Р Е Ш Е Н И Е
№ 3978/08.10.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3957 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез процесуалния му представител – адв. Й. Ал., срещу ЗД „Е.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 100 лв., представляваща частичен иск от
целия в размер на 4677 лв., (след допуснато изменение в размера на иска по реда
на чл. 214, ал. 1 от ГПК вместо първоначално заявения 100 лв. – частичен иск от целия в размер на 4111.98 лв.), съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на фар ляв
ксенон и фар десен ксенон, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие, установено на 10.01.2018 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско” № * г. на лек автомобил „БМВ 530 Д”, с рег. № *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът Ж.Д.Н. излага, че на 05.06.2017 г. е сключил с
ответника ЗД „Е.”
АД договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, по отношение на собствения си л. а. „БМВ * Д”, с рег. № *, със срок на действие 06.06.2017 г. – 05.06.2018 г. Посочва, че автомобилът бил
застрахован за 8000 лв., като застрахователната премия възлизала на 527.12 лв.,
разсрочена на четири вноски. Първата вноска в размер на 131.78 лв. заплатил на
05.06.2017 г. при сключване на застраховката. Към настоящия момент са платени и
дължимите втора и трета вноски. Поддържа, че на 09.01.2018 г., около 23:00
часа, паркирал автомобила си в гр. В., на ул. „П.“ № *.
На 10.01.2018 г., около 09:20 часа, установил, че неизвестно лице е счупило
двата фара на автомобила. За тези злоумишлени действия уведомил IV РУ на МВР – В.. Твърди, че веднага
след това уведомил и ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие. Посочва, че застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на увредените детайли, а именно: фар ляв
ксенон и фар десен ксенон. На 09.03.2018 г. получил уведомление, че
определеното обезщетение е в размер на 48 лв. и ще бъде приспаднато от
четвъртата вноска по полицата. Поддържа, че е извършил проучване в няколко
сервиза, като установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила,
е в размер на 4677 лв. Твърди, че увредените части по автомобила били оригинални,
поради което същите следва да бъдат подменени също с оригинални. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Е.” АД, гр. С., чрез процесуалния му
представител – адв. П.П.-Д. Ответното дружество не
оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен валиден договор за
застраховка „Каско” на процесния
автомобил, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие, че е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, че е извършен оглед на
автомобила, като е изготвен опис на уврежданията и определено обезщетение в
размер на 48 лв., приспаднато от поредната дължима вноска по полицата. По
съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Излага, че по време на действие на застрахователния договор от страна на ищеца
е била извършена подмяна на ляв и десен фарове на автомобила. Оригиналните,
фабрично монтирани фарове на автомобила, били подменени с други, за които не му
били представени съответни документи, както и не е било извършено дозастраховане на вещта по отношение на тези два детайла,
на основание чл. 3, ал. 3 от Общите условия. Твърди, че предвид извършената
подмяна на процесните увредени детайли, за
дружеството не възниква правото да обезщети ищеца до претендирания
от него размер поради липсата на застрахователно покритие по отношение на тях,
тъй като не била платена съответната застрахователна премия от ищеца. Посочва,
че определеното и изплатено обезщетение е изчислено единствено с оглед
необходимост от ремонт на фабрично монтираните, оригинални фарове на
автомобила, но не и на тези, сменени впоследствие и незастраховани от него.
Оспорва исковата претенция и по размер. Поддържа, че с оглед липсата на
специална договореност между страните, не е налице основание за репариране на
вредите по цени за оригинални части на марката или по цени на официален
представител. Предвид изложеното, моли исковата претенция
да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат изразените позиции по спора.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
се предпоставя от доказване наличието на 1)
застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество, 2) настъпване
на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, 3) вида и
характера на вредите и 4) размера на дължимото обезщетение.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № *г., клауза „пълно каско”,
със срок на действие 06.06.2017 г. – 05.06.2018 г. по
отношение на л.а. „БМВ * Д”, с
рег. № *, валиден към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие,
установено на 10.01.2018 г,. че ищецът е заплатил в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия, че ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, както и че застрахователят е определил
обезщетение в размер на 48,00 лв., поради което съдът приема, че страните не
спорят относно наличието на правопораждащите факти в първите
два пункта посочени по-горе.
Между страните не е спорно също и, че застрахователят е заплатил посоченото обезщетение от 48,00 лв., като е прихванал същото от четвъртата разсрочена вноска по сключената застраховка „Каско“.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице инж. Х.К. по допуснатата от съда САТЕ, съгласно което след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на засегнатите части е установено, че увреждането е настъпило вследствие на удар с твърд предмет по стъклата на фаровете от неизвестно лице, от което е последвало счупване на стъклата и увреждане на корпусите на фаровете.
Предвид посоченото може да бъде направен обоснован извод, че уврежданията
по автомобила са настъпили именно по посочения в исковата молба механизъм. Още
повече, че с изплащането на сумата от общо 48,00 лв. застрахователят е признал
извънсъдебно с конклудентни действия настъпването на
застрахователно събитие по време на действието на застраховката именно по
начина описан от ищеца в процесното уведомление за
щета, респективно и вида и характера на вредите.
На първо място ответникът е навел възражение за недължимост
на обезщетение, обосновано с липсата на застрахователно покритие на процесната полица по отношение на подменените след нейното
подписване ляв и десен фар на автомобила (обстоятелство отделено за безспорно в
проведеното о.с.з. по делото). Твърди се също, че в противоречие с чл. 3, ал.3
от ОУ към застрахователната полица ищецът не е представил документ за тяхното
придобиване, нито е дозастраховал на вещта по
отношение на тези детайли.
Съдът намира горните възражения за неоснователни. Видно от представения
протокол за оглед от дата 20.11.2017 г. (л. 29) застрахователят собствено е
квалифицирал смяната на фарове като отстранена щета. В този протокол не е обективирано изрично възражение или каквото и да е било
друго обстоятелство, което да индикира волята на
застрахователя да изключи подменените детайли от обхвата на застрахователната
полица. Освен това, ако още към момента на огледа застрахователят е преценил,
че са налице основания за увеличаване на затрсахователния
риск по отношение на вещта, същият е следвало да направи постъпки за
увеличаване на застрахователната премия или за прекратяване на договор, но по
делото липсват както твърдения, така и доказателства това да е сторено. Наред с
това посоченият член от ОУ е неотносим към настоящия
казус доколкото касае възможността за застраховане на оборудване или
инсталация, което се монтира на МПС само при необходимост, каквото безспорно не
представляват фаровете, които са основна част от светлинно-сигнализационната
система на всеки един автомобил.
Основният спорен момент в производството всъщност е свързан
с размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По спорния въпрос относно остойностяването на
дейностите по отстраняване на настъпилите щети, настоящият състав съобразява
константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и
труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение
№ 115/ 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В тази връзка, след
като заплатената от застрахователя сума за възстановяване на щетите, е близо
сто пъти по-ниска от посочените от вещото лице по делото пазарни-стойности в два
варианта – 4725,00 лв., съответно 4770,34 лв., то тя не следва да се съобразява от
застрахования и съда, защото не позволява възстановяването на имуществото до
състояние, в което е било преди увредата. Т.е. тя предполага
изплащане на обезщетение в значително по-малък от действителния размер на
вредата, в отклонение от разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, която цели да
гарантира пълно репариране на вредоносните последици, доколкото това е главният
интерес на застрахования при сключване на договора за имуществена застраховка.
Разпоредбата е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да
бъде изменяно по съгласие на страните. Поради това е ирелевантно
обстоятелството (противно на становището на ответника) дали при сключване на
договора застрахованият е посочил начин на обезщетение по експертна оценка на
застрахователя, след като впоследствие досежно
размерът ѝ е възникнал спор между страните, а по делото е установено, че
същият не отговаря на пазарната конюнктура. Наред с това се поставя и въпроса
защо застрахователят е заплатил чрез прихващане сумата от 48,00 лв., при
положение, че собствено е оценил общата стойност на ремонта на 508,10 лв.,
видно от опис-протокол по щетата (л.27).
В случая действителният размер на вредите посочен от вещото лице по
приетата САТЕ е определен в два варианта: 1-ви вариант при средни пазарни цени
за нови оригинални части и при средна цена на труда в сервизи разполагащи със сертификат
за качество ISO 9001:2008 - 4770,34 лв. и 2-ри вариант при
стойност на частите от алтернативен доставчик и при средна цена на труда в
сервизи извън посочените в 1-ви вариант -
4725,00 лв. На практика разликата в двата варианта се обосновава с
различната цена на труд за един нормочас – 40,00 лв. на
час, респективно 17,33 лв. на час. По отношение на стойността на резервните
части вещото лице е посочило идентични стойности на оригиналните и тези от
алтернативен доставчик – по 2345,17 лв. на фар. В проведеното по делото о.с.з.
вещото лице сочи, че увредените фарове са марка „Х.“ и автомобилът е излязъл именно с такива от
завода.
Съобразно константната съдебна практика съдът
не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато
не е оспорено от страните (какъвто е процесния
случай), независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а
следва да го обсъжда с всички останали доказателства. В случая определената от
вещото лице стойност на частите от алтернативен доставчик не съответства на
пазарните стойности, за установяването на които не се изискват специални знания
с оглед достъпността на публикуваните в интернет обяви (в този смисъл и решение
по в.т.д. № 1237 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - В.). При извършената от
съда проверка на обявите от електронен магазин за резервни части с уеб адрес - https://chastite.com се установява,
че фарове марка „Хелла“, отговарящи на параметрите на
процесния автомобил (съобразно представеното на л.25 свидетелство
за регистрация Част ІІ) марка: БМВ, модел: 530 Д - седан,
първа регистрация през 2001 г., се предлагат на цена 1,236,48 лв. за ляв и 1,236,48
лв. за десен фар. Към момента на справката (05.10.2018 г.) не се установяват
други интернет-платформи, които да предлагат едновременно наличност на ляв и
десен фар от този тип. Поради това, имайки предвид разпоредбата на чл.162 от ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде взето предвид заключението
на вещото лице в частта досежно дадената стойност за
части от алтернативен доставчик като необосновано и непълно, а действителната
стойност следва да се определи въз основа на цитираната оферта, при което се
установява обща стойност за двата фара от 2472,96 лв. По отношение на
приложимата цена за труд съдът намира, че най-близък до пазарните условия е нормочас в размер на 17,33 лв., тъй като при формиране на
другата стойност от 40,00 лв. вещото лице е приложило стеснителен критерий,
който противоречи на самата дефиниция за средна пазарна цена. Формирането на
средна цена чрез посочване на оферти единствено от сервизи със сертификат за
качество ISO 9001:2008, който се
създава и поддържа от международна неправителствена организация и не
представлява задължителен минимален стандарт за упражняване на авто-сервизни услуги, води до необосновано декласиране на
останалите фактически участници в пазара на тези услуги.
Предвид установения размер на претърпените щети и след
приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение от 48,00 лв. , съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 2459,62 лв. (2507,62
лв. – 48,00 лв. = 2459,62 лв.), необходима за възстановяване на увреденото
моторно превозно средство, до който размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
За разликата над 2459,62 лв. до претендираните 4677,00 лв. искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на
спора, отговорността за разноски се разпределя от съда съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от иска. След извършените изчисления съдът
намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 515,95 лв., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. В негова тежест се възлагат полагащите се на ответника
разноски в общ размер от 201,50 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2459,62 лв. (две хиляда четиристотин петдесет и девет
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на фар ляв ксенон и фар десен
ксенон, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие, установено
на 10.01.2018 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско” № *г. на лек автомобил „БМВ
* Д”, с рег. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2459,62 лв. до претендираните 4677,00
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 515,95 лв. (петсотин и петнадесет лева
и деветдесет и пет стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, сумата 201,50 лв. (двеста и един лева и петдесет стотинки) представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: