№ 4025
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110207872 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-4332-004883 от 27.03.2023 г.,
издадено от началник група към Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на
вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на А. С. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата си санкционираното лице отправя искане за отмяна на наказателното
постановление, като се позовава на допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Позовава се на отсъствие на знание относно
предприетата служебна дерегистрация на собственото му МПС, от където извежда довод за
липса на вина в извършването на процесното деяние. Изводите си мотивира с цитирана
практика на върховната съдебна инстанция, в която е предвидена ненаказуемост на подобен
тип прояви поради неуведомяване на собственика на автомобила, чиято регистрация е била
прекратена. В условията на алтернативност навежда твърдения за маловажност на случая.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила писмена молба, в която защитникът му е ангажирал
становище по същество на делото и е заявил желание същото да бъде разгледано в негово
отсъствие. В допълнение към аргументите, засегнати с жалбата, претендира присъждане на
сторените по делото разноски в полза на подзащитния му.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
1
отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.01.2023 г. в 23:55 часа в гр. София, жалбоподателят А. С. К. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. *** като се движел по бул.
„Княз А. Дондуков-Корсаков“ с посока на движение от ул. „Бачо Киро“ към ул. „Георги С.
Раковски“ и срещу № 26 бил спрян за проверка от свидетеля С. И., изпълняващ длъжността
„старши полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред“ към СДВР, и неговия колега
Радостин Евтимов от същото структурно звено на МВР. Органите на реда установили, че
жалбоподателят управлява МПС с прекратена на 04.10.2022 г. регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за което свидетелят И. съставил срещу А. К. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 802573/04.01.2023 г. АУАН бил подписан от
актосъставителя и присъствалия на извършването и установяването на нарушението
свидетел, като бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива
не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Материалите били изпратени на прокурор от Софийска районна прокуратура с оглед
ангажиране наказателната отговорност на нарушителя след извършване на преценка за
наличие на законен повод и достатъчно данни за образуване на наказателно производство за
извършено престъпление от общ характер.
С постановление от 07.03.2023 г. представител на държавното обвинение в лицето на
СРП отказал да образува досъдебно производство срещу К., като приел, че процесното МПС
било регистрирано, но бил изтекъл срокът на временните му регистрационни табели. Въз
основа на така постановения отказ, както и на констатациите от АУАН, било съставено
оспореното наказателно постановление № 23-4332-004883 от 27.03.2023 г., с което началник
група към Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи наложил
на А. С. К. административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото доказателствени материали, а именно – гласните доказателствени средства,
приобщени посредством разпита на актосъставителя С. И., както и събраните по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателствени средства: Постановление от 07.03.2023 г. на прокурор
при СРП за отказ от образуване на досъдебно производство, справка-картон на водача,
заверени преписи от заповеди на Министъра на вътрешните работи, писмено уведомление от
ОПП-СДВР в отговор на отправено до тях запитване, справка по история на превозно
средство, справки от информационните масиви на МВР относно регистрацията на МПС,
АУАН № 802573 от 04.01.2023 г. и други.
2
Изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски показания, изходящи от
актосъставителя И., съдът преценява като правдоподобни, обективни и незаинтересовани, и
въпреки своята лаконичност същите следва да се дарят с доверие, доколкото са в пълно
съответствие и смислов синхрон с приобщените по делото писмени материали. Последните
от своя страна са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, а по
същината си представляват достоверни и пълноценни източници на относима спрямо
предмета на делото информация, поради което съдът ги кредитира в цялост. Приетите по
делото заповеди на Министъра на вътрешните работи послужиха на съда за формиране
изводите му относно наличието на материална компетентност у актосъставителя и АНО.
Генерираните от информационните масиви на СДВР справки са пряк източник на данни
относно собствеността върху управляваното средство, неговата регистрация и предходните
неправомерни прояви на водача, представляващи нарушения на правилата за движението по
пътищата. Не на последно място внимание следва да се обърне на приобщеното в хода на
съдебното следствие писмено уведомление от ОПП-СДВР, в което от страна на
въззиваемата страна е потвърдено, че към датата на установяване на нарушението
автомобилът на жалбоподателя е бил със служебно прекратена (по-конкретно от 04.10.2022
г.) регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което обстоятелство собственикът му
А. К. не е бил уведомяван.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от
приобщените по делото заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. и заповед №
8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили предвидените в
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание
на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според
настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да се осигури на
жалбоподателя възможност да разбере в какво точно е обвинен. Въз основа на това съдът
приема, че наказателното постановление не страда от формални пороци, обуславящи
неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по същество.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът отчете, че жалбоподателят А. С. К. е осъществил от обективна страна
3
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че на 03.01.2023 г. в 23:55 часа жалбоподателят А. С. К.
управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *** гр. София,
като се движел по бул. „Княз А. Дондуков-Корсаков“ с посока на движение от ул. „Бачо
Киро“ към ул. „Георги С. Раковски“, като регистрацията на моторното превозно средство
била служебно прекратена, което е настъпило още на 04.10.2022 г. - на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, предвид отсъствието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, което не е било регистрирано по надлежния
ред.
Формалното наличие на обективните елементи от фактическия състав на вмененото
на жалбоподателя нарушение обаче в случая не е достатъчно за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като не се установява същото да е било
осъществено от субектна страна.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Анализът на посочените разпоредби показва, че уведомяването на собственика на
МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или последната е изтекла, не влияе върху служебното прекратяване на
регистрацията, но има решаващо значение за субективната съставомерност на нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предполагащо управление на МПС без надлежна регистрация.
Узнаването за настъпила дерегистрация на МПС е функционално обвързано с нарочното
известяване от контролните органи, като липсата на уведомяване на собственика на МПС не
би могло да обуслови неговата отговорност по посочения нормативен императив.
Незнанието на обсъждания факт от обективната действително в случая не се дължи на
неправомерно поведение на дееца, а на процесуално бездействие на компетентните органи
във връзка с вмененото им административно задължение.
Административнонаказващият орган, в чиято тежест е да установи положителния
факт на предприето съобщаване, не е ангажирал каквито и да е доказателствени средства за
удостоверяването на подобно обстоятелство, а точно обратното – в представено пред
съдебния състав писмено съобщение изрично е декларирано, че ОПП-СДВР не е уведомявал
4
собственика на МПС за предприетата дерегистрация. Въз основа на това съдът приема, че
жалбоподателят действително не е разполагал с представа относно служебното
прекратяване на регистрацията на лекия му автомобил. Както е възприето в Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС, „ не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство“.
В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
субективният елемент от състава на административното нарушение, вменено на
жалбоподателя. В качеството си на собственик на процесното МПС, което е привел в
движение, същият не е разполагал с обективната възможност да узнае за дерегистрацията на
превозното си средство – обстоятелство, което е от основополагащо значение за
субективната съставомерност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Незнанието на факт
от обективната действителност не може да обоснове никоя от формите на виновното
поведение на дееца, доколкото последният не е съзнавал, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация, а и личната му неосведоменост не е последица от
негово поведение, с което да се е поставил в такова положение.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че макар
жалбоподателя да е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна, то
неговата административнонаказателна отговорност не следва да бъде ангажирана предвид
отсъствието на субективния елемент от твърдяното нарушение. В тази връзка подадената
жалба се явява основателна, поради което обжалваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
При този изход на делото навременно заявеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото разноски в негова полза се
явява допустимо и основателно. Предвид невъзразяването на въззиваемата страна срещу
прекомерния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, същият следва да бъде
присъден в пълен размер съобразно данните за уговаряне и пълно изплащане на сума в
размер от 700 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-004883 от 27.03.2023 г., издадено
от началник група към Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните
работи, с което на А. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
5
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К.,
ЕГН ********** дължимите по делото съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лв. (седемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6