№
260213
гр.Пловдив, 17.10.2022г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 758 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе
предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявени от Н.Т.С., ЕГН ********** ***, лично и със съгласието на нейната майка Й.З.И.,
ЕГН ********** против "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК *********.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 35000лв,
предявена частично от 50 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.07.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания – психо-емоционални увреждания като стрес,
тревожност, депресивност, болезнени и негативни физиологически субективни
преживявания, усещания и оплаквания в областта на главата и крайниците,
предизвикани от претърпени настъпили увреждания - тежка контузия на главата с
мозъчно сътресение и загуба на съзнание; черепно-мозъчана травма с фрактура на
черепа в дясно темпорално; мозъчен едем (оток); пневмоцефалия - излив на въздух
във вътречерепното пространство в дясно; контузия по различни части на тялото и
крайниците и охлузвания в поясната област и двете колена, следствие на
пътнотранспортно произшествие на
**.**.**** г в ***,
причинено виновно от водача Т.В.Г., установено
със споразумение по НОХД № 3653/2020г по описа на РС – Пловдив, както и настъпилата от същото ПТП имуществена вреда в размер на 455,52лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.07.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща стойността на унищожен мобилен
апарат марка „Huawei P10 Lite DS Gold MT 15“ с фабричен номер ***. Претендира разноски съобразно представения списък.
Ответникът "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК ********* оспорва исковете
и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
С подадената искова молба ищцата
посочва, че на **.**.**** г около *** часа в ***, общ. ***, на кръстовището между ул. „***“
и ул. „***“ е пострадала от пътнотранспортно произшествие между нея и лек
автомобил марка „Пежо 106“ с рег. № ****. Ударът е настъпил по вина на водача
на автомобила, който, извършвайки маневра завиване наляво от ул. „***“ към ул.
„***“, непосредствено след преминаване на кръстовището, не пропуска
преминаваата малолетна пешеходка – ищцата и я блъска с предната част на моторното
превозно средство. Вследствие на удара ищцата пада на пътното платно и получава следните травматични увреждания -
тежка контузия на главата с мозъчно сътресение и загуба на съзнание; черепно-мозъчана
травма с фрактура на черепа в дясно темпорално; мозъчен
едем (оток); пневмоцефалия - излив на въздух във вътречерепното пространство в
дясно; контузия по различни части на тялото и крайниците и охлузвания в
поясната област и двете колена. Незабавно е транспортирана и приета в тежко
общо състояние в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където
са й направени комплексни изследвания, извършени са консултации с лекари
специалисти и поради изразения общомозъчен синдром, е назначена медикаментозна
терапия по схема. Изписана е на 20.07.2018г с препоръки за щадящ ЦНС режим. На
03.08.2018г й е извършен амбулаторен преглед, при който е констатирано
продължаващо главоболие, удостоверено с Амбулаторен лист № 000287.
През следващата година
психологическо й състояние се влошава и тя е хоспитализирана на 25.03.2019г в
„Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД. При направените й диагностични и
терапевтични процедури и консултации е установено ***, като е препоръчано
включването й в специална програма. Изписана е на 23.04.2019г с препоръки за
ежемесечни прегледи и на 23.05.2019г е извършено клинично изследване в АИПЦМП
по Педиатрия и неврология от доц. д-р Л. П. , след което е назначена
медикаментозна терапия.
Вследствие на преживяното ПТП ищцата
била изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и
стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, повлияли
й силно и поради крехката й възраст и недоразвита физика и психика. Проявили се
изключително силно главоболие като резултат от мозъчното сътресение, както и временна
замаяност и гадене, които били симптоматично съчетани и с характерни за
комоциото сънливост, отпадналост и лесна уморяемост при психическо натоварване,
както и известно дразнение от различни източници на светлина. Общото й състояние
било допълнително влошено и от получените от удара в главата животозастрашаващи
пневмоцефалия и мозъчен едем (оток), характеризиращ се с повишаване на
вътречерепното налягане, което води до притискане на мозъчната тъкан и тежко
разстройство на мозъчните функции. Наложило се системно да пирема обезболяващи
и противовъзпалителни медикаменти. Непосредствено след удара се нуждаела от
чужда помощ за задоволяване на битово-хигиенни нужди, появили се временнни
нарушения в съня, ментални и кондиционни смущения, които се отразили
неблагоприятно и върху подготовката й в училище по време на учебния процес и
върху пълноценното усвояване на нови знания и умения и като цяло върху
интелектуалното и развитие и усъвършенстване, респ. формирането й като личност.
Негативно отражение
произшествието имало и върху психиката на *** ищца – породили се перманентно
посттравматично притеснение при пресичане на пътни платна и поради това избирала обходни и заобиколни маршрути, а също и тревожност,
плахост, емоционални колебания, разсеяност, потиснатост, напрегнатост, лесна
раздразнителност и склонност към избухливост, депресивен синдром. Дадени са й
препоръки от лекари специалисти за периодични консултации с психолог и
психиатър.
Наред с неимуществените, ищцата претърпяла
и имуществени вреди – бил унищожен мобилния й апарат марка „Huawei P10 Lite DS
Gold MT 15“ с
фабричен номер ***, подарен й от нейната майка Й.И. и на стойност 455,52лв,
видно от Договор № ***/12.12.2017г за
продажба на изплащане и съставен към него приемно-предавателен протокол за закупено
крайно устройство по описа на „Мобилтел“ ЕАД.
С цел
уреждане на отношенията по доброволен ред, на 23.04.2019г ищцата предявила пред ответника претенция по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение и
по нея била заведена щета № ***. По нея, след първоначалното изискване на документи,
с които ищцата не разполагала, бил постановен отказ за изплащане на обезщетение
с писмо с изх. № 2769/23.07.2019г. С молба
от 16.10.2020г ищцата представила пред ответника допълнително документи, с които се снабдила,
но ответникът я уведомил, че не са постъпили всички поискани от него документи
и отново постановил отказ. Поради това ищцата предявила претенциите си по съдебен
ред, като счита, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
окончателно произнасяне по входираната от нея на 23.04.2019г доброволна претенция, ответникът е изпаднал в забава
и дължи и законна лихва, считано от
23.07.2019 година.
Ответникът
отговор оспрова процесното ПТП да е
настъпило по вида на застрахования при него водач Т.В.Г. на лек автомобил
„Пежо“, с рег. № ****, което лице не е
извършило нарушение на императивните разпоредби на Закона за движение по
пътищата и Правилника за неговото прилагане. Според ответника ищцата е навлязла
внезапно на пътното платно, без да се огледа, на слабо осветена улица, в
тъмната част на денонощието.
Оспорва от произшествието ищцата
да е получила сочените от нея увреждания, за които претендира обезщетение за
неимуществени вреди от 35 000лв, частично от 50 000лв, което е необосновано
завишенопо размер и не отговаря на вложеното, от чл.52 от ЗЗД и от съдебната
практика, съдържание в понятието „справедливост”. Според ответника преценката
за справедливо обезщетение не е абстрактна, а е свързана с редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на размера на обезщетението, без то да се превръща в източник на обогатяване на
пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
Оспорил е за ищцата да са
настъпили имуществени вреди – погинал мобилен телефон, който не е бил нейна собственост,
а на нейната майка и единствено тя може да претендира настъпила вреда. При
условията на евентуалност твърди, че ако вещта е погинала, то нейното погиване
не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като по делото липсвали
каквито и да е доказателства за увредени вещи. При условията на евентуалност
твърди, че дори и да се докаже, че телефонът е бил собствен на ищцата, както и
причинно-следствената връзка между неговото погиване и процесното ПТП, то
същият е могъл да се отремонтира по средни пазарни цени. При условията на
евентуалност твърди, че пазарната стойност на телефона към датата на ПТП е била
далеч под претендираните 455,52 лева. Оспорва въобще ищцата да е ползвала описания
телефон.
Ответникът е оспорил настъпването
на описаните неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и
наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали
вреди и удара. При условията на евентуалност заявява, че ако описаните вреди от
удара за ищцата са настъпили, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските
предписания и предхождащи увреждането заболявалия.
На следващо място ответникът
прави възражение за съпричиняване от ищцата и за липса на изключителна вина у
водача Т.Г., който не е могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на
пътя, нито е бил длъжен да стори това, защото ищцата се е появила в
полезрението му внезапно, на място намиращо се извън пешеходна пътека или
такова, което е обозначено за пресичане на пешеходци, в тъмната част от
денонощието и поради това ищцата сама е поставила в опасност живота си. Според
ответника ищцата е предприела навлизане на платното за движение по начин, на
място и в момент, когато това не е било безопасно т.е., когато мястото на удара
е било дълбоко вътре в опасната зона на движещия се по платното за движение лек
автомобил. Видно от изложеното, като е предприела пресичане на необозначено за
това място, без да се съобрази с движещите се превозни средства е нарушила нормите
на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва и дължимостта на акцесорния
иск за забава върху размерите на обезщетения за вредите.
С оглед
изразените становища по делото от страните, с изготвения по делото доклад съдът
прие, че страните не спорят, че претенциите за заплащане на обезщетения до
застрахователното дружество са били предявени от ищцата, но не са били уважени,
поради което исковете са допустими. Няма спор и по отношение на валидно
сключената за автомобила, причинил ПТП и действаща към момента на
произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото от
ищцата е представено споразумение по НОХД №3653/2020г по описа на РС - Пловдив,
ХХI н.с., с което застрахованият водач Т.В.Г. на
лек автомобил „Пежо“, с рег. № **** е признат за виновен, че е извършил престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр.шесто,вр. с ал. 1, б. "б", пр.2, вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. трето от НК за това, че на **.**.**** г. в ***, обл.***, при
управление на МПС- лек автомобил марка „Пежо” „модел „106” с рег. № **** е
нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.1,т.1-от ЗДв.П - „Всеки
участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
- чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДв.П
-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазливо
към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”;
- чл.20,ал.1 от ЗДв - „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”;
- чл.20, ал.2 от ЗДв.П- „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е
причинил на Н.Т.С., ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата, със счупване на черепа, в дясно слепоочно, ангажираща и
мастоидния израстък с оток на мозъка и излив на въздух в дясно, контузия на тялото и крайниците, с
охлузвания в поясната област и двете колена, като деецът е избягал от
местопроизшествието - престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.шесто,вр. с ал. I,
б. "б", пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК.
Така одобреното от съда
споразумение, с влязло в сила определение, е задължително за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца и поради това съдът е указал на
страните, че тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване. В приключилото наказателно производство не е бил
изследван и не е бил предмет на произнасяне от страна на съда механизмът на настъпване на произшествието,
нито е изследван въпросът за поведението и действията на ищцата преди и при настъпване на ПТП, поради което с изготвения по делото доклад съдът указа на страните, че ищцата дължи доказване на връзката
между твърдяните от нея вреди и инцидента, а е в тежест на тези ответника да
докаже направените от него възражения за действия на ищцата, с които тя е допринесла
за настпъване на вредите, респ. обезщетяването им, което й се дължи, следва да
бъде съответно намалено.
Във връзка с дадените от съда
указания по делото беше изслушана автотехническа експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза и съдебно медицинска експертиза с вещо лице със
специалност „неврохирургия“.
От автотехническата експретиза се
установява, че на **.**.**** г водачът Т.В.Г. на л.а."Пежо 106" с
рег.№ **** при движението си от ул. „***“ в ***, ориентирана южно от кръстовището
образувано от пресичането на ул. „***“ и ул. „***“ е ударил навлизащата пред него на
платното за движение пешеходка Н.Т.С., която е паднала върху платното за
движение. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя,
при движение през светлата част на денонощието, при неограничена видимост. Платното
за движение в мястото на произшествието имало настилка от асфалт, която по
време на произшествието е била суха и по нея са открити следи от гумите на лекия
автомобил „Пежо 106“. В съставения протокола за оглед не е описано в района на
ПТП да е налична вертикална маркировка от пътни знаци. При така установения
механизъм от вещото лице е направен извода, че в момента, в който ищцата е
навлезнала на платното за движение, лекият автомобил се е намирал на разстояние
до мястото на удара, което е било по - голямо от дължината на опасната зона при
движение със скорост 26 км/ч и ако в този момент водачът на автомобила беше
реагирал и беше задействал екстрено спирачната система на автомобила, удар
между него и пешеходната нямаше да настъпи, т.е. водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, но реакцията му е закъсняла. От
друга страна, пешеходката Н. С. също е имала възможност да забележи и да изчака
движещият се по ул. „***“ лек автомобил, когато автомобилът е бил на разстояние
около 16 - 17м от мястото на удара и ако тя не беше навлезнала на платното за
движение, а беше изчакала преминаването на автомобила удар нямаше да настъпи. Навлизането
на пешеходната Н.С. на платното за движение не е било безопасно, защото не се е
съобразила с приближаващия се лек автомобил.
От
настъпилия удар ищцата е претърпяла множество увреждания, установени по делото
с приетата съдебномедицинска експретиза, а именно: мозъчна контузия средно тежка степен; мозъчен
оток; фрактура на свода и основата на черепа; дискретна пневмоцефалия вдясно
тилно; контузия на главата и тялото; хлузване на двете колена и охлузна рана в
областта на кръста. Вещото лице посочва, че черепно-мозъчната травма (ЧМТ) се
изразява в мозъчна контузия средна степен, а не както е посочено в исковата
молба тежка степен, начален мозъчен оток, линейна фрактура на слепоочната кост
вдясно, фрактура на основата на черепа в областта на средна черепна ямка
вдясно, навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство
(пневмоцефалия), контузия на главата. Травмата е протекла с умерено изразена
общомозъчна симптоматика, непълен спомен за травмата, без белези на огнищна
неврологична симптоматика, същата представлява „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота", а останалите травматични увреждания също са
причинили на пострадалата болки и страдания. В резултат
на получените травми ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания за срок до
45 дни, през който период е приемала обезболяващи медикаменти. Необходимо
е било да спазва постелем режим непосредствено
след инцидента, в рамките на 7-10 дни, в което време тя се е нуждаела и от
чужда помощ, а в следващия 30-дневен период е било необходимо спазване на
охранителен режим - двигателен, хранителен и социално-битов. Пълният възстановителен период при
черепно-мозъчна травма е с продължителност до 12 месеца, при липса на
усложнения, има се предвид увредени мозъчни структури - анатомично и
функционално, каквито при ищцата липсват. Към момента на извършения личен
преглед от вещто лице е установено, че ищцата се намира в добро общо състояние,
ясно съзнание, адекватна, критична, всестранно ориентирана; черепно-мозъчни
нерви - в норма; запазена двигателна, рефлексна и сетивна дейност; координационни
нарушения не се установяват; висши корови функции - в норма за възрастта. По повод
нейните оплаквания за лесна уморяемост, емоционална лабилност, обща
отпадналост, пристъпи на главоболие и световъртеж дава пояснения при
изслушването му в съдебно заседание на 03.10.2022г, че предвид изминалия дълъг
период от травмата не може да се каже, че те са резултат само и единствено от
претърпяната черепна травма, а по-скоро се касае за емоционалност и лабилност
на децата в тази възраст, което е било изследвано в приетата по едлото съдебно
– психиатрична експретиза. Допълва също, че черепно-мозъчната травма при ищцата
е протекла без увреда на черепно-мозъчни нерви, без огнищна неврологична
симптоматика, без отпадна двигателна симптоматика (парези, парализи), без
говорни нарушения и поради това не се е налагало провеждане на рехабилитация
във възстановителния период.
По наведените по делото твърдения
за промяна в психичното състояние на пострадалата ищца са допуснати и изслушани
свидетелите Д. Г. З. и Б. Д. И., а също и съдебно-плихиатрична експретиза.
Двамата свидетели са имали непосредствен контакт с детето след инцидента, тъй
като свидетелката работи в болничното завадение, в което детето е било
настанено за лечение, а вторият свидетел е в дългогодишни, трайни отношения със
семейството на Н., а и със
самата нея. Съдът изцяло възприема показанията им, които съответстват и на
направените от вещото лице психиатър изводи за състоянието на детото, което е
към момента на травмата е било на ** години. Непосредствено след травмата е настанено
за лечение само в болнично лечение, с преживяни интензивни болки, а след това
се е наложило дълго домашно лечение, с ограничена активност на детето и
контакти. На по-късен етап родителите са предприели стъпки и по оказване на
медицинска психологична помощ на детото, установено от приетата психиатрична
експретиза, като е извършена консултирана с психолог на 25.03.2019г; проведено е болнично лечение в ЦПЗ
Пловдив в условията на Дневен
стационар за период от ** дни през м. *** г., като по време на този престой са
правени поетапни оценки на психичното й състояние и е проведено медикаментозно лечение. След това са правени поетапни психологични
оценки от 03.04.2019г, установяващи емоционални нарушения - ***. В епикриза от ЦПЗ Пловдив е поставена диагноза - ***. След изписването е
консултирана с педиатър на 23.05.2019г и е препоръчано симптомно лечение
алора. Вещото лице
прави извод, че като последица от преживяното от ищцата стресово събитие на **.**.**** г настъпва непосредствено състояние на стрес
и разстройства на адаптацията, а след това се разгръща и постравматимно стресово
разстройство, с основни
характеристики: тревожност,
страхова готовност, астено вегетативен синдром, частична загуба на концентрация, натрапчиви мисли. Тъй като по време на случилото
се Н. е била във възрастта на ***,
то тя не е имала
достатъчно добре изграден личностов, социален и емоционален опит и умения за
справяне и преработване на интензивни, стресогенни преживявания, поради това са
настъпили психологически нарушения, които са предимно в областта на емоционалните нарушения, а именно: страх, тревожност,
афективни кризи, раздразнитеност; изразени са и астено вегатативните и церебрастенни
оплаквания като главоболие и световъртеж, водещи до по-ограничени
контакти, пасивност в социалните отношения и др. Към момента на експертизата и при извършения й личен
преглед, вещто лице дава закючение, че Н. е сравнително по-спокойна, не приема
медикаментозна терапия, не са наблюдавани влошавания в общото здравословно състояние, налице
са характерови промени предимно с емоционални и волеви нарушения, посещава училище и се справя
задоволително с изискванията на средата без да е необходимост от хоспитално лечение за психично
разстройство. И към
настоящия момент обаче е налице ограничена социална активност, като избягва мястото на случилото се и променя маршрута си, а също излиза предимно с
придружители. Показания
за последното дава и свидетелят Б. И., който заявява, че първоначално, за да
ходи на училище е била придружавана или от баща си или от майка си, а сега я
придружава той, пътуват заедно с автобус, тъй като неговото работно време
съвпада с времето, в което Н. отива на училище. Пак той дава показания, че Н. продълажва
да не е това дете, което е била преди инцидента. Неудовлетвореност от процеса
на възстановяване на обичайния ритъм на живот е установена и от вещото лице психиатър, но също така
допълва, че според наличната медицинска документация и извършения обстоен преглед
няма данни за хронично заболяване от соматичен или психиатричен спектър, което
да препятства физическото възстановяване; не се установява тежка житейска дезадаптация или
психично разстройство с качествено нарушени психични функции, като следствие на
преживяния инцидент,
но ищцата поддържа високи нива на тревожност, които са следствие от инцидента и й причиняват
негативни емоции.
Предвид така коментираните доказателства
и доказателствени средства по делото, съдът намира, че болките и страданията,
които ищцата е преживяла като пряка и непосредствена последица от преживяното
ПТП са именно твърдените от нея, като те са били с висок интензитет и за
продължителен период от време, което ги прави още по-интензивни. Следва да се
отчете и обстоятелството, че към онзи момент ищцата е била дете на ** години , като
по време на болничния й престой е била отделена от семейството, при силна
връзка с родителите й и това, наред с физическите болки и неудобства, които са
били интензивни за период около 45 дни, и сериозната черепно-мозъчна травма са
довели до още по-силни негативни емоции за нея. Проведеното лечение и довело до
възстановяване от претърпените увреждания на физиката, продължило около 12
месеца, но психичното й възстановяване е било доста продължително, с необходимост
от специализирана помощ. Може да се каже, че понастоящем, след като са изминали
четири години от събитието, е налице стабилизирането й, с изключение на някои
субективни психо-физически негативни усещания, за които тя споделя, които са
следствие от продължаващата висока тревожност у нея и към момента. В
съответствие с така установеното, съдът намира, че за преживените от ищцата
болки и страдания, следствие уврежданията от ПТП, й се дължи справедливо обезщетяване
в размер на 25000лв, като взема предвид и изложените
мотиви в постановените Определение № 267 от 3.05.2022г на ВКС по т. д. №
1715/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 1516 от 22.12.2020г по в.гр.д.№ 20201000503001/2020г
по описа на САС, Решение № 12085 от 10.12.2020г по в. гр. д. № 484/2020г по
описа на САС.
Съдът намира за доказан и иска за
имуществени вреди, тъй като от показанията на свидетеля Б. И. се установява, че
детето е ползвало подарен от родителите й мобилен телефон, който се е счупил
при процесния инцидент и това също много я е разстроило – тя искала този
телефон да бъде поправен, но това не било икономически рентабилно. От
представените по делото писмени доказателства към исковата молба, договор и
приемо-предавателен протокол се установява, че майката на ищцата е закупила
този телефон с посочена там стойност от 455,52лв. Касае се за движима нещ, за
прехвърляне собствеността на която не е необходим формален договор, поради
което съдът намира, че телефонът е бил собствен на ищцата, дарен й от
родителите й и след като е погинал, то вредата е настъпила за нея, респ. тя
разполага с процесуална легитимация да търси обезвреда.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, за която от приетата автотехническа експретиза се
установява, че е била в състояние да възприеме приближаващия се автомобил и да
го изчака, но въпреки това тя не се съобразила с него, а е предприела пресичане
по начин и място, когато това не е безопасно за нея. С това си действие тя е нарушила
чл.113, ал.1, т.1 от ЗЗдП и е допринесла за настъпването на удар между нея е
движещия се по платното автомобил. Конкретният размер на съпричиняване за
ищцата съдът определя на 20%, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП я определя като уязвим участник в движението и с него следва да се намали общият размер на дължимо
обезщетение за ищцата за настъпилите имуществени и неимуществени вреди при
условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Така искът за неимуществени вреди
се явява основателен до размера от 20000лв, до който следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 35 000лв, предявен растично от 50 000лв – отхвърлен, като неоснователен, а
искът за имуществени вреди следва да се уважи за размера от 364,41лв и се
отхвърли за разликата. Обезщетенията следва да се присъдят ведно с обезщетение
за забавено плащане с начален момент – изтичане на 3-месечния срок от по
чл.496, ал.1 от ТЗ от предявяване на претенцията на ищцата пред застрахователя,
както и се претендира.
На
основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от иска.
Ищецът
има право на разноски, съобразно уважената част от исковете му, за възнаграждение
на вещо лице от 378,20лв и дължимо адвокатско възнаграждение, в полза на
пълномощника му, определено по реда на чл.38 от ЗА, а по размир - по чл.7,
ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 1140,93лв и 300лв за явяване в следващи три заседания, след
проведените първи две открити заседания, всички дължими от ответника.
Ответникът
има право на разноски за внесените възнаграждения за вещи лица, за призоваване
на свидетел и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300лв по представения
списък в общ размер от 1125лв, от които съобразно отхвърлената част от исковете,
възлизаща на 15091,11лв, му се дължат 478,84 лева от ищеца.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 814,58лв и разноски по съразмерност за
експертиза в размер на 58,19лв.
На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. *** следва да се изпрати препис от настоящото решение за сведение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на Н.Т.С., ЕГН ********** ***, лично и със съгласието на нейната майка Й.З.И., ЕГН ********** сумата от 20000лв,
предявена частично от 50 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.07.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и
страдания, вкл. психо-емоционални увреждания като стрес, тревожност,
депресивност, болезнени и негативни физиологически субективни преживявания,
усещания и оплаквания в областта на главата и крайниците, предизвикани от
претърпените увреждания: черепно-мозъчната травма, изразяваща се в мозъчна
контузия средна степен, начален мозъчен оток (едем), линейна фрактура на
слепоочната кост вдясно, фрактура на основата на черепа в областта на средна
черепна ямка вдясно, навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното
пространство (пневмоцефалия), контузия на главата и тялото, охлузване на двете
колена и охлузна рана в областта на кръста, както и сумата от 364,41лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.07.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за имуществена вреда,
изразяваща се в унищожаване на мобилен апарат марка „Huawei P10 Lite DS Gold MT 15“ с фабричен номер ***, като посочение
вреди са претърпени от Н.С. като участник в пътнотранспортно произшествие на **.**.****г в ***, причинено виновно от водача Т.В.Г., установено със споразумение по НОХД № 3653/2020г по описа на РС – Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен
размер от 35 000лв, предявен частично от
50 000лв, ведно с обезщетение за забавено плащане, както и иска за
имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 455,52лв, ведно с
обезщетение за забавено плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН **********
***, лично и със съгласието на нейната майка Й.З.И., ЕГН ********** да заплати на "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр. София, ЕИК ********* сумата от 478,84лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция
по съразмерност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на Н.Т.С., ЕГН ********** ***, лично и със съгласието на нейната майка Й.З.И., ЕГН ********** сумата от 378,20лв за извършени съдебни
разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на адв. Р.Р.П., ЕГН ********** ***,
като пълномощник на Н.Т.С.,
ЕГН ********** ***,
лично и със съгласието на нейната майка Й.З.И., ЕГН ********** сумата от 1440,93лв – дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за
адвокатска защита пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр.
София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от 814,58лв - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 58,19лв - разноски за експертиза - и двете по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.*** за сведение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: