република ****, за не повече от общо 45 дни за една година и за не повече
от 20 дни последователно за едно пътуване, а конкретно до Република **** – не
повече от три пъти годишно, в периоди през календарната година, съвпадащи по
време с учебните ваканции на децата, а именно: пролетна - през месец април;
лятна – през месеците юли и август и зимна /Коледна/ – през месец декември;
и/или по време на организирани екскурзии от училището, в което учат децата, придружавани
от своята майка и законен представител Н.М.Ю. или от изрично упълномощено от
нея лице – учител от училището, в което учат децата или близък роднина /баба
или дядо/, за срок до навършване на пълнолетие на децата, като ѝ бъдат
издадени и необходимите документи за целта, вкл. при нужда
задграничен паспорт. Моли, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, да бъде постановено
предварително изпълнение на решението, тъй като на детето И. му предстояла
екскурзия, организирана от училището, до Република ****. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален
представител, поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Посочва, че в петитума на исковата молба
ищецът не е конкретизирал периоди през годината за даване на заместващо съгласие за пътуване
на децата извън България. Счита, че бащата е длъжен да знае за какъв срок от
време деца му ще пребивават извън България и при какви условия и че искането пътуването
на децата да се осъществява до навършване на пълнолетие, и при липса на
конкретика през кои месеци и колко време децата ще пребивават в Република ****
и Европейската общност през календарната година и кога ще се завръщат, е
неприемливо. Излага, че в обстоятелствената част на молбата липсва заявена
каквато и да било необходима нужда (здравословно състояние, лечение, обучение и
други) и изключителни по смисъла на закона обстоятелства, децата да пътуват
извън границите на България. Акцентирало се за евентуална екскурзия на детето И.,
но без доказателства. Искането децата да пътуват в чужбина следвало да бъде
съобразено с нуждите им да общуват с другия родител и с роднините си по
произход в България винаги, когато възникне такава необходимост, като в тази
връзка пътуването на децата в чужбина, следвало да бъде съобразено с
определения режим на лични контакти с бащата по съдебното решение.
Навежда, че правото на свободно
предвижване според КРБ, Конвенцията на ООН за защита правата на детето и ЗБЛД
подлежи само на ограничения, които са предписани от закона и необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
правата и свободите на други граждани. В случая били налице обстоятелства
налагащи подобно ограничение - световна пандемия, като периодът бил свързан с
известни рискови моменти при осъществяване на пътуванията на децата през
държави със сложна външна и вътрешно-политическа обстановка и възможността
техните интереси да бъдат злепоставени от майката или други лица. В интерес на
децата било заместващото липсващо съгласие на бащата да бъде с по-кратък срок,
а не до навършване на пълнолетие.
Счита, че с оглед на конкретните
фактически особености на случая е неоправдано и неналожително да се допусне
предварително изпълнение на съдебното решение. Заявените пътувания на децата били
краткосрочни и неналожителни.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особеният представител, изразява становище
за неоснователност на искането да бъде дадено разрешение на децата да пътуват
до навършване на пълнолетие, като се иска такова да бъде дадено за по – кратък
период, например от две години. Оспорва се също и искането да бъде разрешено на
майката да упълномощава широк кръг от лица, които да съпровождат децата при
пътуванията, като според особения представител на майката следва да бъде
разрешено да упълномощава само учители и организатори на екскурзии от
училищата, където се обучават децата. Излага съображения, че е в интерес на
децата те да имат възможност да пътуват в ЕС и в Република ****, но при
постановяване на решението да бъдат съобразени както задължителната практика на
ВКС и по конкретно ТР № 1 от 03.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 1/2016
на ОСГК, така и редица обстоятелства, свързани със световната пандемия, правата
на бащата и обстоятелството, че Република **** не е държава – членка на ЕС,
поради което според особения представител там няма как да бъдат гарантирани и
защитени правата на двете деца.
В съдебно заседание се явява представител на Дирекция
„Социално подпомагане” – Провадия. Становище на Дирекция
”Социално подпомагане” – Провадия е изразено в представен по делото социален
доклад. Не се явява представител на ДСП – Р.. Постъпило е писмо от директора на
ДСП – Р. с вх. № 260874/02.11.2020 г., с което уведомява съда, че ответникът по
делото Ю.И.Ю. ***, като с цел извършване на проучване на лицето е била
осъществена среща с кмета на населеното място – М.Х.. Същият заявил, че по
данни на брата на Ю., същият към момента се намирал във Федерална Република
Германия и не разполага с друга информация за него. С оглед на това ОЗД/ДСП – Р.
не е в състояние да извърши проучване и да изготви социален доклад за ответника
по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и
приети по делото като писмени доказателства удостоверение за
раждане на непълнолетния И.Ю.И., издадено въз основа на акт за раждане №
І-967/29.05.2006 г. от Община ****, удостоверение за раждане на малолетната М. Ю.И.,
издадено въз основа на акт за раждане № І-954/09.05.2008 г. от Община ****;
решение № 1 от 11.01.2013 г. по г. д. № 12/2012 г. на РС-Провадия, влязло в
сила на 11.01.2013 г.; служебна бележка изх. № АСД – 09- 014/14.10.2019 г.,
издадена от ОУ „Васил Левски” – с. ****, община Дългопол, област ****;
удостоверение № 44/08.10.2019 г., издадено от Духовно училище „НЮВВАБ” – гр. ****,
както и от служебно направените справки в НБД „Население” и служебно изисканата
информация от РУ – Провадия, се установява, че децата са родени, както следва: И.Ю.И. - на 25.05.2006 г. и М. Ю.И. - на 08.05.2008 г., от родители Н.М.Ю. и Ю.И.Ю.. С влязло в сила решение № 1 от
11.01.2013 г. по г. д. № 12/2012 г. на РС – Провадия бракът между родителите е
прекратен, като родителските права по отношение на децата са предоставени на
майката и местоживеенето им е определено в дома на майката, като на бащата е
определен режим на свиждане с децата и същият е осъден да заплаща издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца чрез тяхната майка и законен представител. Децата са записани
като ученици, съответно детето И. - в Духовно училище „НЮВВАБ” – гр. ****, а
детето М. – в ОУ „Васил Левски” – с. ****, община Дългопол, област ****. В
отговор на служебно изисканата от съда информация по делото е постъпило писмо
вх. № 260923/04.11.2020 г. от РУ – Провадия, с което уведомяват съда, че на
децата не са издавани задгранични паспорти.
Според представения
по делото социален доклад от ДСП – Провадия майката е споделила със социалните
работници, че желае да получи разрешение от съда най – вече заради сина ѝ
И., тъй като в училището, в което се обучавало детето често организирали
семинари в Република ****, на които детето имало голямо желание да присъства.
Майката се опитала да разговаря с бащата относно пътуванията на децата извън
територията на Република България, но същият не проявявал разбиране. През
учебната 2020/2021 г. детето И. било записано в девети глас в Духовното училище
„НЮВВАБ” – гр. ****, а детето М. било записано в шести клас в ОУ „Васил Левски”
– с. ****. Грижи за отглеждането и възпитанието се полагат от тяхната майка,
която е подпомагана от нейните родители. Бащата не плащал издръжка и трайно се
е дезитересирал от децата. При проведен разговор с детето И., същият споделил
със социалните работници, че не поддържа контакт с баща си и не е емоционално
привързан към него. След раздялата между родителите бащата не търсел децата и
не ги подпомагал финансово. Становището на социалните работници е, че в интерес
на двете деца е да пътуват извън страната заедно със законния си представител
или представител от учебното заведение с цел подпомагане, развитие и
задоволяване на техните образователни потребности.
По
делото е разпитан свидетелят М.И.М. – баща на ищеца, от показанията на който се
установява, че дъщеря му споделила, че Ю. ще дойде да подпише пред нотариуса за
задграничните паспорти, но в последния
момент казал, че няма да дойде. От негови приятели научил, че ответникът живее
в Германия. Свидетелят не знае каква е причината и защо Ю. не иска децата да
пътуват в чужбина. Твърди, че момчето учи в **** в духовно училище. Знае, че
там има обмяна на опит между училище в **** и училището в гр. ****. Заявява, че
желанието им е той да може да пътува до **** и, че не искат да го лишават от
това. Момичето било в шести клас и учело в с. ****. Предполага, че след
една-две години тя може да поиска да учи във **** или в **** и да ѝ
потрябва понякога да излиза в чужбина. Децата искали да пътуват не само до ****,
а и в други държави. Тези задгранични паспорти им трябвали, както на всеки един
свободен гражданин. Твърди, че имали роднини в **** – свидетелят имал там първи
братовчеди, които живеели в гр. Измир. Ако момчето отидело на екскурзия в ****,
там имали човек, който можел да му помогне, ако има нужда от подслон, храна или
лечение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са еднопосочни и не са дискредитирани
от останалите събрани по делото доказателства.
На
основание чл.
15, ал. 1 от Закона за закрила на детето по делото е изслушано детето И.Ю.И. в
присъствието на социален работник И. И.. При изслушването детето сподели, че има желание да пътува извън България. В духовното училище в гр. ****, в
което учел, се организирали семинари в ****. В училището се учело до
дванадесети клас. Тези посещения в **** се правели всяка година, но тази година
се отложили две пътувания. В **** имали училище-партньор. Посочва, че е бил
избран да отиде, но не могъл, защото нямал паспорт. Има информация, че всяка
година водят учениците в различен град и после обикаляли и по други градове. В ****
имали спонсори. Посещенията там били с цел да видят джамиите, молитвите и
градовете. На учениците било разказвано за градовете, в които ходят. Ако е имал
възможност да отиде в **** тази година, е щял да се яви там на тест и ако го е
взел, щели да му дадат сертификат, с който може да кандидатства в университет. Твърди,
че многократно е обяснявал на баща си, че иска да пътува, но отговорът му бил:
„Ще видим“. Веднъж, когато говорили, казал, че е съгласен да подпише
пълномощното, ако майка му вдигне запора от сметките му. На сутринта не дошъл,
защото помислил, че трябвало да ходят до ****. Баща му знаел, че ходи в духовно
училище. Сестра му също имала желание да пътува, а той самият искал да пътува
заради училището. Имал желание да пътува и в други държави в азиатската част.
На основание чл.
127а, ал. 3 от СК съдът е указал на ответника да се яви в съдебно заседание за
лично изслушване, но същият не е намерен на единствения известен по делото
адрес, за да му бъде връчено съобщението. Неуспешни се оказаха и предприетите
от съда действия то да му бъде връчено по месторабота.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани
с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не
може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
В производството на по чл.127а от СК съдът следва да извърши преценка дали е в интерес на децата да напускат
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.
Пътуването извън територията на Република България е в интерес на децата,
когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му
състояние или с интелектуалното му развитие, или с друга нужда, отговаряща на
интереса му. Съгласно установената съдебна практика, съдът може да разреши
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до
определени държави.
По делото се установи, че
ответникът, като баща на децата, отказва да даде съгласие за
извеждане им в чужбина и за издаване на необходимите за това документи, като
аргументите за това не са установени с категоричност, но при изслушването на
детето И., същото посочи, че на молбите му да даде разрешение за издаването на
задграничен паспорт, бащата отговарял: „Ще видим”, а в един от разговорите
поставил условие, ако майката вдигне наложения запор върху сметките му. Установи
се също, че децата живеят, оглеждат се и се възпитава в семейството на майката
и нейните родители. Детето И. посещава духовно училище в гр. **** и е в 9-ти
клас, а детето М. посещава основно училище в с. **** и е в 6 – ти клас. Ограничаването
на децата от пътувания с майката или с техни съученици, създава пречки за
посещение на други държави и по същество ограничава основни права и свободи на
децата, регламентирани и защитени от закона. Пътуването на децата в чужбина би
допринесло за тяхното развитие, както и за задоволяване на образователните им
потребности – в този смисъл е и изразеното становище от Дирекция „Социално
подпомагане” – Провадия. Същевременно целта на закона е да осигури сигурност и
стабилност по повод правилното възпитание, образование и развитие на децата. В
конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява,
че детето И. учи в духовно училище. Действително по делото не са представени
писмени доказателства в подкрепа на твърденията, че от училището се организират
пътувания на ученици, навършили определена възраст, в Република **** с цел
посещения на семинари, но съдът не намира основание да игнорира тези твърдения,
доколкото при изслушването му детето с подробности и обясни целите на
пътуванията, програмата, включваща посещения на джамии, молитви, градове с
опознавателна цел, както и явяване на тест, който при успешното представяне, би
му дало възможност да получи сертификат и да кандидатства в университет.
Желанието на детето да участва в тези семинари и да се яви на теста беше
очевидно за съда. То е проучило до най – малките подробности всичко свързано с
организираните в тази връзка пътувания до Република **** и макар да е едва на
14 години има ясна визия за бъдещото си развитие и образование. Детето М. е на
12 години и е в 6- ти клас, като по делото не се твърди формата на обучението
му да включва пътувания с образователна цел извън страната. Независимо от това,
съдът намира, че в интерес на двете деца е те да могат свободно да пътуват
извън пределите на Република България. Очевиден е и стремежът на майката да не
пренебрегва желанията на нито едно от децата си. Бащата не полага грижи за децата, не е поел
ангажимент за образованието и отглеждането им, а децата изцяло се отглеждат и
възпитава в семейството на майката, поради което и те не следва да бъдат
ограничавани и възпрепятствани да се развиват в това
семейство. Целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите
на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на децата, с оглед
ниската им възраст, и да бъде осъществявана превенция срещу неправомерни актове
срещу тях. Във възрастта, в която се намира детето И. – 14 години и детето М. –
12 години, от особена важност за развитието им са социалните контакти и
връзките им с деца на тяхната възраст. Те зависят от възможностите за включване
в групови занимания, общуване по време на екскурзии, включително и в чужбина,
които развиват познанията на децата за света. Посещенията
на децата в държави – членки на ЕС с туристическа цел, както и на Република ****
приоритетно с образователна цел за детето И. и с туристическа цел за детето М.,
както и с цел гостуването на децата и тяхната майка при роднини в Република ****,
не налагат продължително отсъствие, каквото е и искането, формулирано в молбата
и уточненията към нея. Към този извод насочват действащите и предстоящите
рестрикции в контекста на общите европейски мерки срещу COVID-19, чийто обхват към дадения момент не може
да се предвиди. При преценката си съдът държи сметка както за този факт, така и
относно факта, че Република **** не е държава – членка на ЕС, но в случая искането е съобразено с
времето, когато децата са във ваканции или по време на екскурзии, организирани
от училището, в което учат, поради което няма да се затрудни процеса на
обучение. Безспорно риск от пътуване зад граница съществува, но това не
означава, че свободното придвижване на хората, в случия – ненавършили
пълнолетие деца, следва да бъде сведено да абсолютния минимум или изобщо да
бъде ограничен, стига преценката при даване на разрешение да бъде съобразена с
възможните рискове и същите да бъдат взети предвид в границите на разумното. Наведените
от особения представител доводи, че при даване на разрешение следва да бъдат
съобразени нуждите на децата да общуват с другия си родител и роднините си по
произход в България винаги, когато възникне такава необходимост, по принцип са
верни, но по настоящото
дело няма никакви данни, че разрешението децата да пътуват извън страната по
някакъв начин ще затрудни бащата да общува децата си при желание и възможност
от негова страна за това. Самият понастоящем пребивава на територията на ФРГ по
сведения на неговия брат, дадени пред кмета на с. ****, в което населено място
са регистрираните му постоянен и настоящ адрес. Даденото разрешение касае
пътувания на децата в чужбина, а не промяна на местоживеенето им, което е в
България.
Предвид изложеното, съдът намира, че даването на
исканото разрешение за пътуване не би било в разрез и с тълкуването дадено в
т.1 от ТР № от 03.07.2017 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС. Съдът няма причина да откаже исканото разрешение, тъй като е в интерес на
децата да пътуват до Република **** и държави – членки на ЕС, но придружени
само от тяхната майка или упълномощени от нея учители или организатори на
екскурзии от училищата, в които се обучават децата.
В производството по спорна съдебна
администрация по реда на чл. 127а от СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на децата,
както и установената тяхна нужда да пътуват в чужбина. Съобразявайки
гореизложеното, съдът намира, че разрешението следва да бъде дадено за общо 45
дни от календарната година, за не повече от 14 дни последователно за едно
пътуване, по време на учебните ваканции на децата – пролетна – през месец
април, лятна – през месеците юли и август и зимна /Коледна/ - през месец
декември и/или по време на организирани екскурзии и
семинари от училището, в което учат, като пътуванията до Република ****
да се осъществяват от детето И. не повече от три пъти годишно, а от детето М. –
не повече от два пъти, за срок от четири години.
Следва да бъде дадено разрешение по искане
на майката да бъдат издадени необходимите документи, свързани с пътуванията на
децата, включително при нужда и задгранични паспорти на децата.
По отношение на искането да бъде допуснатото предварително изпълнение на
решението по реда на чл. 127а, ал. 4 СК съдът намира следното:
Основанието по чл.127а, ал. 4 от СК за предварителното
изпълнение е самостоятелно и различно от основанията почл. 242, ал. 2, т. 1-3
от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл. 127а, ал. 2 от СК се
допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по
спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително
и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да
пътува в чужбина в рамките на определения от съда срок. В случая допускането на
предварително изпълнение на решението е обосновано предвид желанието децата да
пътуват заедно с майка си или съучениците си в организирана екскурзия или
семинар, което може да се осъществи през коледната ваканция.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 425 лв. разноски по делото, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 400 лева за внесено възнаграждение за особения
представител на ответника. Процесуалният представител на ищеца претендира
възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл. 38 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
случаите, в които адвокатът указва безплатна адвокатска помощ, ако съответната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съгласно релевантните разпоредби на чл. 38, ал. 2, изр. 2, вр. с
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 21 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000.00 лева, което, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, детето И.Ю.И., роден на *** г., с ЕГН - **********, да напуска пределите
на страната и да пътува до Република **** и държави – членки на Европейския
съюз по време на ваканциите през месеците: април, юли, август и
декември и/или по време на организирани екскурзии и семинари от училището, в
което учи, ограничено до 45 дни всяка година и за не повече от 14 дни
последователно за едно пътуване, като пътуванията до Република **** да се
осъществява от детето И.Ю.И., роден на ***
г., с ЕГН – ********** не повече от три пъти годишно, за срок от четири години, като детето И.Ю.И., роден на *** г., с ЕГН – **********
бъде придружавано от своята майка Н.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** или
упълномощен от майката учител или организатор на екскурзии и семинари от
училището, в което учи детето, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, детето М. Ю.И., родена на *** г., с ЕГН
- **********, да напуска пределите на страната и да пътува до Република **** и държави
– членки на Европейския съюз по време на ваканциите през месеците: април, юли,
август и декември и/или по време на организирани екскурзии от
училището, в което учи, ограничено до 45 дни всяка година и за не повече от 14
дни последователно за едно пътуване, като пътуванията до Република **** да се
осъществява от детето М. Ю.И., родена на ***
г., с ЕГН – ********** не повече от два пъти годишно, за срок от четири години, като детето М. Ю.И., родена на *** г., с ЕГН –
********** бъде придружавано от своята майка Н.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** или
упълномощен от майката учител или организатор на екскурзии от училището, в
което учи детето, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искане на майката Н.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да ѝ бъдат издадени необходимите
документи, свързани с пътуванията на детето И.Ю.И., роден на *** г., с ЕГН - ********** до Република **** и
държави – членки на Европейския съюз, включително да бъде издаден паспорт за
задгранични пътувания на детето И.Ю.И., роден на *** г., с ЕГН - **********, без съгласието на
бащата Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по
искане на майката Н.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да ѝ бъдат издадени
необходимите документи, свързани с пътуванията на детето М. Ю.И., родена на *** г., с ЕГН –
********** до Република **** и държави – членки на Европейския съюз, включително да
бъде издаден паспорт за задгранични пътувания на детето М. Ю.И., родена на *** г., с ЕГН –
**********, без съгласието на бащата Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 425 лева
/четиристотин двадесет и пет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адвокат С.Б.З., ЕГН **********,***,
със служебен адрес: гр. Д., ул. *** сумата в общ размер на 1000 лева /хиляда
лева/ за осъществена от адвоката безплатна правна помощ и съдействие на ищеца
по настоящото дело - Н.М.Ю..
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението, на основание чл. 124а, ал. 4 от СК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: